Пламен Панчев: Общественото недоверие към професионалното образование вреди на бизнеса
ВизиткаИнж. Пламен Панчев е създателят на Тракия икономическа зона. През 2013 година той сплотява под този бранд 6-те индустриални зони към Пловдив и основава " Клъстер Тракия икономическа зона ". Зоната е най-мащабната и стабилно разрастваща се индустриална зона освен в България, само че и в Югоизточна Европа. Тя е и образец за публично-частно партньорство, като за потребностите й към нея има основан и център за професионално образование - спомагателна подготовка и преквалификация на работещи и новонаети.
Какви потребности и упования има бизнесът към просветителна система във връзка с фрагментите за промишлеността и покривали ги тя? Работодателите регистрират липса на по-специфични умения в фрагментите, от които безспорно има потребност, включително така наречен soft skills, които се следят и при работата в екип, само че не това съгласно мен е главният проблем. Разбира се, че има потребност да се работи по построяването на такива умения и тяхното възстановяване, само че фирмите споделят с нас, че има потребност от решение на казуса с ниския интерес към професионалното обучение, от страна на учениците, студентите и най-много родителите.
ВизиткаИнж. Пламен Панчев е създателят на Тракия икономическа зона. През 2013 година той сплотява под този бранд 6-те индустриални зони към Пловдив и основава " Клъстер Тракия икономическа зона ". Зоната е най-мащабната и стабилно разрастваща се индустриална зона освен в България, само че и в Югоизточна Европа. Тя е и образец за публично-частно партньорство, като за потребностите й към нея има основан и център за професионално образование - спомагателна подготовка и преквалификация на работещи и новонаети.
Какви потребности и упования има бизнесът към просветителна система във връзка с фрагментите за промишлеността и покривали ги тя? Работодателите регистрират липса на по-специфични умения в фрагментите, от които безспорно има потребност, включително така наречен soft skills, които се следят и при работата в екип, само че не това съгласно мен е главният проблем. Разбира се, че има потребност да се работи по построяването на такива умения и тяхното възстановяване, само че фирмите споделят с нас, че има потребност от решение на казуса с ниския интерес към професионалното обучение, от страна на учениците, студентите и най-много родителите.
Ние чакаме точно професионалното обучение да сътвори фрагментите за фирмите, само че не съумяваме добре да покажем промишлеността, която България има. Сред обществото има съмнение към квалификации, свързани с инженерство и технологии, тъй като хората не виждат опция за реализация в индустриалната сфера. Тоест стремежът ни би трябвало да бъде точно в това да убедим младежите и техните родители, че България е индустриална страна. А тази настройка можем да променим единствено с добре поднесена информация по отношение на опциите за придобиване на специалност, обърната към промишлеността. Същото важи и за стратегиите за преквалификация, придобиване на нова подготовка и ученето през целия живот. Защото появяването на нови промишлености, подвижност и цифровизация изискват и придобиването на нови умения. Има ли съгласно вас потребност от огромна смяна в просветителния модел - какви отваша позиция са най-големите му дефекти в този момент? Мащабни промени не можем да създадем бързо и дейно, тъй като огромните промени съвсем в никакъв случай не се случват, само че хубавото в този момент е, че от ден на ден се ускорява взаимоотношението сред образованието и бизнеса и това е пътят, по който би трябвало да се върви. Промените следва да са с дребни и рационални крачки дружно с просветителната система, такава, каквато е. За нас борбата е за завръщането на професионалното обучение. Хубавото е, че бизнесът разбра, че би трябвало да е доста дейна страна в този развой. Далеч сме още обаче от висшето обучение да излиза подобен експерт, какъвто бизнеса желае. И въпреки всичко този развой е доста по-добър, в сравнение с преди години, което е заслуга и на двете страни.
Като дефекти можем да отбележим неналичието на модерно съоръжение в междинните професионални учебни заведения примерно, която също стартира да се запълва и към този момент се следят положителни образци в тази посока за добре оборудвани учебни заведения, със модерни стратегии за образование. В тази посока доста разчитаме на министерство на образованието, което да продължи построяването на STEM центровете в учебните заведения и оборудването с нова техника. Сътрудничество на бизнеса с университетите и учебните заведения - в което вие сте дейна страна, е една част от решението, само че по какъв начин съгласно вас може да се надгради още този механизъм? Бизнесът желае стратегиите за образование в професионалните учебни заведения да се случват с негово присъединяване. Това е главното, върху което би трябвало да се работи. Нужна е взаимна работа и воля и от двете страни. Добри първи крачки има посредством с ъздаване на нови специалности в учебните заведения тук-там. Ние имаме положителни обичаи в професионалното обучение и бихме желали да се върнем към тях. В " Тракия икономическа зона " предприехме голям брой начинания с присъединяване на бизнеса и огромни компании като " Либхер ", " Шнайдер ", " BTL " и други, които показаха своите бизнеси. Направихме конгрес за ранно кариерно насочване за прогимназиален стадий, на които да покажем промишлеността и опциите, които тя предлага. Съществуващите в този момент стратегии за преквалификация или придобиване на нова подготовка задоволително положителни ли са? На този стадий фирмите се оправят сами с тази задача. Това се случва елементарно, където бизнесът е огромен и мощен, само че за дребния и междинен бизнес би трябвало да е проведено посредством браншовите организации и други обединявания, с цел да могат да обзет и хора, които са отвън системата и не работят. Пример може да бъда нашият обучителен център в индустриална зона Раковски. Вече пет години той работи интензивно с пет професионални гимназии и настрана образова компании в зоната, само че поръчки за образование и подготовка получаваме и от компании, които са даже от прилежащи градове. Обучението в центъра за възпитаници от професионалните гимназии е с поддръжката на фондация " Америка за България ". " Тракия икономическа зона " е и в основата на стратегическия план за въглеродно-неутрални индустриални паркове. Какви са провокациите пред образуването на фрагменти за въглеродно- неутралната промишленост? Развитието на тактиката за въглеродно-неутрални индустриални паркове изисква развиването на нови нови познания и умения, тъй като самата тактика е изключителна оригиналност за капиталовата среда. Идеята е в основаването на устойчива среда, която да притегля компании, които изискват достъп до въглеродно неутрална сила, опция за включване в локален цикъл на кръгова стопанска система, запазване на биоразнообразието, мъдро ръководство на водния запас и отпадъците, потребление на зелена сила в парковете. Освен че ще способства за интензивен стопански напредък, тази тактика ще сътвори модел, който ще може да се ползва в други страни. Така че би трябвало да бъдат създадени и стратегии за образование и способи за възстановяване на информираността по процесите по отделяне на икономическия напредък от нивото на парниковите излъчвания. Има ли потребност България и бизнеса от по-цялостна екосистема за образование цялостен живот - по какъв начин съгласно вас би изглеждала тя, кой би трябвало да взе участие в нея? Има, несъмнено, такава потребност - и от по-дългосрочни стратегии. Ние сме създали ненапълно подобен метод, само че с цел да го създадем по-цялостен най-малко в нашия район за интервал сред пет и 10 години, ни е належащо тясното съдействие с страната и общините. Работим добре с районния инспекторат по обучение, сериозен сътрудник в самодейностите са и общините, които също могат да окажат мощна и значима поддръжка. Работата с Агенцията по заетостта може да се усъвършенства. Активността обаче би трябвало да стартира от бизнеса. Освен бюджета, може ли съгласно вас да се впрегне по-активно и различен финансов запас за усъвършенствания в образованието, особено за потребностите на промишлеността? Със сигурност има изгода от спомагателни способи за финансиране. Истината е, че когато види интензивност от бизнеса, министерството също демонстрира подготвеност за поддръжка по един или различен метод. Потенциалът тук е в публично-частното партньорство. Няма по-добре работещ механизъм - публично-частното партньорство би трябвало да е пътят, по който и частни пари да работят в обществен интерес.
Реклама
Интервюто взе Мария Дойкова
Свързани публикации Пари за обучение има, резултати - не 16 февруари 2023, 11:08 Индустриални паркове " Марица " и " Раковски " ще станат въглеродно неутрални 27 ноември 2022, 11:07 Наръчник за промишлен парк 20 ноември 2020, 13:31
Какви потребности и упования има бизнесът към просветителна система във връзка с фрагментите за промишлеността и покривали ги тя? Работодателите регистрират липса на по-специфични умения в фрагментите, от които безспорно има потребност, включително така наречен soft skills, които се следят и при работата в екип, само че не това съгласно мен е главният проблем. Разбира се, че има потребност да се работи по построяването на такива умения и тяхното възстановяване, само че фирмите споделят с нас, че има потребност от решение на казуса с ниския интерес към професионалното обучение, от страна на учениците, студентите и най-много родителите.
ВизиткаИнж. Пламен Панчев е създателят на Тракия икономическа зона. През 2013 година той сплотява под този бранд 6-те индустриални зони към Пловдив и основава " Клъстер Тракия икономическа зона ". Зоната е най-мащабната и стабилно разрастваща се индустриална зона освен в България, само че и в Югоизточна Европа. Тя е и образец за публично-частно партньорство, като за потребностите й към нея има основан и център за професионално образование - спомагателна подготовка и преквалификация на работещи и новонаети.
Какви потребности и упования има бизнесът към просветителна система във връзка с фрагментите за промишлеността и покривали ги тя? Работодателите регистрират липса на по-специфични умения в фрагментите, от които безспорно има потребност, включително така наречен soft skills, които се следят и при работата в екип, само че не това съгласно мен е главният проблем. Разбира се, че има потребност да се работи по построяването на такива умения и тяхното възстановяване, само че фирмите споделят с нас, че има потребност от решение на казуса с ниския интерес към професионалното обучение, от страна на учениците, студентите и най-много родителите.
Ние чакаме точно професионалното обучение да сътвори фрагментите за фирмите, само че не съумяваме добре да покажем промишлеността, която България има. Сред обществото има съмнение към квалификации, свързани с инженерство и технологии, тъй като хората не виждат опция за реализация в индустриалната сфера. Тоест стремежът ни би трябвало да бъде точно в това да убедим младежите и техните родители, че България е индустриална страна. А тази настройка можем да променим единствено с добре поднесена информация по отношение на опциите за придобиване на специалност, обърната към промишлеността. Същото важи и за стратегиите за преквалификация, придобиване на нова подготовка и ученето през целия живот. Защото появяването на нови промишлености, подвижност и цифровизация изискват и придобиването на нови умения. Има ли съгласно вас потребност от огромна смяна в просветителния модел - какви отваша позиция са най-големите му дефекти в този момент? Мащабни промени не можем да създадем бързо и дейно, тъй като огромните промени съвсем в никакъв случай не се случват, само че хубавото в този момент е, че от ден на ден се ускорява взаимоотношението сред образованието и бизнеса и това е пътят, по който би трябвало да се върви. Промените следва да са с дребни и рационални крачки дружно с просветителната система, такава, каквато е. За нас борбата е за завръщането на професионалното обучение. Хубавото е, че бизнесът разбра, че би трябвало да е доста дейна страна в този развой. Далеч сме още обаче от висшето обучение да излиза подобен експерт, какъвто бизнеса желае. И въпреки всичко този развой е доста по-добър, в сравнение с преди години, което е заслуга и на двете страни.
Като дефекти можем да отбележим неналичието на модерно съоръжение в междинните професионални учебни заведения примерно, която също стартира да се запълва и към този момент се следят положителни образци в тази посока за добре оборудвани учебни заведения, със модерни стратегии за образование. В тази посока доста разчитаме на министерство на образованието, което да продължи построяването на STEM центровете в учебните заведения и оборудването с нова техника. Сътрудничество на бизнеса с университетите и учебните заведения - в което вие сте дейна страна, е една част от решението, само че по какъв начин съгласно вас може да се надгради още този механизъм? Бизнесът желае стратегиите за образование в професионалните учебни заведения да се случват с негово присъединяване. Това е главното, върху което би трябвало да се работи. Нужна е взаимна работа и воля и от двете страни. Добри първи крачки има посредством с ъздаване на нови специалности в учебните заведения тук-там. Ние имаме положителни обичаи в професионалното обучение и бихме желали да се върнем към тях. В " Тракия икономическа зона " предприехме голям брой начинания с присъединяване на бизнеса и огромни компании като " Либхер ", " Шнайдер ", " BTL " и други, които показаха своите бизнеси. Направихме конгрес за ранно кариерно насочване за прогимназиален стадий, на които да покажем промишлеността и опциите, които тя предлага. Съществуващите в този момент стратегии за преквалификация или придобиване на нова подготовка задоволително положителни ли са? На този стадий фирмите се оправят сами с тази задача. Това се случва елементарно, където бизнесът е огромен и мощен, само че за дребния и междинен бизнес би трябвало да е проведено посредством браншовите организации и други обединявания, с цел да могат да обзет и хора, които са отвън системата и не работят. Пример може да бъда нашият обучителен център в индустриална зона Раковски. Вече пет години той работи интензивно с пет професионални гимназии и настрана образова компании в зоната, само че поръчки за образование и подготовка получаваме и от компании, които са даже от прилежащи градове. Обучението в центъра за възпитаници от професионалните гимназии е с поддръжката на фондация " Америка за България ". " Тракия икономическа зона " е и в основата на стратегическия план за въглеродно-неутрални индустриални паркове. Какви са провокациите пред образуването на фрагменти за въглеродно- неутралната промишленост? Развитието на тактиката за въглеродно-неутрални индустриални паркове изисква развиването на нови нови познания и умения, тъй като самата тактика е изключителна оригиналност за капиталовата среда. Идеята е в основаването на устойчива среда, която да притегля компании, които изискват достъп до въглеродно неутрална сила, опция за включване в локален цикъл на кръгова стопанска система, запазване на биоразнообразието, мъдро ръководство на водния запас и отпадъците, потребление на зелена сила в парковете. Освен че ще способства за интензивен стопански напредък, тази тактика ще сътвори модел, който ще може да се ползва в други страни. Така че би трябвало да бъдат създадени и стратегии за образование и способи за възстановяване на информираността по процесите по отделяне на икономическия напредък от нивото на парниковите излъчвания. Има ли потребност България и бизнеса от по-цялостна екосистема за образование цялостен живот - по какъв начин съгласно вас би изглеждала тя, кой би трябвало да взе участие в нея? Има, несъмнено, такава потребност - и от по-дългосрочни стратегии. Ние сме създали ненапълно подобен метод, само че с цел да го създадем по-цялостен най-малко в нашия район за интервал сред пет и 10 години, ни е належащо тясното съдействие с страната и общините. Работим добре с районния инспекторат по обучение, сериозен сътрудник в самодейностите са и общините, които също могат да окажат мощна и значима поддръжка. Работата с Агенцията по заетостта може да се усъвършенства. Активността обаче би трябвало да стартира от бизнеса. Освен бюджета, може ли съгласно вас да се впрегне по-активно и различен финансов запас за усъвършенствания в образованието, особено за потребностите на промишлеността? Със сигурност има изгода от спомагателни способи за финансиране. Истината е, че когато види интензивност от бизнеса, министерството също демонстрира подготвеност за поддръжка по един или различен метод. Потенциалът тук е в публично-частното партньорство. Няма по-добре работещ механизъм - публично-частното партньорство би трябвало да е пътят, по който и частни пари да работят в обществен интерес.
Реклама
Интервюто взе Мария Дойкова
Свързани публикации Пари за обучение има, резултати - не 16 февруари 2023, 11:08 Индустриални паркове " Марица " и " Раковски " ще станат въглеродно неутрални 27 ноември 2022, 11:07 Наръчник за промишлен парк 20 ноември 2020, 13:31
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ