2025 – година на ръба, разказана от класика Борисов
Ако би трябвало да я запомним с нещо, то е с това, че в България политиката в никакъв случай не е просто политика. Тя е род. А Бойко Борисов – неин най-четен създател
Сложна, динамична и преломна в доста връзки беше 2025 година. Ако я гледаш в профил, изглеждаше като строителството на автомагистрала „ Хемус “ – все нещо се случва, все нещо е съвсем готово, и постоянно някой е отговорен. Най-лесно, а и най-забавно е да я разкажем с цитати на класика Бойко Борисов. Той може да е всевъзможен, само че сигурно в никакъв случай не е бил отегчителен политик. В неговите думи има всичко: геополитика, битова философия, балкански дзен и неподражаемо възприятие за натурализъм, което граничи с национален сюрреализъм.
Ето по какъв начин наподобява 2025 година, в случай че я четем сред редовете на негови паметни реплики.
„ Ние няма да работим с Пеевски – и сме го потвърдили. “
Изречение, което живее в необикновен политически род – условното отричане. Не работим, само че се засичаме. Не сме дружно, само че се снимаме един до различен усмихнати. Доказателството, несъмнено, е в бъдеще време. Както постоянно.
„ Много е значимо Движение за права и свободи - Ново начало да го държим към нас, тъй като те минат ли от другата страна, войната ще е чудовищна. “
Тук към този момент навлизаме в тежката стратегическа прозаичност. Политиката като шах, само че с страсти като в турски сериал. „ Войната “ е чудовищна, а чудовищата, както знаем, се хранят с съдружни рецесии и изключителни брифинги.
„ Знам, че по-добре от мен няма кой да го прави, но… най-после това е групово решение. "
Съвършен синтез сред водачество и народна власт. Аз съм най-хубавият, само че вие също имате думата – да се съгласите. Колективното решение тук звучи като групово кимане с глава.
„ В тази мръсотия в Пазарджик не участвахме! “
Българската политика в последно време рядко си служи с метафори. Тя към този момент избира директността. „ Помия “ е дума с ясно наличие, ясно обръщение и нулева потребност от политологически превод.
„ Разни партии и партийки си помислиха, че могат на този огромен тил да се катерят. Той е огромен, само че хлъзгав и през днешния ден ще се изхлузят. “
Тук към този момент имаме епос. Големият тил – съвсем митологичен облик. Политическа версия на Балкана: постоянен, само че подъл. Катеренето е разрешено, задържането обаче не е обезпечено.
„ Киселова, където види празник на роза, на ягода, на череша, на слива, на джанка, на маруля – отпътува там да се демонстрира. “
Рядък миг на земеделска лирика. България като календар на реколтата, политиката като гастрономически туризъм. Ако има празник – има и фотография. Ако има маруля – има наличие.
„ Приходите ще са по-големи, за пенсионерите над милиард повече, за работни заплати повече, налозите не се пипат. "
Класическият бюджетен триптих: всички печелят, никой не заплаща. Финансова алхимия, почтена за Средновековието. Единственото, което не пораства, е подозрението – неговата стойност от дълго време е в небесата и няма накъде повече.
„ Мисля, че направихме един добър бюджет, остават ни 20 метра до финала – от 1 януари да влезе еврото. “
Политиката като лекоатлетическа дисциплинираност. Вечно сме на последните метри, постоянно финалът е „ ей там “. Ала народът стои на трибуните и се чуди дали това е спринт или маратон.
„ Язък за младежите по митингите – не знаят същинската цел. “
Патернализмът в най-чист тип. Младите са там, шумят, желаят нещо, само че не това, което би трябвало.
„ В политиката би трябвало да си мериш приказките, тъй като някой път като плюеш, би трябвало след това да го излижеш. Извинявам се за израза, само че е прецизен. "
Финал, заслужен за класик. Политическа нравственос, обяснена с битова изясненост. Изразът е прецизен, тъй като животът е подобен. А 2025 година го потвърди – буквално, жест по жест.
И по този начин, сред войни, бюджети, празници на джанката и последни 20 метра, годината отмина. Ако би трябвало да я запомним с нещо, то е с това, че в България политиката в никакъв случай не е просто политика. Тя е род. А Бойко Борисов – неин най-четен създател.
Сложна, динамична и преломна в доста връзки беше 2025 година. Ако я гледаш в профил, изглеждаше като строителството на автомагистрала „ Хемус “ – все нещо се случва, все нещо е съвсем готово, и постоянно някой е отговорен. Най-лесно, а и най-забавно е да я разкажем с цитати на класика Бойко Борисов. Той може да е всевъзможен, само че сигурно в никакъв случай не е бил отегчителен политик. В неговите думи има всичко: геополитика, битова философия, балкански дзен и неподражаемо възприятие за натурализъм, което граничи с национален сюрреализъм.
Ето по какъв начин наподобява 2025 година, в случай че я четем сред редовете на негови паметни реплики.
„ Ние няма да работим с Пеевски – и сме го потвърдили. “
Изречение, което живее в необикновен политически род – условното отричане. Не работим, само че се засичаме. Не сме дружно, само че се снимаме един до различен усмихнати. Доказателството, несъмнено, е в бъдеще време. Както постоянно.
„ Много е значимо Движение за права и свободи - Ново начало да го държим към нас, тъй като те минат ли от другата страна, войната ще е чудовищна. “
Тук към този момент навлизаме в тежката стратегическа прозаичност. Политиката като шах, само че с страсти като в турски сериал. „ Войната “ е чудовищна, а чудовищата, както знаем, се хранят с съдружни рецесии и изключителни брифинги.
„ Знам, че по-добре от мен няма кой да го прави, но… най-после това е групово решение. "
Съвършен синтез сред водачество и народна власт. Аз съм най-хубавият, само че вие също имате думата – да се съгласите. Колективното решение тук звучи като групово кимане с глава.
„ В тази мръсотия в Пазарджик не участвахме! “
Българската политика в последно време рядко си служи с метафори. Тя към този момент избира директността. „ Помия “ е дума с ясно наличие, ясно обръщение и нулева потребност от политологически превод.
„ Разни партии и партийки си помислиха, че могат на този огромен тил да се катерят. Той е огромен, само че хлъзгав и през днешния ден ще се изхлузят. “
Тук към този момент имаме епос. Големият тил – съвсем митологичен облик. Политическа версия на Балкана: постоянен, само че подъл. Катеренето е разрешено, задържането обаче не е обезпечено.
„ Киселова, където види празник на роза, на ягода, на череша, на слива, на джанка, на маруля – отпътува там да се демонстрира. “
Рядък миг на земеделска лирика. България като календар на реколтата, политиката като гастрономически туризъм. Ако има празник – има и фотография. Ако има маруля – има наличие.
„ Приходите ще са по-големи, за пенсионерите над милиард повече, за работни заплати повече, налозите не се пипат. "
Класическият бюджетен триптих: всички печелят, никой не заплаща. Финансова алхимия, почтена за Средновековието. Единственото, което не пораства, е подозрението – неговата стойност от дълго време е в небесата и няма накъде повече.
„ Мисля, че направихме един добър бюджет, остават ни 20 метра до финала – от 1 януари да влезе еврото. “
Политиката като лекоатлетическа дисциплинираност. Вечно сме на последните метри, постоянно финалът е „ ей там “. Ала народът стои на трибуните и се чуди дали това е спринт или маратон.
„ Язък за младежите по митингите – не знаят същинската цел. “
Патернализмът в най-чист тип. Младите са там, шумят, желаят нещо, само че не това, което би трябвало.
„ В политиката би трябвало да си мериш приказките, тъй като някой път като плюеш, би трябвало след това да го излижеш. Извинявам се за израза, само че е прецизен. "
Финал, заслужен за класик. Политическа нравственос, обяснена с битова изясненост. Изразът е прецизен, тъй като животът е подобен. А 2025 година го потвърди – буквално, жест по жест.
И по този начин, сред войни, бюджети, празници на джанката и последни 20 метра, годината отмина. Ако би трябвало да я запомним с нещо, то е с това, че в България политиката в никакъв случай не е просто политика. Тя е род. А Бойко Борисов – неин най-четен създател.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ