Владимир Владимиров, ПРОФОН: Трябва да убедим българската общественост, че за музиката се плаща
Владимир Владимиров, изпълнителният шеф на ПРОФОН, в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус "
Г-н Владимиров, какво ви коства, с цел да стигнете от БДЖ до ПРОФОН? Нека по този начин да стартираме нашия диалог.
Аз в никакъв случай не съм очаквал, че ще стигна от БДЖ до ПРОФОН – това са напълно разнообразни промишлености, само че откакто към този момент не работех за БДЖ прекосих през няколко разнообразни провокации, и се появи внезапно опцията за ПРОФОН, където минах през една цяла поредност от изявленията, което ми даде опция от една страна да се срещна с организация, въпреки това, да се срещна с хората. И ето – озовах се в ПРОФОН.
Вече половин месец вие сте отпред на ПРОФОН. В какво положение заварихте сдружението?
Смятам, че сдружението е в положително положение. През последните години са свършени много неща. Увеличил се е броят на потребителите, които употребяват услугите на ПРОФОН и употребяват лицензирана музика. Така че ПРОФОН е в положително положение, екипът е добър. Но несъмнено, би трябвало да се попълни, тъй като задачите, които си слагаме оттук насетне са много високи.
Да се попълни – с какви фрагменти? С какво имате поради?
В някои звена просто би трябвало да прибавим, да подсилим екипа с още хора, защото желаеме да разтеглим активността, и основно в областта на това да убедим българската общност, че за музиката би трябвало да се заплаща. В този смисъл екипът, който се занимава с лицензирането и продажбите на тези лицензии, би трябвало да бъде заздравен.
За какво ще работите вие? Какви са вашите вероятности?
Най-важното нещо, което желаеме да създадем, е да убедим българската общност, че за творчеството, за музиката би трябвало да се заплаща, защото зад този артикул седят доста старания, доста труд, доста средства, и той не може да бъде безвъзмезден, в случай че желаеме да продължава да се развива. Все още измежду българската общност някак си има чувството, че музиката е нещо, което може да се употребява гратис, само че това няма по какъв начин да се получи. Просто би трябвало да се заплаща, с цел да може българската музика в България да се развива и да покачва стандарта.
Това е по този начин, както казвате, обаче по какъв начин да се случи? Как да убедим българина да си заплати, с цел да слуша музика?
Това не е развой, който може да се случи от през днешния ден за на следващия ден, това е един малко по-дълъг развой, който ние ще разчетем във времето и ще създадем – ето, в този момент моето присъединяване е една опция аз да приказвам в ефир, хората да схванат смисъла на музиката. Но ние ще организираме една по-дългосрочна акция, с която ще се опитаме да водим диалози, да популяризираме това, което вършим, да убеждаваме обществеността какво в действителност е музиката за българската стопанска система, за самите тях и за какво би трябвало да е заплаща за нея.
Ако това е може би един от проблемите, набелязахте ли други, върху които ще се концентрирайте във времето?
Ние имаме доста добър обсег на продажбата на лицензии в медиите, в радиата, в малките екрани. Но главният сега ще бъде да разтеглим това в общественото осъществяване, в хотелите, заведенията за хранене, заведенията, спортните зали, шопинг центровете, където се употребява музиката. И това е една по-дългосрочна цел, защото в България има доста обекти, които не са обхванати от тази лицензионна услуга, която ние предлагаме.
Кои са те?
Ами доста са обекти. От всичките тези една част са обхванати, другите не са обхванати. Ние просто ще насочим напъните си в тази посока.
И дано в този момент да си поговорим, господин Владимиров, по тази причина по какъв начин музиката въздейства върху стопанската система на страната ни.
Музиката въздейства върху стопанската система на страната непосредствено и индиректно. Музиката в огромна степен запълва част от свободното време на българина. Това е част от промишлеността, обвързвана с потреблението на свободното време. Концертите събират доста хора – залите се пълнят, площадите се пълнят. Тя е част от заниманието на жителите, част от пълноценното потребление на свободното време, и там също се основава веществен артикул. От друга страна, музиката въздейства индиректно върху бизнеса, защото представете си вашето радио без музика, малкия екран без музика, реклами без музика. В магазините също се чува музика. Тоест, музиката по някакъв метод основава въодушевление, тя подтиква продажбите, подкрепя развиването на бизнеса, на избрани типове бизнеси, и по този метод подтиква като цяло стопанската система на страната. И по тази причина си заслужава да се влага в музика.
Да, всеки труд неизбежно би трябвало да бъде обезщетен. По какъв метод вие ще борите за правдивост и уместност непосредствено музикантите в страната ни?
Ние ще се борим като първо, тази акция, за която приказвам, се опитваме да я осъществяваме и да променим съзнанието на българските жители, че това е един стойностен артикул, за който би трябвало да се заплаща, и второ, като водим разговор с всеки един от потребителите. Лесно е да се реши каква инвестиция е нужна в основаването на музика, и ние ще търсим тази възвращаемост. Затова ще бъдем доста диалогични и ще се опитаме да разбираем на всички ползватели. А ПРОФОН се занимава не с самостоятелния ползвател, а с бизнес организациите, които употребяват музика. На тях ще разбираем, че когато те употребяват музиката, това подкрепя техния бизнес и ние би трябвало да бъдем възмездени. Не ние, а продуцентите и изпълнителите. Още повече, че цените, които ПРОФОН ползва, не са кой знае какъв брой високи и са безусловно посилни за всяка една бизнес организация.
Колко е една цена? Можем ли да дадем образец?
Да кажем, че един ресторант или един хотел заплаща годишно към 400 лв..
Годишно?
400 лв. годишно, което е една напълно търпима такса за един хотел, един ресторант или едно заведение.
Къде се заплащат авторски и сродни права? Има ли трендове, които би трябвало да се трансформират?
В какъв смисъл къде? Те се заплащат на " Музикаутор “. Авторските права – това е сродна организация като ПРОФОН, само че тя се занимава с авторските права. Ние се занимаваме със сродните права. При нас се заплащат на продуцентите и на изпълнителите.
В кои сфери?
Най-много се заплащат в малките екрани и радиата, а пък други сфери, където се употребява в така наречен " обществено осъществяване “, се заплаща по-малко. То не е задоволително обхванато. И по тази причина нашият фокус ще бъде точно в тази посока.
Във ваше друго изявление вие сте казвал, че механизмът за цените би трябвало да бъде изменен, тъй като е стар. Ще се заемете ли с правенето на нов подобен?
Освен казусът с това да разтеглим обсега на лицензиране на използването на музиката, второто нещо, което би трябвало да разгледаме, са тъкмо цените. Тарифите са признати в едно друго време, единствено че бизнес действителността се е трансформирала. За страдание, механизмът е много комплициран – той минава през един преговорен развой, по-късно основаване на комисия към Министерство на културата. Само че всички опити да бъдат изменени тези цени не дават резултат. И по тази причина ние ще търсим решения и ще водим диалог с хората, от които това зависи, с цел да бъде изменен механизмът за установяване на тези цени. Това е вторият ни главен приоритет.
Г-н Владимиров, какво е вашето мнение по отношение на регламентирането на квотите със закон?
Това е деликатна тематика, защото когато се приема подобен закон, ние би трябвало да отчитаме първо европейското законодателство, и второ, би трябвало да отчитаме какъв резултат би имал той върху самия пазар. Така че би трябвало да огледаме този законопроект, който е бил импортиран преди няколко месеца, и да забележим дали той би оказал помощ, и в случай че помогне, по какъв начин би трябвало да бъдат прецизирани текстовете. Нашата съществена цел е да разпространяваме българската музика по един напълно пазарен метод. И това става точно като бъдат заслужено възмездени продуцентите и изпълнителите, тогава техният креативен труд ще бъде обезщетен и те ще имат средства, с цел да основават нови творби. Колкото повече средства събираме ние за музика, толкоз повече средства остават в промишлеността, и ще се основава по-добър артикул. Когато се основава по-добър артикул, българската музика ще бъде все по-конкурентна и по-конкурентоспособна. Само желая да кажа, че всекидневно единствено в Spotify се качват 60 000 песни. Това са към 20 и няколко милиона песни на година, с които българските продуценти, българските реализатори би трябвало да се конкурират. Това е допустимо единствено в случай че секторът бъде задоволително добре финансиран.
Г-н Владимиров, какво ви коства, с цел да стигнете от БДЖ до ПРОФОН? Нека по този начин да стартираме нашия диалог.
Аз в никакъв случай не съм очаквал, че ще стигна от БДЖ до ПРОФОН – това са напълно разнообразни промишлености, само че откакто към този момент не работех за БДЖ прекосих през няколко разнообразни провокации, и се появи внезапно опцията за ПРОФОН, където минах през една цяла поредност от изявленията, което ми даде опция от една страна да се срещна с организация, въпреки това, да се срещна с хората. И ето – озовах се в ПРОФОН.
Вече половин месец вие сте отпред на ПРОФОН. В какво положение заварихте сдружението?
Смятам, че сдружението е в положително положение. През последните години са свършени много неща. Увеличил се е броят на потребителите, които употребяват услугите на ПРОФОН и употребяват лицензирана музика. Така че ПРОФОН е в положително положение, екипът е добър. Но несъмнено, би трябвало да се попълни, тъй като задачите, които си слагаме оттук насетне са много високи.
Да се попълни – с какви фрагменти? С какво имате поради?
В някои звена просто би трябвало да прибавим, да подсилим екипа с още хора, защото желаеме да разтеглим активността, и основно в областта на това да убедим българската общност, че за музиката би трябвало да се заплаща. В този смисъл екипът, който се занимава с лицензирането и продажбите на тези лицензии, би трябвало да бъде заздравен.
За какво ще работите вие? Какви са вашите вероятности?
Най-важното нещо, което желаеме да създадем, е да убедим българската общност, че за творчеството, за музиката би трябвало да се заплаща, защото зад този артикул седят доста старания, доста труд, доста средства, и той не може да бъде безвъзмезден, в случай че желаеме да продължава да се развива. Все още измежду българската общност някак си има чувството, че музиката е нещо, което може да се употребява гратис, само че това няма по какъв начин да се получи. Просто би трябвало да се заплаща, с цел да може българската музика в България да се развива и да покачва стандарта.
Това е по този начин, както казвате, обаче по какъв начин да се случи? Как да убедим българина да си заплати, с цел да слуша музика?
Това не е развой, който може да се случи от през днешния ден за на следващия ден, това е един малко по-дълъг развой, който ние ще разчетем във времето и ще създадем – ето, в този момент моето присъединяване е една опция аз да приказвам в ефир, хората да схванат смисъла на музиката. Но ние ще организираме една по-дългосрочна акция, с която ще се опитаме да водим диалози, да популяризираме това, което вършим, да убеждаваме обществеността какво в действителност е музиката за българската стопанска система, за самите тях и за какво би трябвало да е заплаща за нея.
Ако това е може би един от проблемите, набелязахте ли други, върху които ще се концентрирайте във времето?
Ние имаме доста добър обсег на продажбата на лицензии в медиите, в радиата, в малките екрани. Но главният сега ще бъде да разтеглим това в общественото осъществяване, в хотелите, заведенията за хранене, заведенията, спортните зали, шопинг центровете, където се употребява музиката. И това е една по-дългосрочна цел, защото в България има доста обекти, които не са обхванати от тази лицензионна услуга, която ние предлагаме.
Кои са те?
Ами доста са обекти. От всичките тези една част са обхванати, другите не са обхванати. Ние просто ще насочим напъните си в тази посока.
И дано в този момент да си поговорим, господин Владимиров, по тази причина по какъв начин музиката въздейства върху стопанската система на страната ни.
Музиката въздейства върху стопанската система на страната непосредствено и индиректно. Музиката в огромна степен запълва част от свободното време на българина. Това е част от промишлеността, обвързвана с потреблението на свободното време. Концертите събират доста хора – залите се пълнят, площадите се пълнят. Тя е част от заниманието на жителите, част от пълноценното потребление на свободното време, и там също се основава веществен артикул. От друга страна, музиката въздейства индиректно върху бизнеса, защото представете си вашето радио без музика, малкия екран без музика, реклами без музика. В магазините също се чува музика. Тоест, музиката по някакъв метод основава въодушевление, тя подтиква продажбите, подкрепя развиването на бизнеса, на избрани типове бизнеси, и по този метод подтиква като цяло стопанската система на страната. И по тази причина си заслужава да се влага в музика.
Да, всеки труд неизбежно би трябвало да бъде обезщетен. По какъв метод вие ще борите за правдивост и уместност непосредствено музикантите в страната ни?
Ние ще се борим като първо, тази акция, за която приказвам, се опитваме да я осъществяваме и да променим съзнанието на българските жители, че това е един стойностен артикул, за който би трябвало да се заплаща, и второ, като водим разговор с всеки един от потребителите. Лесно е да се реши каква инвестиция е нужна в основаването на музика, и ние ще търсим тази възвращаемост. Затова ще бъдем доста диалогични и ще се опитаме да разбираем на всички ползватели. А ПРОФОН се занимава не с самостоятелния ползвател, а с бизнес организациите, които употребяват музика. На тях ще разбираем, че когато те употребяват музиката, това подкрепя техния бизнес и ние би трябвало да бъдем възмездени. Не ние, а продуцентите и изпълнителите. Още повече, че цените, които ПРОФОН ползва, не са кой знае какъв брой високи и са безусловно посилни за всяка една бизнес организация.
Колко е една цена? Можем ли да дадем образец?
Да кажем, че един ресторант или един хотел заплаща годишно към 400 лв..
Годишно?
400 лв. годишно, което е една напълно търпима такса за един хотел, един ресторант или едно заведение.
Къде се заплащат авторски и сродни права? Има ли трендове, които би трябвало да се трансформират?
В какъв смисъл къде? Те се заплащат на " Музикаутор “. Авторските права – това е сродна организация като ПРОФОН, само че тя се занимава с авторските права. Ние се занимаваме със сродните права. При нас се заплащат на продуцентите и на изпълнителите.
В кои сфери?
Най-много се заплащат в малките екрани и радиата, а пък други сфери, където се употребява в така наречен " обществено осъществяване “, се заплаща по-малко. То не е задоволително обхванато. И по тази причина нашият фокус ще бъде точно в тази посока.
Във ваше друго изявление вие сте казвал, че механизмът за цените би трябвало да бъде изменен, тъй като е стар. Ще се заемете ли с правенето на нов подобен?
Освен казусът с това да разтеглим обсега на лицензиране на използването на музиката, второто нещо, което би трябвало да разгледаме, са тъкмо цените. Тарифите са признати в едно друго време, единствено че бизнес действителността се е трансформирала. За страдание, механизмът е много комплициран – той минава през един преговорен развой, по-късно основаване на комисия към Министерство на културата. Само че всички опити да бъдат изменени тези цени не дават резултат. И по тази причина ние ще търсим решения и ще водим диалог с хората, от които това зависи, с цел да бъде изменен механизмът за установяване на тези цени. Това е вторият ни главен приоритет.
Г-н Владимиров, какво е вашето мнение по отношение на регламентирането на квотите със закон?
Това е деликатна тематика, защото когато се приема подобен закон, ние би трябвало да отчитаме първо европейското законодателство, и второ, би трябвало да отчитаме какъв резултат би имал той върху самия пазар. Така че би трябвало да огледаме този законопроект, който е бил импортиран преди няколко месеца, и да забележим дали той би оказал помощ, и в случай че помогне, по какъв начин би трябвало да бъдат прецизирани текстовете. Нашата съществена цел е да разпространяваме българската музика по един напълно пазарен метод. И това става точно като бъдат заслужено възмездени продуцентите и изпълнителите, тогава техният креативен труд ще бъде обезщетен и те ще имат средства, с цел да основават нови творби. Колкото повече средства събираме ние за музика, толкоз повече средства остават в промишлеността, и ще се основава по-добър артикул. Когато се основава по-добър артикул, българската музика ще бъде все по-конкурентна и по-конкурентоспособна. Само желая да кажа, че всекидневно единствено в Spotify се качват 60 000 песни. Това са към 20 и няколко милиона песни на година, с които българските продуценти, българските реализатори би трябвало да се конкурират. Това е допустимо единствено в случай че секторът бъде задоволително добре финансиран.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ