Читател на Флагман: В България има жестока епидемия, с майка ми стоим вкъщи с ръкавици
Висшист с разтърсващ роман за живота си
Агенция по заетостта ще прави, т.е. тези, които са сред 16 години и 65 години, само че нито учат, нито работят. Това планува план на Постановление на Министерския съвет, стана ясно в края на обичайна работна седмица.
56-годишен четец на Флагман.БГ пък изпрати своя доста обширна позиция по отношение на въпроса до публицистичната ни поща. Той прави разтърсваща изповед за живота си. Надяваме се, че ще откри сили и оптимизъм за нов подтик. Ето част от най-тежките и в същото време и притеснителни фрагменти в описа му:
" Аз съм тъкмо един от тези, които нито работят, нито учат – нищо че на 29 години бях с две висши инженерни образования. Мъж съм на 56 години (който наподобява най-малко с 10 години по-млад), изхвърлен от специалността, от своята работа, от света и от обществото изобщо още в далечната 2009 година, когато бях единствено на 41, само че ме оповестиха за " дъртак " и ме изхвърлиха да се избавям както мога.
Имам две инженерни магистърски степени, притежавам три непознати езика (английски, съветски и италиански), с 12 години стаж по специалността съм и имам IQ=121.
Работех в една международно известна задгранична компания и по време на международната икономическа рецесия от 2008-2009г, компанията разгласи банкрут. И потеглих аз по така наречен пазар на труда, с цел да си диря работа. Оказа се обаче, че това е някакво тъпо сходство на какъвто и да е пазар – на 41 години ме оповестиха за прекомерно остарял, неспособен, изкараха ме " дъртак " в " предпенсионна възраст " и надлежно безусловно на никое място нито у нас, нито в чужбина, не ми дадоха работа (явно по специалността), без значение че имах отлични рекомендации от предходни мои работодатели.
Към днешна дата в България бушува безусловно жестока зараза от възрастова дискриминация... Това е лицето на днешното съвременно иго!
Най-важното и главно човешко право е правото на живот. Ние, робите нямаме никакви права – имаме само правото да бъдем плебеи!
Явно през днешния ден, към този момент на 56 години, единственото място за мен са единствено гробищата и с същинско наслаждение бих отишъл там по-късно 15-годишно вървене по тъгите, само че просто няма на кого да оставя моята остаряла и болна 79-годишна майка, с чиято пенсия от 630 лева на месец, ние двамата живеем сега. За последните 5 години доста наши близки, родственици и другари си отидоха от този свят и останахме сами – аз и моята майка. Няма на кого да я оставя сама. Докато тя е жива, ще съм жив и аз, а откакто тя си отиде, след това незабавно и аз след нея.
Как се препитавах всичките тези години ще попитате вие? Имах някакви скромни спестявания в първите 1-2 години, а по-късно работех всевъзможни краткотрайни, почасови и най-различни ниско квалифицирани работи и специалности, за които се сети човек, неотговарящи на моите две висши образования и моята професионална подготовка. Но към този момент и за това не ме желаят на никое място на моята възраст 56 години. Изхвърлен отвсякъде…
Има плебеи в обилие, освен това надалеч по-млади, че и по-евтини.
Въобще не ми откриха безусловно никаква работа – единствено се разписвах (пише той по отношение на Агенция по заетостта в града му и прецизира, че живее в огромно обитаемо място).
Удивителното е, че постройката на Агенцията беше на 4-5 етажа и съвсем нямаше врата на офис, където да няма табелка с надпис " Експерт ".
Мога с огромни детайлности и елементи да опиша и назова поименно всички тези злодеи, които за всички тези години ме дискриминираха най-жестоко.
Държа да ви уверя, че не съм нито ленив, нито негодник – един човек с две комплицирани и съществени висши инженерни образования няма по какъв начин да бъде несръчен и нискоинтелигентен или ленив. Не съм алкохолик, наркоман или непрокопсаник.
Не съм и с душевен отклонения – резервирах се като човек макар всички тези мои 15-годишни премеждия.
Как живеем с майка ми и нейната пенсия от 630лв. евентуално, ще попитате вие?
Стоим у дома с майка ми увити и безусловно опаковани в палта, якета, вълнени шапки, шалове, ръкавици и завити с одеяла. Да, истина е – заради студа стоим у дома с ръкавици.
Храним се веднъж дневно, с цел да ни стигнат парите до идния месец.
Ако аз или майка си отидем от този злобен свят, защото съвсем нямаме останали живи родственици, нямаме пари даже за заравяне – ще би трябвало заради беднотия да ни погребват на общински разходи в на ниска цена мукавен ковчег.
И на кого да се оплачеш, кой да те види и чуе?!
На процедура страна няма, няма и безусловно никакви институции и организации, към които да се обърне един плебей като мен. Няма и управници и политици да ни видят нас, българските плебеи.
Аз доста от дълго време стопирах да имам вяра в положителното у хората.
Днешният капитализъм от XXI век има грозно, уродливо и недружелюбно лице ".
Агенция по заетостта ще прави, т.е. тези, които са сред 16 години и 65 години, само че нито учат, нито работят. Това планува план на Постановление на Министерския съвет, стана ясно в края на обичайна работна седмица.
56-годишен четец на Флагман.БГ пък изпрати своя доста обширна позиция по отношение на въпроса до публицистичната ни поща. Той прави разтърсваща изповед за живота си. Надяваме се, че ще откри сили и оптимизъм за нов подтик. Ето част от най-тежките и в същото време и притеснителни фрагменти в описа му:
" Аз съм тъкмо един от тези, които нито работят, нито учат – нищо че на 29 години бях с две висши инженерни образования. Мъж съм на 56 години (който наподобява най-малко с 10 години по-млад), изхвърлен от специалността, от своята работа, от света и от обществото изобщо още в далечната 2009 година, когато бях единствено на 41, само че ме оповестиха за " дъртак " и ме изхвърлиха да се избавям както мога.
Имам две инженерни магистърски степени, притежавам три непознати езика (английски, съветски и италиански), с 12 години стаж по специалността съм и имам IQ=121.
Работех в една международно известна задгранична компания и по време на международната икономическа рецесия от 2008-2009г, компанията разгласи банкрут. И потеглих аз по така наречен пазар на труда, с цел да си диря работа. Оказа се обаче, че това е някакво тъпо сходство на какъвто и да е пазар – на 41 години ме оповестиха за прекомерно остарял, неспособен, изкараха ме " дъртак " в " предпенсионна възраст " и надлежно безусловно на никое място нито у нас, нито в чужбина, не ми дадоха работа (явно по специалността), без значение че имах отлични рекомендации от предходни мои работодатели.
Към днешна дата в България бушува безусловно жестока зараза от възрастова дискриминация... Това е лицето на днешното съвременно иго!
Най-важното и главно човешко право е правото на живот. Ние, робите нямаме никакви права – имаме само правото да бъдем плебеи!
Явно през днешния ден, към този момент на 56 години, единственото място за мен са единствено гробищата и с същинско наслаждение бих отишъл там по-късно 15-годишно вървене по тъгите, само че просто няма на кого да оставя моята остаряла и болна 79-годишна майка, с чиято пенсия от 630 лева на месец, ние двамата живеем сега. За последните 5 години доста наши близки, родственици и другари си отидоха от този свят и останахме сами – аз и моята майка. Няма на кого да я оставя сама. Докато тя е жива, ще съм жив и аз, а откакто тя си отиде, след това незабавно и аз след нея.
Как се препитавах всичките тези години ще попитате вие? Имах някакви скромни спестявания в първите 1-2 години, а по-късно работех всевъзможни краткотрайни, почасови и най-различни ниско квалифицирани работи и специалности, за които се сети човек, неотговарящи на моите две висши образования и моята професионална подготовка. Но към този момент и за това не ме желаят на никое място на моята възраст 56 години. Изхвърлен отвсякъде…
Има плебеи в обилие, освен това надалеч по-млади, че и по-евтини.
Въобще не ми откриха безусловно никаква работа – единствено се разписвах (пише той по отношение на Агенция по заетостта в града му и прецизира, че живее в огромно обитаемо място).
Удивителното е, че постройката на Агенцията беше на 4-5 етажа и съвсем нямаше врата на офис, където да няма табелка с надпис " Експерт ".
Мога с огромни детайлности и елементи да опиша и назова поименно всички тези злодеи, които за всички тези години ме дискриминираха най-жестоко.
Държа да ви уверя, че не съм нито ленив, нито негодник – един човек с две комплицирани и съществени висши инженерни образования няма по какъв начин да бъде несръчен и нискоинтелигентен или ленив. Не съм алкохолик, наркоман или непрокопсаник.
Не съм и с душевен отклонения – резервирах се като човек макар всички тези мои 15-годишни премеждия.
Как живеем с майка ми и нейната пенсия от 630лв. евентуално, ще попитате вие?
Стоим у дома с майка ми увити и безусловно опаковани в палта, якета, вълнени шапки, шалове, ръкавици и завити с одеяла. Да, истина е – заради студа стоим у дома с ръкавици.
Храним се веднъж дневно, с цел да ни стигнат парите до идния месец.
Ако аз или майка си отидем от този злобен свят, защото съвсем нямаме останали живи родственици, нямаме пари даже за заравяне – ще би трябвало заради беднотия да ни погребват на общински разходи в на ниска цена мукавен ковчег.
И на кого да се оплачеш, кой да те види и чуе?!
На процедура страна няма, няма и безусловно никакви институции и организации, към които да се обърне един плебей като мен. Няма и управници и политици да ни видят нас, българските плебеи.
Аз доста от дълго време стопирах да имам вяра в положителното у хората.
Днешният капитализъм от XXI век има грозно, уродливо и недружелюбно лице ".
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ