Мобилните телефони вън!
Вотът на съмнение получи поддръжката единствено на 40 депутати от опозицията
Онзи ден, във вторник, на 10 април, влязох в обновената постройка на държавното управление на Македония в Скопие. Не бях влизал дълго време, най-малко не откакто Никола Груевски реши от тогавашното партийно седалище на брега на Вардар, известно като „ кубовете “, да направи неприятно балканско копие на американския Бял дом. Отвън стиропор, от вътрешната страна позлатени парапети и бял мрамор. Впечатляващо, задоволително провинциално, издаващо комплексите на предходния жител на държавната постройка.
Преди да влезем на среща при премиера Зоран Заев, ни помолиха да оставим мобилните си телефони в особено помещение с безчет чекмедженца. Като в някой от столичните супермаркети- слагаш вътре телефона си, завърташ ключето и го взимаш със себе си. Спазихме рекомендацията дисциплинирано, е, спогледахме се, само че всички ние в една или друга степен сме осведомени с македонските политически нрави и изключително със абсурда с подслушването, за който Зоран Заев, тогава водач на опозицията, имаше „ топки “ да го извади на бял свят. Приехме го като естествена защитна мярка, само че след това, в края на срещата ни, когато искахме да създадем обща фотография със Заев, се оказа, че единствено той има мобилен телефон. Няма проблем, ето, след това ще ви ги пратя на всеки. И се снимахме. Ако сте видели фотосите от срещата във Facebook, фотографите са разнообразни, мобилният е на Заев, а заслугата да ги забележим обществено е на доктор Милен Врабевски, който ги качи в мрежата и ни ги прати… Когато си тръгнахме, всеки си бръкна в чекмеджето и си взе апарата. Простичко и ефикасно, май.
Изглежда абсурдът с всеобщото подслушване на политици, общественици, предприемачи, публицисти и кого ли не, още дълго време ще трови политическата и социална атмосфера в Македония. Самият министър председател Заев в четвъртък се изправи пред съда в Скопие по делото, в което се упреква за предоставяне на рушвет на локален предприемач по времето, когато беше кмет на Струмица. За изясняване на истината в съда бяха пуснати записи на диалози, които Заев изслуша и на които се основава обвиняването. Никой от любопитковците-журналисти не бе пуснат в залата. След задоволително продължителното съвещание, когато Заев излезе, съумя единствено да каже- бил съм подслушван в продължение на цели две години. Плътно и редовно, без почивка… Предстоеше върхът на абсурда с изнесените обществено записи от Зоран Заев, Груевски реши да контраатакува. И той извади запис на негов диалог със Заев в качеството му на опозиционен водач. Двамата се бяха срещнали в работния кабинет на премиера, където хората на Груевски бяха инсталирали подслушвателни устройства. На тази среща Заев предизвести Груевски, че разполага с хиляди записи на телефонни диалози, които ще прозвучат като „ същинска бомба “ в така и така напрегнатото общество в страната. Попитан от кое място ги има, Заев отговори, че са му дадени от задгранични служби, без да ги посочва поименно. Това може би беше по-скоро опит да се скрият същинските източници на записите за всеобщото подслушване, в сравнение с някоя от дейните непознати агентури в Македония да бъде посочена с пръст. Но този диалог, дублирам, извършен в работния кабинет на Груевски, същият, в който в този момент Заев седи и работи, след това беше размахван като знаме против опозицията и нейния водач за това, че той сътрудничи с непознати структури, значи е народен изменник.
Но в последна сметка това не мина. Но поуката за богатите благоприятни условия на подслушване и в най-деликатните места в постройките на ръководещите остана като обеца на ухото. И се трансформира в контузия, която явно скоро няма да зарасне. Затова- доста сте ни симпатични, само че в случай че обичате, мобилните телефони вън.
Но в случай че това към този момент се е трансформирало в рутинна процедура, по никакъв начин не беше рутинна интерпелацията на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, както в Македония назовават вота на съмнение в Народното събрание. Личната ми информация демонстрира, че през всички години на суверенна и самостоятелна Македония е имало четири вота на недоверие- в разнообразни години, и с разнообразни настоящи лица. Минал е единствено един- през 1992 година, вследствие на който падна първото държавното управление на суверенната нова страна, ръководено от Никола Клюсев. Тогава изгря звездата на младия водач на социалдемократите Бранко Цървенковски, който се трансформира в една от политическите емблеми на целия преход в някогашната юго-република, доскоро след президентския си мандат да реши да се отдръпна от дейната политика. Доколкото се е отдръпнал е друга работа, тъй като мине- не мине време, и някой подмятна, че „ Папата ” на левицата още веднъж е решил да нападна властта. И да я вземе благодарение на кръга от свои правилни последователи, които не престават да го боготворят и да са подготвени на политическа борба с него отпред.
Сега вотът на съмнение бе импортиран от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, от нейния нов ръководител Християн Мицковски. Най-интересното в тази ситуация е, че след траялия няколко месец протест на работата на Народното събрание, ВМРО-ДПМНЕ върна своите депутати в Събранието с концепцията да помогне за образуването на квалифицирано болшинство от 2/3 от пратениците в поддръжка на реформаторските закони. Но вместо да гласоподава закони, партията разгласи интерпелацията. При това за всичко, което ръководещите от обединението отпред със СДСМ на Заев не са свършили, или са го свършили неприятно. В това число и за подписването и ратификацията на Договора за добросъседство, другарство и съдействие с България. Дебатът беше изострен, в него се включи и някогашният министър председател Никола Груевски, в залата пристигна и Зоран Заев. В последна сметка вотът получи поддръжката единствено на 40 депутати от опозицията, до момента в който ръководещите още веднъж демонстрираха парламентарно самообладание, гарантирайки си триумф единствено с два гласа над елементарното мнозинство- 62…Така беше и при гласуването на Договора с България на 15 януари, по този начин беше и при други случаи, което ме кара да повторя съмнението си за ловко следен избор в такива случаи, при запас от няколко гласа, хей по този начин, за всеки случай. Не знам обаче тази игра с парламентарния риск докога ще продължи, и няма ли в един миг схемата да рухне. Може би по тази причина през последните седмици, когато Заев си е вкъщи, търси да усили поддръжката си в Събранието, на първо място за сметка на депутатите от партиите на албанците. Пазарлъкът не върви по никакъв начин елементарно, ето, водачът на Алианс за албанците Зиядин Села изрично отхвърли да се върне във властта, в случай че това не стане посредством нови парламентарни избори. След събитията от 27 април предходната година, когато Села бе влачен из коридорите на Народното събрание, даже се беше пуснал слух, че е погубен, неговият престиж измежду албанските гласоподаватели в Македония явно е повишен. И евентуално поради това той си разрешава да държи по-остър звук на премиера. Вероятно още му е ядосан поради поддръжката, която персонално Заев оказа на претендентите на Демократичния съюз за интеграция на Али Ахмети по време на локалните избори на 15 октомври, и то таман на местата, където Села се надяваше да завоюва. Пример- родната му Струга.
Иначе нещата към договарянията за името с Гърция вървят обикновено, в смисъл, че колкото повече се доближават до края, толкоз по-тежки стават проблемите за решение. В четвъртък външните министри Козияс и Димитров бяха в Охрид, на 3и 4 май ще се видят в Солун, а на 11 и 12 май, доста евентуално в София. Има темп на срещите им, а това дава оптимизъм. Оптимизъм носи и вестта, че Федерика Могерини и Йоханес Хан на 19 април ще бъдат в Скопие, с цел да показват отчета за напредъка на Македония по пътя към Европейски Съюз. Голямото очакване е те да разгласят дата за начало на договаряния на Скопие за участие. В същото време, както едно птиченце ми сподели, там ще е и Бойко Борисов на среща на върха по цифровата тематика. Затова ми се коства, че таман в тези дни в края на идната седмица биха могли да се случат хубави неща за европейската вероятност на Македония.
Защо пък не? Крайно време е…
Онзи ден, във вторник, на 10 април, влязох в обновената постройка на държавното управление на Македония в Скопие. Не бях влизал дълго време, най-малко не откакто Никола Груевски реши от тогавашното партийно седалище на брега на Вардар, известно като „ кубовете “, да направи неприятно балканско копие на американския Бял дом. Отвън стиропор, от вътрешната страна позлатени парапети и бял мрамор. Впечатляващо, задоволително провинциално, издаващо комплексите на предходния жител на държавната постройка.
Преди да влезем на среща при премиера Зоран Заев, ни помолиха да оставим мобилните си телефони в особено помещение с безчет чекмедженца. Като в някой от столичните супермаркети- слагаш вътре телефона си, завърташ ключето и го взимаш със себе си. Спазихме рекомендацията дисциплинирано, е, спогледахме се, само че всички ние в една или друга степен сме осведомени с македонските политически нрави и изключително със абсурда с подслушването, за който Зоран Заев, тогава водач на опозицията, имаше „ топки “ да го извади на бял свят. Приехме го като естествена защитна мярка, само че след това, в края на срещата ни, когато искахме да създадем обща фотография със Заев, се оказа, че единствено той има мобилен телефон. Няма проблем, ето, след това ще ви ги пратя на всеки. И се снимахме. Ако сте видели фотосите от срещата във Facebook, фотографите са разнообразни, мобилният е на Заев, а заслугата да ги забележим обществено е на доктор Милен Врабевски, който ги качи в мрежата и ни ги прати… Когато си тръгнахме, всеки си бръкна в чекмеджето и си взе апарата. Простичко и ефикасно, май.
Изглежда абсурдът с всеобщото подслушване на политици, общественици, предприемачи, публицисти и кого ли не, още дълго време ще трови политическата и социална атмосфера в Македония. Самият министър председател Заев в четвъртък се изправи пред съда в Скопие по делото, в което се упреква за предоставяне на рушвет на локален предприемач по времето, когато беше кмет на Струмица. За изясняване на истината в съда бяха пуснати записи на диалози, които Заев изслуша и на които се основава обвиняването. Никой от любопитковците-журналисти не бе пуснат в залата. След задоволително продължителното съвещание, когато Заев излезе, съумя единствено да каже- бил съм подслушван в продължение на цели две години. Плътно и редовно, без почивка… Предстоеше върхът на абсурда с изнесените обществено записи от Зоран Заев, Груевски реши да контраатакува. И той извади запис на негов диалог със Заев в качеството му на опозиционен водач. Двамата се бяха срещнали в работния кабинет на премиера, където хората на Груевски бяха инсталирали подслушвателни устройства. На тази среща Заев предизвести Груевски, че разполага с хиляди записи на телефонни диалози, които ще прозвучат като „ същинска бомба “ в така и така напрегнатото общество в страната. Попитан от кое място ги има, Заев отговори, че са му дадени от задгранични служби, без да ги посочва поименно. Това може би беше по-скоро опит да се скрият същинските източници на записите за всеобщото подслушване, в сравнение с някоя от дейните непознати агентури в Македония да бъде посочена с пръст. Но този диалог, дублирам, извършен в работния кабинет на Груевски, същият, в който в този момент Заев седи и работи, след това беше размахван като знаме против опозицията и нейния водач за това, че той сътрудничи с непознати структури, значи е народен изменник.
Но в последна сметка това не мина. Но поуката за богатите благоприятни условия на подслушване и в най-деликатните места в постройките на ръководещите остана като обеца на ухото. И се трансформира в контузия, която явно скоро няма да зарасне. Затова- доста сте ни симпатични, само че в случай че обичате, мобилните телефони вън.
Но в случай че това към този момент се е трансформирало в рутинна процедура, по никакъв начин не беше рутинна интерпелацията на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, както в Македония назовават вота на съмнение в Народното събрание. Личната ми информация демонстрира, че през всички години на суверенна и самостоятелна Македония е имало четири вота на недоверие- в разнообразни години, и с разнообразни настоящи лица. Минал е единствено един- през 1992 година, вследствие на който падна първото държавното управление на суверенната нова страна, ръководено от Никола Клюсев. Тогава изгря звездата на младия водач на социалдемократите Бранко Цървенковски, който се трансформира в една от политическите емблеми на целия преход в някогашната юго-република, доскоро след президентския си мандат да реши да се отдръпна от дейната политика. Доколкото се е отдръпнал е друга работа, тъй като мине- не мине време, и някой подмятна, че „ Папата ” на левицата още веднъж е решил да нападна властта. И да я вземе благодарение на кръга от свои правилни последователи, които не престават да го боготворят и да са подготвени на политическа борба с него отпред.
Сега вотът на съмнение бе импортиран от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, от нейния нов ръководител Християн Мицковски. Най-интересното в тази ситуация е, че след траялия няколко месец протест на работата на Народното събрание, ВМРО-ДПМНЕ върна своите депутати в Събранието с концепцията да помогне за образуването на квалифицирано болшинство от 2/3 от пратениците в поддръжка на реформаторските закони. Но вместо да гласоподава закони, партията разгласи интерпелацията. При това за всичко, което ръководещите от обединението отпред със СДСМ на Заев не са свършили, или са го свършили неприятно. В това число и за подписването и ратификацията на Договора за добросъседство, другарство и съдействие с България. Дебатът беше изострен, в него се включи и някогашният министър председател Никола Груевски, в залата пристигна и Зоран Заев. В последна сметка вотът получи поддръжката единствено на 40 депутати от опозицията, до момента в който ръководещите още веднъж демонстрираха парламентарно самообладание, гарантирайки си триумф единствено с два гласа над елементарното мнозинство- 62…Така беше и при гласуването на Договора с България на 15 януари, по този начин беше и при други случаи, което ме кара да повторя съмнението си за ловко следен избор в такива случаи, при запас от няколко гласа, хей по този начин, за всеки случай. Не знам обаче тази игра с парламентарния риск докога ще продължи, и няма ли в един миг схемата да рухне. Може би по тази причина през последните седмици, когато Заев си е вкъщи, търси да усили поддръжката си в Събранието, на първо място за сметка на депутатите от партиите на албанците. Пазарлъкът не върви по никакъв начин елементарно, ето, водачът на Алианс за албанците Зиядин Села изрично отхвърли да се върне във властта, в случай че това не стане посредством нови парламентарни избори. След събитията от 27 април предходната година, когато Села бе влачен из коридорите на Народното събрание, даже се беше пуснал слух, че е погубен, неговият престиж измежду албанските гласоподаватели в Македония явно е повишен. И евентуално поради това той си разрешава да държи по-остър звук на премиера. Вероятно още му е ядосан поради поддръжката, която персонално Заев оказа на претендентите на Демократичния съюз за интеграция на Али Ахмети по време на локалните избори на 15 октомври, и то таман на местата, където Села се надяваше да завоюва. Пример- родната му Струга.
Иначе нещата към договарянията за името с Гърция вървят обикновено, в смисъл, че колкото повече се доближават до края, толкоз по-тежки стават проблемите за решение. В четвъртък външните министри Козияс и Димитров бяха в Охрид, на 3и 4 май ще се видят в Солун, а на 11 и 12 май, доста евентуално в София. Има темп на срещите им, а това дава оптимизъм. Оптимизъм носи и вестта, че Федерика Могерини и Йоханес Хан на 19 април ще бъдат в Скопие, с цел да показват отчета за напредъка на Македония по пътя към Европейски Съюз. Голямото очакване е те да разгласят дата за начало на договаряния на Скопие за участие. В същото време, както едно птиченце ми сподели, там ще е и Бойко Борисов на среща на върха по цифровата тематика. Затова ми се коства, че таман в тези дни в края на идната седмица биха могли да се случат хубави неща за европейската вероятност на Македония.
Защо пък не? Крайно време е…
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ