Ритуалите на Бъдни вечер са древен код за здраве и берекет
За Коледа даже през днешния ден всеки желае да се събере със своите си – с деца, братя, сестри, родственици. Така е било от остарели времена и до през днешния ден е непокътната тази национална памет във всеки българин. Много от ритуалите и обичаите в тези значими дни са позабравени през днешния ден, само че дано надникнем в света на националната религия и да разберем за какво и какъв е смисълът от всичко, което се е вършело в тези празнични дни.
24 декември се зове още Малка Коледа. Според националното поверие, Божията майка се е замъчила още от Игнажден – 20 декември и е родила млада Бога на Малка Коледа, само че това станало известно на другия ден. Така се правело нормално при дами първескини (т.е. млада булка), която ражда за първи път. Пазела се загадка за новороденото 1 ден, за него знаели единствено родителите, свекъра и свекървата, и бабата (б.а. акушерката), която е помогнала в раждането. Ето по тази причина този ден се чества като Коледа, само че основно 25 декември е празник на децата и булките, написа Димитър Маринов в своя грамаден труд „ Религиозни национални традиции “.
На Малка Коледа празненството се върти към коледарчетата, дребни момчета сред 8 и 12 година, и техните благословии и песни. За тяхното посрещане домакинята в къщата (сиреч най-възрастната жена) още доста рано, преди зори, подготвя хлебчета, с които ще посреща коледарчетата.
Хлябът е заветен за българина!
Затова няма ритуал или обред през годината, в който да не се меси специфичен самун. Българинът се е считал за богат, в случай че е имал самун на масата си. Затова и огромна част от ритуалите, в това число и тези по Коледа, са свързани с наричания за изобилие и богата годишна продукция.
Някога, когато е имало многочелядни семейства, дамите са месили по 40-50 такива хлебчета, тъй като коледарчетата ще минат, а и тези колачета се раздават на всички роднински деца, също и на всяко дете в къщата.
Всяко коледарче носи дрянова пръчка, преднамерено пригодена за този случай. Тези дребни коледарчета, които коледват, не са коледарите, които потеглят в нощта на Бъдни вечер да обикалят по къщите, тъй като смисълът на този обред е напълно различен.
Малките коледарчета са чакани посетители.
Когато влязат в къщата, те питат домакините: „ Славите ли млада Бога? “ На което те дават отговор: „ Славим млада Бога. “ После коледарчетата удрят с тоягите си по пода и пеят:
Тък, тък, тък!
Да се роди, да се роди,
Дека рало върви,
Дека върви и дека не върви.
След това бъркат в огнището в къщата с тоягата и благославят. Когато този обред завърши, подаряват всяко коледарче с колаче и сушени овощия.
Всички знаем, че на трапезата за Бъдни вечер
се подготвят нечетен брой блюда и то постни.
Разбира се, хлябът е наложителен. В обособените краища на България са се месили разнообразни по тип хлябове, които са носили името боговица, богова пита, божичник, колак, светец. Освен тях се е месил и вит-превит кравай, с който момите са дарували коледарите.
Разбира се, с цел да се усили тайнството и силата на обредния самун, брашното се е пресявало с песни през три сита, а водата се е носела особено за него от мома или млада булка, без да приказва, наричали я мълчана вода. Тестото се замесвало от най-старата жена в къщата, а по-младите са й помагали. Обредните хлябове и кравая за коледарите са се шарили с разнообразни фигури, символизиращи здраве, богата годишна продукция, реверанс пред Бога, изобилие и други По хубостта на тези шарки са се преценявали уменията на домакинята и достойнството на къщата!
И по този начин на Бъдни вечер всичко е поставено на трапезата, има фасул, ошав, баница с тиква или ябълки, плодове, мед, орехи, чесън, лук, постни сърмички… Но тези обредни хлябове и постни блюда към момента
нямат никакво значение, до момента в който не бъдат прекадени.
Каденето дава обредност, осветява поставената храна, дава й силата на лек (б.а. лек) против заболяванията. Затова всички членове на фамилията застават прави към трапезата и най-възрастният мъж вкъщи, в случай че подобен няма, най-старата жена, взема кадилница с тамян и прекадява трапезата 3 пъти, от дясно на ляво, както се сее семето в равнищата. Прекръства се и благославя:
Да се ражда пшеница
Под път и над път
И на изсъхнал бял камък
Класовете да станат като лъжици
Зърната да са като дренки.
След трапезата най-възрастният в къщата обикаля с кадилницата всички стаи в къщата, пространствата за животните (където има такива) и всяко ъгълче,
за да прогони неприятното и да пристигна благословията, дружно с млада Бога.
После се отчупва парче самун от боговицата и се поставя пред иконата – подарък за Бог, а всеки от присъстващите чупи парче от питата за себе си. На един единствено ще се падне парата и той се считал за огромен късметлия през идната година.
След празничната вечеря всички от масата стават дружно. Трапезата не се подвига, а влачи, и е доста значимо през тази нощ огънят в огнището да не угасва. Затова дамите се грижели за него на смени.
После вечерята, всички с боязън чакали коледарите. Те са най-вече момци за женене, води ги млад мъж – жених и женен. Смята се, че този обред коледуването е една от инициациите в геройство за момците. Чрез коледуването те декларират на света и момите, че към този момент са подготвени да се задомят и да станат съпрузи. Момите от своя страна, не пропущат случая да надянат на специфичната сопа на коледаря своя кравай, с което му демонстрират, че точно той им е на сърце и него са избрали.
Съответно, бащата на момата се ориентира накъде е ориентирана любовта на дъщеря му и знае кого желае тя за брачен партньор. Много скрити поличби има в ритуала коледуване, с изключение на общоизвестното наричане и благославяне на дома за мощна годишна продукция, благодат, здраве, доста деца и така нататък, както и прогонването на неприятното и остарялото.
Коледарите са облечени в празнични и чисти облекла, събират се в дома на техния лидер и
постоянно разгласявали своето потегляне с пукот от пушка.
Така роднините на момите имали време да ги разсънят, с цел да се подготвят да посрещнат коледарите, сред които е техният обичан.
С дружината на коледарите вървят и двама-трима по-млади момци, които единствено носят торбите с даровете. Песните на коледарите имат разнообразно наличие – възпяват хубостта на момата, юначеството на момъка, благосъстоянието на къщата – въобще сюжетът им е напълно от фамилния живот.
Красота и мощ има в българските традиции и ритуали, от които можем да почерпим и през днешния ден, без значение, че времената са напълно разнообразни от тогавашните.
Весели празници и Честита Коледа на всички!
Автор Маргарита Благоева
24 декември се зове още Малка Коледа. Според националното поверие, Божията майка се е замъчила още от Игнажден – 20 декември и е родила млада Бога на Малка Коледа, само че това станало известно на другия ден. Така се правело нормално при дами първескини (т.е. млада булка), която ражда за първи път. Пазела се загадка за новороденото 1 ден, за него знаели единствено родителите, свекъра и свекървата, и бабата (б.а. акушерката), която е помогнала в раждането. Ето по тази причина този ден се чества като Коледа, само че основно 25 декември е празник на децата и булките, написа Димитър Маринов в своя грамаден труд „ Религиозни национални традиции “.
На Малка Коледа празненството се върти към коледарчетата, дребни момчета сред 8 и 12 година, и техните благословии и песни. За тяхното посрещане домакинята в къщата (сиреч най-възрастната жена) още доста рано, преди зори, подготвя хлебчета, с които ще посреща коледарчетата.
Хлябът е заветен за българина!
Затова няма ритуал или обред през годината, в който да не се меси специфичен самун. Българинът се е считал за богат, в случай че е имал самун на масата си. Затова и огромна част от ритуалите, в това число и тези по Коледа, са свързани с наричания за изобилие и богата годишна продукция.
Някога, когато е имало многочелядни семейства, дамите са месили по 40-50 такива хлебчета, тъй като коледарчетата ще минат, а и тези колачета се раздават на всички роднински деца, също и на всяко дете в къщата.
Всяко коледарче носи дрянова пръчка, преднамерено пригодена за този случай. Тези дребни коледарчета, които коледват, не са коледарите, които потеглят в нощта на Бъдни вечер да обикалят по къщите, тъй като смисълът на този обред е напълно различен.
Малките коледарчета са чакани посетители.
Когато влязат в къщата, те питат домакините: „ Славите ли млада Бога? “ На което те дават отговор: „ Славим млада Бога. “ После коледарчетата удрят с тоягите си по пода и пеят:
Тък, тък, тък!
Да се роди, да се роди,
Дека рало върви,
Дека върви и дека не върви.
След това бъркат в огнището в къщата с тоягата и благославят. Когато този обред завърши, подаряват всяко коледарче с колаче и сушени овощия.
Всички знаем, че на трапезата за Бъдни вечер
се подготвят нечетен брой блюда и то постни.
Разбира се, хлябът е наложителен. В обособените краища на България са се месили разнообразни по тип хлябове, които са носили името боговица, богова пита, божичник, колак, светец. Освен тях се е месил и вит-превит кравай, с който момите са дарували коледарите.
Разбира се, с цел да се усили тайнството и силата на обредния самун, брашното се е пресявало с песни през три сита, а водата се е носела особено за него от мома или млада булка, без да приказва, наричали я мълчана вода. Тестото се замесвало от най-старата жена в къщата, а по-младите са й помагали. Обредните хлябове и кравая за коледарите са се шарили с разнообразни фигури, символизиращи здраве, богата годишна продукция, реверанс пред Бога, изобилие и други По хубостта на тези шарки са се преценявали уменията на домакинята и достойнството на къщата!
И по този начин на Бъдни вечер всичко е поставено на трапезата, има фасул, ошав, баница с тиква или ябълки, плодове, мед, орехи, чесън, лук, постни сърмички… Но тези обредни хлябове и постни блюда към момента
нямат никакво значение, до момента в който не бъдат прекадени.
Каденето дава обредност, осветява поставената храна, дава й силата на лек (б.а. лек) против заболяванията. Затова всички членове на фамилията застават прави към трапезата и най-възрастният мъж вкъщи, в случай че подобен няма, най-старата жена, взема кадилница с тамян и прекадява трапезата 3 пъти, от дясно на ляво, както се сее семето в равнищата. Прекръства се и благославя:
Да се ражда пшеница
Под път и над път
И на изсъхнал бял камък
Класовете да станат като лъжици
Зърната да са като дренки.
След трапезата най-възрастният в къщата обикаля с кадилницата всички стаи в къщата, пространствата за животните (където има такива) и всяко ъгълче,
за да прогони неприятното и да пристигна благословията, дружно с млада Бога.
После се отчупва парче самун от боговицата и се поставя пред иконата – подарък за Бог, а всеки от присъстващите чупи парче от питата за себе си. На един единствено ще се падне парата и той се считал за огромен късметлия през идната година.
След празничната вечеря всички от масата стават дружно. Трапезата не се подвига, а влачи, и е доста значимо през тази нощ огънят в огнището да не угасва. Затова дамите се грижели за него на смени.
После вечерята, всички с боязън чакали коледарите. Те са най-вече момци за женене, води ги млад мъж – жених и женен. Смята се, че този обред коледуването е една от инициациите в геройство за момците. Чрез коледуването те декларират на света и момите, че към този момент са подготвени да се задомят и да станат съпрузи. Момите от своя страна, не пропущат случая да надянат на специфичната сопа на коледаря своя кравай, с което му демонстрират, че точно той им е на сърце и него са избрали.
Съответно, бащата на момата се ориентира накъде е ориентирана любовта на дъщеря му и знае кого желае тя за брачен партньор. Много скрити поличби има в ритуала коледуване, с изключение на общоизвестното наричане и благославяне на дома за мощна годишна продукция, благодат, здраве, доста деца и така нататък, както и прогонването на неприятното и остарялото.
Коледарите са облечени в празнични и чисти облекла, събират се в дома на техния лидер и
постоянно разгласявали своето потегляне с пукот от пушка.
Така роднините на момите имали време да ги разсънят, с цел да се подготвят да посрещнат коледарите, сред които е техният обичан.
С дружината на коледарите вървят и двама-трима по-млади момци, които единствено носят торбите с даровете. Песните на коледарите имат разнообразно наличие – възпяват хубостта на момата, юначеството на момъка, благосъстоянието на къщата – въобще сюжетът им е напълно от фамилния живот.
Красота и мощ има в българските традиции и ритуали, от които можем да почерпим и през днешния ден, без значение, че времената са напълно разнообразни от тогавашните.
Весели празници и Честита Коледа на всички!
Автор Маргарита Благоева
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ