Водещ австрийски анализатор посече Макрон: Франция е цирк, ръководен от

Водещ австрийски анализатор посече Макрон: Франция е цирк, управителен от клоуни!

Според него предлагането на Макрон за изпращане на войски в Украйна е демонстрация на политическа несръчност. Това написа един от най-четените австрийски коментатори Ралф Шоелхамер в изданието brusselssignal.eu.

Шарл Морис дьо Талейран-Перигор би трябвало да е бил най-великият политически художник в света. Той прави стремителна кариера през най-бурния интервал от френската история като съумява да бъде фактор в революционна Франция и в трите ѝ етапи –  mредреволюционна, революционна и следреволюционна.

Когато умира на достолепната 84-годишна възраст през 1838 година, светът става очевидец на кончината на евентуално най-великия посланик, живял в миналото. Една от най-запомнящите се негови реплики е: „ Дипломат, който споделя „ да “, значи „ може би “, посланик, който споделя „ може би “, значи „ не “, а посланик, който споделя „ не “, не е посланик. “

Предполагам, че тъкмо това е имал поради актуалният френски президент Еманюел Макрон, когато изрече концепцията за изпращане на западни войски в Украйна. Подобно на Талейран, предлагането на Макрон беше по-скоро „ може би “ (и затова „ не “), в сравнение с фактически „ да “ (и затова „ може би “).

Събрание на принцовете в Ерфурт през 1808 година Наполеон приема пратеници на австрийския император, барон Винсент (вдясно) и цар Александър и кралете на Вестфалия и Саксония – на фона на Талейран 

Уви, даже игрите с думи на дипломатите би трябвало да бъдат подкрепени от действителна власт и престиж и точно тук Макрон не съумява да се оправи с Талейран. Той несъмнено не е Наполеон, нито пък Луи XVIII, който става крал на Франция след рухването на Наполеон от власт. С рейтинг на утвърждение едвам надхвърлящ 30 % и непрекъснато изправен пред публични безредици – от „ жълтите вестници “ до митингите на фермерите – той наподобява по-скоро на Луи XVI малко преди да бъде свален от власт през 1792 година, въпреки че Макрон по всяка възможност ще бъде пощаден от крайната му орис – да бъде обезглавен от гилотината пред очите на ликуваща навалица.

Франция на Талейран е мощ, с която би трябвало да се преценяват, и една от най-големите сили по това време. Дори провалянето на Наполеон не трансформира обстоятелството, че френските хрумвания и традиции преобладават на Стария континент и отвън него, а Статуята на свободата към момента свидетелства за френските идеали в пристанището на Ню Йорк.

В наши дни Франция е изправена пред вътрешен и интернационален крах: Ролята на нейните философи и кино дейци е в най-хубавия случай незначителна, а въздействието, което тя поддържа в страните от някогашната си империя, бързо отслабва, отстъпвайки място на Русия и Китай.

Друг откъс от Талейран, вероятно неправилно приписан на него, гласи: „ Това е по-лошо от закононарушение, това е неточност “.

Независимо дали го е споделил или не, той сигурно е разбирал, че в интернационалната политика великите сили постоянно работят незаконно, само че в случай че го вършат, резултатите би трябвало да си заслужават. Това, че Макрон разгласи концепцията си за разполагане на войски в Украйна не е закононарушение, само че сигурно е неточност. Може би даже е откровена неточност.

Тъй като не е еднакъв на Талейран обаче, Макрон удвои реториката си: „ Много от хората, които през днешния ден споделят „ в никакъв случай, в никакъв случай “, бяха същите, които преди две години споделяха „ в никакъв случай, в никакъв случай танкове, в никакъв случай, в никакъв случай самолети, в никакъв случай, в никакъв случай ракети с отдалечен обхват, в никакъв случай, в никакъв случай това “.

Макрон, подгрявайки заблудите си за великолепие, предизвести, че „ ще създадем всичко належащо, с цел да подсигуряваме, че Русия няма да може да завоюва тази война “. Това „ всичко допустимо “, за жалост, наподобява не включва действителни доставки на оръжие за Украйна. Въз основа на „ Проследяване на поддръжката за Украйна “ на немския Институт „ Кил “, Франция е изостанала в поддръжката си за Киев. Германия е отделила 17,7 милиарда евро спрямо оскъдните 635 млн. евро, предоставени от Париж.

На този стадий Макрон не е втори Наполеон, а втори Нортън – симпатичният британски вманиачен, който се разгласи за император на Съединените щати през 1859 година Уви, император Нортън в никакъв случай не е имал шанса да нанесе толкоз вреди, колкото Макрон.

Декларациите на Макрон във връзка с Русия са всичко, на което Путин можеше да се надява. В продължение на две години пропагандата на Москва внушаваше на света, че спорът в Украйна е марионетна война на Запада против Русия и че Украйна е единствено прикритие за дълготрайния проект на Запада за очистване на Руската федерация.

Сега френският президент намерено стартира концепцията, че страните от НАТО би трябвало да разгласят война на Русия (което би било фактическият резултат от неговото предложение) като в същото време не желае да даде забележителна финансова помощ на Украйна. Путин означи политически хеттрик: празната опасност без зъби, разединението измежду НАТО и голяма пропагандна победа.

Франция е цирк, управителен от клоуни, като се стартира от Макрон и се стигне до министър-председателя Габриел Атал (чиято единствена подготовка наподобява е да е млад и гей) и външния министър Стефан Сежурне (чиято единствена подготовка наподобява е да е млад и някогашен брачен партньор на гореспоменатия Аттал).

Тъжно е, че нацията на Талейран се е трансформирала в нацията на Макрон.

Източник: Гласове, brusselssignal.eu

За още настоящи вести: Последвайте ни в Google News

Още вести четете в катергории Коментари