Арх. Елица Панайотова: Колата все още е царят в нашата столица. Това трябва да се промени
ВизиткаЕлица Панайотова е координатор на план " Зелена София " на Столична община. Целта на нейния екип е да насочи политиките за стабилно развиване на града в една обща посока и да приготви кандидатурата на Столична община в състезанието за премията " Зелена Столица на Европа ". Основният фокус на звеното е устойчивата подвижност, качеството на въздуха и отпадъците, като задачата е да се намерят новаторски решения на съществуващите проблеми с дейното присъединяване на жителите, бизнеса, неправителствените организации и университетите.
Този месец София се класира на край в състезанието " Зелена столица на Европа ". Чия беше самодейността?
Още през 2015 година над 30 неправителствени организации и жители, които тогава бяха обединени в предприемчив комитет " София - Зелена столица ", подадоха публично предложение към общината за присъединяване в състезанието. Всъщност това е предизборно заричане на кмета Йорданка Фандъкова от акцията й през 2015г. и през 2016 г точно за да приготви кандидатурата беше основано нашето звено " Зелена София " към Асоциацията за развиването на София.
При първото ни присъединяване през 2019 година се класирахме на 7-о място от общо 18 града от цяла Европа, освен от Европейски Съюз. За тази премия се състезават градове с население над 100 хиляди души. Това е малко предизвикателно, тъй като ножицата е доста огромна, а всички са в една група. А въпреки всичко проблемите, идващи от мащаба, са разнообразни за един град с 110 хиляди души и подобен с 1-2 млн. души население. Значи в този момент София е постигнала прогрес - стигна до второто място?
Да, тази година кандидатствахме за повторно в състезанието и от общо 16 града бяхме класирани на 2-ро място по точки, със единствено 2 т. разлика от Хелсинбори. Талин бяха след нас с 2 т по-малко, а Краков - с 13 т. по-малко от София. Когато тези градове стигнат финала, точките към този момент нямат значение и всички градове са равни и би трябвало да пазят купата. Тоест, няма второ, трето и четвърто място измежду класираните финалисти. На каква база се правят оценка градовете? Експерти от комисията правят оценка претендентите, като дават точки на градовете по всеки един от общо 12 индикатора (справяне с климатичните промени, устойчива градска подвижност, качество на въздуха, водни запаси, биооразнобразие, зелени нововъведения и др.) Това, което комисията желае да види, е какъв прогрес означават градовете в тези 12 области. Те подават данни, които могат да бъдат 5 или 10 години обратно, и се гледа по какъв начин са се трансформирали към последната година, в която ги има събрани. Експертите обръщат и огромно внимание на стратегическите документи, които администрацията е приела, бъдещите проекти, връзката и присъединяване на жителите в целия развой. А по какъв начин всеки град пази купата на финала?
Този месец София се класира на край в състезанието " Зелена столица на Европа ". Чия беше самодейността?
Още през 2015 година над 30 неправителствени организации и жители, които тогава бяха обединени в предприемчив комитет " София - Зелена столица ", подадоха публично предложение към общината за присъединяване в състезанието. Всъщност това е предизборно заричане на кмета Йорданка Фандъкова от акцията й през 2015г. и през 2016 г точно за да приготви кандидатурата беше основано нашето звено " Зелена София " към Асоциацията за развиването на София.
При първото ни присъединяване през 2019 година се класирахме на 7-о място от общо 18 града от цяла Европа, освен от Европейски Съюз. За тази премия се състезават градове с население над 100 хиляди души. Това е малко предизвикателно, тъй като ножицата е доста огромна, а всички са в една група. А въпреки всичко проблемите, идващи от мащаба, са разнообразни за един град с 110 хиляди души и подобен с 1-2 млн. души население. Значи в този момент София е постигнала прогрес - стигна до второто място?
Да, тази година кандидатствахме за повторно в състезанието и от общо 16 града бяхме класирани на 2-ро място по точки, със единствено 2 т. разлика от Хелсинбори. Талин бяха след нас с 2 т по-малко, а Краков - с 13 т. по-малко от София. Когато тези градове стигнат финала, точките към този момент нямат значение и всички градове са равни и би трябвало да пазят купата. Тоест, няма второ, трето и четвърто място измежду класираните финалисти. На каква база се правят оценка градовете? Експерти от комисията правят оценка претендентите, като дават точки на градовете по всеки един от общо 12 индикатора (справяне с климатичните промени, устойчива градска подвижност, качество на въздуха, водни запаси, биооразнобразие, зелени нововъведения и др.) Това, което комисията желае да види, е какъв прогрес означават градовете в тези 12 области. Те подават данни, които могат да бъдат 5 или 10 години обратно, и се гледа по какъв начин са се трансформирали към последната година, в която ги има събрани. Експертите обръщат и огромно внимание на стратегическите документи, които администрацията е приела, бъдещите проекти, връзката и присъединяване на жителите в целия развой. А по какъв начин всеки град пази купата на финала?
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ