Народняшки паразити на върха на българската политика
Водачи на огромни партии у нас толерират Андрешковщината, вместо да лидират смяна на изкривените разбирания за публичните връзки през днешния ден
Българската политика в последните петнайсетина години пълзи по линията на най-малкото противодействие . Почти всеки най-малък ентусиазъм за някаква промяна в който да е бранш се пречупва от съпротивата на тези, които усещат някакво стеснение от измененията.
Причината е, че политическо водачество липсва . Или то се заключава в мъжкарско изръмжаване и поклонение пред „ мъдрия глас на народа “ . Така бе в премиерската епоха на Бойко Борисов, която, наподобява, продължава и в този момент, само че в друга форма.
Финансовият министър Асен Василев възроди концепцията си подателите на сигнали за укрити налози, акцизи, осигуровки и други отговорности към бюджета да бъдат награждавани с 10% от размера на разкритата сума. Доколко концепцията и механизмите на приложението й са удачни, не мога да разясня. По-любопитни за мен са причините, с които тя бе отхвърлена от най-голямата парламентарна групировка в лицето на нейния водач.
„ Все някой би трябвало да донася, да клюки, да пуска сигнали и да получава агентурни пари. Какви са тези „ бонуси за доноси “?! Това преди време бяха сътрудниците на Държавна сигурност – водещите офицери взимаха по 30 лева за това, че имат сътрудник. И в този момент, в случай че имаш сътрудник, който да ти донася, ще получиш бонус за това “, разгласи пред парламентарните кореспонденти лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.
Подобна позиция изрази малко по-късно и Движение за права и свободи – дребната сестра на ГЕРБ в българския политически живот, в лицето на нейния нов неофициален водач Делян Пеевски, който се издига в партията си съразмерно на глобите за корупция, които получава от западни страни.
Председателят на опозиционната Българска социалистическа партия – групировката правоприемник на някогашните комунисти, Корнелия Нинова също не поддържа концепцията на Асен Василев. Което на пръв взор наподобява парадоксално, тъй като влиза в благозвучие с тезата на Борисов за доносите към Държавна сигурност, която обслужваше Българска комунистическа партия по времето на тоталитарния режим.
В демократичните страни подаването на сигнали за нередности, корупция и закононарушения е общоприет механизъм за битка с тези феномени . В последна сметка, в интерес на всички нас би следвало да е тези феномени да бъдат редуцирани, но това няма по какъв начин да се случи, в случай че се толерира прикриването им от жителите. Иначе излиза, че институциите са ни зложелател, а всички ние се борим против тях.
Българските водещи политици се пробват да паразитират върху насажданите ни от самите тях комплекси и проекции, свързани с Държавна сигурност и незаконния тоталитарен режим. Борисов и компания, наподобява, не вършат разлика сред тоталитарното ръководство сред 1944 и 1989 година и демократичната страна през днешния ден. И може би имат известно право , те познават институциите от вътрешната страна и от горната страна - били са на върха на изпълнителната и законодателната управляващи.
Тъжното е, че политиците ни се хранят от тази насаждана от тях самите Андрешковщина , вместо да се опитат да предизвикат смяна в изкривените разбирания за публичните връзки през днешния ден. Трябва да се признае, че огромна част от българските медии също са виновни за това.
Впрочем, от там идва и скупчването на проблемите в енергийния бранш, свързани с ТЕЦ-овете и митингите на миньорите тези дни, зърнарите преди този момент и така нататък
Българската политика в последните петнайсетина години пълзи по линията на най-малкото противодействие . Почти всеки най-малък ентусиазъм за някаква промяна в който да е бранш се пречупва от съпротивата на тези, които усещат някакво стеснение от измененията.
Причината е, че политическо водачество липсва . Или то се заключава в мъжкарско изръмжаване и поклонение пред „ мъдрия глас на народа “ . Така бе в премиерската епоха на Бойко Борисов, която, наподобява, продължава и в този момент, само че в друга форма.
Финансовият министър Асен Василев възроди концепцията си подателите на сигнали за укрити налози, акцизи, осигуровки и други отговорности към бюджета да бъдат награждавани с 10% от размера на разкритата сума. Доколко концепцията и механизмите на приложението й са удачни, не мога да разясня. По-любопитни за мен са причините, с които тя бе отхвърлена от най-голямата парламентарна групировка в лицето на нейния водач.
„ Все някой би трябвало да донася, да клюки, да пуска сигнали и да получава агентурни пари. Какви са тези „ бонуси за доноси “?! Това преди време бяха сътрудниците на Държавна сигурност – водещите офицери взимаха по 30 лева за това, че имат сътрудник. И в този момент, в случай че имаш сътрудник, който да ти донася, ще получиш бонус за това “, разгласи пред парламентарните кореспонденти лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.
Подобна позиция изрази малко по-късно и Движение за права и свободи – дребната сестра на ГЕРБ в българския политически живот, в лицето на нейния нов неофициален водач Делян Пеевски, който се издига в партията си съразмерно на глобите за корупция, които получава от западни страни.
Председателят на опозиционната Българска социалистическа партия – групировката правоприемник на някогашните комунисти, Корнелия Нинова също не поддържа концепцията на Асен Василев. Което на пръв взор наподобява парадоксално, тъй като влиза в благозвучие с тезата на Борисов за доносите към Държавна сигурност, която обслужваше Българска комунистическа партия по времето на тоталитарния режим.
В демократичните страни подаването на сигнали за нередности, корупция и закононарушения е общоприет механизъм за битка с тези феномени . В последна сметка, в интерес на всички нас би следвало да е тези феномени да бъдат редуцирани, но това няма по какъв начин да се случи, в случай че се толерира прикриването им от жителите. Иначе излиза, че институциите са ни зложелател, а всички ние се борим против тях.
Българските водещи политици се пробват да паразитират върху насажданите ни от самите тях комплекси и проекции, свързани с Държавна сигурност и незаконния тоталитарен режим. Борисов и компания, наподобява, не вършат разлика сред тоталитарното ръководство сред 1944 и 1989 година и демократичната страна през днешния ден. И може би имат известно право , те познават институциите от вътрешната страна и от горната страна - били са на върха на изпълнителната и законодателната управляващи.
Тъжното е, че политиците ни се хранят от тази насаждана от тях самите Андрешковщина , вместо да се опитат да предизвикат смяна в изкривените разбирания за публичните връзки през днешния ден. Трябва да се признае, че огромна част от българските медии също са виновни за това.
Впрочем, от там идва и скупчването на проблемите в енергийния бранш, свързани с ТЕЦ-овете и митингите на миньорите тези дни, зърнарите преди този момент и така нататък
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ