Българският фолклор е нашата идентичност
ВЛАДИМИР ВЕЛИЧКОВ приключва НУИ " Панайот Пипков " в Плевен и АМТИИ " Асен Диамандиев " в Пловдив, компетентност " Кавал и диригентство на фолклорни сформира ". От 1996 до 2013 година преподава в Музикалната академия дудук и камерни ансамбли, а от 2015 година - в ПУ " Паисий Хилендарски ", дудук, камерни сформира и теоретични дисциплини. Завършва магистратура във ВТУ " Св. св. Кирил и Методий " със компетентност " Арт мениджмънт ". От 2020 година преподава дудук, камерни сформира и оркестър в НУИ " П. Пипков ". През 2021 година пази докторска научна степен на тематика " Изкуството на кавала - традиция и актуалност ". От 2021 година преподава дудук и в ЮЗУ " Неофит Рилски " в Благоевград; води майсторски клас по дудук на Международната фолклорна академия " Подготвяме гении за триумф " в Царево. Владимир Величков е създател на научни издания и изявления, композира, извършва и записва музика към филми и спектакли, притежател е на високи креативен оценки. През 2023 година продуцира и издава авторския си албум " Пробуждане ", в който съчетава и показва обичайни и модерни механически способи в свиренето на дудук.
- Господин Величков, положителните вести при Вас не престават - откакто през август стана известно, че най-голямата платформа за етномузика в света - " ЕтноКлауд ", основана в Канада, афишира публично предлагането на първия Ви авторски албум " Пробуждане " за номинация за " Грами ", преди две седмици Вашият взаимен план с Клуане и Джейсън Хил зае първа позиция в топ 40 на " ЕтноКлауд ".
- По време на процедурата за " Грами " номинациите, защото музиката ми беше споделена от платформата " ЕтноКлауд " с доста членове на " Грами " академията, носители на " Грами " и музиканти от целия свят, които вземат участие в този развой, бях видян от канадския мултиинструменталист Клуане Текхини, който композира музика с доста мощно обществена тема. И получих от него покана да вземам участие в негов план, ориентиран към концепцията, че хората би трябвало да поддържаме връзка и да сътворяваме просвета, изкуство и обич между тях, а не да се водят войни и да шества беднотия и бедност по света. Той е избрал 9 музиканти от целия свят, въз основа на техни осъществявания, които е слушал, и всеки ще взе участие в една от пиесите, чиито аранжименти той прави. Последната пиеса ще бъде обща, с всичките 9 музиканти. В нея вземам участие с моя дудук, извършвам и доста огромен набор от перкусии, които свиря с този най-примитивен духов инструмент в света. Това доста го впечатли. Участва и един от най-хубавите американски тромпетисти - Джейсън Хил, в съчетанието сред дудук и тромпет, и мултиинструменталиста, който употребява китара, струнни принадлежности и разнообразни типове синтезатори, се получи доста добър артикул. В клипа към него са вградени фрагменти, които той е имал опция да купи от НАСА и от филмите на Карл Сейгън. Клипът излезе преди месец и половина и сега, в който беше качен в " ЕтноКлауд ", зае първо място в топ 40 в света.
- Кои планове ще получат " Грами " ще стане ясно на 4 февруари следващата година, само че самият факт, че считат заслужен за номинация Вашия албум, към този момент е мотив за горделивост.
- Когато получих имейл от " ЕтноКлауд ", не можех да допускам. В последвалата връзка с екипа на платформата стана ясно, че от три години водят статистика, основана на това какъв брой пъти един реализатор или композитор е бил преди всичко в топ 40 на света съгласно гледаемост и слушаемост. Оказва се, че аз съм бил 38 пъти на първа позиция. В момента, в който издадох албума и беше качен в цифровата платформа за разпространяване, този екип стига до заключението, че би било добре да ме предложат за " Грами " номинация в категорията " Съвременен инструментален албум ". Последваха доста въпроси - кой ми е продуцент, управител, пиар, коя музикална компания стои зад мен... И когато им споделих, че правя всичко това самичък, те обявиха, че ще създадат безплатно постъпките към предлагането за " Грами " номинация. Много съм признателен на музикалния шеф на " ЕтноКлауд " - Ал Марконе, и на неговия наследник Джулиан Марконе, основател и притежател на тази платформа, в която изпълнителите са от 166 страни, над 100 000 музиканти и групи.
- Кавалът е типично български национален инструмент, само че с него в днешно време се извършва даже рок, джаз и класика.
- Предшественикът на актуалния дудук е античен египетски инструмент, основан преди повече от 3000 години, употребен за връзка сред физическия и божествения свят. Първите принадлежности са били с прекомерно стеснен тонов размер, на тях се е свирело най-вече в един указател. До нас не са достигнали действителни мостри, само че за тяхното битие приказват голям брой барелефи, скални рисунки, изображения по керамични съдове. В последните мои проучвания попаднах на информация, че предшественик на кавала е открит в пещера в Германия и е датиран отпреди 36 000 години. Той е бил изработен от кост на лешояд или на лебед, античните хора, като са разкрили, че костите на тези птици са кухи, са пробили отвори и по този начин са основали прародителя на кавала.
Кавалът е най-трудният за асимилиране национален инструмент. Да се научиш да извлечеш един верен, еднакъв и нескончаем звук, изисква доста време. Оттам нататък - да се подредят пръстите, да се направи точна фразировка, да се изсвири първата мелодия... Но той толкоз се разви в годините темброво, като диапазон, като линии, орнаментика и метод на музициране, че се вписва прелестно във всевъзможен род музика.
- Кой е най-подходящият материал за разработване на дудук и има ли разлика във връзка с звука?
- В нашите географски ширини, в България хубавият дрян е най-подходящ за направа на дудук. В последно време навлязоха много африкански дървета и доста майстори започнаха да ги употребяват. През 90-те години, въз основа на познанството ми с акад. Петко Радев, го помолих и той ми достави дървото гренадил от фабрика във Франция. Предоставих го на майстора Стоян Иванов в Камено, Бургаско, потомък на 4 генерации най-известни майстори на кавали и гайди в България.
През 50-те години, когато се основават у нас първите ансамбли, въз основа на ансамблите в Русия, Филип Кутев и Никола Ганчев отиват при дядото на Стоян Иванов - Слави Иванов, с цел да създадат матрицата, по която инструментите да интонират вярно, да звучат правилно с гъдулките, гайдите и тамбурите. Това бележи забележителен прогрес в развиването на инструмента заради обстоятелството, че взаимната работа сред реализатор и занаятчия е причина да се сътвори артикул, който носи пример за качество. Смея да настоявам, че Стоян Иванов прави най-хубавите кавали в България. Но има и млади майстори, които вървят по този път. Занаятът би трябвало да се съхранява, тъй като изчезне ли традицията, след време няма да има кой да прави такива принадлежности.
Като стана въпрос за Стоян Иванов, сега неговият наследник Георги Иванов е в шести клас и създава принадлежности дружно с татко си. Имам неповторим инструмент, изработен от тях двамата от материал, платен от склад за дървен материал за духови принадлежности покрай Мюнхен, поддържан по доста специфичен метод, с години и много безценен. Мой съученик, който е лютиер в Мюнхен и прави обои, съумя да ми закупи от този материал и да ми го изпрати.
- Повече от 25 години сте солист на известния оркестър за национална музика " Канарите ", само че свирите и в планове с етно, джаз, типичен музиканти. Това съдействие по какъв начин Ви обогатява?
- С " Канарите " работя от 1998 година по покана на неговия началник Атанас Стоев. До през днешния ден имаме издадени може би 25 албума, непрекъснато концертираме, участваме в тв излъчвания, концерти, сватби, събори в цялата страна. Там има жанр, натрапен през годините, и се свири по метод, по който хората са привикнали да чуват " Канарите ".
В джаз обединения, в планове, които протоколирам самичък, демонстрирам себе си, мога да бъда друг във всяка пиеса, както като тематичен материал на заложената музика, по този начин и темброво, и като звукови резултати, метод на музициране и на импровизиране. Но, правейки една музика, би трябвало да имаш нужния опит, познания и умения, да си минал през много материал, да си работил с водещи музиканти в всякакви жанрове от България и от света, с цел да пресъздадеш този опит през своята лична призма.
Много ме вълнува по какъв начин елементарният слушател възприема осъществяването ми. Той е лакмусът дали съм постигнал това равнище на музиката, че да влияя върху сетивата, върху възприятията, да накарам слушателя да види музиката, да види цвета, да усети настроението, възприятието и да се придвижи в друго измерение.
- Като приказваме за фолклор, за обичайна национална музика, до каква степен са възможни намеси в истинските мостри?
- Аз съм доста " за " фолклорът, който е от първообразите, които моите учители са ме учили, да остане в този тип. Тази музика носи житието и битието на българина, който е живял преди 100 години. Този материал наложително би трябвало да мине през всеки реализатор на национална музика, тъй като това са нашите корени, това ни е съхранило. Оттам нататък интеграцията сред нашия фолклор и актуалните инструментални жанрове е доста удачна - тя се приема и от младите, и от възрастните. Днешните мостри намират забавно приложение в актуалната музикална среда. По подобен метод, че отварят и на българските музиканти доста порти в целия свят.
Много танцьори, които практикуват национални танци, демонстрираха предпочитание да употребяват тази музика, с цел да съчетаят обичайния фолклор със актуалните балетни и танцови жанрове. Виждате по какъв начин джазови певици вършат тълкования на национална музика, и то на положително равнище. Фолклорът, който вършим в този момент, вибрира от това, че живеем в епоха на цифровизация, където целият свят е в мобилния телефон. От информацията, която получаваш, взимаш зрънцето, което ти е належащо, с цел да развиеш своето творчество.
- Наблюдавах в ютюб Ваш майсторски клас по дудук с възпитаници. Направи ми усещане, че се занимавате с тях с огромно самообладание и внимание.
- Преподавателската активност е комплициран развой, който допуска самостоятелен метод и методика към всеки възпитаник. Трябва да го запалиш да свири и сега, в който реализира нужните резултати, да върви напред и да се развива, да търси от ден на ден информация, да усвоява нови познания и умения и да ги интегрира в музиката, която свири.
Най-хубавото за всеки учител е да види резултатите от своя труд и отдаденост. Доставя ми огромно наслаждение да виждам мои възпитаници или студенти, които свирят в ансамбли, по малкия екран, по радиото, вземат участие в сватбарски оркестри, в етно планове.
В СМУ " П. Пипков " в Плевен, където към този момент четвърта година преподавам по покана на шефа Румен Тодоров, съумях да направя клас по дудук, в който учениците са доста положителни и печелят национални и интернационалните състезания. Всички деца имат годишни целеви стипендии и осъзнават, че трудът, който поставят, носи резултати. А още по-голяма мотивация е да видят своя учител да концертира, да прави записи и да го демонстрират по малкия екран.
- Известно е, че на празници музикантите основават въодушевление на другите хора и рядко честват вкъщи, с околните си.
- От много години на такива празници аз липсвам от къщи, с оркестър " Канарите " обикаляме цяла България. Искам да благодаря на брачната половинка ми за разбирането, тя също е музикантка, национална певица, преподава национално пеене в Музикалната академия в Пловдив. Но тази година ще бъдем дружно на Нова година, защото с оркестъра сме решили да не поемаме задължения на празниците. На Бъдни вечер ще бъдем със фамилиите, с другари и ще честваме.
- Какво бихте поискали на читателите на ДУМА и на всички българи за новата 2024 година?
- Да си пожелаем здраве - то е най-важно за всеки човек. Да бъдем по-добри, по-толерантни един към различен, дано да почитаме мнението на всеки и да се държим към корените ни, към българския фолклор - той ни е съхранил в годините и да ни помогне да се съхраним за в бъдеще. Той е нашата еднаквост, която ни прави неповторими в целия свят. Искам всички хора с горделивост да се назовават българи.
- Господин Величков, положителните вести при Вас не престават - откакто през август стана известно, че най-голямата платформа за етномузика в света - " ЕтноКлауд ", основана в Канада, афишира публично предлагането на първия Ви авторски албум " Пробуждане " за номинация за " Грами ", преди две седмици Вашият взаимен план с Клуане и Джейсън Хил зае първа позиция в топ 40 на " ЕтноКлауд ".
- По време на процедурата за " Грами " номинациите, защото музиката ми беше споделена от платформата " ЕтноКлауд " с доста членове на " Грами " академията, носители на " Грами " и музиканти от целия свят, които вземат участие в този развой, бях видян от канадския мултиинструменталист Клуане Текхини, който композира музика с доста мощно обществена тема. И получих от него покана да вземам участие в негов план, ориентиран към концепцията, че хората би трябвало да поддържаме връзка и да сътворяваме просвета, изкуство и обич между тях, а не да се водят войни и да шества беднотия и бедност по света. Той е избрал 9 музиканти от целия свят, въз основа на техни осъществявания, които е слушал, и всеки ще взе участие в една от пиесите, чиито аранжименти той прави. Последната пиеса ще бъде обща, с всичките 9 музиканти. В нея вземам участие с моя дудук, извършвам и доста огромен набор от перкусии, които свиря с този най-примитивен духов инструмент в света. Това доста го впечатли. Участва и един от най-хубавите американски тромпетисти - Джейсън Хил, в съчетанието сред дудук и тромпет, и мултиинструменталиста, който употребява китара, струнни принадлежности и разнообразни типове синтезатори, се получи доста добър артикул. В клипа към него са вградени фрагменти, които той е имал опция да купи от НАСА и от филмите на Карл Сейгън. Клипът излезе преди месец и половина и сега, в който беше качен в " ЕтноКлауд ", зае първо място в топ 40 в света.
- Кои планове ще получат " Грами " ще стане ясно на 4 февруари следващата година, само че самият факт, че считат заслужен за номинация Вашия албум, към този момент е мотив за горделивост.
- Когато получих имейл от " ЕтноКлауд ", не можех да допускам. В последвалата връзка с екипа на платформата стана ясно, че от три години водят статистика, основана на това какъв брой пъти един реализатор или композитор е бил преди всичко в топ 40 на света съгласно гледаемост и слушаемост. Оказва се, че аз съм бил 38 пъти на първа позиция. В момента, в който издадох албума и беше качен в цифровата платформа за разпространяване, този екип стига до заключението, че би било добре да ме предложат за " Грами " номинация в категорията " Съвременен инструментален албум ". Последваха доста въпроси - кой ми е продуцент, управител, пиар, коя музикална компания стои зад мен... И когато им споделих, че правя всичко това самичък, те обявиха, че ще създадат безплатно постъпките към предлагането за " Грами " номинация. Много съм признателен на музикалния шеф на " ЕтноКлауд " - Ал Марконе, и на неговия наследник Джулиан Марконе, основател и притежател на тази платформа, в която изпълнителите са от 166 страни, над 100 000 музиканти и групи.
- Кавалът е типично български национален инструмент, само че с него в днешно време се извършва даже рок, джаз и класика.
- Предшественикът на актуалния дудук е античен египетски инструмент, основан преди повече от 3000 години, употребен за връзка сред физическия и божествения свят. Първите принадлежности са били с прекомерно стеснен тонов размер, на тях се е свирело най-вече в един указател. До нас не са достигнали действителни мостри, само че за тяхното битие приказват голям брой барелефи, скални рисунки, изображения по керамични съдове. В последните мои проучвания попаднах на информация, че предшественик на кавала е открит в пещера в Германия и е датиран отпреди 36 000 години. Той е бил изработен от кост на лешояд или на лебед, античните хора, като са разкрили, че костите на тези птици са кухи, са пробили отвори и по този начин са основали прародителя на кавала.
Кавалът е най-трудният за асимилиране национален инструмент. Да се научиш да извлечеш един верен, еднакъв и нескончаем звук, изисква доста време. Оттам нататък - да се подредят пръстите, да се направи точна фразировка, да се изсвири първата мелодия... Но той толкоз се разви в годините темброво, като диапазон, като линии, орнаментика и метод на музициране, че се вписва прелестно във всевъзможен род музика.
- Кой е най-подходящият материал за разработване на дудук и има ли разлика във връзка с звука?
- В нашите географски ширини, в България хубавият дрян е най-подходящ за направа на дудук. В последно време навлязоха много африкански дървета и доста майстори започнаха да ги употребяват. През 90-те години, въз основа на познанството ми с акад. Петко Радев, го помолих и той ми достави дървото гренадил от фабрика във Франция. Предоставих го на майстора Стоян Иванов в Камено, Бургаско, потомък на 4 генерации най-известни майстори на кавали и гайди в България.
През 50-те години, когато се основават у нас първите ансамбли, въз основа на ансамблите в Русия, Филип Кутев и Никола Ганчев отиват при дядото на Стоян Иванов - Слави Иванов, с цел да създадат матрицата, по която инструментите да интонират вярно, да звучат правилно с гъдулките, гайдите и тамбурите. Това бележи забележителен прогрес в развиването на инструмента заради обстоятелството, че взаимната работа сред реализатор и занаятчия е причина да се сътвори артикул, който носи пример за качество. Смея да настоявам, че Стоян Иванов прави най-хубавите кавали в България. Но има и млади майстори, които вървят по този път. Занаятът би трябвало да се съхранява, тъй като изчезне ли традицията, след време няма да има кой да прави такива принадлежности.
Като стана въпрос за Стоян Иванов, сега неговият наследник Георги Иванов е в шести клас и създава принадлежности дружно с татко си. Имам неповторим инструмент, изработен от тях двамата от материал, платен от склад за дървен материал за духови принадлежности покрай Мюнхен, поддържан по доста специфичен метод, с години и много безценен. Мой съученик, който е лютиер в Мюнхен и прави обои, съумя да ми закупи от този материал и да ми го изпрати.
- Повече от 25 години сте солист на известния оркестър за национална музика " Канарите ", само че свирите и в планове с етно, джаз, типичен музиканти. Това съдействие по какъв начин Ви обогатява?
- С " Канарите " работя от 1998 година по покана на неговия началник Атанас Стоев. До през днешния ден имаме издадени може би 25 албума, непрекъснато концертираме, участваме в тв излъчвания, концерти, сватби, събори в цялата страна. Там има жанр, натрапен през годините, и се свири по метод, по който хората са привикнали да чуват " Канарите ".
В джаз обединения, в планове, които протоколирам самичък, демонстрирам себе си, мога да бъда друг във всяка пиеса, както като тематичен материал на заложената музика, по този начин и темброво, и като звукови резултати, метод на музициране и на импровизиране. Но, правейки една музика, би трябвало да имаш нужния опит, познания и умения, да си минал през много материал, да си работил с водещи музиканти в всякакви жанрове от България и от света, с цел да пресъздадеш този опит през своята лична призма.
Много ме вълнува по какъв начин елементарният слушател възприема осъществяването ми. Той е лакмусът дали съм постигнал това равнище на музиката, че да влияя върху сетивата, върху възприятията, да накарам слушателя да види музиката, да види цвета, да усети настроението, възприятието и да се придвижи в друго измерение.
- Като приказваме за фолклор, за обичайна национална музика, до каква степен са възможни намеси в истинските мостри?
- Аз съм доста " за " фолклорът, който е от първообразите, които моите учители са ме учили, да остане в този тип. Тази музика носи житието и битието на българина, който е живял преди 100 години. Този материал наложително би трябвало да мине през всеки реализатор на национална музика, тъй като това са нашите корени, това ни е съхранило. Оттам нататък интеграцията сред нашия фолклор и актуалните инструментални жанрове е доста удачна - тя се приема и от младите, и от възрастните. Днешните мостри намират забавно приложение в актуалната музикална среда. По подобен метод, че отварят и на българските музиканти доста порти в целия свят.
Много танцьори, които практикуват национални танци, демонстрираха предпочитание да употребяват тази музика, с цел да съчетаят обичайния фолклор със актуалните балетни и танцови жанрове. Виждате по какъв начин джазови певици вършат тълкования на национална музика, и то на положително равнище. Фолклорът, който вършим в този момент, вибрира от това, че живеем в епоха на цифровизация, където целият свят е в мобилния телефон. От информацията, която получаваш, взимаш зрънцето, което ти е належащо, с цел да развиеш своето творчество.
- Наблюдавах в ютюб Ваш майсторски клас по дудук с възпитаници. Направи ми усещане, че се занимавате с тях с огромно самообладание и внимание.
- Преподавателската активност е комплициран развой, който допуска самостоятелен метод и методика към всеки възпитаник. Трябва да го запалиш да свири и сега, в който реализира нужните резултати, да върви напред и да се развива, да търси от ден на ден информация, да усвоява нови познания и умения и да ги интегрира в музиката, която свири.
Най-хубавото за всеки учител е да види резултатите от своя труд и отдаденост. Доставя ми огромно наслаждение да виждам мои възпитаници или студенти, които свирят в ансамбли, по малкия екран, по радиото, вземат участие в сватбарски оркестри, в етно планове.
В СМУ " П. Пипков " в Плевен, където към този момент четвърта година преподавам по покана на шефа Румен Тодоров, съумях да направя клас по дудук, в който учениците са доста положителни и печелят национални и интернационалните състезания. Всички деца имат годишни целеви стипендии и осъзнават, че трудът, който поставят, носи резултати. А още по-голяма мотивация е да видят своя учител да концертира, да прави записи и да го демонстрират по малкия екран.
- Известно е, че на празници музикантите основават въодушевление на другите хора и рядко честват вкъщи, с околните си.
- От много години на такива празници аз липсвам от къщи, с оркестър " Канарите " обикаляме цяла България. Искам да благодаря на брачната половинка ми за разбирането, тя също е музикантка, национална певица, преподава национално пеене в Музикалната академия в Пловдив. Но тази година ще бъдем дружно на Нова година, защото с оркестъра сме решили да не поемаме задължения на празниците. На Бъдни вечер ще бъдем със фамилиите, с другари и ще честваме.
- Какво бихте поискали на читателите на ДУМА и на всички българи за новата 2024 година?
- Да си пожелаем здраве - то е най-важно за всеки човек. Да бъдем по-добри, по-толерантни един към различен, дано да почитаме мнението на всеки и да се държим към корените ни, към българския фолклор - той ни е съхранил в годините и да ни помогне да се съхраним за в бъдеще. Той е нашата еднаквост, която ни прави неповторими в целия свят. Искам всички хора с горделивост да се назовават българи.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ