Lidl: Печелим от оборта, а не от завишени цени
Високите цени на питателните артикули се дължат на цялост от фактори, а не на изкуствено завишение. Ритейл секторът печели от оборот, а не от високи цени. Това споделят от „ Лидл България “, които през днешния ден направиха специфична конференция с управлението на сдружението, на която обясниха по какъв начин се образуват цените в техните магазини и каква е повода за високите цени у нас.
Защо в България е по-скъпо?
От Lidl обясниха и за какво аналогични артикули в магазините им могат да бъдат по-скъпи в България спрямо Германия, Англия или някой различен пазар?
Според сдружението аргументите са сложни. Сред тях компанията показва проблеми с локалното произвеждане, небалансираната политика на дотации и тласъци за локалното произвеждане, по-дълги транспортни пътища за българския пазар, спрямо Централна и Западна Европа, по-малък размер стока – всяка страна, в която Lidl участва, поръчва разнообразни доставни размери, което въздейства върху крайната цена.
Така да вземем за пример Германия поръчва количества за над 3000 магазина, а България – за 116. Една от главните аргументи е и ДДС-то в България, което е измежду най-високите в Европейски Съюз. За съпоставяне, в Германия ставката е 7%, във Франция е 10 или 5.5% според от стоката, а в Италия – 10, 5 и 4%.
„ Лидл България “ съпоставя и 21 артикули у нас и в Германия, като отбелязва, че единствено 4 от тях са по-скъпи на българския пазар. Веригата е сравнила яйца на численост, кора 30 яйца, прясното мляко и кашкавал.
Яйцата на численост размер М в България костват 0.50 лева, а в Германия – 0.39 лева Трябва да се има поради, че Данък добавена стойност в Германия е 7%, а в България – 20%.
Мляко с 3.5% масленост тук се продава на цена за литър 2.59 лева, в немския Lidl е 2.25 лева, като още веднъж се показва разликата в ДДС-то.
Как се образува цената?
За да стигне един артикул от производителя до всичките 116 магазина на Lidl, той минава през редица интервенции и процеси. Всеки един от тях има своята себестойност, която въздейства върху крайната цена на продукта: превоз, складови бази, магазини, режийни (ток, отопление, поддръжка), заплати, маркетинг, бракуваната стока, ДДС-то. „ Лидл “ изяснява, че не ангажира производителя с спомагателни такси, като да вземем за пример за маркетинг и реклама, а ги прави за своя сметка.
Само за предходната година от веригата са имали претенции за повишаване на повече от 600 артикули, които се оферират при тях, като предложенията са били цената да нарасне в пъти. Драгийска даде образец със захарта, за която е имало искане от доставчиците за 105% повишаване, само че от „ Лидл “ съумяват да снижат претенции растеж до 25%.
Колко печелят веригите?
Според компанията спрямо други браншове, рентабилността по цялата верига на доставки при храните е ниска. В ритейл бранша в България тя всекидневно варира сред 3 и 5%, като в тези граници е и тяхната облага. От там обясниха, че за 2020 година в България тя е 4.85%, а за 2021 година – 4.73%. Тоест през предходната година на всеки 100 лева доходи Lidl България печели 4.73 лева
От немското сдружение не дадоха данни за 2022 година, през която действително бяхме очевидци на най-високата инфлация, обяснявайки, че финансовата им година завършва на 28 февруари и към момента нямат информация.
Изпълнителният шеф Милена Драгийска разяснява, че при цена на артикул 20 лева „ Лидл “ печели под 1 лева
При храните инфлацията в България се усеща съществено, като се регистрира растеж от 26% за януари 2023 година по отношение на същия месец на 2022. При производителите междинното повишаване на цените било 21%.
От веригата регистрират и смяна в структурата на ползване, като има все по-голям интерес към промоционалните артикули. Хората към този момент пазарят и по-често, два – три пъти седмично, до момента в който преди са го правили един път, купувайки продуктите за цялата седмица.
Средният брой покупки на консуматор в „ Лидл “ понижава от 12 на 10 – 11 продукта, като междинната стойност на един касов бон се покачва със 7 – 8%.
В „ Лидл “ към този момент са имали доста инспекции от институциите, които се борят с нелоялните практики, само че настояват, че при тях не са открити такива. От 15 февруари до 7 март са имали към 200 инспекции в 116-те магазина в страната, като единствено една е приключила с два акта поради липса на книжен кочан за фактури.
От сдружението допълват, че имат 250 служителя, които всекидневно обикалят другите магазини и им рапортуват цените в другите вериги.
Защо в България е по-скъпо?
От Lidl обясниха и за какво аналогични артикули в магазините им могат да бъдат по-скъпи в България спрямо Германия, Англия или някой различен пазар?
Според сдружението аргументите са сложни. Сред тях компанията показва проблеми с локалното произвеждане, небалансираната политика на дотации и тласъци за локалното произвеждане, по-дълги транспортни пътища за българския пазар, спрямо Централна и Западна Европа, по-малък размер стока – всяка страна, в която Lidl участва, поръчва разнообразни доставни размери, което въздейства върху крайната цена.
Така да вземем за пример Германия поръчва количества за над 3000 магазина, а България – за 116. Една от главните аргументи е и ДДС-то в България, което е измежду най-високите в Европейски Съюз. За съпоставяне, в Германия ставката е 7%, във Франция е 10 или 5.5% според от стоката, а в Италия – 10, 5 и 4%.
„ Лидл България “ съпоставя и 21 артикули у нас и в Германия, като отбелязва, че единствено 4 от тях са по-скъпи на българския пазар. Веригата е сравнила яйца на численост, кора 30 яйца, прясното мляко и кашкавал.
Яйцата на численост размер М в България костват 0.50 лева, а в Германия – 0.39 лева Трябва да се има поради, че Данък добавена стойност в Германия е 7%, а в България – 20%.
Мляко с 3.5% масленост тук се продава на цена за литър 2.59 лева, в немския Lidl е 2.25 лева, като още веднъж се показва разликата в ДДС-то.
Как се образува цената?
За да стигне един артикул от производителя до всичките 116 магазина на Lidl, той минава през редица интервенции и процеси. Всеки един от тях има своята себестойност, която въздейства върху крайната цена на продукта: превоз, складови бази, магазини, режийни (ток, отопление, поддръжка), заплати, маркетинг, бракуваната стока, ДДС-то. „ Лидл “ изяснява, че не ангажира производителя с спомагателни такси, като да вземем за пример за маркетинг и реклама, а ги прави за своя сметка.
Само за предходната година от веригата са имали претенции за повишаване на повече от 600 артикули, които се оферират при тях, като предложенията са били цената да нарасне в пъти. Драгийска даде образец със захарта, за която е имало искане от доставчиците за 105% повишаване, само че от „ Лидл “ съумяват да снижат претенции растеж до 25%.
Колко печелят веригите?
Според компанията спрямо други браншове, рентабилността по цялата верига на доставки при храните е ниска. В ритейл бранша в България тя всекидневно варира сред 3 и 5%, като в тези граници е и тяхната облага. От там обясниха, че за 2020 година в България тя е 4.85%, а за 2021 година – 4.73%. Тоест през предходната година на всеки 100 лева доходи Lidl България печели 4.73 лева
От немското сдружение не дадоха данни за 2022 година, през която действително бяхме очевидци на най-високата инфлация, обяснявайки, че финансовата им година завършва на 28 февруари и към момента нямат информация.
Изпълнителният шеф Милена Драгийска разяснява, че при цена на артикул 20 лева „ Лидл “ печели под 1 лева
При храните инфлацията в България се усеща съществено, като се регистрира растеж от 26% за януари 2023 година по отношение на същия месец на 2022. При производителите междинното повишаване на цените било 21%.
От веригата регистрират и смяна в структурата на ползване, като има все по-голям интерес към промоционалните артикули. Хората към този момент пазарят и по-често, два – три пъти седмично, до момента в който преди са го правили един път, купувайки продуктите за цялата седмица.
Средният брой покупки на консуматор в „ Лидл “ понижава от 12 на 10 – 11 продукта, като междинната стойност на един касов бон се покачва със 7 – 8%.
В „ Лидл “ към този момент са имали доста инспекции от институциите, които се борят с нелоялните практики, само че настояват, че при тях не са открити такива. От 15 февруари до 7 март са имали към 200 инспекции в 116-те магазина в страната, като единствено една е приключила с два акта поради липса на книжен кочан за фактури.
От сдружението допълват, че имат 250 служителя, които всекидневно обикалят другите магазини и им рапортуват цените в другите вериги.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ