Висока съм точно метър и половина. Много от обувките в

Висока съм тъкмо метър и половина. Много от обувките в дрешника ми са с 13-15 сантиметра ток, комфортни са ми и ги нося на драго сърце. С тях наподобявам съвсем „ естествена “. Но също толкоз доста от обувките ми са равни пантофки, тъй като с тях оставам на земята в своя дребен свят.

Спрях да раста някъде в края на детството, още преди пубертета. От тогава ми остана навика да подвигам глава нагоре когато приказвам с съвсем всички хора, да покачвам леко глас, от което наподобявам много прочувствена и да съм на първия ред постоянно и на всички места.

Всяка от нас, която е очевидно под (или пък над) междинния стандарт знае, че на този свят има хора, за които единствено поради това сме невидими. Много години прикрито или гласно стачкувах срещу тази дискриминация, тъй като това е може би единственото нещо в мен, което не мога да трансформира – моят растеж. След това започнах да съзнавам, че съм трансформирала за себе си този собствен минус в преимущество и в още един фактор, който да ми оказва помощ да пребивавам по-интересно и шарено. Хората ме виждат незабавно – след това зависи единствено от мен и да ме запомнят. Седя на първия ред – нито една страст от нито един концерт, театър, лекция, събитие не ми убягват, цялата съпреживявам всичко красиво и вълнуващо. Гледам хората изпод, а те са постоянно една концепция по-снизходителни и подготвени да оказват помощ, нормално ми демонстрират най-хубавата си страна. Мога да нося най-екстравагантните облекла (и го правя), тъй като на моя дребен растеж и килограми нищо не седи прекомерно вулгарно, в най-лошия случай хората са впечатлени повече от моя жанр, в сравнение с от мен самата, което по никакъв начин не ме наскърбява. Почти всички предмети на света са ми леко неуместни – столовете са ми малко огромни, а масите леко високи – по тази причина пък всяка къща е огромна като баснословен палат, всеки малък подробност е напълно изразителен и аз ги виждам с детски взор и близост, постоянно подготвена да надникна „ оттатък “ и да видя къде е забавното. Лесно ми е да скачам, да търча или да бързам за някъде, промушвайки се сред хората по улиците… И до момента никой не е съумял да познае на какъв брой години съм! Вече за нищо на света не желая да бъда висока или даже междинна на растеж, не бих сменила за нищо този неповторим, чудноват, леко несъразмерен, обичан и единствено мой си дребен свят!