ВМРО: Държавата да спира сайтове, които пускат фалшиви новини
ВМРО събра представители на редица български медии на полемика в Народното събрание и показа свои хрумвания за законодателни промени против подправените вести.
От партията оферират страната да може да стопира достъпа до уеб сайтове на български език, които популяризират подправени вести и нямат админ на персонални данни, както и да бъде основан домейн (.media), на който да се записват онлайн медиите и да подлежат на регулация от Съвета за електронни медии. Промените бяха показани от евродепутата Ангел Джамбазки и депутатът от Вътрешна македонска революционна организация Александър Сиди, представен от Българска телеграфна агенция. Колегата им Искрен Веселинов предложи в обществените мрежи да се вкара бутон Fake, както има бутон Like.
Оказа се, че към този момент има решение по какъв начин да накараме всички уеб сайтове да излязат на ярко и да може да се търси правосъдна отговорност от създателите на материалите в тях, и това е GDPR (Регламентът за отбрана на персоналните данни), уточни Александър Сиди. В регламента се споделя, че IP адресът, от които влизаш в съответен уебсайт, в действителност са персонални данни на потребителя, което значи, че във всеки уебсайт би трябвало да има лице, което дава отговор за персоналните данни, изясни той. По думите му с смяна в Закона за персоналните данни може да се подсигурява, че на всеки един уебсайт ще бъде изписано лице за контакт, което би могло да носи отговорност и към него да се ориентират правосъдни искове за вести, които оклеветяват някого.
Сиди добави, че в случай че не бъде посочено такова лице - админ на персонални данни, по закон ще може да се задължат държавните органи да стопират достъпа до тези уеб сайтове, тъй като не дават отговор на европейския правилник.
Относно другата концепция за законодателна смяна, депутатът уточни, че домейнът ще бъде поддържан от самостоятелен медиен регулатор. Той означи, че всички медии, които желаят да подписват контракти за медийно отразяване или за реклама да вземем за пример по време на избори, ще би трябвало да бъдат регистрирани в този домейн.
Идеята на Вътрешна македонска революционна организация да има опция за прекъсване на уеб сайтове провокира разнопосочни отзиви измежду присъстващите на полемиката. Според някои от представителите на медиите най-лесната регулация е техническата и откакто нямаш на кого да се сърдиш насреща, е разумно да се жалваш на регулатора и той да спре достъпа до съответния уебсайт, разпространяващ погрешна информация. Други оспориха резултата от препоръчаната смяна и показаха, че дезинформацията доста добре е контролирана в Наказателния кодекс.
В хода на полемиката Александър Сиди изясни, че не се пробват да дават формулировка на подправена вест или да контролират блоговете, само че желаят да има човек зад всеки уебсайт. Той остана сюрпризиран, че концепцията за медиен домейн не срещна отпор. По думите му това значи, че може да се мисли в тази посока.
От партията оферират страната да може да стопира достъпа до уеб сайтове на български език, които популяризират подправени вести и нямат админ на персонални данни, както и да бъде основан домейн (.media), на който да се записват онлайн медиите и да подлежат на регулация от Съвета за електронни медии. Промените бяха показани от евродепутата Ангел Джамбазки и депутатът от Вътрешна македонска революционна организация Александър Сиди, представен от Българска телеграфна агенция. Колегата им Искрен Веселинов предложи в обществените мрежи да се вкара бутон Fake, както има бутон Like.
Оказа се, че към този момент има решение по какъв начин да накараме всички уеб сайтове да излязат на ярко и да може да се търси правосъдна отговорност от създателите на материалите в тях, и това е GDPR (Регламентът за отбрана на персоналните данни), уточни Александър Сиди. В регламента се споделя, че IP адресът, от които влизаш в съответен уебсайт, в действителност са персонални данни на потребителя, което значи, че във всеки уебсайт би трябвало да има лице, което дава отговор за персоналните данни, изясни той. По думите му с смяна в Закона за персоналните данни може да се подсигурява, че на всеки един уебсайт ще бъде изписано лице за контакт, което би могло да носи отговорност и към него да се ориентират правосъдни искове за вести, които оклеветяват някого.
Сиди добави, че в случай че не бъде посочено такова лице - админ на персонални данни, по закон ще може да се задължат държавните органи да стопират достъпа до тези уеб сайтове, тъй като не дават отговор на европейския правилник.
Относно другата концепция за законодателна смяна, депутатът уточни, че домейнът ще бъде поддържан от самостоятелен медиен регулатор. Той означи, че всички медии, които желаят да подписват контракти за медийно отразяване или за реклама да вземем за пример по време на избори, ще би трябвало да бъдат регистрирани в този домейн.
Идеята на Вътрешна македонска революционна организация да има опция за прекъсване на уеб сайтове провокира разнопосочни отзиви измежду присъстващите на полемиката. Според някои от представителите на медиите най-лесната регулация е техническата и откакто нямаш на кого да се сърдиш насреща, е разумно да се жалваш на регулатора и той да спре достъпа до съответния уебсайт, разпространяващ погрешна информация. Други оспориха резултата от препоръчаната смяна и показаха, че дезинформацията доста добре е контролирана в Наказателния кодекс.
В хода на полемиката Александър Сиди изясни, че не се пробват да дават формулировка на подправена вест или да контролират блоговете, само че желаят да има човек зад всеки уебсайт. Той остана сюрпризиран, че концепцията за медиен домейн не срещна отпор. По думите му това значи, че може да се мисли в тази посока.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ