Иранските протести са подклаждани от болната икономика
Вивиан Йи - началник на бюрото в Кайро, отразяващо политиката и публичния живот в Близкия изток и Северна Африка, и Фарназ Фасихи - кореспондент, основан в Ню Йорк, в разбор за The New York Times
Когато Надер - 41-годишен чиновник в строителна компания в Техеран, пазари, той непрекъснато преправя своя лист с артикули, до момента в който оглежда рафтовете, ревизира цените и ги преценя по отношение на бюджета си. Неговата торба с покупки от ден на ден се свива, до момента в който инфлацията се повишава - преди година се е отказал от аленото месо, по-късно от пилешкото.
Сега, когато спестяванията на Надер са свършили, а наемът му се е удвоил, даже сиренето и яйцата се трансформират в разкош. " Нашето искане е държавното управление да оправи стопанската система и да разбере, че се прекършваме под финансовия напън ", споделя той.
Надер, сходно на десетките хиляди иранци, които вземат участие в митингите против ръководещите през последните две седмици, има доста неща, от които да се оплаква - вдигащите се цени, високата безработица, корупцията, политическите репресии и закон, изискващ дамите да се обличат непретенциозно и да покриват косата си. Тъкмо последната причина подпали безредиците, когато една млада жена - Махса Амини, умря преди две седмици по време на задържане от " моралната полиция ". Но неприятното положение на стопанската система е един от главните фактори, изпратили иранците по улиците с претенции за смяна.
Реклама
Въоръжени с разочарованието от неуспеха на няколко поредни администрации да подобрят икономическото състояние, протестиращите излязоха с апел " Смърт на диктатора " и желаеха отдръпване на иранското твърдолинейно духовно управление, формирало ислямската република.
Икономическото обезсърчение е фактор, който сплотява и съперниците, и поддръжниците на държавното управление. Консервативният анализатор Абдолреза Давари осъди актуалните митинги в обществените мрежи, само че призна, че 95% от иранците, без значение от политическите им пристрастия, са " обезпокоени за своята издръжка през днешния ден и за бъдещето на своите деца ".
Десетилетия на неприятно ръководство и корупция, в композиция с два кръга задушаващи американски наказания, целящи ограничение на нуклеарната и ракетната стратегия на Иран, дружно с пандемията, замразиха стопанската система на страна до равнищата отпреди 2012 година Иранците, които прекараха последните няколко години в изваждане на месото от бюджетите си, търсене на работа и отсрочване на брак и деца, са гневни на своите водачи за неприятното ръководство на стопанската система. Хората от междинната класа трябваше да създадат преоценка на живота си. Много представители на работническата класа изпаднаха под прага на бедността. Бизнесите умират, наемите се подвигат неведнъж. Образованите младежи не могат да си намерят работа съгласно дипломите си.
През 2015 година се появи причина за оптимизъм, откакто Иран реализира договорка със Съединени американски щати и другите международни сили за ограничение на своята нуклеарна стратегия в подмяна на повдигане на глобите. Някои непознати вложения и партньорства започнаха да се оформят. Но през 2018 година, преди стопанската система да има опция да се възвърне, президентът Доналд Тръмп излезе от нуклеарното съглашение и наложи " политика на оптимален напън " посредством нападателни наказания, ориентирани против продажбите на нефт и интернационалните финансови транзакции. Повечето непознати компании се изтеглиха от Иран от боязън от вторични наказания от страна на Съединени американски щати.
Реклама
Недоволството от скочилите цени и икономическия застой докара до митинги против държавното управление през 2017 и 2019 година, най-вече в регионите на работническата класа, и ниските приходи. Някои стачкуващи желаеха свалянето на висшия водач на Иран аятолах Али Хаменей и бяха грубо смазани от силите за сигурност.
Инфлацията в Иран стигна 30%, 40% и 50%. В момента популацията заплаща към 75% повече за храна по отношение на миналата година. Иранското министерство на труда и обществените услуги уточни в отчет от август 2021 година, че един от трима иранци, или близо 30 млн. души, живеят в беднотия.
Мнозина са изгубили религия в системата, до момента в който няколко поредни гласувания не съумяха да донесат политическата, икономическата и обществената промяна, която хората желаеха, и това остави митингите като тяхна единствена опция. За анализаторите и за доста иранци методът за подобряването на стопанската система е явен - възкръсване на нуклеарното съглашение със Запада. Но Техеран и Съединени американски щати към момента спорят за изискванията и не е несъмнено дали въобще ще бъде подписана договорка.
Според специалистите нова сделка бързо ще донесе изгоди за страната - милиарди долари под формата на доходи от нефт в чужбина ще бъдат размразени, а иранските нефт и газ ще могат още веднъж да бъдат продавани на световните пазари. Някои в Техеран обаче настояват, че държавното управление не бърза да реализира съглашение, без да си е осигурило обилни отстъпки. А за иранците ще е значимо оправянето със систематичното неприятно ръководство и корупция. През последната година демонстрации избухваха поради дефицита на вода в Исфахан и Хузестан, както и поради покачването на цените на артикули като хляба и готварското олио. Миналата година учители, чиновници в държавния бранш, водачи на рейсове и търговци стачкуваха за пенсиите, заплатите и цените.
Когато Надер - 41-годишен чиновник в строителна компания в Техеран, пазари, той непрекъснато преправя своя лист с артикули, до момента в който оглежда рафтовете, ревизира цените и ги преценя по отношение на бюджета си. Неговата торба с покупки от ден на ден се свива, до момента в който инфлацията се повишава - преди година се е отказал от аленото месо, по-късно от пилешкото.
Сега, когато спестяванията на Надер са свършили, а наемът му се е удвоил, даже сиренето и яйцата се трансформират в разкош. " Нашето искане е държавното управление да оправи стопанската система и да разбере, че се прекършваме под финансовия напън ", споделя той.
Надер, сходно на десетките хиляди иранци, които вземат участие в митингите против ръководещите през последните две седмици, има доста неща, от които да се оплаква - вдигащите се цени, високата безработица, корупцията, политическите репресии и закон, изискващ дамите да се обличат непретенциозно и да покриват косата си. Тъкмо последната причина подпали безредиците, когато една млада жена - Махса Амини, умря преди две седмици по време на задържане от " моралната полиция ". Но неприятното положение на стопанската система е един от главните фактори, изпратили иранците по улиците с претенции за смяна.
Реклама
Въоръжени с разочарованието от неуспеха на няколко поредни администрации да подобрят икономическото състояние, протестиращите излязоха с апел " Смърт на диктатора " и желаеха отдръпване на иранското твърдолинейно духовно управление, формирало ислямската република.
Икономическото обезсърчение е фактор, който сплотява и съперниците, и поддръжниците на държавното управление. Консервативният анализатор Абдолреза Давари осъди актуалните митинги в обществените мрежи, само че призна, че 95% от иранците, без значение от политическите им пристрастия, са " обезпокоени за своята издръжка през днешния ден и за бъдещето на своите деца ".
Десетилетия на неприятно ръководство и корупция, в композиция с два кръга задушаващи американски наказания, целящи ограничение на нуклеарната и ракетната стратегия на Иран, дружно с пандемията, замразиха стопанската система на страна до равнищата отпреди 2012 година Иранците, които прекараха последните няколко години в изваждане на месото от бюджетите си, търсене на работа и отсрочване на брак и деца, са гневни на своите водачи за неприятното ръководство на стопанската система. Хората от междинната класа трябваше да създадат преоценка на живота си. Много представители на работническата класа изпаднаха под прага на бедността. Бизнесите умират, наемите се подвигат неведнъж. Образованите младежи не могат да си намерят работа съгласно дипломите си.
През 2015 година се появи причина за оптимизъм, откакто Иран реализира договорка със Съединени американски щати и другите международни сили за ограничение на своята нуклеарна стратегия в подмяна на повдигане на глобите. Някои непознати вложения и партньорства започнаха да се оформят. Но през 2018 година, преди стопанската система да има опция да се възвърне, президентът Доналд Тръмп излезе от нуклеарното съглашение и наложи " политика на оптимален напън " посредством нападателни наказания, ориентирани против продажбите на нефт и интернационалните финансови транзакции. Повечето непознати компании се изтеглиха от Иран от боязън от вторични наказания от страна на Съединени американски щати.
Реклама
Недоволството от скочилите цени и икономическия застой докара до митинги против държавното управление през 2017 и 2019 година, най-вече в регионите на работническата класа, и ниските приходи. Някои стачкуващи желаеха свалянето на висшия водач на Иран аятолах Али Хаменей и бяха грубо смазани от силите за сигурност.
Инфлацията в Иран стигна 30%, 40% и 50%. В момента популацията заплаща към 75% повече за храна по отношение на миналата година. Иранското министерство на труда и обществените услуги уточни в отчет от август 2021 година, че един от трима иранци, или близо 30 млн. души, живеят в беднотия.
Мнозина са изгубили религия в системата, до момента в който няколко поредни гласувания не съумяха да донесат политическата, икономическата и обществената промяна, която хората желаеха, и това остави митингите като тяхна единствена опция. За анализаторите и за доста иранци методът за подобряването на стопанската система е явен - възкръсване на нуклеарното съглашение със Запада. Но Техеран и Съединени американски щати към момента спорят за изискванията и не е несъмнено дали въобще ще бъде подписана договорка.
Според специалистите нова сделка бързо ще донесе изгоди за страната - милиарди долари под формата на доходи от нефт в чужбина ще бъдат размразени, а иранските нефт и газ ще могат още веднъж да бъдат продавани на световните пазари. Някои в Техеран обаче настояват, че държавното управление не бърза да реализира съглашение, без да си е осигурило обилни отстъпки. А за иранците ще е значимо оправянето със систематичното неприятно ръководство и корупция. През последната година демонстрации избухваха поради дефицита на вода в Исфахан и Хузестан, както и поради покачването на цените на артикули като хляба и готварското олио. Миналата година учители, чиновници в държавния бранш, водачи на рейсове и търговци стачкуваха за пенсиите, заплатите и цените.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ