И висшистите могат да нанесат вреда, ако не са с добра подготовка
ВИЗИТКА:
Проф. Георги Вълчев е роден на 6 март 1962 година Завършва Софийския университет, магистър по история с втора компетентност философия, има и научна степен " лекар " в СУ, Център по културознание. От декември 2015 година е зам.-ректор на СУ по образователната активност - докторанти и продължаващо образование. А от ноември 2023 година става ректор на СУ.
- Проф. Вълчев, сега тече кандидат-студентската ви акция. Има ли промени по отношение на м.г. - нови специалности или условия към студентите?
- От 2025/26 година разкриваме нови бакалавърски стратегии. Програмата " Български език и литература и история ", взаимна с Историческия факултет, ще бъде част от специалностите във Факултета по славянски филологии. Две нови бакалавърски стратегии с изнесено образование във филиала в Бургас ще бъдат разкрити във Факултета по типичен и нови филологии: " Методика на чуждоезиковото образование - китайски език " и " Методика на чуждоезиковото образование - японски език ". Нова бакалавърска стратегия " Международна търговия и вложения " на британски език стартира в Стопанския факултет. Разработваме и нови магистърски стратегии. Като цяло обаче нямаме съществени промени. Ако такива бъдат предприемани, те би трябвало да са по-рано, с цел да известим задоволително рано бъдещите кандидат-студенти, с цел да приготвят те своите самостоятелни тактики. Не е правилно в последния миг човек да прави промени. Включително и таксите, които предложихме, се придържат по-скоро към старите равнища. Към момента Университетът е обхванал всички значими посоки, включително и най-модерните, които съществуват.
- Какъв е план-приемът ви за следващата година и има ли понижения в някои посоки?
- Общо взето план-приемът е подобен - м.г. ни бяха отпуснати 5631 бройки, а тази - 5 333. При докторантите има известно понижение - от 458 на 333. МОН ги счита по една и съща формула. Това, за което ще пледираме идната година като проучвателен университет, е в частта докторанти изследователските университети да не се подчиняват на общата формула, защото изследователският им темперамент зависи от подбора на качествени докторанти. Имаме професионални посоки, в които фрапантно е понижен приемът на докторанти. Нормално е той да се свива, само че не и фрапантно. МОН откликна за някои от настояванията ни - в логика на психиката, обществени връзки, само че в региона стопанска система остана много сгънат докторантският ни банкет. Надявам се в разговор с министерството да решим този проблем, особено за изследователските университети. Иначе, осъзнавам, че при намаляващ брой кандидат-студенти е обикновено да се свиват бройките, които МОН отпуска. Идва времето, когато положителните университети би трябвало да стартират да споделят запаси, инфраструктура, човешки капацитет, с цел да можем да отговорим на новите действителности, както и да се насочим към непознати страни, където да се потърсят в допълнение кандидат-студенти.
- Докъде стигнаха напъните да се облекчи процеса по банкет на задгранични студенти?
- Това е сложен развой. Като изключим образованието по медицина, към момента специалностите, които предлага българското висше обучение, не притеглят толкоз доста задгранични студенти. Не тъй като няма претенденти, а тъй като има доста административни спънки, свързани с признание на тапия от приблизително обучение, визов режим, битови условия и други В началото на новия си мандат министър Красимир Вълчев направи среща с ректорите на висшите учебни заведения дружно с министрите на вътрешните и външните работи. Правят се някакви стъпки, само че самото Министерство на външните работи призна, че на този стадий няма потенциала по какъв начин да промени нещата. Иначе с Министерство на вътрешните работи бяха провеждани още няколко срещи, които доведоха въпреки не до отлични, само че до положителни резултати. Относно визовия режим обаче ще продължим да имаме проблем. Това са неща, които ще продължим да обсъждаме, с цел да намерим решения. Иначе построеният потенциал на висшите учебни заведения няма по какъв начин да бъде напълнен.
- Споменахте изследователските висши учебни заведения. Трябва ли да се разработят критерии и за различен тип висши учебни заведения - професионални и просветителни, както постановява Стратегията за развиване на висшето обучение, и всеки от тях да се движи по своята писта?
- Би трябвало, несъмнено, тъй като се обезсмисля това разделяне. Ние към този момент сме основали мрежа на изследователските университети. Ще се мисли за усъвършенстване на критериите, за не може всички, а единствено най-хубавите, да станат проучвателен. И в случай че това се случи, в някое професионално направление изследователските университети би трябвало да имат спомагателни тласъци за това, което са постигнали - да го развиват в допълнение и да могат фактически да приготвят качествено бъдещи фрагменти за академична кариера. Не е загадка, че в миналите години критериите се занижиха, и то главно поради дефектите в закона за развиване на университетския състав. Така че би трябвало докторантите да се готвят главно в изследователските университети. Статистиката го демонстрира - към 22% от докторантите в България стигат до сполучлива обществена отбрана, до момента в който ние като водещ университет сме достигнали 60%. Представете си какъв разход на финансов запас е това! Трябва да се има поради и този индикатор, както и равнището на самите дисертации. Това не са някакви празни неща. Хората, които идват след нас, младите сътрудници ще образоват идващите студенти. От това зависи бъдещето на страната. Ако не се оправим с този проблем, да подготвим качествени млади сътрудници, които да влизат в системата на висшето обучение, след 10-15 година ще се окаже, че сме отстъпили от равнището, в което сме сега. Не че то е ослепително, само че се опитваме да поддържаме високо качество и ще продължим да вървим по този път. Иначе може да стане това, което съм казвал доста пъти - хората, които имат тапия за висше обучение, а нямат задоволителна подготовка, могат да нанесат големи вреди.
- Редица промени предстоят в областта на висшето обучение. Част от приема по стопанска система да вземем за пример ще бъде привързан с матура по математика. Как ще ви засегне това?
- СУ няма проблем с това желание, тъй като и сега 60-65% от студентите ни в Стопански факултет влизат с такава матура. Това не е случайно предпочитание на министъра и ние ще го подкрепим. В миналите години се видя, че ползата към естествените науки и математиката понижава още от междинното обучение и това се отразява и върху висшето. Така че акцентът върху смисъла на естествените дисциплини е значим. Ако продължи тази наклонност на слаб банкет в тази дисциплини, това значи по-малко инженери в идващите години, които са основни за развиването на стопанската система.
- " Педагогика на образованието по " към този момент отпада от Списъка на предпочитаните посоки и на предпазените специалности поради прекомерно многото учители по спорт в последните години. В него остават единствено някои специалности, които ще бъдат без такси - педагогика на образованието по математика, по информатика, по естествени науки. Очаквате ли отлив на претенденти за учители по други предмети?
- Приемът евентуално няма да бъде понижен фрапантно, тъй като по този начин или другояче трябват и учители в долните степени, просто за тях няма да има спомагателни финансови тласъци. Ние поддържаме концепцията на министър Красимир Вълчев да се изработят спомагателни принадлежности, с които да се подтиква подготовката на учители по естествени науки. Досега МОН хвърляше старания в педагогиката, само че тя не приготвя експерти в съответните естествени дисциплини. Затова бяхме измежду най-активните участници в полемиката, на която обсъждахме по какъв начин да притеглим надарени младежи с готовност за тази специалност. Мисля, че ограниченията, които се набелязаха в този момент, в границите на 2, 3, 4 години ще почнат да дават резултати. Оптимист съм, тъй като виждам по какъв начин се прекатурват нещата - както да вземем за пример с института " Инсайт ", който сътвори своята стратегия, стимулираща нашите лауреати на интернационалните олимпиади по математика да останат у нас. Те имаха доста преференциални оферти, в това число и от Оксфорд, само че избраха да останат в България. Разбира се, бидейки част от света. Оставайки в България, не значи, че остават в една затънтена провинция, а в европейска страна, която е съумяла да притегли известни учени и тук, в родината си, те могат да работят с тях. Така че се надявам в идващите години това да даде резултати, както се тормозя и от прекомерния акцент върху новите технологии и естествените дисциплини за сметка на филантропичните. Знанието е едно и то би трябвало да върви ръка за ръка с новите технологии, тъй като всички сме очевидци по какъв начин те трагично трансформират живота и държанието ни.
- Какво мислите за друго изискване на МОН - част от приема по медицина да бъде привързан със подписване на контракт на студента с шеф и с оставането му в България?
- Ако това е непринуден избор, през контракт, няма нищо неприятно. Няма да има нищо трагично, тъй като изискванията се трансформират. Знам, че младежите, които получават здравно обучение, избират да заминат на открито. Но то е поради недъзите в самата здравна система. Ако се работи интензивно в тази посока, с цел да видят те в бъдеще по-добри условия за кариерното си развиване, това ще се промени. Няма вълшебен решения, нищо не може да стане от през днешния ден за на следващия ден. Няма по какъв начин да легнем нещастни и да се събудим щастливи. Всичко е плод на поредни старания и на отчитане на неточности. Слава Богу, и министър Вълчев стартира да приказва това на всеослушание - замислена е дадена мярка с едни цели и когато те не се реализират, би трябвало да се види за какво не се реализират, да се отчетат грешките и да се поправят, единствено по този начин може да вървим напред. Като гилдия СУ ще поддържа всяко свястно деяние на министерството, тъй като през годините се нагледахме на застой, липса на визия в областта на висшето обучение, на робуване на мантри - да вземем за пример да имаме конкуренция, поради което в доста висши учебни заведения се появиха несвойствени за тях специалности. Видя се, че конкуренция в пазарния смисъл на думата не може да има, а и не е редно. Висшето обучение не може да се приравни към законите на чистия стопански пазар.
- Какво посланието бихте отправили към обществото в навечерието на 24 май?
- Бих желал подчертавам на учителите, тъй като през годините се позволиха доста неточности. Една от най-драматичните бе, че обществото дълго време неглижираше учителската специалност, бе я трансформирало в знак на несретник, оттова и студентите, които влизаха в тези специалности, не бяха измежду най-хубавите претенденти, които имаха висшите учебни заведения, включително и СУ. Т.е. в системата влязоха хора, които не бяха задоволително стимулирани и готови. Сега учителската специалност стартира още веднъж да става атрактивна, на първо време поради повишение на заплащането на учителския труд. Това е добре да продължи, само че би трябвало да се работи и за повишение на публичния авторитет на специалността. Което значи да се положат доста повече старания оттатък заплащането. То не може да е галактическо по този начин, че на учителите да се гледа като на супер преуспели финансови хора. Който избира тази специалност, включително и университетските преподаватели, знае, че няма да стане милионер. Той е пристигнал за друго - обич към знанието, любознание към света, общуването с младежи и други
Но би трябвало да се разбере, че обществото фактически поверява на тези хора своето бъдеще и не може с лека ръка поради обособени прецеденти да се демонизира специалността. В идващите години фамилията, родителите и обществото би трябвало да осъзнаят какъв брой значима е ролята на учителите. Ако има отрицателни феномени, дано бъдат сигнализирани и отстранявани, само че не може да продължаваме да оспорваме всяко едно учителско решение за оценка или метод на преподаване, стига то да дава отговор на нормите. Подготовката на учителите е извънредно значима, по тази причина ще подкрепим всяко свястно деяние на МОН, което касае подготовката на учителите. Самите ние сме пострадали от слабата подготовка в предходните равнища и най-порочното е всяко последващо равнище да пробва да отстрани дефицитите от предходното - по този начин никой не си прави работата напълно. Затова смислените старания са да създадем доста положителни и стимулирани, с обич вършещи тази специалност млади сътрудници, в случай че желаеме образованието да даде нови хоризонти пред страната.
Проф. Георги Вълчев е роден на 6 март 1962 година Завършва Софийския университет, магистър по история с втора компетентност философия, има и научна степен " лекар " в СУ, Център по културознание. От декември 2015 година е зам.-ректор на СУ по образователната активност - докторанти и продължаващо образование. А от ноември 2023 година става ректор на СУ.
- Проф. Вълчев, сега тече кандидат-студентската ви акция. Има ли промени по отношение на м.г. - нови специалности или условия към студентите?
- От 2025/26 година разкриваме нови бакалавърски стратегии. Програмата " Български език и литература и история ", взаимна с Историческия факултет, ще бъде част от специалностите във Факултета по славянски филологии. Две нови бакалавърски стратегии с изнесено образование във филиала в Бургас ще бъдат разкрити във Факултета по типичен и нови филологии: " Методика на чуждоезиковото образование - китайски език " и " Методика на чуждоезиковото образование - японски език ". Нова бакалавърска стратегия " Международна търговия и вложения " на британски език стартира в Стопанския факултет. Разработваме и нови магистърски стратегии. Като цяло обаче нямаме съществени промени. Ако такива бъдат предприемани, те би трябвало да са по-рано, с цел да известим задоволително рано бъдещите кандидат-студенти, с цел да приготвят те своите самостоятелни тактики. Не е правилно в последния миг човек да прави промени. Включително и таксите, които предложихме, се придържат по-скоро към старите равнища. Към момента Университетът е обхванал всички значими посоки, включително и най-модерните, които съществуват.
- Какъв е план-приемът ви за следващата година и има ли понижения в някои посоки?
- Общо взето план-приемът е подобен - м.г. ни бяха отпуснати 5631 бройки, а тази - 5 333. При докторантите има известно понижение - от 458 на 333. МОН ги счита по една и съща формула. Това, за което ще пледираме идната година като проучвателен университет, е в частта докторанти изследователските университети да не се подчиняват на общата формула, защото изследователският им темперамент зависи от подбора на качествени докторанти. Имаме професионални посоки, в които фрапантно е понижен приемът на докторанти. Нормално е той да се свива, само че не и фрапантно. МОН откликна за някои от настояванията ни - в логика на психиката, обществени връзки, само че в региона стопанска система остана много сгънат докторантският ни банкет. Надявам се в разговор с министерството да решим този проблем, особено за изследователските университети. Иначе, осъзнавам, че при намаляващ брой кандидат-студенти е обикновено да се свиват бройките, които МОН отпуска. Идва времето, когато положителните университети би трябвало да стартират да споделят запаси, инфраструктура, човешки капацитет, с цел да можем да отговорим на новите действителности, както и да се насочим към непознати страни, където да се потърсят в допълнение кандидат-студенти.
- Докъде стигнаха напъните да се облекчи процеса по банкет на задгранични студенти?
- Това е сложен развой. Като изключим образованието по медицина, към момента специалностите, които предлага българското висше обучение, не притеглят толкоз доста задгранични студенти. Не тъй като няма претенденти, а тъй като има доста административни спънки, свързани с признание на тапия от приблизително обучение, визов режим, битови условия и други В началото на новия си мандат министър Красимир Вълчев направи среща с ректорите на висшите учебни заведения дружно с министрите на вътрешните и външните работи. Правят се някакви стъпки, само че самото Министерство на външните работи призна, че на този стадий няма потенциала по какъв начин да промени нещата. Иначе с Министерство на вътрешните работи бяха провеждани още няколко срещи, които доведоха въпреки не до отлични, само че до положителни резултати. Относно визовия режим обаче ще продължим да имаме проблем. Това са неща, които ще продължим да обсъждаме, с цел да намерим решения. Иначе построеният потенциал на висшите учебни заведения няма по какъв начин да бъде напълнен.
- Споменахте изследователските висши учебни заведения. Трябва ли да се разработят критерии и за различен тип висши учебни заведения - професионални и просветителни, както постановява Стратегията за развиване на висшето обучение, и всеки от тях да се движи по своята писта?
- Би трябвало, несъмнено, тъй като се обезсмисля това разделяне. Ние към този момент сме основали мрежа на изследователските университети. Ще се мисли за усъвършенстване на критериите, за не може всички, а единствено най-хубавите, да станат проучвателен. И в случай че това се случи, в някое професионално направление изследователските университети би трябвало да имат спомагателни тласъци за това, което са постигнали - да го развиват в допълнение и да могат фактически да приготвят качествено бъдещи фрагменти за академична кариера. Не е загадка, че в миналите години критериите се занижиха, и то главно поради дефектите в закона за развиване на университетския състав. Така че би трябвало докторантите да се готвят главно в изследователските университети. Статистиката го демонстрира - към 22% от докторантите в България стигат до сполучлива обществена отбрана, до момента в който ние като водещ университет сме достигнали 60%. Представете си какъв разход на финансов запас е това! Трябва да се има поради и този индикатор, както и равнището на самите дисертации. Това не са някакви празни неща. Хората, които идват след нас, младите сътрудници ще образоват идващите студенти. От това зависи бъдещето на страната. Ако не се оправим с този проблем, да подготвим качествени млади сътрудници, които да влизат в системата на висшето обучение, след 10-15 година ще се окаже, че сме отстъпили от равнището, в което сме сега. Не че то е ослепително, само че се опитваме да поддържаме високо качество и ще продължим да вървим по този път. Иначе може да стане това, което съм казвал доста пъти - хората, които имат тапия за висше обучение, а нямат задоволителна подготовка, могат да нанесат големи вреди.
- Редица промени предстоят в областта на висшето обучение. Част от приема по стопанска система да вземем за пример ще бъде привързан с матура по математика. Как ще ви засегне това?
- СУ няма проблем с това желание, тъй като и сега 60-65% от студентите ни в Стопански факултет влизат с такава матура. Това не е случайно предпочитание на министъра и ние ще го подкрепим. В миналите години се видя, че ползата към естествените науки и математиката понижава още от междинното обучение и това се отразява и върху висшето. Така че акцентът върху смисъла на естествените дисциплини е значим. Ако продължи тази наклонност на слаб банкет в тази дисциплини, това значи по-малко инженери в идващите години, които са основни за развиването на стопанската система.
- " Педагогика на образованието по " към този момент отпада от Списъка на предпочитаните посоки и на предпазените специалности поради прекомерно многото учители по спорт в последните години. В него остават единствено някои специалности, които ще бъдат без такси - педагогика на образованието по математика, по информатика, по естествени науки. Очаквате ли отлив на претенденти за учители по други предмети?
- Приемът евентуално няма да бъде понижен фрапантно, тъй като по този начин или другояче трябват и учители в долните степени, просто за тях няма да има спомагателни финансови тласъци. Ние поддържаме концепцията на министър Красимир Вълчев да се изработят спомагателни принадлежности, с които да се подтиква подготовката на учители по естествени науки. Досега МОН хвърляше старания в педагогиката, само че тя не приготвя експерти в съответните естествени дисциплини. Затова бяхме измежду най-активните участници в полемиката, на която обсъждахме по какъв начин да притеглим надарени младежи с готовност за тази специалност. Мисля, че ограниченията, които се набелязаха в този момент, в границите на 2, 3, 4 години ще почнат да дават резултати. Оптимист съм, тъй като виждам по какъв начин се прекатурват нещата - както да вземем за пример с института " Инсайт ", който сътвори своята стратегия, стимулираща нашите лауреати на интернационалните олимпиади по математика да останат у нас. Те имаха доста преференциални оферти, в това число и от Оксфорд, само че избраха да останат в България. Разбира се, бидейки част от света. Оставайки в България, не значи, че остават в една затънтена провинция, а в европейска страна, която е съумяла да притегли известни учени и тук, в родината си, те могат да работят с тях. Така че се надявам в идващите години това да даде резултати, както се тормозя и от прекомерния акцент върху новите технологии и естествените дисциплини за сметка на филантропичните. Знанието е едно и то би трябвало да върви ръка за ръка с новите технологии, тъй като всички сме очевидци по какъв начин те трагично трансформират живота и държанието ни.
- Какво мислите за друго изискване на МОН - част от приема по медицина да бъде привързан със подписване на контракт на студента с шеф и с оставането му в България?
- Ако това е непринуден избор, през контракт, няма нищо неприятно. Няма да има нищо трагично, тъй като изискванията се трансформират. Знам, че младежите, които получават здравно обучение, избират да заминат на открито. Но то е поради недъзите в самата здравна система. Ако се работи интензивно в тази посока, с цел да видят те в бъдеще по-добри условия за кариерното си развиване, това ще се промени. Няма вълшебен решения, нищо не може да стане от през днешния ден за на следващия ден. Няма по какъв начин да легнем нещастни и да се събудим щастливи. Всичко е плод на поредни старания и на отчитане на неточности. Слава Богу, и министър Вълчев стартира да приказва това на всеослушание - замислена е дадена мярка с едни цели и когато те не се реализират, би трябвало да се види за какво не се реализират, да се отчетат грешките и да се поправят, единствено по този начин може да вървим напред. Като гилдия СУ ще поддържа всяко свястно деяние на министерството, тъй като през годините се нагледахме на застой, липса на визия в областта на висшето обучение, на робуване на мантри - да вземем за пример да имаме конкуренция, поради което в доста висши учебни заведения се появиха несвойствени за тях специалности. Видя се, че конкуренция в пазарния смисъл на думата не може да има, а и не е редно. Висшето обучение не може да се приравни към законите на чистия стопански пазар.
- Какво посланието бихте отправили към обществото в навечерието на 24 май?
- Бих желал подчертавам на учителите, тъй като през годините се позволиха доста неточности. Една от най-драматичните бе, че обществото дълго време неглижираше учителската специалност, бе я трансформирало в знак на несретник, оттова и студентите, които влизаха в тези специалности, не бяха измежду най-хубавите претенденти, които имаха висшите учебни заведения, включително и СУ. Т.е. в системата влязоха хора, които не бяха задоволително стимулирани и готови. Сега учителската специалност стартира още веднъж да става атрактивна, на първо време поради повишение на заплащането на учителския труд. Това е добре да продължи, само че би трябвало да се работи и за повишение на публичния авторитет на специалността. Което значи да се положат доста повече старания оттатък заплащането. То не може да е галактическо по този начин, че на учителите да се гледа като на супер преуспели финансови хора. Който избира тази специалност, включително и университетските преподаватели, знае, че няма да стане милионер. Той е пристигнал за друго - обич към знанието, любознание към света, общуването с младежи и други
Но би трябвало да се разбере, че обществото фактически поверява на тези хора своето бъдеще и не може с лека ръка поради обособени прецеденти да се демонизира специалността. В идващите години фамилията, родителите и обществото би трябвало да осъзнаят какъв брой значима е ролята на учителите. Ако има отрицателни феномени, дано бъдат сигнализирани и отстранявани, само че не може да продължаваме да оспорваме всяко едно учителско решение за оценка или метод на преподаване, стига то да дава отговор на нормите. Подготовката на учителите е извънредно значима, по тази причина ще подкрепим всяко свястно деяние на МОН, което касае подготовката на учителите. Самите ние сме пострадали от слабата подготовка в предходните равнища и най-порочното е всяко последващо равнище да пробва да отстрани дефицитите от предходното - по този начин никой не си прави работата напълно. Затова смислените старания са да създадем доста положителни и стимулирани, с обич вършещи тази специалност млади сътрудници, в случай че желаеме образованието да даде нови хоризонти пред страната.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ