Вицепрезидентът разкритикува ЕС за какво и как харчи общите пари
Вицепрезидентът Илияна Йотова видя образуване на двойни стандарти посредством бюджетната политика на Европейския съюз - поради възхода на популизма и спада на доверието в обичайните партии и полезности. Тя показа позицията си на конференция на тематика " Бъдещето на демокрацията на Европейския съюз: бюджетът на Европейски Съюз за 2021-2027 и върховенството на правото – към народна власт или към отвод от полезностите и задачите на съюза ".
" Съществуват опасности от изместване на целите и нарушение на главните правила, които образуваха политическата общественост, наречена Европейски Съюз. Ако това се случи, няма по какъв начин европейските жители да бъдат уверени, че са пълноценна част от Съюза ", уточни вицепрезидентът. Йотова смята, че липсва съответна визия за бъдещето на Европейски Съюз и това проличава в Многогодишната финансова рамка (2021 - 2027) и целите ѝ.
Вицепрезидентът направи къс обзор на показаните от Европейската комисия цели в идващия седемгодишен бюджет и сложи въпроса дали те дават отговор на упованията на европейските жители. Средствата за защита ще се усилят, за сигурност – съвсем с два пъти, за миграция – 2,6 пъти. Очакват се съкращения в Общата селскостопанска политика и в кохезионната политика – надлежно с 5% и 7%. " Финансирането на новите цели не трябва да става за сметка на старите. Трябва да се замислим дали страните членки са подготвени да усилят вноската си в бюджета, с цел да компенсират разликите ", уточни Йотова.
Според вицепрезидента взор към бюджета на Европейски Съюз през предходната година демонстрира съществени пропуски. Например - поети са задължения за 158,7 милиарда евро, само че са платени много по-малко - 124,7 милиарда евро . Има доста неусвоени средства, заключи Йотова. В края на 2017 година общото приблизително равнище на асимилиране е 16%. За съпоставяне, през 2010 година то е било 22%, добави още тя и изиска да има по-сериозен разбор за какво се получава по този начин. Държавите-членки към момента се затрудняват в усвояването на наличните структурни и капиталови фондове, уточни Йотова.
Друг образец са незабавно мобилизираните 3 милиарда евро помощ за Турция за справяне с бежанската рецесия. Вицепрезидентът сложи въпроса до каква степен тези средства са съдействали за основаването на трайни политики . Илияна Йотова съобщи, че през 2014 година с така наречен План " Юнкер " за първи път бе изработен опит да се промени философията на европейското финансиране. " Според калкулации на Европейската счете палата 64% от общата сума от подписани контракти по Плана " Юнкер " за 2017 година са съсредоточени в шест страни членки, освен това едни от най-добре развитите като Германия, Франция, Англия. България се подрежда на 17 място. " Тази капиталова стратегия е ориентирана към богатите страни ", заключи вицепрезидентът. Йотова обаче не разяснява какъв брой тъкмо плана е показал българският бизнес, тъй като концепцията на проекта беше да има такива планове, при които Европейски Съюз да дава по 1 евро на всеки вложени 16. В края на 2017 година нямаше нито един деклариран огромен български план по проекта.
" Следващият седемгодишен бюджет не би трябвало да разделя Европейския съюз на оси, на небогати и богати страни. От разпределението на финансовите средства ще стане ясно дали ще има Европа на няколко скорости ", акцентира Йотова.
Конференцията се провежда от Института за обществена политика, Института за стопанска система и интернационалните връзки, Съюза на икономистите в България, Института за страната и правото на Българска академия на науките и Българската асоциация по интернационално право.
" Съществуват опасности от изместване на целите и нарушение на главните правила, които образуваха политическата общественост, наречена Европейски Съюз. Ако това се случи, няма по какъв начин европейските жители да бъдат уверени, че са пълноценна част от Съюза ", уточни вицепрезидентът. Йотова смята, че липсва съответна визия за бъдещето на Европейски Съюз и това проличава в Многогодишната финансова рамка (2021 - 2027) и целите ѝ.
Вицепрезидентът направи къс обзор на показаните от Европейската комисия цели в идващия седемгодишен бюджет и сложи въпроса дали те дават отговор на упованията на европейските жители. Средствата за защита ще се усилят, за сигурност – съвсем с два пъти, за миграция – 2,6 пъти. Очакват се съкращения в Общата селскостопанска политика и в кохезионната политика – надлежно с 5% и 7%. " Финансирането на новите цели не трябва да става за сметка на старите. Трябва да се замислим дали страните членки са подготвени да усилят вноската си в бюджета, с цел да компенсират разликите ", уточни Йотова.
Според вицепрезидента взор към бюджета на Европейски Съюз през предходната година демонстрира съществени пропуски. Например - поети са задължения за 158,7 милиарда евро, само че са платени много по-малко - 124,7 милиарда евро . Има доста неусвоени средства, заключи Йотова. В края на 2017 година общото приблизително равнище на асимилиране е 16%. За съпоставяне, през 2010 година то е било 22%, добави още тя и изиска да има по-сериозен разбор за какво се получава по този начин. Държавите-членки към момента се затрудняват в усвояването на наличните структурни и капиталови фондове, уточни Йотова.
Друг образец са незабавно мобилизираните 3 милиарда евро помощ за Турция за справяне с бежанската рецесия. Вицепрезидентът сложи въпроса до каква степен тези средства са съдействали за основаването на трайни политики . Илияна Йотова съобщи, че през 2014 година с така наречен План " Юнкер " за първи път бе изработен опит да се промени философията на европейското финансиране. " Според калкулации на Европейската счете палата 64% от общата сума от подписани контракти по Плана " Юнкер " за 2017 година са съсредоточени в шест страни членки, освен това едни от най-добре развитите като Германия, Франция, Англия. България се подрежда на 17 място. " Тази капиталова стратегия е ориентирана към богатите страни ", заключи вицепрезидентът. Йотова обаче не разяснява какъв брой тъкмо плана е показал българският бизнес, тъй като концепцията на проекта беше да има такива планове, при които Европейски Съюз да дава по 1 евро на всеки вложени 16. В края на 2017 година нямаше нито един деклариран огромен български план по проекта.
" Следващият седемгодишен бюджет не би трябвало да разделя Европейския съюз на оси, на небогати и богати страни. От разпределението на финансовите средства ще стане ясно дали ще има Европа на няколко скорости ", акцентира Йотова.
Конференцията се провежда от Института за обществена политика, Института за стопанска система и интернационалните връзки, Съюза на икономистите в България, Института за страната и правото на Българска академия на науките и Българската асоциация по интернационално право.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ