Как се финансират политическите партии в Румъния?
Владимир Митев
В България години наред Румъния е давана за ярък образец в правораздаването и икономическото развиване. Някак свикнахме с визията, че румънците са отличници, въпреки че те самите също като нас претърпяват трагично обстоятелството, че в редица европейски ранглисти страната им е на последно или предпоследно място. Но даже и триумфите, които Румъния означи след влизането в Европейски Съюз, не са лишени от сянка.
Борбата с корупцията вкара в пандиза редица " динозаври " от времето на прехода. Тя отвори пространство за нови лица в политиката. Но през последните години излязоха редица разкрития за злоупотреби в работата на прокурорите и за противозаконна интервенция на тайните служби в работата на правораздаването. Що се отнася до икономическото развиване, то не би трябвало да се свежда единствено до покачването на Брутният вътрешен продукт.
Бизнесът в Румъния е овластен
откакто през 2011 година промени на Трудовия кодекс и на Закона за обществен разговор разрушават синдикатите, като основават наподобяваща ги конструкция с лимитирани права - " представители на чиновниците ". По редица аргументи също като в България растежът на Брутният вътрешен продукт в Румъния не се усеща от огромна част от популацията. В същото време растежът на заплатите е подкопаван от обстоятелството, че заплащането на обществените осигуровки бе трансферирано от работодателя към служащия.
Сигурно е изкушаващо да си мислим, че някъде край нас има някой, който съумява и от който можем да се учим. Познаването на съседите обаче може да служи най-много като метод да осъзнаем по-добре кои сме ние, къде стоим в света и по отношение на тях. В това отношение прави усещане, че никой у нас не предложи да вземаме образец от " отличничката " Румъния във връзка с финансирането на партиите. Защо ли? Може би тъй като в края на 2017 и началото на 2018 година румънските партии си гласоподаваха доста покачване на дотацията.
Поглед към уеб страницата на Постоянната изборна работа в Румъния демонстрира, че единствено за месец март 2019 година румънските парламентарно показани партии са получили 13 350 939 леи (5 539 018 лева.). Над половината от тези пари са за Социалдемократическата партия, която е най-старата и най-силната партия в Румъния и е оставила най-силен отпечатък по време на румънския преход. През 2018 година Социалдемократическата партия е получила близо 97 млн. леи държавни дотации (40,24 млн. лева.). За цялата 2018 година румънските партии са получили 37 млн. евро (72,4 млн. лева.) държавни дотации, показва уеб сайтът на " Експерт конгрес " (Expert Forum) - демократична неправителствена организация, основана в Букурещ.
Според закона за румънския държавен бюджет за 2019 година държавните дотации за румънските партии тази година ще доближат 269 млн. леи (111,6 млн. лева.). " Експерт конгрес " отбелязва, че дотациите за партиите през 2018 година
са над 20 пъти по-големи от тези
които са отпускани годишно в интервала 2008-2015 година До тази обстановка се стигна, откакто в края на 2017 и началото на 2018 година доминираният от Социалдемократическата партия румънски парламент приема, че " дотациите, предопределени за политическите партии, от държавния бюджет са най-малко 0,01% и не повече от 0,04% от Брутният вътрешен продукт ". Преди тези промени съгласно закона за политическите партии от 2006 година мерилото не е бил Брутният вътрешен продукт, а бюджетните доходи на Румъния. През 2018 година румънският Брутният вътрешен продукт е бил 202 милиарда евро.
Любопитен подробност е, че съгласно настоящите разпореждания политическите партии, които " издигат дами в изборните листи на избираеми места, получават удвояване на дотацията съразмерно с броя мандати, получени на изборите от претенденти дами ". В румънските обществени мрежи постоянно се иронизира фактът, че на високо равнище политиците са съвсем напълно мъже и когато се снимат на някоя среща, незабавно прави усещане отсъствието на дами на фотосите. Не бива да се не помни обаче, че една от най-презираните политически персони в Румъния напоследък е премиерката Виорика Дънчила, която извършва условието да е жена, само че основава чувство, че е неспособна на независимо политическо деяние.
В случая обаче е по-голям фактът, че румънските партии съумяха да наложат за момента да имат доста по-големи дотации. В същото време бюджетът на разследващите служби да вземем за пример бе орязан по гледище на водача на социалдемократите Ливиу Драгня. Това стана, преди той да влезе в пандиза.
В румънската политика от дълго време съществува напрежение сред два полюса
- технократския, свързван с антикорупционната прокуратура и тайните служби, и политическия - партиите, чиято линия в най-пълна степен показва Социалдемократическата партия. Затова не би трябвало да учудва, че намаляването на бюджета на институциите от единия полюс е съпроводено с увеличение на парите за институциите от другия полюс.
Повече пари за партиите значат повече благоприятни условия за локални структури, за медийна интензивност. Тук обаче също има някои особености по отношение на България. Например в Румъния от години съществува феноменът на политическите малките екрани - канали, които отразяват извънредно политически вести, имат непрекъснати шоута, където приказват анализатори, и заемат ясни позиции по разделянето сред технократския и партийния бранш в политиката. Тези малките екрани обаче не са партийни. Според Закона за политическите партии те нямат право на комерсиална икономическа активност с дребни изключения, свързани с пропагандната им активност. Независимо от това съществува феноменът на политическите малките екрани, благосъстоятелност на олигарси. Хората всеобщо знаят, че да вземем за пример " Романия ТВ " или " Антена 3 " са близки до Социалдемократическата партия, до момента в който B1 или " Реалитатеа " им се опълчват. Ако човек набира информацията си от малките екрани и желае да разбере какво се случва, за препоръчване е да гледа малките екрани с противоположни политически линии, тъй като другояче рискува да попадне в плен на пропагандата и да стане част от една или друга агитка.
Въпреки великодушните дотации румънските партии не попълнят бюджетите си единствено от държавния бюджет. Други източници на приход са: членски импорт, дарения, лична активност и заеми. За всеки от тези източници има някои особености.
Общата сума, която дадена партия може да получи за годината като членски импорт, е неограничена. Но един обособен неин член не може да подари повече от лимитирана сума - 48 минимални заплати, съгласно цената на минималната заплата към 1 януари на съответната година. Това значи, че за 2018 година оптималното равнище на възнаграждение на членски импорт от един член е 91 200 леи (37 762 лева.). Освен това името на всеки партиен член, който е платил членски импорт от над 10 минимални заплати, би трябвало да бъде оповестено обществено.
Според данните за 2016 година, представени от уеб страницата на гражданското общество Romania curata (Романия курата - " Чиста Румъния " ), 55% от приходите на Социалдемократическата партия са идвали от членски импорт. При Националнолибералната партия делът на приходите е бил 23%, а за партията на младите в румънската политика " Съюзът Спасете Румъния " - един %.
Другояче наподобяват бюджетите от позиция на даренията. Там правилото е, че дарението от обещано физически лице не може да надвиши 200 минимални брутни заплати. При юридическите лица лимитът е 500 минимални брутни заплати. За 2016 година 90% от приходите на " Съюза Спасете Румъния " са били от дарения. При Националнолибералната партия делът на даренията е бил 50%, а при Социалдемократическата партия - 15%.
Собствената икономическа активност на партиите е лимитирана до разпространяването на пропагандни брошури и издания, продажба на билети за присъединяване в събития на партиите, наеми за парцелите, които те имат, лихви и така нататък Това по принцип е малко и даже нищожно перо от приходите на румънските партии. Заемите, сходно на другите доходи от лична активност, имат непретенциозен дял в приходите на партиите. В актуалните условия максимален дял се пада на държавните дотации.
Увеличаването на размера на дотациите поражда угриженост в институциите на гражданското общество, които по принцип гледат сериозно на симбиозата сред партиите и клиентелизма. В румънската политика с изключение на разделянето сред технократските сили и партийните политически структури има и несъгласие сред така наречен остарели и така наречен нови партии. Смята се, че партиите, които са осъществили румънския преход - в най-голямата степен Социалдемократическата, само че и опозиционната Националнолиберална партия - са представители на клиентелисткия политически модел. Те печелят въздействие от способността си да разпределят публичен запас към спонсори и членове. Затова и от техните редици имаше най-вече наказани по време на златната епоха на битката с корупцията, когато антикорупционната прокуратура бе ръководена от Лаура Кьовеши.
В същото време класическата нова партия в румънската политика е " Съюзът Спасете Румъния ". Тя има минимум проблеми с правораздаването. Изразява ползите на по-млади хора, които са стопански самостоятелни и генерират своите доходи в по-малка степен посредством преразпределение на запаси през страната. Тази партия се стреми
към приватизация на другите публични системи
в това число, тъй като нейните членове и симпатизанти имат ресурсите, с цел да живеят в пазарно общество.
Тези разделения се виждат и в данните за финансирането на партиите, изнесени от уеб страницата " Чиста Румъния ". Докато за " старите " партии е особено, че имат повече доходи от членски импорт и от държавни дотации, " Съюзът Спасете Румъния " разчита най-много на дарения.
За момента сякаш великодушните държавни дотации за румънските партии не са оспорвани съществено. Неправителствените организации като " Експерт конгрес " (Expert Forum) приканват да се упражнява засилен надзор върху употребяваните средства в акциите и върху изразходването на държавните дотации от страна на партиите.
Румъния се приготвя за президентски избори в края на годината, от които зависи какъв ще е бъдещият баланс сред технократските и политическите лобита. Ако новите партии и технократските сили в румънската политика се засилят, сигурно ще има орязване на бюджетите на партиите.
В България години наред Румъния е давана за ярък образец в правораздаването и икономическото развиване. Някак свикнахме с визията, че румънците са отличници, въпреки че те самите също като нас претърпяват трагично обстоятелството, че в редица европейски ранглисти страната им е на последно или предпоследно място. Но даже и триумфите, които Румъния означи след влизането в Европейски Съюз, не са лишени от сянка.
Борбата с корупцията вкара в пандиза редица " динозаври " от времето на прехода. Тя отвори пространство за нови лица в политиката. Но през последните години излязоха редица разкрития за злоупотреби в работата на прокурорите и за противозаконна интервенция на тайните служби в работата на правораздаването. Що се отнася до икономическото развиване, то не би трябвало да се свежда единствено до покачването на Брутният вътрешен продукт.
Бизнесът в Румъния е овластен
откакто през 2011 година промени на Трудовия кодекс и на Закона за обществен разговор разрушават синдикатите, като основават наподобяваща ги конструкция с лимитирани права - " представители на чиновниците ". По редица аргументи също като в България растежът на Брутният вътрешен продукт в Румъния не се усеща от огромна част от популацията. В същото време растежът на заплатите е подкопаван от обстоятелството, че заплащането на обществените осигуровки бе трансферирано от работодателя към служащия.
Сигурно е изкушаващо да си мислим, че някъде край нас има някой, който съумява и от който можем да се учим. Познаването на съседите обаче може да служи най-много като метод да осъзнаем по-добре кои сме ние, къде стоим в света и по отношение на тях. В това отношение прави усещане, че никой у нас не предложи да вземаме образец от " отличничката " Румъния във връзка с финансирането на партиите. Защо ли? Може би тъй като в края на 2017 и началото на 2018 година румънските партии си гласоподаваха доста покачване на дотацията.
Поглед към уеб страницата на Постоянната изборна работа в Румъния демонстрира, че единствено за месец март 2019 година румънските парламентарно показани партии са получили 13 350 939 леи (5 539 018 лева.). Над половината от тези пари са за Социалдемократическата партия, която е най-старата и най-силната партия в Румъния и е оставила най-силен отпечатък по време на румънския преход. През 2018 година Социалдемократическата партия е получила близо 97 млн. леи държавни дотации (40,24 млн. лева.). За цялата 2018 година румънските партии са получили 37 млн. евро (72,4 млн. лева.) държавни дотации, показва уеб сайтът на " Експерт конгрес " (Expert Forum) - демократична неправителствена организация, основана в Букурещ.
Според закона за румънския държавен бюджет за 2019 година държавните дотации за румънските партии тази година ще доближат 269 млн. леи (111,6 млн. лева.). " Експерт конгрес " отбелязва, че дотациите за партиите през 2018 година
са над 20 пъти по-големи от тези
които са отпускани годишно в интервала 2008-2015 година До тази обстановка се стигна, откакто в края на 2017 и началото на 2018 година доминираният от Социалдемократическата партия румънски парламент приема, че " дотациите, предопределени за политическите партии, от държавния бюджет са най-малко 0,01% и не повече от 0,04% от Брутният вътрешен продукт ". Преди тези промени съгласно закона за политическите партии от 2006 година мерилото не е бил Брутният вътрешен продукт, а бюджетните доходи на Румъния. През 2018 година румънският Брутният вътрешен продукт е бил 202 милиарда евро.
Любопитен подробност е, че съгласно настоящите разпореждания политическите партии, които " издигат дами в изборните листи на избираеми места, получават удвояване на дотацията съразмерно с броя мандати, получени на изборите от претенденти дами ". В румънските обществени мрежи постоянно се иронизира фактът, че на високо равнище политиците са съвсем напълно мъже и когато се снимат на някоя среща, незабавно прави усещане отсъствието на дами на фотосите. Не бива да се не помни обаче, че една от най-презираните политически персони в Румъния напоследък е премиерката Виорика Дънчила, която извършва условието да е жена, само че основава чувство, че е неспособна на независимо политическо деяние.
В случая обаче е по-голям фактът, че румънските партии съумяха да наложат за момента да имат доста по-големи дотации. В същото време бюджетът на разследващите служби да вземем за пример бе орязан по гледище на водача на социалдемократите Ливиу Драгня. Това стана, преди той да влезе в пандиза.
В румънската политика от дълго време съществува напрежение сред два полюса
- технократския, свързван с антикорупционната прокуратура и тайните служби, и политическия - партиите, чиято линия в най-пълна степен показва Социалдемократическата партия. Затова не би трябвало да учудва, че намаляването на бюджета на институциите от единия полюс е съпроводено с увеличение на парите за институциите от другия полюс.
Повече пари за партиите значат повече благоприятни условия за локални структури, за медийна интензивност. Тук обаче също има някои особености по отношение на България. Например в Румъния от години съществува феноменът на политическите малките екрани - канали, които отразяват извънредно политически вести, имат непрекъснати шоута, където приказват анализатори, и заемат ясни позиции по разделянето сред технократския и партийния бранш в политиката. Тези малките екрани обаче не са партийни. Според Закона за политическите партии те нямат право на комерсиална икономическа активност с дребни изключения, свързани с пропагандната им активност. Независимо от това съществува феноменът на политическите малките екрани, благосъстоятелност на олигарси. Хората всеобщо знаят, че да вземем за пример " Романия ТВ " или " Антена 3 " са близки до Социалдемократическата партия, до момента в който B1 или " Реалитатеа " им се опълчват. Ако човек набира информацията си от малките екрани и желае да разбере какво се случва, за препоръчване е да гледа малките екрани с противоположни политически линии, тъй като другояче рискува да попадне в плен на пропагандата и да стане част от една или друга агитка.
Въпреки великодушните дотации румънските партии не попълнят бюджетите си единствено от държавния бюджет. Други източници на приход са: членски импорт, дарения, лична активност и заеми. За всеки от тези източници има някои особености.
Общата сума, която дадена партия може да получи за годината като членски импорт, е неограничена. Но един обособен неин член не може да подари повече от лимитирана сума - 48 минимални заплати, съгласно цената на минималната заплата към 1 януари на съответната година. Това значи, че за 2018 година оптималното равнище на възнаграждение на членски импорт от един член е 91 200 леи (37 762 лева.). Освен това името на всеки партиен член, който е платил членски импорт от над 10 минимални заплати, би трябвало да бъде оповестено обществено.
Според данните за 2016 година, представени от уеб страницата на гражданското общество Romania curata (Романия курата - " Чиста Румъния " ), 55% от приходите на Социалдемократическата партия са идвали от членски импорт. При Националнолибералната партия делът на приходите е бил 23%, а за партията на младите в румънската политика " Съюзът Спасете Румъния " - един %.
Другояче наподобяват бюджетите от позиция на даренията. Там правилото е, че дарението от обещано физически лице не може да надвиши 200 минимални брутни заплати. При юридическите лица лимитът е 500 минимални брутни заплати. За 2016 година 90% от приходите на " Съюза Спасете Румъния " са били от дарения. При Националнолибералната партия делът на даренията е бил 50%, а при Социалдемократическата партия - 15%.
Собствената икономическа активност на партиите е лимитирана до разпространяването на пропагандни брошури и издания, продажба на билети за присъединяване в събития на партиите, наеми за парцелите, които те имат, лихви и така нататък Това по принцип е малко и даже нищожно перо от приходите на румънските партии. Заемите, сходно на другите доходи от лична активност, имат непретенциозен дял в приходите на партиите. В актуалните условия максимален дял се пада на държавните дотации.
Увеличаването на размера на дотациите поражда угриженост в институциите на гражданското общество, които по принцип гледат сериозно на симбиозата сред партиите и клиентелизма. В румънската политика с изключение на разделянето сред технократските сили и партийните политически структури има и несъгласие сред така наречен остарели и така наречен нови партии. Смята се, че партиите, които са осъществили румънския преход - в най-голямата степен Социалдемократическата, само че и опозиционната Националнолиберална партия - са представители на клиентелисткия политически модел. Те печелят въздействие от способността си да разпределят публичен запас към спонсори и членове. Затова и от техните редици имаше най-вече наказани по време на златната епоха на битката с корупцията, когато антикорупционната прокуратура бе ръководена от Лаура Кьовеши.
В същото време класическата нова партия в румънската политика е " Съюзът Спасете Румъния ". Тя има минимум проблеми с правораздаването. Изразява ползите на по-млади хора, които са стопански самостоятелни и генерират своите доходи в по-малка степен посредством преразпределение на запаси през страната. Тази партия се стреми
към приватизация на другите публични системи
в това число, тъй като нейните членове и симпатизанти имат ресурсите, с цел да живеят в пазарно общество.
Тези разделения се виждат и в данните за финансирането на партиите, изнесени от уеб страницата " Чиста Румъния ". Докато за " старите " партии е особено, че имат повече доходи от членски импорт и от държавни дотации, " Съюзът Спасете Румъния " разчита най-много на дарения.
За момента сякаш великодушните държавни дотации за румънските партии не са оспорвани съществено. Неправителствените организации като " Експерт конгрес " (Expert Forum) приканват да се упражнява засилен надзор върху употребяваните средства в акциите и върху изразходването на държавните дотации от страна на партиите.
Румъния се приготвя за президентски избори в края на годината, от които зависи какъв ще е бъдещият баланс сред технократските и политическите лобита. Ако новите партии и технократските сили в румънската политика се засилят, сигурно ще има орязване на бюджетите на партиите.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ