Преди броени дни Президентът на Венецуела Николас Мадуро се озова

Преди броени дни Президентът на Венецуела Николас Мадуро се озова в килия в Съединени американски щати. Кой, какво, по кое време, къде, за какво тъкмо и така нататък – в никакъв случай няма да знаем детайлностите за отвличането му. Струва си обаче да разбираем какво тъкмо направи Мадуро и за какво милиони венецуелци по целия свят са във екстаз от дейности на американската войска, които никой по принцип не желае да преживее в страната си.Истинската история стартира десетилетия по-рано с евентуално най-катастрофалния стопански срив в актуалната мирновременна история. Венецуела – страната с най-големите потвърдени петролни ресурси на планетата, към 300 милиарда барела – съумява да унищожи близо 80% от своя Брутният вътрешен продукт, да тласне над 90% от популацията в беднотия и да принуди към една четвърт от народа си да емигрира.В началото на 21 век Чавес употребява PDVSA – държавната машина за петродолари – с цел да трансформира страната си в образец за „ социалистически парадайс “. В изискванията на растящи цени на нефта, Венецуела става типичен образец за „ проклятието на ресурсите “. Свръхизносът прави валутата мощна, а вносът – на ниска цена. Вместо да създава храна или да развива промишленост, страната просто помпи петрол, продава го и внася всичко – от домати до коли. Докато петролът е към и над $100 за барел всичко наподобява като безконечен празник. Но основите на стопанската система бързо гният.Началото на края настава още през 2002-2003 година или десетилетие преди Мадуро. Бях там и помня по какъв начин Чавес уволни към 20 000 опитни инженери и техници от PDVSA и ги размени с лоялисти, които схващат повече от лозунги, в сравнение с от сондажи, помпи и тръбопроводи. Когато Мадуро идва на власт през 2013 година, петролната инфраструктурата към този момент е в разпад.Вместо да ремонтира промишлеността, Мадуро продължава да третира PDVSA също като Чавес – като банкомат. Бюджетите за поддръжка и вложения се режат, с цел да се финансират дотации, манифестации и клиентелизъм. Резултатът е срив на производството. От близо 3 млн. барела дневно при встъпването му, добивът пада под 800 000, а в най-тежкия миг през 2020 година – до към 337 000 барела на ден. Страната, спечелила геоложкото тото, систематично унищожава единствения си действителен източник на доходи.Когато цените на петрола се срутват през 2014 година, купонът свършва, само че разноските остават. Вместо да ореже разноски или да реформира, Мадуро се обръща към централната банка. Печатницата ускорява оборотите. Инфлацията, към този момент над 50% през 2013 година, избухва в хиперинфлация – първо стотици проценти годишно, след това десетки хиляди. До 2018 година инфлацията доближава към 130 000%, а някои оценки за началото на 2019 година са над 300 000%. Цените се трансформират не годишно или месечно, а всекидневно и почасово. Боливарът става толкоз ненужен, че хората безусловно употребяват банкнотите за салфетки. Базовото доверие, че парите на следващия ден ще купуват нещо, е разрушено. Хората харчат заплатите си сега, в който ги получат, купувайки каквото и да е, единствено и единствено да не държат топяща се валута.С рухването на парите рецесията от финансова се трансформира в филантропична. Недостигът на храни става всеобщ. През 2016 година изследвания демонстрират, че към 75% от популацията губи доста тегло – не тъй като е на диета, а тъй като пропуща хранения. Режимът дава отговор със система от субсидирани хранителни пакети, която на хартия наподобява като обществена помощ, само че на процедура се трансформира в инструмент за надзор и корупция. Достъпът до храна се привързва към политическа преданост, опозиционни квартали са наказвани със закъснения или изключване. Самата храна постоянно е нискокачествена, внасяна на повишени цени посредством корумпирани медиатори, свързани с режима, които прибират разликата. Гладът се трансформира по едно и също време в бизнес модел и в политическо оръжие.С утежняването на изискванията венецуелците стартират да гласоподават с краката си. От 2014 година насам към 8 милиона души – почти 25% от популацията – напущат страната, създавайки най-голямата миграционна рецесия в актуалната история на Западното полукълбо. Заминават освен бедните, само че и лекарите, инженерите, учителите, техниците. Този отлив на мозъци изпразва страната от потенциал. Болниците губят личен състав, енергийната система – инженери, а нефтените полета – хората, които знаят по какъв начин да ги поддържат. Сривът към този момент не е единствено поради парите – липсват и хора, които да поправят каквото и да било.През март 2019 година структурното неглижиране кулминира в енергиен срив. Гигантската Водноелектрическа централа „ Гури “, която обезпечава към 80% от електричеството на Венецуела, отхвърля след години на недофинансиране и неприятна поддръжка. Страната остава в мрачевина съвсем седмица. Спирането на тока стопира и водните помпи, оставяйки милиони без течаща вода в тропически климат. Хората събират мръсна речна вода, с цел да пускат тоалетните или да перат. В лечебните заведения машините за животоподдържане стопират, което води до смъртни случаи, които никой не пресмята тъкмо. Държавата към този момент не може да подсигурява даже светлина и вода – минималните условия за функциониращо общество.Изправен пред цялостния провал на националната валута, режимът тихомълком позволява свободно послание на щатския $. Доларизацията основава неуместна двойна действителност. Малък хайлайф – служители, военни и хора с достъп до валута от чужбина – живее в балон от нови магазини и вносни артикули, по този начин наречените bodegones, които продават течен шоколад, PlayStation и шампанско. Това би трябвало да е познато за по-възрастните у нас, нали?За голямото болшинство, получаващо заплати в боливари, това „ възобновяване “ е мираж. Тази стопанска система съвсем нищо не създава – забележимият лукс се крепи значително на парите, изпращани от избягалите, и на пране на пари от незаконна активност.С рухнал петролен бранш и едва данъчно облагане режимът се обръща към по-отчаяни източници на приход. Един от тях е минният пояс по река Ориноко – голяма зона в централната част на Венецуела, отворена за нерегулиран рандеман на злато. Контролът над тези територии се дава на комбинация от военни структури и престъпни групировки, в това число колумбийски партизани. Живак замърсява реките и земите на локалните племена, до момента в който контрабандното злато се изнася и продава в чужбина за кеш, употребен за поддържане на лоялността на вътрешния кръг. Държавата от ден на ден наподобява на незаконно дружество, което изстисква каквото е останало – петрол, злато, мигранти, природа – с цел да оцелее още малко.Успоредно с това Съединени американски щати упрекват високопоставени венецуелски служители, че ръководят или пазят огромен трафик на кокаин – така наречен „ Картел на слънцата “, кръстен на слънчевите отличителни знаци на генералите. В очите на американската правосъдна система Мадуро и обкръжението му към този момент не са просто политически съперници, а хипотетични нарко-трафиканти. Обявената премия от $15 милиона за залавянето му го трансформира в риск даже за личната му защита – в разорена стопанска система тази сума наподобява като билет за нов живот за всеки, който е задоволително покрай него.За малко се появява опция за нормализация. През 2023–2024 година отчасти облекчение на глобите разрешава стеснен експорт на нефт, а съглашението от Барбадос предлага договорка – почтени избори през юли 2024 година против по-широка икономическа реинтеграция. Според самостоятелни оценки опозиционният претендент Едмундо Гонсалес наподобява печели безапелационно. Мадуро е изправен пред избор – да одобри провалянето и да контракти безвредно отдръпване, или да открадне изборите и да резервира властта на цената на непрекъсната изолираност. Той избира фалшификацията, укриване на протоколите и репресии против митингите. Санкциите се връщат, вложителите се изтеглят, а всякаква вяра за легален път към възобновяване изчезва.До края на 2025 година всички стълбове, които са поддържали режима – нефт, отпечатване на пари, злато, опиати и геополитически настойници – ерозират. Добивът на петрол е презрян спрямо предходното равнище. Златните и нарко-каналите са под възходящ интернационален напън. Съюзниците в Латинска Америка се дистанцират от водач с обвиняване в Съединени американски щати. Най-важното – режимът към този момент няма пари, с цел да заплаща на армията. Структурата на тласъците се обръща. Ако защитаваш Мадуро, може да споделиш ориста му. Предай го – имаш късмет за състрадание и опазване на част от ограбеното.Когато специфични елементи на Съединени американски щати най-сетне работят през януари 2026 година, те не се изправят против уверена тирания, а против куха структура, подкопана от личната си стопанска система. Системата, която в миналото употребява запаси, с цел да купува преданост, към този момент е изчерпала тези запаси. Същата икономическа логичност, която унищожава живота на хората, най-после лишава Мадуро и от отбрана и го изпраща в килия.Историческата присъда за това десетилетие е брутална. Венецуела претърпява един от най-тежките мирновременни стопански сривове в историята – Брутният вътрешен продукт пада с съвсем 80%, над 90% от популацията в един миг живее в беднотия, към 8 милиона души са принудени да изоставен страната, а националната валута е толкоз унищожена, че на процедура изчезва. Щетите надалеч надвишават числата – гооврим за страна, в която липсва базово равнище на съблюдаване на публичния контракт. Венецуела не е страна, а незаконна формация.Падането на Мадуро не е просто история за свален деспот, а учебникарски образец за това какво се случва, когато се отхвърлят базови стопански действителности. Не можеш да използваш петрола като безконечен банкомат, не можеш да напечаташ същинско благосъстояние, не можеш вечно да замениш произвеждане с обир.Икономиката, която съобщи Мадуро, първо токсини живота на венецуелския народ. Неговият арест затваря единствено първата глава. Много по-трудната задача в този момент е да се възвърне страна, чиито институции, инфраструктура и човешки капитал са систематично унищожени в името на това един човек – и неговият кръг – да останат на власт. Венецуела има бъдеще единствено откакто целият режим бъде разрушен и в страната се възвърне държавност и правда. А това няма да стане с една акция на Делта Форс, колкото и прелестна да наподобява тя в тв приемника. Трудното занапред следва.

 

FaceBookTwitterPinterest