Да се реагира на криза, когато вече е твърде късно, е патент на правителството
Владислав Панев е финансист, съпредседател на Зелено придвижване и общински консултант в София от " Демократична България ".
" Down in dry county
They`re swimming in the sand
Praying for some holy water
To wash the sins from off our hands
Here in dry county
The promise has run dry ".
Джон Бон Джоуви
Със сигурност е доста изкушаващо да подлагаме на критика властта за водната рецесия в Перник. И ще бъде с право, проблемите там са разследване на хищническо потребление на естествените запаси от евентуално най-много две компании, на които никой в страната не може да каже и копче. Като освен това рецесия, единствено че с въздуха в Перник имаше и през лятото. Нали помните, тогава ТЕЦ-ът на Ковачки заплашваше хората, че в случай че стачкуват против горенето на отпадъци и тровенето им, ще им спре топлата вода. Колко иронично от днешна позиция, когато нямат и студена.
Да се реагира на рецесия, когато към този момент е прекомерно късно, става патент на държавното управление.
Това е методът Бойко Борисов са се появи като воин в новините
и еднолично да взема решение проблемите. Превенцията не е на мода, тъй като не става за пиар.
Поне два са слабите моменти в тактиката на властта. През 2018 година усвоиха 500 млн лв. от бюджетния остатък за ремонт на язовирите. Парите бяха импортирани в капитала на Държавната консолидационна компания. Мастодонт под шапката на министърът на стопанската система Караниколов. Затова и той се появява толкоз постоянно по медиите. Компанията е една от най-непрозрачните, само че в това време с активи за милиарди. Даже няма и уеб уебсайт. Това деяние демонстрира, че решенията микропроцесите да се ръководят от едно място не са изключително ефикасни. Как тъкмо това сдружение ще ремонтира над 300 язовира наред с всички останали свои активи е загадка. Парите можем да ги броим за потънали. Решение от това място не чакаме.
Втората неточност – поръчката на Борисов да сплоти в една компания всички ВиК в страната. Ама очевидно това си му е стила. Всичко в един кюп, никой да не знае какво се случва, но " нашите " хора са ръководят.
Решението не е затъване в груповата безнаказаност, а таман противоположното – децентрализация.
Така че когато пристигна рецесия, хората да знаят тъкмо кой на място е отговорен – кметът или общинският съвет. А не да чакат Батман да дойде целият в бяло и да извади магическата пръчка. За задачата обаче би трябвало да се мине през интервал на уедряване на общини. Няма по какъв начин да чакаме успеваемост от такива с няколко хиляди души население, основно възрастни хора. Те са със затихващи функционалности и политическата воля е да им бъде даден морков, тъй че сами да пожелаят да се влеят в прилежащите.
А ръководството на естествените запаси към този момент е въпрос и на национално оцеляване. Климатичните промени евентуално ще доведат до доста повече рискови обстановки. Не единствено безводие. Затова и цената за замърсяването на въздуха би трябвало да бъде висока, и да не се заплащат дотации за тровене на хората, както се случва с Топлоелектрическа централа на Ковачки, чиято сила се изкупува от държавната НЕК за близо 20 ст за киловатчас. Скъпа би трябвало да бъде и водата за тежката промишленост, тъй че да има стопански смисъл в пестенето й, а не в пилеенето.
Водата в действителност може да стане злато, както и чистата природа.
И немарливото и незаконно отношение към тях би трябвало да се санкционират.
Идвята не е да действаме със забрани, като слон в стъкларски магазин. А с ориентиране и тласкане на хората и бизнеса. В основаване на подобаваща рамка, тъй че те самите да се усещат задължени и подтиквани да бъдат ефикасни. Цапаш – плащаш е факсимиле, само че е правилно.
Когато се открият отговорните за бедствието в Перник, жителите би трябвало да заведат каузи против тях. Така че идващите герои да си помислят добре дали си коства. Не е въпросът страната да ги санкции и да прибере парите в общия кюп.
Идеята е перничани да бъдат овъзмездени за страданията си. Буквално.
Това е пазарна стопанска система, това е носене на отговорност.
Иначе съм уверен в положителното бъдеще на този в действителност измъчен град. Тежката промишленост може би няма да бъде такава част от него. Но близостта до София, транспортните връзки (удобен трен е задължителен), даже хилядите декари шломохранилища, които могат да създават сила от слънцето на цялата агломеряция, са късмет за бизнес. И най-много, когато се срещам с перничани, в последно време все по-често, виждам умни и амбициозни хора. Самият факт, че одобряват на подбив всичките бъзици с тях (знаете за голфовете, за дискотеките), е заслужен за почитание. А човешкият запас е най-съществен (поредното правилно клише).
Всичко, което би трябвало да знаете за: Водната рецесия в Перник (84)
" Down in dry county
They`re swimming in the sand
Praying for some holy water
To wash the sins from off our hands
Here in dry county
The promise has run dry ".
Джон Бон Джоуви
Със сигурност е доста изкушаващо да подлагаме на критика властта за водната рецесия в Перник. И ще бъде с право, проблемите там са разследване на хищническо потребление на естествените запаси от евентуално най-много две компании, на които никой в страната не може да каже и копче. Като освен това рецесия, единствено че с въздуха в Перник имаше и през лятото. Нали помните, тогава ТЕЦ-ът на Ковачки заплашваше хората, че в случай че стачкуват против горенето на отпадъци и тровенето им, ще им спре топлата вода. Колко иронично от днешна позиция, когато нямат и студена.
Да се реагира на рецесия, когато към този момент е прекомерно късно, става патент на държавното управление.
Това е методът Бойко Борисов са се появи като воин в новините
и еднолично да взема решение проблемите. Превенцията не е на мода, тъй като не става за пиар.
Поне два са слабите моменти в тактиката на властта. През 2018 година усвоиха 500 млн лв. от бюджетния остатък за ремонт на язовирите. Парите бяха импортирани в капитала на Държавната консолидационна компания. Мастодонт под шапката на министърът на стопанската система Караниколов. Затова и той се появява толкоз постоянно по медиите. Компанията е една от най-непрозрачните, само че в това време с активи за милиарди. Даже няма и уеб уебсайт. Това деяние демонстрира, че решенията микропроцесите да се ръководят от едно място не са изключително ефикасни. Как тъкмо това сдружение ще ремонтира над 300 язовира наред с всички останали свои активи е загадка. Парите можем да ги броим за потънали. Решение от това място не чакаме.
Втората неточност – поръчката на Борисов да сплоти в една компания всички ВиК в страната. Ама очевидно това си му е стила. Всичко в един кюп, никой да не знае какво се случва, но " нашите " хора са ръководят.
Решението не е затъване в груповата безнаказаност, а таман противоположното – децентрализация.
Така че когато пристигна рецесия, хората да знаят тъкмо кой на място е отговорен – кметът или общинският съвет. А не да чакат Батман да дойде целият в бяло и да извади магическата пръчка. За задачата обаче би трябвало да се мине през интервал на уедряване на общини. Няма по какъв начин да чакаме успеваемост от такива с няколко хиляди души население, основно възрастни хора. Те са със затихващи функционалности и политическата воля е да им бъде даден морков, тъй че сами да пожелаят да се влеят в прилежащите.
А ръководството на естествените запаси към този момент е въпрос и на национално оцеляване. Климатичните промени евентуално ще доведат до доста повече рискови обстановки. Не единствено безводие. Затова и цената за замърсяването на въздуха би трябвало да бъде висока, и да не се заплащат дотации за тровене на хората, както се случва с Топлоелектрическа централа на Ковачки, чиято сила се изкупува от държавната НЕК за близо 20 ст за киловатчас. Скъпа би трябвало да бъде и водата за тежката промишленост, тъй че да има стопански смисъл в пестенето й, а не в пилеенето.
Водата в действителност може да стане злато, както и чистата природа.
И немарливото и незаконно отношение към тях би трябвало да се санкционират.
Идвята не е да действаме със забрани, като слон в стъкларски магазин. А с ориентиране и тласкане на хората и бизнеса. В основаване на подобаваща рамка, тъй че те самите да се усещат задължени и подтиквани да бъдат ефикасни. Цапаш – плащаш е факсимиле, само че е правилно.
Когато се открият отговорните за бедствието в Перник, жителите би трябвало да заведат каузи против тях. Така че идващите герои да си помислят добре дали си коства. Не е въпросът страната да ги санкции и да прибере парите в общия кюп.
Идеята е перничани да бъдат овъзмездени за страданията си. Буквално.
Това е пазарна стопанска система, това е носене на отговорност.
Иначе съм уверен в положителното бъдеще на този в действителност измъчен град. Тежката промишленост може би няма да бъде такава част от него. Но близостта до София, транспортните връзки (удобен трен е задължителен), даже хилядите декари шломохранилища, които могат да създават сила от слънцето на цялата агломеряция, са късмет за бизнес. И най-много, когато се срещам с перничани, в последно време все по-често, виждам умни и амбициозни хора. Самият факт, че одобряват на подбив всичките бъзици с тях (знаете за голфовете, за дискотеките), е заслужен за почитание. А човешкият запас е най-съществен (поредното правилно клише).
Всичко, което би трябвало да знаете за: Водната рецесия в Перник (84)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ