Нямам дребни и други проблеми
Еврото е в България, само че българският шлагер “Нямам дребни! ” не стопира да се върти. Продавачите на пазарите нямат евромонети, с цел да върнат ресто, по-лесно им е да връщат стотинки – или напряко закръглят. Касиери се объркват, до момента в който връщат дребни. Някои пък се изхитряват да се отърват от жълтия звонк, плащайки сметки в стотинки за смут на продавачите – и вбесявайки останалите на опашката. И всичко това, тъй като дребните търговци не желаят да се занимават с обмяна и формалности. Много от тях и преди не поддържаха касети с дребни пари и се стремят да избегнат такси и формалности. Така ще е, до момента в който се контролира процесът с новата валута и от ден на ден хора не стартират да заплащат през ПОС терминали.
385 тира със стотинки
В България още има доста стотинки, а евентуално и левове. По данни на БНБ банкнотите за евакуиране са към 640 тона (около 32 тира) и към 7700 тона стотинки (около 385 тира). А единствено за два дни – 29 и 30 декември, са импортирани над 1 милиард лв. в българските банки.
В Хърватия, две години след въвеждането на еврото, жителите към момента държат 4,3 милиарда куни, от които 3,1 милиарда в банкноти и 1,2 милиарда в монети. Според информация в локални медии, обменени са единствено 27% от монетите, чийто краен период за връщане изтече в края на 2025 година
Проблемът с дребните пари в България не е в броя на плануваните стартови пакети с евромонети, които бързо се изчерпаха. За жители комплектът съдържаше 42 броя евромонети от всички номинали с обща стойност 10 евро и 23 цента и се продаваше за 20 лв.. Стартовият комплект за търговци включваше 420 броя евромонети за 102 евро и 30 цента и струваше 200 лв..
Старата традиция да се заплаща в кеш
Причините са по-дълбоки – България изостава с електронните разплащания, а българите се придържат към отколешната традиция да се заплаща в кеш. Парите в брой не оставят следи, забележителна част от стопански дейните жители получават кеш като част от възнагражденията си (дори и целите), доверието в електронните разплащания не е изключително високо. Няма и положително покритие с високоскоростен интернет в дребните обитаеми места. Затова и гледката на пенсионери, които теглят пари, преди да пазарят в магазин, продължава да изненадва чужденците.
Проблемът с обмяната на дребните пари не е единствено поради стартовите пакети, които бързо се изчерпахаСнимка: BGNES
Наред с това не всички дребни бизнеси могат да си разрешат разноските за ПОС терминали и такси за преводи, до момента в който в други страни заплащания до избрана сума са освободени от такива. Затова и съвсем всеки водач на такси крие устройството в жабката на колата си.
Разбира се, неналичието на ПОС устройства “помага ” за криене на обороти, а затова и на налози. (Макар че заплащането с карта единствено по себе си не значи автоматизирано регистриран оборот, защото не ПОС терминалът, а касовият уред би трябвало да е обвързван с Националната организация по приходите (НАП). За да бъде регистриран, търговецът би трябвало да издаде касова записка за безналично заплащане, защото бележката от терминала не е фискален бон.)
При въвеждане на еврото обаче ПОС устройствата са положително решение, тъй като казусът с дребните изчезва, клиентът заплаща точната сума, няма комплициране с курса и обслужването е по-бързо.
Изсветляване на сенчестия бизнес
В България по данни на Statista към края на 2024 година, работят близо 173 хиляди ПОС терминала, до момента в който в Гърция, по данни от 2022 година, са към 205 хиляди. Но Гърция ускорява безкасовите плащания с цел изсветляване на стопанската система, като ги вгражда в данъчната и банковата инфраструктура. С гръцката система IRIS заплащането минава непосредствено от сметка в сметка, без карти и без медиатори, регистрира се в действително време и от 1 декември м.г. бизнесът е длъжен да приема заплащания през тази система – посредством ПОС терминал или QR код. Информацията отива непосредствено към данъчните. Наред с това е въведено и условието наемите да се заплащат единствено по банков път.
Безкасовите разплащания се усилват
И в България се усети полъх на оптимизъм с новата валута. Данните от първите 48 часа в еврозоната демонстрират, че жителите избират безкасовите разплащания. Според БОРИКА , националната организация за картови заплащания, единствено за два дни системата е обработила над 804 000 преводи на ПОС на стойност над 20 млн. евро, със междинна сума близо 25 евро на заплащане. Тегленията на банкомати са надхвърлили 125 000 преводи за повече от 18 млн. евро.
От БОРИКА означават, че данните " изпращат явен сигнал: безкешовото плащане вече е базово очакване, а не екстра. " При над 86% дял на броя заплащания през ПОС, търговците без опция за безкасово заплащане действително се самоизключват от най-активния поток клиенти и покупки в новата валутна среда ”.
В опит да успокоят българските жители, настръхнали поради цените, от Национална агенция за приходите, Комисията за отбрана на потребителите и Комисията за защита на конкуренцията оповестяват за “засилени инспекции ” по магазините. Но могат да се разходят и до пазарите, с цел да ревизират продавачите на сергиите – в действителност ли са аграрни производители, откакто нямат обвързване да употребяват касови апарати, или са следващи прекупвачи по веригата.
Мерки против корупцията и надзор над кеша
Доколко еврото ще „ избели “ българската стопанска система зависи на първо място от ограниченията против корупцията, ефикасния надзор върху кешовите заплащания и следенето на произхода на средствата.
Например, никой не проверява произхода на парите, с които се заплащат в брой вноски по ипотеки, стига да са под 10 000 лв. - въпреки да са по-високи от заявените приходи на длъжника. България единствена от Европейски Съюз остана в “сивия лист ” на рисковите страни, които имат проблеми с прането на пари.
Организацията Специална група за финансови дейности (FATF) я сложи там през 2023 година и макар признатия тогава проект за деяние, а част от рекомендациите по този начин и не са изпълнени. Следващото постоянно държавно управление ще би трябвало да се заеме с тази работа, а тя включва и ограничението на кеша.
Този коментар показва персоналното мнение на авторката и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
385 тира със стотинки
В България още има доста стотинки, а евентуално и левове. По данни на БНБ банкнотите за евакуиране са към 640 тона (около 32 тира) и към 7700 тона стотинки (около 385 тира). А единствено за два дни – 29 и 30 декември, са импортирани над 1 милиард лв. в българските банки.
В Хърватия, две години след въвеждането на еврото, жителите към момента държат 4,3 милиарда куни, от които 3,1 милиарда в банкноти и 1,2 милиарда в монети. Според информация в локални медии, обменени са единствено 27% от монетите, чийто краен период за връщане изтече в края на 2025 година
Проблемът с дребните пари в България не е в броя на плануваните стартови пакети с евромонети, които бързо се изчерпаха. За жители комплектът съдържаше 42 броя евромонети от всички номинали с обща стойност 10 евро и 23 цента и се продаваше за 20 лв.. Стартовият комплект за търговци включваше 420 броя евромонети за 102 евро и 30 цента и струваше 200 лв..
Старата традиция да се заплаща в кеш
Причините са по-дълбоки – България изостава с електронните разплащания, а българите се придържат към отколешната традиция да се заплаща в кеш. Парите в брой не оставят следи, забележителна част от стопански дейните жители получават кеш като част от възнагражденията си (дори и целите), доверието в електронните разплащания не е изключително високо. Няма и положително покритие с високоскоростен интернет в дребните обитаеми места. Затова и гледката на пенсионери, които теглят пари, преди да пазарят в магазин, продължава да изненадва чужденците.
Проблемът с обмяната на дребните пари не е единствено поради стартовите пакети, които бързо се изчерпахаСнимка: BGNES
Наред с това не всички дребни бизнеси могат да си разрешат разноските за ПОС терминали и такси за преводи, до момента в който в други страни заплащания до избрана сума са освободени от такива. Затова и съвсем всеки водач на такси крие устройството в жабката на колата си.
Разбира се, неналичието на ПОС устройства “помага ” за криене на обороти, а затова и на налози. (Макар че заплащането с карта единствено по себе си не значи автоматизирано регистриран оборот, защото не ПОС терминалът, а касовият уред би трябвало да е обвързван с Националната организация по приходите (НАП). За да бъде регистриран, търговецът би трябвало да издаде касова записка за безналично заплащане, защото бележката от терминала не е фискален бон.)
При въвеждане на еврото обаче ПОС устройствата са положително решение, тъй като казусът с дребните изчезва, клиентът заплаща точната сума, няма комплициране с курса и обслужването е по-бързо.
Изсветляване на сенчестия бизнес
В България по данни на Statista към края на 2024 година, работят близо 173 хиляди ПОС терминала, до момента в който в Гърция, по данни от 2022 година, са към 205 хиляди. Но Гърция ускорява безкасовите плащания с цел изсветляване на стопанската система, като ги вгражда в данъчната и банковата инфраструктура. С гръцката система IRIS заплащането минава непосредствено от сметка в сметка, без карти и без медиатори, регистрира се в действително време и от 1 декември м.г. бизнесът е длъжен да приема заплащания през тази система – посредством ПОС терминал или QR код. Информацията отива непосредствено към данъчните. Наред с това е въведено и условието наемите да се заплащат единствено по банков път.
Безкасовите разплащания се усилват
И в България се усети полъх на оптимизъм с новата валута. Данните от първите 48 часа в еврозоната демонстрират, че жителите избират безкасовите разплащания. Според БОРИКА , националната организация за картови заплащания, единствено за два дни системата е обработила над 804 000 преводи на ПОС на стойност над 20 млн. евро, със междинна сума близо 25 евро на заплащане. Тегленията на банкомати са надхвърлили 125 000 преводи за повече от 18 млн. евро.
От БОРИКА означават, че данните " изпращат явен сигнал: безкешовото плащане вече е базово очакване, а не екстра. " При над 86% дял на броя заплащания през ПОС, търговците без опция за безкасово заплащане действително се самоизключват от най-активния поток клиенти и покупки в новата валутна среда ”.
В опит да успокоят българските жители, настръхнали поради цените, от Национална агенция за приходите, Комисията за отбрана на потребителите и Комисията за защита на конкуренцията оповестяват за “засилени инспекции ” по магазините. Но могат да се разходят и до пазарите, с цел да ревизират продавачите на сергиите – в действителност ли са аграрни производители, откакто нямат обвързване да употребяват касови апарати, или са следващи прекупвачи по веригата.
Мерки против корупцията и надзор над кеша
Доколко еврото ще „ избели “ българската стопанска система зависи на първо място от ограниченията против корупцията, ефикасния надзор върху кешовите заплащания и следенето на произхода на средствата.
Например, никой не проверява произхода на парите, с които се заплащат в брой вноски по ипотеки, стига да са под 10 000 лв. - въпреки да са по-високи от заявените приходи на длъжника. България единствена от Европейски Съюз остана в “сивия лист ” на рисковите страни, които имат проблеми с прането на пари.
Организацията Специална група за финансови дейности (FATF) я сложи там през 2023 година и макар признатия тогава проект за деяние, а част от рекомендациите по този начин и не са изпълнени. Следващото постоянно държавно управление ще би трябвало да се заеме с тази работа, а тя включва и ограничението на кеша.
Този коментар показва персоналното мнение на авторката и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ