Ангелин Цачев, ЕСО: България трябва да свърже мрежата си и със Западна Европа
Визитка Ангелин Цачев е изпълнителен шеф на държавния Електроенергиен систематичен оператор (ЕСО) - едно от най-богатите държавни сдружения с доходи 947 млн. лева за 2021 година и облага съвсем 80 млн. лева Той заема длъжността от 2018 година, а преди този момент е началник на отдел " Инвеститорски надзор " в ръководство " Инвеститорски надзор и подготовка на обекти ", още веднъж в ЕСО. Назначаването му като шеф става по времето на ГЕРБ, когато енергиен министър е Теменужка Петкова. Визитка Ангелин Цачев е изпълнителен шеф на държавния Електроенергиен систематичен оператор (ЕСО) - едно от най-богатите държавни сдружения с доходи 947 млн. лева за 2021 година и облага съвсем 80 млн. лева Той заема длъжността от 2018 година, а преди този момент е началник на отдел " Инвеститорски надзор " в ръководство " Инвеститорски надзор и подготовка на обекти ", още веднъж в ЕСО. Назначаването му като шеф става по времето на ГЕРБ, когато енергиен министър е Теменужка Петкова. Колко станаха поръчките за присъединение на ВЕИ към ЕСО?
Вече са 35 хиляди мегавата. Големият интерес към вложения в построяването на нови възобновими мощности е добра наклонност. Но ЕСО не е решението на всички проблеми, които бавят тези вложения. За да имаме съществено развиване на бранша, са нужни бързи и съответни законови и регулаторни промени. Проблемите са най-видими от обстоятелството, че има голямо количество поръчки и доста малко действително присъединени работещи планове.
Всъщност какъв брой са присъединените?
За предходната година са присъединени почти 400 мегавата нови планове, като 240 мегавата са в мрежа високо напрежение и 160 мегавата в тази на приблизително напрежение при ЕРП-тата. Това са единствено слънчеви мощности, защото от вятър няма. Увеличението от новоприсъединените планове в мрежата високо напрежение е 60%, а в мрежата приблизително напрежение е 20%, приблизително за страната 30% повече слънчева сила е създадена и употребявана през предходната година.
Какво прогнозирате за 2023 година?
През тази година чакаме много по-голям %. Причината за това е, че подписаните предварителни контракти през 2021 година ще стартират да действат през тази година. Очакванията са да бъдат присъединени още 700 - 800 мегавата нови мощности. Така евентуално ще удвоим слънчевите мощности.
Реклама
Но това са едвам към 2% от поръчките, което демонстрира огромния проблем с присъединението. Как може да се реши? Варианти са средства по RePowerEU и проекта за възобновяване, по-високи мрежови такси или събиране на средства от вложителите.
Срещу нас имаме примерно 100 плана, които се развиват, а от другата страна стои единствено един оператор, който се пробва да развие на 100 места мрежата си. Няма по какъв начин по едно и също време да развиваме мрежата, с цел да задоволим всички потребности в страната. Смятам, че всички участници си дават сметка за това. По тази причина предложихме няколко пъти развиването на мрежата да бъде обсъждано на районен принцип и според от подадените поръчки да се даде опция една по-голяма част от построените вложения в дадения район да бъдат задоволявани оптимално бързо. Затова и през тази година бяха признати ремонти в Закона за енергетиката. Говоря за краткотрайното присъединение по скица за достъп, като задачата тук е да можем да използваме оптимално съществуващия потенциал на мрежата и да дадем опция, въпреки и с малко по-малки размери, само че построените паркове да стартират да работят отчасти.
Колко инвестирате на година в уголемение на мрежата?
През последните 5 години ЕСО влага приблизително по към 200 млн. лева на година в уголемение на потенциала, или милиард за 5 години. Една огромна част от средствата бяха по планове, свързани с предпочитания енергиен кулоар Север - Юг, който е извънредно значим за европейската енергийна мрежа. В него бяха вложени почти над 450 милиона.
Реклама Тук приказваме за трансгранична търговия?
Да, по този метод стабилизираме вътрешната мрежа и увеличихме потенциала на двете граници - с Румъния и Гърция, с по над 700 мегавата на граница. На румънска граница опциите на българската система са за над 2300 мегавата, само че заради ограничавания в мрежата в Южна Румъния това, което се предлага от румънския оператор, е от порядъка на към 1000 - 1200 мегавата, т.е. ние сега имаме два пъти по-голям потенциал и благоприятни условия от нашата страна да излиза сила и да потегля към Европа.
Имаме и друга самодейност, обвързвана със идващото предизвикателство, което стои пред пред операторите. Това е да създадем опция за оптимално дейно потребление на възобновимата сила и шерването й сред другите райони в Европейския съюз. В момента ние имаме един час разлика сред район Югоизточна Европа и район Централна и Западна Европа. При нас утринният пик на ползване е сред 8 и 9-9:40. Тогава нашите слънчеви централи действително не работят, тогава се разсънват. Ние консумираме сила от останалите генериращи централи. Но когато при нас е 9:30, в Централна и Западна Европа е 8:30. И тогава стартира техният утринен пик на ползване. Но нашата сила, създадена от възобновими източници сред 9 и 10:30, няма по какъв начин да стигне до Западна Европа, тъй като няма нужната инфраструктура за шерване на тази сила. По същия метод е и с вятърната сила, създадена в Балтийско и Северно море. Тя не може да стигне до нас. А в Северно и в Балтийско море по данни на Европейската комисия през 2021 година има над 338 гигавата конфигурирани мощности.
За да могат да работят дълготрайните контракти за изкупуване на сила (PPA) и да има смисъл от тях, би трябвало да създадем задоволително потенциал, който да даде опция силата в действителност да бъде споделена. Защото в България товарът ни през лятото е 4500 мегавата, а производството към този момент е двойно повече. За тази сила няма търговец, който сега да поеме дълготраен контракт. Тази сила би трябвало да бъде изнесена отвън страната. Търговецът би трябвало да знае, че има потенциал във всеки миг да изнесе тази сила към по-големите пазари. Но с цел да го има този потенциал, са нужни вложения.
Затова ние като систематичен оператор сме предложили и сега образувана работна група в ENTSO-E, която към този момент преглежда опциите за развиване на един подобен общоевропейски план, който да даде опция да свържем другите райони на Европа. Разбира се, чакам, че една такава самодейност ще бъде подкрепена и от асоциациите на възобновимите мощности, тъй като тя е извънредно значима за тях.
Вече са 35 хиляди мегавата. Големият интерес към вложения в построяването на нови възобновими мощности е добра наклонност. Но ЕСО не е решението на всички проблеми, които бавят тези вложения. За да имаме съществено развиване на бранша, са нужни бързи и съответни законови и регулаторни промени. Проблемите са най-видими от обстоятелството, че има голямо количество поръчки и доста малко действително присъединени работещи планове.
Всъщност какъв брой са присъединените?
За предходната година са присъединени почти 400 мегавата нови планове, като 240 мегавата са в мрежа високо напрежение и 160 мегавата в тази на приблизително напрежение при ЕРП-тата. Това са единствено слънчеви мощности, защото от вятър няма. Увеличението от новоприсъединените планове в мрежата високо напрежение е 60%, а в мрежата приблизително напрежение е 20%, приблизително за страната 30% повече слънчева сила е създадена и употребявана през предходната година.
Какво прогнозирате за 2023 година?
През тази година чакаме много по-голям %. Причината за това е, че подписаните предварителни контракти през 2021 година ще стартират да действат през тази година. Очакванията са да бъдат присъединени още 700 - 800 мегавата нови мощности. Така евентуално ще удвоим слънчевите мощности.
Реклама
Но това са едвам към 2% от поръчките, което демонстрира огромния проблем с присъединението. Как може да се реши? Варианти са средства по RePowerEU и проекта за възобновяване, по-високи мрежови такси или събиране на средства от вложителите.
Срещу нас имаме примерно 100 плана, които се развиват, а от другата страна стои единствено един оператор, който се пробва да развие на 100 места мрежата си. Няма по какъв начин по едно и също време да развиваме мрежата, с цел да задоволим всички потребности в страната. Смятам, че всички участници си дават сметка за това. По тази причина предложихме няколко пъти развиването на мрежата да бъде обсъждано на районен принцип и според от подадените поръчки да се даде опция една по-голяма част от построените вложения в дадения район да бъдат задоволявани оптимално бързо. Затова и през тази година бяха признати ремонти в Закона за енергетиката. Говоря за краткотрайното присъединение по скица за достъп, като задачата тук е да можем да използваме оптимално съществуващия потенциал на мрежата и да дадем опция, въпреки и с малко по-малки размери, само че построените паркове да стартират да работят отчасти.
Колко инвестирате на година в уголемение на мрежата?
През последните 5 години ЕСО влага приблизително по към 200 млн. лева на година в уголемение на потенциала, или милиард за 5 години. Една огромна част от средствата бяха по планове, свързани с предпочитания енергиен кулоар Север - Юг, който е извънредно значим за европейската енергийна мрежа. В него бяха вложени почти над 450 милиона.
Реклама Тук приказваме за трансгранична търговия?
Да, по този метод стабилизираме вътрешната мрежа и увеличихме потенциала на двете граници - с Румъния и Гърция, с по над 700 мегавата на граница. На румънска граница опциите на българската система са за над 2300 мегавата, само че заради ограничавания в мрежата в Южна Румъния това, което се предлага от румънския оператор, е от порядъка на към 1000 - 1200 мегавата, т.е. ние сега имаме два пъти по-голям потенциал и благоприятни условия от нашата страна да излиза сила и да потегля към Европа.
Имаме и друга самодейност, обвързвана със идващото предизвикателство, което стои пред пред операторите. Това е да създадем опция за оптимално дейно потребление на възобновимата сила и шерването й сред другите райони в Европейския съюз. В момента ние имаме един час разлика сред район Югоизточна Европа и район Централна и Западна Европа. При нас утринният пик на ползване е сред 8 и 9-9:40. Тогава нашите слънчеви централи действително не работят, тогава се разсънват. Ние консумираме сила от останалите генериращи централи. Но когато при нас е 9:30, в Централна и Западна Европа е 8:30. И тогава стартира техният утринен пик на ползване. Но нашата сила, създадена от възобновими източници сред 9 и 10:30, няма по какъв начин да стигне до Западна Европа, тъй като няма нужната инфраструктура за шерване на тази сила. По същия метод е и с вятърната сила, създадена в Балтийско и Северно море. Тя не може да стигне до нас. А в Северно и в Балтийско море по данни на Европейската комисия през 2021 година има над 338 гигавата конфигурирани мощности.
За да могат да работят дълготрайните контракти за изкупуване на сила (PPA) и да има смисъл от тях, би трябвало да създадем задоволително потенциал, който да даде опция силата в действителност да бъде споделена. Защото в България товарът ни през лятото е 4500 мегавата, а производството към този момент е двойно повече. За тази сила няма търговец, който сега да поеме дълготраен контракт. Тази сила би трябвало да бъде изнесена отвън страната. Търговецът би трябвало да знае, че има потенциал във всеки миг да изнесе тази сила към по-големите пазари. Но с цел да го има този потенциал, са нужни вложения.
Затова ние като систематичен оператор сме предложили и сега образувана работна група в ENTSO-E, която към този момент преглежда опциите за развиване на един подобен общоевропейски план, който да даде опция да свържем другите райони на Европа. Разбира се, чакам, че една такава самодейност ще бъде подкрепена и от асоциациите на възобновимите мощности, тъй като тя е извънредно значима за тях.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ