ЕСП: Резултатите на Плана „Юнкер“ са преувеличени
Водещата капиталова стратегия на Европейския съюз, чиято цел бе да съживи европейската стопанска система, е облагодетелствала непропорционално по-големите страни в блока, а високите ѝ резултати са били пресилени. До този извод стигна Европейската счете палата (ЕСП) в собствен отчет, представен от Ройтерс.
Задача на Европейския фонд за стратегически вложения (ЕФСИ), който бе основан през 2015 година и стана прочут като проекта „ Юнкер “, бе да подтиква финансирането за по-рискови компании и планове, най-много в региона на инфраструктурата, образованието и изследователската активност.
Фондът имаше разполагаем 21 милиарда евро под формата на финансови гаранции и пари в брой, с които да притегли вложения за най-малко 315 милиарда евро доникъде на 2018 година През юли Европейската комисия съобщи, че програмата е надминала упованията и е набрала общо 335 милиарда евро.
Според Европейската счете палата, която прави оценка и инспекция на разноските на Европейски Съюз, обаче „ размерът от мобилизирани вложения може да е пресилен “. Договорените интервенции в края на тригодишния проект биха могли да активизират най-много 236 милиарда евро, в случай че вложените пари привлекат напълно упования капитал, демонстрират заключенията на инспектора.
Механизмът в действителност е съумял да набере финансиране, с цел да подтиква вложенията, регистрира отчетът на ЕСП. До юли 2018 година Европейската капиталова банка (ЕИБ) е одобрила 65,5 милиарда евро директно финансиране, надминавайки задачата за 61 милиарда евро. Сумата включва четирикратно увеличение на по-високорисковите финансиращи интервенции по отношение на 2014 година, показва Българска телеграфна агенция.
Докладът, който удостоверява някои опасения, повдигнати още през 2016 година, обаче показва, че капиталовият проект може да няма добавена стойност, защото не е ясно дали в действителност не е привлякъл средства, които по този начин или другояче е щяло да бъдат вложени.
„ Част от парите отидоха за планове, които можеше да употребяват други източници на публично или частно финансиране въпреки и при разнообразни условия “, се споделя в отчета.
Възможен метод ЕФСИ да се оправи с тази неизясненост, е да прави оценка дали плановете могат да получат други форми на финансиране, предлага отчетът на сметната палата.
Също по този начин от ЕСП показват, че налице е непропорционално и „ небалансирано “ систематизиране на средства по ЕФСИ към по-големите страни в Европейски Съюз, макар че те не са най-бедните в блока.
В отговор на рецензиите от Европейска комисия обявиха, че фондът е съумял със задачата си да се оправи с дефицита на вложения и е подсилил, а не заменил, други финансови принадлежности.
От комисията показаха също, че географското систематизиране на вложения зависи също по този начин и от размера на стопанските системи, които ги получават, което е съображение повече средства да отиват при по-големите страни.
Срокът за деяние на проекта бе продължен до края на 2020 година, като новата му цел е да активизира минимум 500 милиарда евро вложения.
По публикацията работиха: Елена Илиева, редактор Виктория Тошкова /investor.bg
Задача на Европейския фонд за стратегически вложения (ЕФСИ), който бе основан през 2015 година и стана прочут като проекта „ Юнкер “, бе да подтиква финансирането за по-рискови компании и планове, най-много в региона на инфраструктурата, образованието и изследователската активност.
Фондът имаше разполагаем 21 милиарда евро под формата на финансови гаранции и пари в брой, с които да притегли вложения за най-малко 315 милиарда евро доникъде на 2018 година През юли Европейската комисия съобщи, че програмата е надминала упованията и е набрала общо 335 милиарда евро.
Според Европейската счете палата, която прави оценка и инспекция на разноските на Европейски Съюз, обаче „ размерът от мобилизирани вложения може да е пресилен “. Договорените интервенции в края на тригодишния проект биха могли да активизират най-много 236 милиарда евро, в случай че вложените пари привлекат напълно упования капитал, демонстрират заключенията на инспектора.
Механизмът в действителност е съумял да набере финансиране, с цел да подтиква вложенията, регистрира отчетът на ЕСП. До юли 2018 година Европейската капиталова банка (ЕИБ) е одобрила 65,5 милиарда евро директно финансиране, надминавайки задачата за 61 милиарда евро. Сумата включва четирикратно увеличение на по-високорисковите финансиращи интервенции по отношение на 2014 година, показва Българска телеграфна агенция.
Докладът, който удостоверява някои опасения, повдигнати още през 2016 година, обаче показва, че капиталовият проект може да няма добавена стойност, защото не е ясно дали в действителност не е привлякъл средства, които по този начин или другояче е щяло да бъдат вложени.
„ Част от парите отидоха за планове, които можеше да употребяват други източници на публично или частно финансиране въпреки и при разнообразни условия “, се споделя в отчета.
Възможен метод ЕФСИ да се оправи с тази неизясненост, е да прави оценка дали плановете могат да получат други форми на финансиране, предлага отчетът на сметната палата.
Също по този начин от ЕСП показват, че налице е непропорционално и „ небалансирано “ систематизиране на средства по ЕФСИ към по-големите страни в Европейски Съюз, макар че те не са най-бедните в блока.
В отговор на рецензиите от Европейска комисия обявиха, че фондът е съумял със задачата си да се оправи с дефицита на вложения и е подсилил, а не заменил, други финансови принадлежности.
От комисията показаха също, че географското систематизиране на вложения зависи също по този начин и от размера на стопанските системи, които ги получават, което е съображение повече средства да отиват при по-големите страни.
Срокът за деяние на проекта бе продължен до края на 2020 година, като новата му цел е да активизира минимум 500 милиарда евро вложения.
По публикацията работиха: Елена Илиева, редактор Виктория Тошкова /investor.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ