ВизиткаДаниел Лорер е министър на иновациите и растежа в кабинета

...
ВизиткаДаниел Лорер е министър на иновациите и растежа в кабинета
Коментари Харесай

Даниел Лорер: България вече ще търси, а няма да чака инвестиции

ВизиткаДаниел Лорер е министър на нововъведенията и растежа в кабинета на Кирил Петков. Министерството е новосъздадено и ще дава отговор за действия, които до момента бяха в ресора на Министерството на стопанската система и Министерството на финансите - като да вземем за пример привличането на вложения посредством Българската организация за вложения и ръководството на Фонда на фондовете и Българската банка за развиване. Преди да стане министър, Лорер работи като сътрудник във фонда за рисков капитал BrightCap. Завършил е компютърни науки и бизнес ръководство в университета в Тел Авив.
Съвсем до неотдавна, преди да станете министър, бяхте вложител. От гледната точка на подобен, каква е повода огромните вложения да не стигат до България, а да отиват в Гърция, Сърбия и Румъния?

- Аз би трябвало да призная, че като вложител бях фаворизиран да влагам в този бранш на стопанската система, който минимум се въздейства от географията и обстановката с корупцията и правовата страна. В региона на високите технологии, тъй като няма физически активи и дейностите са интелектуални и мобилни, опциите за корупция са толкоз малко, че България нямаше проблем с тази тематика. В този ред на мисли не мога да кажа, че съм изпитал на гърба си тази страна на нашата реалност, само че пък познавам задоволително такива случаи, когато това се е случило. Няма секрети, ние го казахме и по време на акцията - главната спънка е несигурната правна среда: дали ще ти изискат рушвет, кой ще ти изиска, по кое време ще ти изискат.

Един от главните проблеми на средата даже не е самата корупция, а типът на корупцията. Ако си представим една съвършена тирания, в която единственият корумпиращ е на върха на пирамидата, корупцията може да води даже до известна резултатност. Плащаш каквото е належащо, с цел да се случи, и то стига до върха на пирамидата. Тогава корупцията би била просто тип налог...
Реклама - Някакъв тип налог, да. Когато обаче корупцията е децентрализирана и с цел да изградиш един промишлен парк, ти трябват 200 позволения и всяко от тях се издава от друга институция, която няма тласък да го направи без да е подплатена, тогава вложителите се сблъскват с същински проблем. Те не могат да плануват какъв брой би трябвало да бъде този рушвет, не могат да плануват, в случай че го дадат с голям риск за тяхната корпоративна дисциплинираност, дали ще има позитивен резултат, или идващият по веригата няма да им каже " аха, ти даде на първата спирка, в случай че обичаш и при мен ". Това е разковничето за какво средата у нас е толкоз токсична за вложения във физически активи. Това е и главното, което ние желаеме да променим: основаването на правова предвидимост и наказуемост, когато такива неща се случват. Как би могла да се пребори една такава децентрализирана корупция?
- Ние сме си свършили доста добре работата през последните 30 години да създадем правораздавателна система, която не раздава право, а раздава права на определени хора. У нас не се търси наказателна отговорност, в противен случай, тя се потиска и се оказва помощ на наши хора да свършат тяхната част от покупко-продажбите. Както обичат да споделят в Русия: " За приятелите имаме контракти, за враговете имаме закони. " Докато системата работи изборно по този метод, няма по какъв начин някой да си търси правата. Когато правото на благосъстоятелност не е обезпечено, нищо не може да се случи.

Рецептата е относително лесна, само че тя изисква парламентарно болшинство, в някои случаи и конституционно болшинство. Антикорупционна комисия, която да преследва и излага случаите на фрапираща корупция и наказателна система, прокуратура, която да приготви случая за съд по този начин, че той да мине и да бъде наказан виновният. Звучи просто, само че ще ни отнеме известно време.

Това е основополагащият проблем на България, поради който доста вложители идват, харесват това, което виждат - чудесна природа, умни хора, вкусна храна, четири сезона, планини, морета, IT инженери, механични инженери, туризъм - само че постоянно го има въпроса: в случай че си влагам парите, какво иска ми се случи. По-малко привлекателни места като Гърция, Сърбия и Румъния с лекост печелят надпреварата, тъй като имат по-предвидим капиталов климат. Има мотив от някои вложители, че равнището на корупция на Балканския район е почти едно и също. И все пак в Сърбия тази година (интервюто е взето на 23 декември 2021 година - бел. ред.) виждаме милиардни вложения, а ние в последните години и деветцифрени не сме имали...
Реклама
- Само тази първа седмица сме си говорили със следните евентуални вложители: производител на електрически автомобили от Азия, който се чуди дали да построи цех в Европа, производители на слънчеви панели, производители на промишлен водород в пробни количества, стартъп, който е събрал 100 млн. $ вложения от Съединени американски щати и Европа, както и научен център, който желае да сътвори стратегия за докторанти по изкуствен интелект, афилирана с топ университети в Европа. Всичко това стана в една седмица. Някои от тях са евентуални, други действителни.

До огромна степен посланието беше това, което към този момент ви описах, плюс още едно нещо, което звучи просто, само че в действителност е фрапиращо: няма с кого да се приказва. На равнище министри, заместник-министри, на равнище министър-председател, у нас в продължение на години няма с кого да се приказва. Дори да приказваш, нищо не следва, нищо не се случва, администрацията не оказва помощ и бизнесът си споделя: хем ще ме рекетират, хем, в случай че нещо се случи, тази администрация очевидно не се интересува. В Сърбия веригата е ясна. Има обаче и друго. Основната причина България да загуби инвестицията на Volkswagen да вземем за пример беше, че турците просто дадоха повече директни пари за покриване на част от инвестицията. Има ли желание вашата администрация да дава повече пари за директни помощи на бизнесите, които желаят да дойдат тук?

- Администрацията има и аз имам, само че би трябвало да си ги защитя пред Министерството на финансите, Министерския съвет и Народното събрание за какво го вършим. За нас е значимо освен да привличаме вложения, само че да привличаме по-умни вложения. Те значат освен фабрики, само че и R&D центрове, и финансови центрове, и разработка на интелектуална благосъстоятелност, тъй че това, което се случва тук, да остане в страната по-дълго време. Ако съумеем да създадем това, мисля, че с лекост ще можем да защитим едни по-сериозни суми. Мога да ви дам някои числа.

Ние в действителност даваме относително дребни суми за стимулиране на вложители по сегашния закон. Като закрепени суми те са в границите на 10-15 милиона годишно, което не е нищо значително, само че все пак, даже без да променим закона, имаме опция за спомагателни покупко-продажби по меморандум, сходно на тази с Next.e.GO. Тоест, когато България се засилва, имаме механизмите да отделим доста по-съществени средства за поощряване. Това ще бъде и една от задачите на новото министерство. Ние ще бъдем дейни в търсенето на вложения. Досега ние ги чакахме - в случай че пристигна Volkswagen, в случай че пристигна Skoda, в случай че пристигна някой, ще намерим една равнища и ще създадем нещо.
" Нека вдигнем равнището на вложения сензитивно по отношение на предходната година, с цел да можем да си желаяме повече средства. Това е моята тактика във всяко нещо. " Фотограф: Надежда Чипева Четено Коментирано Препоръчвано 1 Компании 2 Енергетика 3 Пазар на труда 1 Компании 2 Свят 3 Инфраструктура 1 Компании 2 Енергетика 3 Компании Реклама
Предвид разделянето на министерствата, в случай че дойдат Volkswagen или Skoda, при вашето министерство ли ще се озоват?
- Първо ми се желае не те да дойдат, а ние да ги намерим. За да ги намерим, значи Българската организация за вложения (БАИ) би трябвало самодейно да е профилирала типовете вложители и бизнеси, които желаеме да притеглим, да е основала връзка с тях и да ги е привлякла. Тъй като БАИ е при нас, ние ще бъдем първата стъпка по пътя им. След това те ще решат къде да се нареждат. Ако се нареждат в държавните индустриални зони, които са към Министерството на стопанската система (ведомството с министър Корнелия Нинова - бел. ред.), ги въвличаме в процеса. Така че на равнище Министерски съвет, колкото и да е учудващо, работим като един доста добре обединен екип. Една от рецензиите, или по-точно мненията, които чухме при наши диалози с източници, бе, че самата БАИ няма задоволително финансиране и личен състав. Достатъчен ли е сегашният запас съгласно вас, с цел да може тя да бъде самодейна?
- На мен ми се ще първо да покажем максимума с това, което имаме сега - в организацията има задоволително хора, в министерството има задоволително хора. Нека вдигнем равнището на вложения сензитивно по отношение на предходната година, с цел да можем да си желаяме повече средства. Това е моята тактика във всяко нещо.

Същото важи и за различен забавен аспект на нашата национална политика - вложенията в просвета. Имаме дребен инструмент, наименуван Национален иновационен фонд (НИФ), който е предопределен за корпоративни научни нововъведения. Какво значи това? Когато една компания има концепция за научна разработка, която би ѝ свършила работа за бизнеса, тази научна разработка е обвързвана с прочут риск. Тя може да сработи, може да не сработи. Компаниите нямат потенциал да го създадат сами и търсят съдействие с академично звено. По света това е много известно: Израел е вложила стотици милиони в продължение на десетилетия точно с цел да построи тази дисциплинираност и табиет в локалните компании, т.е. когато имат проблем, да търсят колаборация с университет, да си го изобретят и да имат интелектуална благосъстоятелност. Това нещо там се прави от десетилетия с доста пари.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Реклама
Във Финландия бюджетът за това е към 500 млн. евро всяка година. Нашият бюджет по въпросната стратегия НИФ е 5 млн. евро. Вън от това имаме и разнообразни европейски стратегии, само че националният ангажимент е нереално дребен и на мен доста ми се желае този джоб да бъде повишен, с цел да може българските компании да свикнат, че има по какъв начин тук да измислят неща освен със лични сили, само че и с академията. Представете си Финландия, която за една година влага 500 млн., след това още 500 на идната - тя към този момент е с един милиард пред нас, до момента в който ние имаме пет и след това още пет, и още пет. Имаме да догонваме ужасно доста, а Финландия като Брутният вътрешен продукт е може би пет пъти по-голяма от България. Тоест там разликата не е сред 5 и 500. Въпросът е на народен фокус. За да не сме голословни, ние желаеме да покажем резултати какво е станало с тези пари от български компании и последователно този джоб да се усилва.

Заедно с това аз доста желая това министерство да работи близко с Министерството на образованието и науката. Още една причина за какво компании не идват у нас е неналичието на първокачествен човешки капитал. Ние сътворяваме инженери, програмисти, механици, само че у нас липсват университетски центрове за върхови достижения. Ако ти би трябвало извънреден потенциал - докторант по AI, нанотехнологии, биохимия, ДНК разбор, ние нямаме такива. Може да имаме единици, които са учили на открито и са се върнали у нас с възторг да основат катедра, само че нямаме количества. За да пристигна една компания тук и да прави високоинтензивен R&D, на нея ѝ трябват доста докторанти, доста магистри, които да влязат и да работят там. Докато ние не си ги произвеждаме тук, при нас ще идват фирмите, на които не им трябват такива.

Така че доста ми се ще с МОН да си нагласим и политиките, и бюджетите, особено по европейските стратегии за такива центрове, след което да стартираме да произвеждаме висококачествени фрагменти и просвета. Тогава фирмите ще си кажат: аха, тук в България нещо се случва. Изведнъж има проучвания, има научни писания, има докторанти. Защо да не си създадем една лаборатория, до нея още една, от там ще излезе един спиноф, Държавният фонд за нововъведения ще го финансира, той ще стане компания, след това Фондът на фондовете ще го поеме, ще стане стартъп, след това ББР ще му даде заем и ще излезе в чужбина. И по този начин нагоре по хранителната верига. Задължително е да имате връзка с МОН, тъй като от фирмите не чуваме да им идват подготвени фрагменти от нашите университети...
- Следващата ми фантазия, още веднъж въодушевена от Израел, е концепцията за водещ академик, който следи за нововъведения в региона на обещано министерство, след което, в случай че се харесат, те се финансират през държавни стратегии. Иска ми се ние, към Министерството на нововъведенията и растежа, да си имаме специалисти по другите тематики, тъй че когато някой от енергетиката пристигна с забавна концепция, да разберем дали е добра и в случай че да - къде може да се намести в икономическия цикъл. Същото и със земеделието, туризма... Като споменавате просвета и лаборатории, има ли място в тази скица " София тех парк "? Той трябваше да се трансформира в това, което обяснявате, само че не се получи по този метод. - " София тех парк " трябваше да бъде физическото преобразяване на всички тези неща на едно място и към момента му следва да откри задачата си. Убедихме се в продължение на тези години, че страната има проблем да форсира къде се случват нещата. " София тех парк " е относително цялостен със стартъпи сега, само че на цялото това пространство можеше да се случват още забавни неща. Нямам още отговор на въпроса дали страната е верният собственик на това пространство, или то би трябвало по някакъв метод да бъде стопанисвано взаимно с частни оператори. Предстои да го мислим. Споменахте към този момент, че смятате да сте самодеен в търсенето на компании. Това поражда въпроса по какъв начин ще се случи, какви компании, от кой бранш и даже къде - да вземем за пример, дали им споделяме " елате в България " или " ние знаем, че в София проблеми нямаме, тъй че елате във Видин "? Как бихте се обърнали към компании и какво бихте им предложили?
- Тук имаме доста забавни хрумвания. Първото е какво виждаме на пазара. От тази седмица, която ви описах какво ми се е случило, тя доста добре илюстрира какво идва при нас сега. Грубо казано - зелено и цифрово. Това са и главните направления на Европа за финансиране по новата оперативна стратегия и изобщо като идеология на Европейския съюз. Тези две ще търсим, тъй като са явни.

Следващото като приоритет са снабдители на съществуващи компании у нас. Това също е относително явен път, по който можем да се движим. Самите те идват при нас, тъй че ние просто можем да им помогнем. Имате цех за автомобилни елементи, за какво и вашите снабдители да не са наоколо? Особено в днешната геополитическа конюнктура, когато да носиш неща от Далечния изток, е скъпо и с неразбираема вероятност.

Следващият аспект, който ще търсим, са съществуващи компании, които желаят да надградят производството си с нови линии или R&D върху тях.

Последното са напълно нови вложители, които ще се появяват към секторите, които към този момент са тук. Когато имаш един производител на коли, желае да пристигна още един. Когато имаш една софтуерна компания в " Младост ", желае да пристигна още една. Когато имаш един туристически център във Варна, желае да пристигна още един. Те се притеглят взаимно.
" За нас е значимо освен да привличаме вложения, само че да привличаме по-умни вложения. Те значат освен фабрики, само че и R&D центрове, и финансови центрове, и разработка на интелектуална благосъстоятелност, тъй че това, което се случва тук, да остане в страната по-дълго време. " Фотограф: Надежда Чипева
Споменахте IT - бранш, с който сте сносно осведомен. Смятате ли да търсите инвестиция от някой от петте колоса - Apple, Фейсбук, Гугъл, Amazon, Microsoft? Apple може да е малко висока топка, само че чисто софтуерните компании имат наличие към нас. Те са в Румъния, Полша, Гърция, само че не и в България...
- В интерес на истината титаните от близкото минало като HP имат съществено наличие у нас. Гугъл в действителност имат нелош център за данни тук, въпреки и не доста прочут. Предстои да си приказваме с доста от тях, тъй като огромна инвестиция от която и да било от тях е знакова за всяка страна. Очевидно сме в конкуренция с всички останали страни в района и би трябвало да решим къде е нашето преимущество. На мен ми се коства, че доста от тях желаят да работят с страната и желаят да работят на районно равнище, тъй като всеки от нашите пазари е относително дребен. За Гугъл България е дребна, за Amazon Гърция е дребна, за Microsoft Сърбия е дребна. Всеки от тези пазари самичък по себе си не е изключително забавен. Въпросът е кой ще успее да притегли районен център на някой от тези огромни играчи. От наши неофициални диалози с тези колоси те споделят следното: първо, България има голям имиджов проблем като корумпирана страна и, второ, в случай че България има късмет за нещо, то това са центрове за данни. Уточнението е, че когато имаш център в Румъния, не ти е необходим подобен в България. Как можем ние да им кажем: не ходете в Румъния или Гърция, а елате при нас? - Не можем да им кажем не ходете в Румъния или Гърция, само че можем да им кажем: първо, това е географията на България. Специално за центровете за данни земетръсните зони и климатът са нещо, което те взимат поради. Второто, което можем да им кажем: това е данъчната конюнктура у нас. Третото, което можем да им кажем: това е човешкият капитал у нас. Четвъртото: България през днешния ден не е това, което беше предходната година. Това ние ще го покажем с смяна в показателите, които мерят корупция у нас, само че ще отнеме време, с цел да се натрупат метрики. Междувременно цялото обръщение от администрацията ще бъде тъкмо в тази посока. Аз съм доста благополучен, отчитайки го след срещи с посланици и представители на компании, които могат да си приказват с хората от другата страна на масата. Това е извънредно освежаващо за тях и допускам, че ще даде резултат в средносрочен проект. Но в този момент и другата позиция: желаеме ли в действителност Гугъл или Amazon да отворят офис в България, в случай че това може да изсмуче доста фрагменти, най-вече от по-малки компании? - Не единствено това. Искаме ли Гугъл или Amazon да отвори огромен център за данни, в случай че това ще коства на държавния бюджет помощи, които не можем да си позволим? Очевидно план с колос от този мащаб би трябвало да бъде калибриран по този начин, че да помогне на България да израсне, а не да смуче от нея. Нито човешки, нито финансови запаси. Това е част от нашата задача тук. Просто да създадем център за 1 милиарда $, който ще изяде електричество и хора, с цел да обслужва локалния пазар, не съставлява необикновен интерес. Ние търсим тези неща, които прибавят стойност - R&D, услуги, артикули. Това би трябвало да бъде пакетът, който всяка от тях предлага. Казахте, че за една седмица, откогато сте на този пост, са се появили компании, които да питат за България. Звучи като че ли са чакали на стартовата линия. Споделяли ли са с вас преди този момент да са се колебали? - Нещо такова. Дори не бих споделил, че са били на стартовата линия, по-скоро са кръжали към нас. Още лятото виждахме част от тях. Те кръжат към България, тъй като имат ползи и бизнеси, които изискват подобен вид вложения. Понеже това не са решения от през днешния ден за на следващия ден, те кръжат към териториите, които ги интересуват и наблюдават какво се случва. В България започнаха да се чуват забавни вести и още тогава получавахме запитвания - чуваме, че нещо се случва при вас, че нещата се трансформират, само че можем ли да го забележим този министър (Кирил Петков - бел. ред.)? Тогава нямахме отговор, тъй като не знаехме самите ние какво ще вършим. Сега имаме. В България нещата се случват и в случай че останете, ще ги видите. Така че да, това са вложители, които от доста време се оглеждат у нас и в този момент най-сетне биха желали да подхващат крачка напред, в това число завода за електрически колела, чиято площадка открихме в Пловдив. Смятате ли да вършиме промени по документите по поощряване на вложения и изобщо промени на законово равнище? - Уговорили сме се с екипа да обсъдим Закона за поощряване на вложенията при започване на идната година, с цел да почерпим от техния опит какво да се усъвършенства в него. Не просто като цифри, само че и като законови формулировки. Относно Плана за възобновяване: по какъв начин ще се приложи към тези ваши проекти и защо ще отидат най-вече пари?
- Там борбата, която вървеше лятото, беше по какъв начин да се разпределят парите - грантове или финансови принадлежности. Като човек в стопанската система за мен няма подозрение, че финансовите принадлежности са тези, които основават финансова дисциплинираност и отговорност в бизнеса. Заедно с това нашата стопанска система си има история, тъй че грантовете би трябвало да продължат. Нашата упоритост е да усъвършенстваме отношението грантове и финансови принадлежности в посока финансови принадлежности, тъй че да създадем условия както за гаранции, по този начин и за дялово финансиране по разнообразни стадии на развиване на бизнеса - дребен и в напредък.

Интервюто взеха Йоан Запрянов и Иглика Филипова
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автори Йоан Запрянов
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР