Ударът в Сирия е най-хазартната игра на Ердоган
Внимавай какво си пожелаваш - предизвестието важи с цялостна мощ за турския президент Реджеп Ердоган. По доста неща наподобява, че той съумя да баламоса президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп да му даде зелена светлина за атака в Североизточна Сирия.
След като получи каквото искаше, Ердоган е изправен пред сложни въпроси и избори. Докъде да стигне? Кой е врагът? И какъв брой дълго може да продължава тази интервенция? Това е може би най-хазартната обстановка, в която попадна политикът Ердоган, прочут с това, че поема опасности.
Разтревожени от опцията да не отхапят хапка, по-голяма от устатата им, турски публични представители трескаво предефинират и поправят задачите на военната интервенция, която стартира със серия от въздушни удари в сряда. Операцията, описвана от няколко месеца от Ердоган като значим ход за елиминиране на кюрдската терористична опасност, ненадейно бе трансформиран в " мирна интервенция " с цел " Ислямска страна " (ИД).
" Това не е интервенция против кюрдите. Турция няма никакъв проблем с кюрдите. Ние се борим против терористична организация, която убива и репресира и кюрдския народ ", съобщи пред CNN дясната ръка на Ердоган, съветникът му Ибрахим Калън. " Така че щом Турция воюва срещу ИД, светът би трябвало да й е признателен ", загатна той.
Естествено е тази внезапна смяна в задачите да е повлияна от бурните реакции във Вашингтон на решението на президента Доналд Тръмп. Дори всекидневно подмазващите се републиканци упрекнаха Белия дом, че е предал кюрдските сили, които до момента бяха острието на офанзивата против ИД.
Възможно е
Тръмп да е дал зелена светлина на Ердоган, с цел да отвлече вниманието от следствието за импчиймънт
Ако е по този начин, хитростта му се върна като бумеранг.
Турция промени и настройката във връзка с дълготрайните си териториални упоритости в Сирия, макар декларираното от Ердоган желание да сътвори " зона за сигурност " 32 км във вътрешността в Сирия, по продължение на 480 км. " Турция няма интерес да окупира каквато и да е част от Сирия ", каза Калън, който обясни предишните трансгранични интервенции в Джараблус и Африн като краткотрайно управление на територии.
Междувременно шефът по връзките на турския президент Фахретин Алтън увери, че филантропичните претекстове са водещи. " Планът оказва помощ на Турция да откри леговище за почтени хора ", написа той във " Вашингтон пост ". Около 2 млн. сирийски бежанци, които сега са в Турция, непринудено ще отидат да живеят в " зоната за сигурност ", въпреки множеството от тях да нямат никаква съгласуваност с тази част на страната, твърдеше той.
Калън от своя страна съобщи, че всеобщото репатриране ще е непринудено, въпреки да наподобява, че никой не е питал бежанците и филантропичните организации, които работят с тях.
Ердоган е изправен пред голям брой незнайни
Едно от тях е дали Турция има с изключение на волята, само че и потенциал да води война против ИД, или да управлява арестите и бежанските лагери, охранявани до момента от кюрдите. Анкара към този момент е упреквана, че излага на риск борбата против ИД в някои региони.
Както всеки различен, и Ердоган няма ни най-малка визия какво ще му хрумне отсега нататък на Тръмп. Същите подозрения се отнасят и за Русия, която сякаш поддържа, само че наскоро се сблъска с Турция за интервенциите в региона на Идлиб, както и до подкрепяния от Иран режим на Башар Асад в Дамаск, който може да се възползва от паниката, с цел да си върне контрола върху територията и да настани там свои сили.
Не е ясно и какви ще са изгодите за турското общество, към този момент обезверено от Ердоган, и задълбочаващите се стопански проблеми, от безценен и неразбираемо какъв брой дълъг конфликт, който за мнозина наподобява непотребен. Ако тежките филантропични последствия, планувани от Организация на обединените нации, се осъществен, Ердоган е наясно, че ще понесе виновността в интернационален проект и евентуално даже може да се стигне до наказания от страна на Съединени американски щати и Европейски Съюз.
Заради всичко това Ердоган първоначално ще работи внимателно. Той ще употребява подкрепяните от Анкара бойци на бунтовническата Сирийска национална войска със съдействието на турската авиация. Американски представители предвиждат, че няма да има огромна сухопътна акция и че първата атака ще цели основаването на бойни постове в Сирия.
Осъзнал всички персонални, политически и военни опасности от сирийския си хазартен ход, Ердоган най-вероятно ще употребява срещата си с Тръмп в Белия дом на 13 ноември, с цел да се опита да обезпечи поддръжката на Съединени американски щати, преди да предприеме по-решителни дейности. Какво ще се случи по-късно, може да е отвън неговия надзор. Кюрдските водачи упорстват, че няма да се предадат. Ако дойдат турците, ще се бият.
След като получи каквото искаше, Ердоган е изправен пред сложни въпроси и избори. Докъде да стигне? Кой е врагът? И какъв брой дълго може да продължава тази интервенция? Това е може би най-хазартната обстановка, в която попадна политикът Ердоган, прочут с това, че поема опасности.
Разтревожени от опцията да не отхапят хапка, по-голяма от устатата им, турски публични представители трескаво предефинират и поправят задачите на военната интервенция, която стартира със серия от въздушни удари в сряда. Операцията, описвана от няколко месеца от Ердоган като значим ход за елиминиране на кюрдската терористична опасност, ненадейно бе трансформиран в " мирна интервенция " с цел " Ислямска страна " (ИД).
" Това не е интервенция против кюрдите. Турция няма никакъв проблем с кюрдите. Ние се борим против терористична организация, която убива и репресира и кюрдския народ ", съобщи пред CNN дясната ръка на Ердоган, съветникът му Ибрахим Калън. " Така че щом Турция воюва срещу ИД, светът би трябвало да й е признателен ", загатна той.
Естествено е тази внезапна смяна в задачите да е повлияна от бурните реакции във Вашингтон на решението на президента Доналд Тръмп. Дори всекидневно подмазващите се републиканци упрекнаха Белия дом, че е предал кюрдските сили, които до момента бяха острието на офанзивата против ИД.
Възможно е
Тръмп да е дал зелена светлина на Ердоган, с цел да отвлече вниманието от следствието за импчиймънт
Ако е по този начин, хитростта му се върна като бумеранг.
Турция промени и настройката във връзка с дълготрайните си териториални упоритости в Сирия, макар декларираното от Ердоган желание да сътвори " зона за сигурност " 32 км във вътрешността в Сирия, по продължение на 480 км. " Турция няма интерес да окупира каквато и да е част от Сирия ", каза Калън, който обясни предишните трансгранични интервенции в Джараблус и Африн като краткотрайно управление на територии.
Междувременно шефът по връзките на турския президент Фахретин Алтън увери, че филантропичните претекстове са водещи. " Планът оказва помощ на Турция да откри леговище за почтени хора ", написа той във " Вашингтон пост ". Около 2 млн. сирийски бежанци, които сега са в Турция, непринудено ще отидат да живеят в " зоната за сигурност ", въпреки множеството от тях да нямат никаква съгласуваност с тази част на страната, твърдеше той.
Калън от своя страна съобщи, че всеобщото репатриране ще е непринудено, въпреки да наподобява, че никой не е питал бежанците и филантропичните организации, които работят с тях.
Ердоган е изправен пред голям брой незнайни
Едно от тях е дали Турция има с изключение на волята, само че и потенциал да води война против ИД, или да управлява арестите и бежанските лагери, охранявани до момента от кюрдите. Анкара към този момент е упреквана, че излага на риск борбата против ИД в някои региони.
Както всеки различен, и Ердоган няма ни най-малка визия какво ще му хрумне отсега нататък на Тръмп. Същите подозрения се отнасят и за Русия, която сякаш поддържа, само че наскоро се сблъска с Турция за интервенциите в региона на Идлиб, както и до подкрепяния от Иран режим на Башар Асад в Дамаск, който може да се възползва от паниката, с цел да си върне контрола върху територията и да настани там свои сили.
Не е ясно и какви ще са изгодите за турското общество, към този момент обезверено от Ердоган, и задълбочаващите се стопански проблеми, от безценен и неразбираемо какъв брой дълъг конфликт, който за мнозина наподобява непотребен. Ако тежките филантропични последствия, планувани от Организация на обединените нации, се осъществен, Ердоган е наясно, че ще понесе виновността в интернационален проект и евентуално даже може да се стигне до наказания от страна на Съединени американски щати и Европейски Съюз.
Заради всичко това Ердоган първоначално ще работи внимателно. Той ще употребява подкрепяните от Анкара бойци на бунтовническата Сирийска национална войска със съдействието на турската авиация. Американски представители предвиждат, че няма да има огромна сухопътна акция и че първата атака ще цели основаването на бойни постове в Сирия.
Осъзнал всички персонални, политически и военни опасности от сирийския си хазартен ход, Ердоган най-вероятно ще употребява срещата си с Тръмп в Белия дом на 13 ноември, с цел да се опита да обезпечи поддръжката на Съединени американски щати, преди да предприеме по-решителни дейности. Какво ще се случи по-късно, може да е отвън неговия надзор. Кюрдските водачи упорстват, че няма да се предадат. Ако дойдат турците, ще се бият.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ