Бачковският манастир: Несбъднатият паметник от листата на световното културно наследство
Визитата на помощник-директора на ЮНЕСКО у нас Ернесто Отоне ни дава мотив за разкажем за обектите в индикативната листа за международно културно и естествено завещание. 16 са обектите от България - 11 са културно завещание и 5 естествено. Това са Епископска базилика и късно антични мозайки в Пловдив (29.01.2018г.), Граници на Римската империя – Дунавски лимес (1.04.2016 г.), Царски некропол на Севтополис – сериен обект, уголемение на обект Казанлъшка тракийска гробница (26.02.2016 г.), Старият Пловдив (2004 г.), Тракийска гробница със фрески край с. Александрово (2004 г.), Античен град Никополис пъкъл Иструм (1984 г.), Бачковски манастир (1984 г.), Късноантична гробница в Силистра (1984 година, Пещера „ Магурата ” с рисунки от бронзовата епоха (1984 г.), град Мелник и Роженски манастир (1984 г.), Две неолитни селища до Стара Загора със непокътнат интериор и мебелировка (1984 г.)
Прочетете още
Три от тях са свързани с Пловдив и района, само че действително серийният обект „ Епископска базилка и късноантичните мозайки на Филипопол ”, е единственият, за който през последните години се работи интензивно за регистриране в листата на международното завещание. Как и за какво някои от предложенията се движат, а други са „ замръзнали ” от доста години в Индикативната листа?
Запознати с проблема с Бачковския манастир описват, че след вписването му през 1984 г.в предварителния лист на съображение на сходство на три критерия, активността за привършване на процедурата е прекратена. През 2004 година Община Асеновград прави опит да възобнови самодейността. Обсъжда се и включването на местността Клувията, само че тогава концепцията не се възприема от игумена на манастира дядо Борис, който остана в историята с един секс запис и поради това бе изпратен в Рилския манастир от Светия синод с наказване „ Послушание ”. След отхвърли на игумена въпросът с кандидатурата на манастира остана на трупчета.
Ето по какъв начин е показана кандидатурата в формалния уебсайт на ЮНЕСКО:
Кандидатурата е подадена на 1 октомври 1984 година Предложението е на Националната комисия на България за ЮНЕСКО. Обектът е показан с къс роман за основаването му през 11 век, което го прави един от най-старите манастири на Балканския полуостров, обвързван с три култури.
Съхранил е неповторими и извънредно скъпи монументи на архитектурата и живописта, присъщи за източноправославната просвета. Манастирската костница (11 в.) съставлява двуетажен параклис със фрески и в двата етажа. Той е неповторим за целия източноправославен свят. Църквата " Св. Архангели " е необичаен образец за двуетажна постройка от 12-14 в. Трапезарията (17 в.) съдържа изящен отбор, изцяло непокътнат, който може да се съпостави единствено с един или два сходни паметника в териториите на източноправославните райони. Главната манастирска черква „ Св. Богородица “ съдържа фрески от 17 век, които са доста добре непокътнати. Стенописите на църквата „ Св. Никола ” и на някои от манастирските здания са тясно свързани с локалната просвета през 19 в. В покрайнините има няколко помощни здания, параклиси и светилища, ситуирани измежду разнообразна и приятна планинска природа. Сложният темперамент на този монумент, високата му степен на достоверност, ролята му в културните взаимоотношения на три народи през Средновековието и съществуването на скъпи и неповторими монументи на архитектурата и живописта дефинират изключителното му значение.
Прочетете още
Три от тях са свързани с Пловдив и района, само че действително серийният обект „ Епископска базилка и късноантичните мозайки на Филипопол ”, е единственият, за който през последните години се работи интензивно за регистриране в листата на международното завещание. Как и за какво някои от предложенията се движат, а други са „ замръзнали ” от доста години в Индикативната листа?
Запознати с проблема с Бачковския манастир описват, че след вписването му през 1984 г.в предварителния лист на съображение на сходство на три критерия, активността за привършване на процедурата е прекратена. През 2004 година Община Асеновград прави опит да възобнови самодейността. Обсъжда се и включването на местността Клувията, само че тогава концепцията не се възприема от игумена на манастира дядо Борис, който остана в историята с един секс запис и поради това бе изпратен в Рилския манастир от Светия синод с наказване „ Послушание ”. След отхвърли на игумена въпросът с кандидатурата на манастира остана на трупчета.
Ето по какъв начин е показана кандидатурата в формалния уебсайт на ЮНЕСКО:
Кандидатурата е подадена на 1 октомври 1984 година Предложението е на Националната комисия на България за ЮНЕСКО. Обектът е показан с къс роман за основаването му през 11 век, което го прави един от най-старите манастири на Балканския полуостров, обвързван с три култури.
Съхранил е неповторими и извънредно скъпи монументи на архитектурата и живописта, присъщи за източноправославната просвета. Манастирската костница (11 в.) съставлява двуетажен параклис със фрески и в двата етажа. Той е неповторим за целия източноправославен свят. Църквата " Св. Архангели " е необичаен образец за двуетажна постройка от 12-14 в. Трапезарията (17 в.) съдържа изящен отбор, изцяло непокътнат, който може да се съпостави единствено с един или два сходни паметника в териториите на източноправославните райони. Главната манастирска черква „ Св. Богородица “ съдържа фрески от 17 век, които са доста добре непокътнати. Стенописите на църквата „ Св. Никола ” и на някои от манастирските здания са тясно свързани с локалната просвета през 19 в. В покрайнините има няколко помощни здания, параклиси и светилища, ситуирани измежду разнообразна и приятна планинска природа. Сложният темперамент на този монумент, високата му степен на достоверност, ролята му в културните взаимоотношения на три народи през Средновековието и съществуването на скъпи и неповторими монументи на архитектурата и живописта дефинират изключителното му значение.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ