Румъния има специална роля за евробюджета
Владимир Митев
Румъния се обрисува да играе по-важна роля в идните договаряния към европейския бюджет. Обяснението вероятно е във обстоятелството, че страната географски е в източната част на Европейски Съюз, което я сродява със страните от Вишеградската четворка, има културна непосредственост с латинските страни от Южна Европа, отлични стопански и политически връзки с Германия и Франция, като в това време е приела огромни задгранични вложения от чистите донори в Европейски Съюз като Австрия, Холандия, Швеция и Дания. Към тези отлични културни и стопански връзки би трябвало да се добави и сполучливото румънско европредседателство, което съгласно румънски външнополитически специалисти е затвърдило имиджа на страната като почтен брокер.
Защо всичко това е значимо в полемиките
за европейската многогодишна финансова рамка (2021-2027 г.)? 27-те страни-членки не съумяха да се схванат за европейския бюджет на своята първа среща на върха. В европейската игра на тронове предстоят месеци на дипломация и полемики. От едната страна стоят групата на спестовните (вече упоменатите страни чисти донори на Европейски Съюз като Австрия, Холандия, Швеция и Дания). Те желаят вноската на страните-членки да бъде понижена до 1% от Брутният вътрешен продукт. На другия полюс е така наречен група на " Приятелите на кохезията " - 17 страни от източните и южните елементи на Европейски Съюз, които се борят за " амбициозна Европа " в своите разноски. Някъде по средата стоят Франция и Германия, които изчакват да видят по какъв начин ще се развият нещата. Европейският парламент желае вноска от 1,3% от Брутният вътрешен продукт на страна. Европейската комисия предлага вноска от 1,11% от Брутният вътрешен продукт, а Европейският съвет - 1,07% от Брутният вътрешен продукт.
В този подтекст на 21 февруари 2020 година, когато завърши срещата на върха на Европейски Съюз, " Приятелите на кохезията " се схванаха три страни да изготвят контрапредложение на плана за европейския бюджет, показан от групата на спестовните. Трите страни, които ще поведат по-бедните и по-нуждаещи си от кохезионни фондове страни, са Италия, Португалия и Румъния.
На срещата президентът Клаус Йоханис беше безапелационен, че в две области не би трябвало да има понижаване на фондовете за страни като неговата - кохезионните фондове и земеделските дотации. Това са така наречен остарели области на финансиранe. Румъния, сходно на България, има изостанала инфраструктура и разчита на европейските средства, с цел да се модернизира. В същото време за чистите донори в Европейски Съюз става все по-важно да финансират сфери като цифровизация и климатични промени. Именно в този подтекст " Приятелите на кохезията ", очертаващи се като външна страна на европейското ядро, оказват опозиция и се борят за своите ползи.
Те имаха към този момент няколко срещи и на тях излизаха с безапелационната позиция, че
Европейски Съюз е късмет за развиване, а освен бюджетни разноски
както наподобява, мислят богатите страни. Именно това е и позицията на Йоханис, който повтаряше в Брюксел, а и преди срещата на върха, че се бори за амбициозна Европа. Според него общият размер на европейския бюджет би трябвало да бъде закрепен на задоволително равнище, с цел да разреши реализирането на политическите цели от Срещата на върха в Сибиу, възприети в Стратегическия дневен ред на Европейски Съюз. Той прикани за уравновесен метод, който да сдобри характерните ползи на страните членки и тези на Европейски Съюз като цяло и да разреши реализацията на задачите по проект.
Клаус Йоханис акцентира потребността от кохезионни политики и от обща земеделска политика, като акцентира основната им роля за развиването и модернизацията на целия Европейски Съюз. Той е уверен, че тези две политики способстват и в двете нови области за финансиране - дигитализацията и битката с климатичните промени. Йоханис упорства и за поддържане на равнището на съфинансиране от досегашната финансова стратегия, както и за " нарастване на средствата за развиване на селските региони ".
Поведението на Йоханис в интернационален проект би трябвало да бъде следено деликатно, тъй като Румъния би могла да способства за тима на " Приятелите на кохезията ", измежду които е и България. Румъния е в държавна рецесия, на процедура тя няма дейно настоящо и пълноправно държавно управление. Ролята на Йоханис в тези условия нараства. Но той има и преимуществото, че към този момент за шеста година върви на срещи на върха на Европейски Съюз и е измежду опитните водачи в съюза. Българският министър председател Бойко Борисов върви на тези срещи на върха от повече време, само че за разлика от англо и немскоговорящия Йоханис, Борисов не приказва непознати езици. Така че румънският президент има опция за по-голяма еластичност в двустранните и многостранните договаряния.
Още е рано да се види какво контрапредложение ще изготвят Италия, Португалия и Румъния, с цел да се доближи до компромис. Коментарите в румънските медии са спестовни. Доколкото ги има, те акцентират, че доста по-сериозен въпрос е не толкоз каква сума ще бъде заделена за Букурещ, а какво ще прави държавното управление с нея. Журналистката от RFI Михаела Гергишан показва, че директните дотации за румънските фермери би трябвало да набъбнат с 0,4%, както планува Еврокомисията. Но Румъния в никакъв случай не е имала народен аграрни проект за развиване. А това е изискване за приемането на средства след 2021 година, напомня Гергишан. По същия метод, когато става въпрос за фондове за прекосяване от въглища към екологични енергийни запаси, Румъния също няма проект за екологично преструктуриране. С други думи, Румъния би трябвало да мисли не толкоз за разрешаване на европейските проблеми,
едвам напише личното си домашно
Ролята на Йоханис обаче е да дава отговор за стратегическите въпроси, да бъде европейското лице на страната си и да я съставлява в интернационалните връзки, а не да следи и прави тежка бюрократична работа. Затова като работеща институция той евентуално ще направи каквото се желае от него, с цел да координира правенето и постигането на компромисно решение за европейския бюджет.
Вероятно една от аргументите за липса на голям брой реакции и мнения в Румъния за европейския бюджет е и техническата трудност на полемиките. Колко публицисти в нашата част на Европейски Съюз са осведомени с понятия като " бюджетен инструмент за конкурентност и конвергенция ", " инструмент за конвергенция и промяна " или " Фонд за обективен преход "? Дебатът за европейския бюджет тече редом с последователното отделяне на еврозоната като общественост със лични финансови механизми. Голямата част от " приятелите на кохезията " са част от еврозоната, до момента в който Румъния очевидно е определена, с цел да има един дирек на групата, който съставлява членките отвън нея.
Българите и румънците биха спечелили, даже единствено в случай че има кой да изясни на наличен език какво съставляват финансовите принадлежности, на които разчитат " приятелите на кохезията ", с цел да получат нужната тежест и бюджетни запаси за своето развиване. Без по-масово запознаване със същността на полемиките двете страни ще останат изолирани и ще се самодисквалифицират от присъединяване в тях. В случая с европейския бюджет румънската дипломация приема по-активна роля за себе си. Остава да забележим доколко координацията сред " Приятелите на кохезията " във и отвън еврозоната ще докара до оформянето на сполучливо компромисно предложение за европейския бюджет. Дори самото нагърбване с сходна роля от страна на Букурещ е знак за самочувствие и европейска упоритост.
Румъния се обрисува да играе по-важна роля в идните договаряния към европейския бюджет. Обяснението вероятно е във обстоятелството, че страната географски е в източната част на Европейски Съюз, което я сродява със страните от Вишеградската четворка, има културна непосредственост с латинските страни от Южна Европа, отлични стопански и политически връзки с Германия и Франция, като в това време е приела огромни задгранични вложения от чистите донори в Европейски Съюз като Австрия, Холандия, Швеция и Дания. Към тези отлични културни и стопански връзки би трябвало да се добави и сполучливото румънско европредседателство, което съгласно румънски външнополитически специалисти е затвърдило имиджа на страната като почтен брокер.
Защо всичко това е значимо в полемиките
за европейската многогодишна финансова рамка (2021-2027 г.)? 27-те страни-членки не съумяха да се схванат за европейския бюджет на своята първа среща на върха. В европейската игра на тронове предстоят месеци на дипломация и полемики. От едната страна стоят групата на спестовните (вече упоменатите страни чисти донори на Европейски Съюз като Австрия, Холандия, Швеция и Дания). Те желаят вноската на страните-членки да бъде понижена до 1% от Брутният вътрешен продукт. На другия полюс е така наречен група на " Приятелите на кохезията " - 17 страни от източните и южните елементи на Европейски Съюз, които се борят за " амбициозна Европа " в своите разноски. Някъде по средата стоят Франция и Германия, които изчакват да видят по какъв начин ще се развият нещата. Европейският парламент желае вноска от 1,3% от Брутният вътрешен продукт на страна. Европейската комисия предлага вноска от 1,11% от Брутният вътрешен продукт, а Европейският съвет - 1,07% от Брутният вътрешен продукт.
В този подтекст на 21 февруари 2020 година, когато завърши срещата на върха на Европейски Съюз, " Приятелите на кохезията " се схванаха три страни да изготвят контрапредложение на плана за европейския бюджет, показан от групата на спестовните. Трите страни, които ще поведат по-бедните и по-нуждаещи си от кохезионни фондове страни, са Италия, Португалия и Румъния.
На срещата президентът Клаус Йоханис беше безапелационен, че в две области не би трябвало да има понижаване на фондовете за страни като неговата - кохезионните фондове и земеделските дотации. Това са така наречен остарели области на финансиранe. Румъния, сходно на България, има изостанала инфраструктура и разчита на европейските средства, с цел да се модернизира. В същото време за чистите донори в Европейски Съюз става все по-важно да финансират сфери като цифровизация и климатични промени. Именно в този подтекст " Приятелите на кохезията ", очертаващи се като външна страна на европейското ядро, оказват опозиция и се борят за своите ползи.
Те имаха към този момент няколко срещи и на тях излизаха с безапелационната позиция, че
Европейски Съюз е късмет за развиване, а освен бюджетни разноски
както наподобява, мислят богатите страни. Именно това е и позицията на Йоханис, който повтаряше в Брюксел, а и преди срещата на върха, че се бори за амбициозна Европа. Според него общият размер на европейския бюджет би трябвало да бъде закрепен на задоволително равнище, с цел да разреши реализирането на политическите цели от Срещата на върха в Сибиу, възприети в Стратегическия дневен ред на Европейски Съюз. Той прикани за уравновесен метод, който да сдобри характерните ползи на страните членки и тези на Европейски Съюз като цяло и да разреши реализацията на задачите по проект.
Клаус Йоханис акцентира потребността от кохезионни политики и от обща земеделска политика, като акцентира основната им роля за развиването и модернизацията на целия Европейски Съюз. Той е уверен, че тези две политики способстват и в двете нови области за финансиране - дигитализацията и битката с климатичните промени. Йоханис упорства и за поддържане на равнището на съфинансиране от досегашната финансова стратегия, както и за " нарастване на средствата за развиване на селските региони ".
Поведението на Йоханис в интернационален проект би трябвало да бъде следено деликатно, тъй като Румъния би могла да способства за тима на " Приятелите на кохезията ", измежду които е и България. Румъния е в държавна рецесия, на процедура тя няма дейно настоящо и пълноправно държавно управление. Ролята на Йоханис в тези условия нараства. Но той има и преимуществото, че към този момент за шеста година върви на срещи на върха на Европейски Съюз и е измежду опитните водачи в съюза. Българският министър председател Бойко Борисов върви на тези срещи на върха от повече време, само че за разлика от англо и немскоговорящия Йоханис, Борисов не приказва непознати езици. Така че румънският президент има опция за по-голяма еластичност в двустранните и многостранните договаряния.
Още е рано да се види какво контрапредложение ще изготвят Италия, Португалия и Румъния, с цел да се доближи до компромис. Коментарите в румънските медии са спестовни. Доколкото ги има, те акцентират, че доста по-сериозен въпрос е не толкоз каква сума ще бъде заделена за Букурещ, а какво ще прави държавното управление с нея. Журналистката от RFI Михаела Гергишан показва, че директните дотации за румънските фермери би трябвало да набъбнат с 0,4%, както планува Еврокомисията. Но Румъния в никакъв случай не е имала народен аграрни проект за развиване. А това е изискване за приемането на средства след 2021 година, напомня Гергишан. По същия метод, когато става въпрос за фондове за прекосяване от въглища към екологични енергийни запаси, Румъния също няма проект за екологично преструктуриране. С други думи, Румъния би трябвало да мисли не толкоз за разрешаване на европейските проблеми,
едвам напише личното си домашно
Ролята на Йоханис обаче е да дава отговор за стратегическите въпроси, да бъде европейското лице на страната си и да я съставлява в интернационалните връзки, а не да следи и прави тежка бюрократична работа. Затова като работеща институция той евентуално ще направи каквото се желае от него, с цел да координира правенето и постигането на компромисно решение за европейския бюджет.
Вероятно една от аргументите за липса на голям брой реакции и мнения в Румъния за европейския бюджет е и техническата трудност на полемиките. Колко публицисти в нашата част на Европейски Съюз са осведомени с понятия като " бюджетен инструмент за конкурентност и конвергенция ", " инструмент за конвергенция и промяна " или " Фонд за обективен преход "? Дебатът за европейския бюджет тече редом с последователното отделяне на еврозоната като общественост със лични финансови механизми. Голямата част от " приятелите на кохезията " са част от еврозоната, до момента в който Румъния очевидно е определена, с цел да има един дирек на групата, който съставлява членките отвън нея.
Българите и румънците биха спечелили, даже единствено в случай че има кой да изясни на наличен език какво съставляват финансовите принадлежности, на които разчитат " приятелите на кохезията ", с цел да получат нужната тежест и бюджетни запаси за своето развиване. Без по-масово запознаване със същността на полемиките двете страни ще останат изолирани и ще се самодисквалифицират от присъединяване в тях. В случая с европейския бюджет румънската дипломация приема по-активна роля за себе си. Остава да забележим доколко координацията сред " Приятелите на кохезията " във и отвън еврозоната ще докара до оформянето на сполучливо компромисно предложение за европейския бюджет. Дори самото нагърбване с сходна роля от страна на Букурещ е знак за самочувствие и европейска упоритост.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ