Майки и обикновени граждани осигуряват руската армия вместо военното министерство
Военните им изпращат дълги описи с потребности - от къси панталони до скъпи квадрокоптери, което приказва за дефицит както на униформи, по този начин и на техническо съоръжение.
Наталия живее в граничната Курска област. Тя е притежател на банен комплекс - по време на работа се среща с съветските военни, които са трансферирани в града две седмици преди началото на войната. Според Наталия те почнали да „ нападат “ градските бани. Тя кани военните да се свържат с нея, в случай че имат потребност от помощ и оставя телефонния си номер. Първото позвъняване с молба за помощ идва 10 дни след началото на войната. Военните поискали да им донесат сладкиши и чорапи. Наталия осигурилае първата кола с ппродукти сама и сама я закарала до границата и я предала „ персонално “.
„ След това започнаха безкрайни позвънявания - всички се нуждаеха от помощ “, споделя Наталия. - Те започнаха да желаят храна и даже четки за зъби. През март настояванията са за барети, бронежилетки. От април почнали да желаят термовизионни камери и радиостанции. " Ако първоначално ги хранихме, след това ги обличахме, в този момент осигуряваме сигурността им. “, добавя тя.
Когато настояванията на бойците се нараснали, разноските на Наталия за съветската войска също се нараснали, тъй че тя почнала да притегля други хора: в този момент две и половина хиляди души събират пари и нужни неща дружно с нея. „ Всичко стартира с пакет бисквитки за 30 рубли, по-късно бронежилетки за 15 хиляди рубли, конци за лечебни заведения за 25 хиляди и по-късно квадрокоптери за 450 хиляди. Последния път, когато донесохме заглушител, който заглушава дронове, коства 1 милион рубли, събрахме тези пари за една седмица. Специалните сили го желаеха, оплакаха се, че врагът бомбардира с дронове ”, споделя Наталия.
На въпрос дали Наталия не счита, че страната с милиарден бюджет за защита, а не елементарните поданици на страната, които към този момент заплащат налози, би трябвало да оборудва бойците, тя дава отговор: „ Няма да компрометирам нашите войска. Нашата войска е мощна, страната ни е мощна, само че все пак, съгласно хората, не всеки има право на неща, от които всеки в действителност се нуждае. Например, съгласно устава, на артилерийските войски не се позволяват квадрокоптери, на пехотинци не се позволява нищо и те умират по време на военни дейности.
Наталия знае за проблемите с оборудването на договорните бойци от думите на брат си, който в този момент се бие в Украйна. „ Той ми споделя такива неща, а това са специфични сили.! Той и още четирима бойци от неговата бригада изгубили оръжията си в борба и останали без оръжие.. Те поискали ново оръжие своя военачалник и той споделя: „ Изгубени сте оръжието си - това е ваш проблем. Никой нищо няма да ви даде “.
Вече имам благодарствени писма и медали от полковници, които персонално ни споделят: „ Това, което вие вършиме, не се прави от Министерството на защитата.
Наталия живее в граничната Курска област. Тя е притежател на банен комплекс - по време на работа се среща с съветските военни, които са трансферирани в града две седмици преди началото на войната. Според Наталия те почнали да „ нападат “ градските бани. Тя кани военните да се свържат с нея, в случай че имат потребност от помощ и оставя телефонния си номер. Първото позвъняване с молба за помощ идва 10 дни след началото на войната. Военните поискали да им донесат сладкиши и чорапи. Наталия осигурилае първата кола с ппродукти сама и сама я закарала до границата и я предала „ персонално “.
„ След това започнаха безкрайни позвънявания - всички се нуждаеха от помощ “, споделя Наталия. - Те започнаха да желаят храна и даже четки за зъби. През март настояванията са за барети, бронежилетки. От април почнали да желаят термовизионни камери и радиостанции. " Ако първоначално ги хранихме, след това ги обличахме, в този момент осигуряваме сигурността им. “, добавя тя.
Когато настояванията на бойците се нараснали, разноските на Наталия за съветската войска също се нараснали, тъй че тя почнала да притегля други хора: в този момент две и половина хиляди души събират пари и нужни неща дружно с нея. „ Всичко стартира с пакет бисквитки за 30 рубли, по-късно бронежилетки за 15 хиляди рубли, конци за лечебни заведения за 25 хиляди и по-късно квадрокоптери за 450 хиляди. Последния път, когато донесохме заглушител, който заглушава дронове, коства 1 милион рубли, събрахме тези пари за една седмица. Специалните сили го желаеха, оплакаха се, че врагът бомбардира с дронове ”, споделя Наталия.
На въпрос дали Наталия не счита, че страната с милиарден бюджет за защита, а не елементарните поданици на страната, които към този момент заплащат налози, би трябвало да оборудва бойците, тя дава отговор: „ Няма да компрометирам нашите войска. Нашата войска е мощна, страната ни е мощна, само че все пак, съгласно хората, не всеки има право на неща, от които всеки в действителност се нуждае. Например, съгласно устава, на артилерийските войски не се позволяват квадрокоптери, на пехотинци не се позволява нищо и те умират по време на военни дейности.
Наталия знае за проблемите с оборудването на договорните бойци от думите на брат си, който в този момент се бие в Украйна. „ Той ми споделя такива неща, а това са специфични сили.! Той и още четирима бойци от неговата бригада изгубили оръжията си в борба и останали без оръжие.. Те поискали ново оръжие своя военачалник и той споделя: „ Изгубени сте оръжието си - това е ваш проблем. Никой нищо няма да ви даде “.
Вече имам благодарствени писма и медали от полковници, които персонално ни споделят: „ Това, което вие вършиме, не се прави от Министерството на защитата.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ