Бойко Борисов не за първи път черпи кадри от богатата

Бойко Борисов не за първи път черпи фрагменти от богатата банка на тогавашното предаване „ Ку-Ку “

В българската политика постоянно е имало две подиуми. Първата е формалната – партийни съвещания, заявления, конгреси, брифинги. Втората е по-интересната – телевизионните студиа, където сред рекламния блок и вечерната прогноза за времето се появяват хора, които официално не съставляват никого, само че изумително постоянно се оказват най-точните преводачи на волята на партийния водач.

Тези фигури са самобитните жреци-тълкуватели на прехода. Те не носят партийни значки, не заемат безусловно високи постове и постоянно се показват като самостоятелни анализатори, специалисти или общественици. Но функционалността им е пределно ясна: да приготвят терена, да сондират публичната реакция, да гасят пожари след неуместно изявление на водача и, несъмнено, да възпеят следващото му „ умно държавническо решение “.

Когато вождът каже нещо противоречиво, жрецът се появява, с цел да изясни, че обществото е схванало думите му неправилно. Когато партията се готви за нов курс, жрецът стартира да приказва за „ неизбежната смяна на политическата парадигма “. А когато би трябвало да бъде стартирана нова кандидатура, точно той първи произнася името, сякаш като персонална догадка, без ангажимент, без предписание, без задни мисли.

ГЕРБ също има своя мавзолей от сходни фигури. През последните години ролята на тълкуватели изпълняваха Георги Харизанов, Нидал Алгафари и Харалан Александров – интелигентни, готови, медийно опитни събеседници. Те умееха да приказват безапелационно и да придават на политическите послания по-широк културен и психически подтекст. Но с времето облиците им започнаха да се износват. Пристрастията станаха прекомерно забележими, а резултатът на „ самостоятелния разбор “ последователно се изпари.

Именно по тази причина не наподобява нелогично ГЕРБ да търсят нови жреци за новия си политически стадий.

Такъв, най-малко към днешна дата, може да се окаже Петър Курумбашев. Дълги години той съвсем отсъстваше от огромната телевизионна сцена. А през последните дни ненадейно се завърна с впечатляваща интензивност – присъединяване след присъединяване, коментар след коментар, с подготвеност да приказва по всички основни политически тематики.

Най-интересното в тази атака не е самото му наличие, а посланието, което стартира да постанова. Курумбашев към този момент намерено стартира името на Даниел Вълчев като извънредно подобаващ претендент за президент, излъчен от „ обединеното дясно “. Това не е инцидентна имитация. Тя съответствува с забележимия опит на ГЕРБ да се нареждат по-ясно вдясно и да опълчват този курс на все по-левичарското говорене на Румен Радев.

Тук си коства да се означи и нещо друго. Бойко Борисов не за първи път черпи фрагменти от богатата банка на тогавашното предаване „ Ку-Ку “. Оттам пристигна починалият Любен Дилов – наследник. Оттам са Радомир Чолаков и Нидал Алгафари, които са свързани с орбитата на ГЕРБ. Оттам е и Петър Курумбашев. Поколението на „ Ку-Ку “ от дълго време се е трансформирало в самобитен кадрови запас на българския политически хайлайф – хора с медийна просвета, възприятие за гласност и умеене да споделят комплицирани послания на наличен език.

А Даниел Вълчев фактически би бил сериозна кандидатура. Той има научен престиж, институционален опит и надалеч по-ниска степен на политическа обезценка от множеството имена, които обичайно се въртят в президентските спекулации. Проблемът е, че на хоризонта се вижда колизия с Андрей Гюров, към този момент обществено деклариран с претенцията да бъде подсилен от всички десни обединения.

Тъкмо тук хипотезата става забавна. ГЕРБ надали биха издигнали еднолично Даниел Вълчев. Подобен ход би го сложил в прекомерно тясна партийна рамка, а самият той евентуално няма интерес да бъде възприеман като директен претендент на Борисов. Причината е явна: лидерът на ГЕРБ носи забележителен отрицателен рейтинг и съгласно социологическите измервания е по-скоро неодобряван, в сравнение с одобряван от болшинството българи.

Но има голяма разлика сред това да бъдеш претендент на ГЕРБ и това ГЕРБ да бъдат една от силите, които те поддържат. Вторият вид дава доста повече независимост на маневриране и разрешава построяването на по-широк облик – на надпартиен, експертен, научен претендент.

Освен това Борисов към този момент е тествал сходна формула. През 2021 година ГЕРБ застанаха зад проф. Анастас Герджиков – тогава ректор на Софийския университет. От тази позиция поддръжката за Даниел Вълчев, който е декан на Юридическия факултет на Алма матер, наподобява изцяло разумно продължение на към този момент пробван модел: научен престиж + отдалеченост от партийната стигма + опция за по-широка дясна коалиция.

И точно тук се вписва интензивността на Курумбашев. Засега той не загатва директно ГЕРБ и Борисов. Говори с недомлъвки, с изчерпателен звук, с сякаш персонални разсъждения. Но по този начин започваха и предходните жреци на Борисов. Първо идват хипотезите. После „ инцидентните “ съвпадения. Накрая се оказва, че обществото е било подготвяно за към този момент взето решение.

Разбира се, това е интерпретация от моята лична камбанария. Политиката рядко се подчинява изцяло на предварителните сюжети, а от време на време най-шумно лансираните кандидатури служат само като димна завеса за напълно друг заключителен ход.

Но времето за догадки бързо изтича. До президентските избори остават броени месеци. Най-късно през септември всички карти ще бъдат поставени на масата. Тогава ще разберем дали измежду тях има белязани, дали някой не държи асо в ръкава си и дали телевизионният поход на Петър Курумбашев е бил просто медийно завръщане – или началото на нова политическа литургия в храма на ГЕРБ.