12-те най-смъртоносни вируса в историята
Вирусът е миниатюрен патоген, който инфектира кафези в живи организми. Те могат да се възпроизвеждат само като подчиняват и управляват други кафези, тъй като самите те не имат личен клетъчен уред за самовъзпроизвеждане.
Вирусите са доста дребни, с размери 15 – 350 nm, и са забележими единствено с електронен микроскоп. Имат разнообразна форма: сферични, пръчковидни, многостенна призма и други Терминът вирус нормално отбелязва тези частици, които заразяват еукариотни организми (всички многоклетъчни и доста едноклетъчни организми), а терминът бактериофаг или фаг – тези заразяващи прокариотни организми (бактерии и бактериоподобни доядрени организми).
За някои вирусни заболявания имунизациите и антивирусните медикаменти ни разрешиха да се предотврати необятното разпространяване на инфекциите и помогнаха на доста заболели хора да се възстановят. Например едрата шарка - успяхме да я изкореним изцяло.
Но светът е доста надалеч от успеха в битката с вирусите. През последните десетилетия няколко вируса, пристигнали от животните предизвикаха обилни огнища, отнемайки хиляди животи.
Вирусният вариант, който провокира експлоадирането на ебола през 2014-2016 година в Западна Африка, умъртви към 90% от хората, които бяха инфектирани, което го прави най-смъртоносният вирус в света.
Но има и други вируси, които са доста смъртоносни. Някои вируси, в това число новият ковид , който понастоящем провокира огнища по целия свят, имат по-ниска смъртност, само че към момента съставляват сериозна опасност за публичното здраве, защото към момента нямаме средства за битка с тях.
12-те най-смъртоносни вируса в историята
Учените идентифицираха вируса на Марбург през 1967 година, когато се появиха дребни огнища измежду лабораториите в Германия от инфектирани маймуни, импортирани от Уганда. Вирусът на Марбург е сходен на Ебола по това, че и двата могат да причинят хеморагична тресчица, което значи, че инфектираните хора развиват висока температура и кървене по цялото тяло, което може да докара до потрес, органна непълнота и гибел.
Коефициентът на смъртност при първото огнище е бил 25%, само че е над 80% при експлоадирането през 1998-2000 година в Демократична република Конго, както и при огнището през 2005 година в Ангола, съгласно Световната здравна организация (СЗО).
Първите известни огнища на ебола при хора са от 1976 година, когато по едно и също време в Република Судан и Демократична република Конго има огнища. Ебола се популяризира посредством кръвен контакт или други телесни течности или тъкан от инфектирани хора или животни. Известните варианти варират фрапантно по своята смъртоносност.
Избухването на Ебола в Западна Африка стартира при започване на 2014 година и е най-голямото и най-сложно огнище на заболяването досега, съгласно СЗО.
Въпреки че имунизациите против бяс от домашни любимци, които бяха въведени през 20-те години на предишния век, помогнаха болестта да стане извънредно рядко в развития свят, това положение остава сериозен проблем в Индия и елементи от Африка.
" Унищожава мозъка. Това е в действителност, в действителност неприятна болест ", споделя експертът по вируси лекар Мюлбергер. " Имаме ваксина против бяс и имаме антитела, които работят против бяс, тъй че в случай че някой бъде ухапан от лудо животно, можем да излекуваме този човек ", добавя тя.
В умозаключение Мюлбергер споделя: „ Ако не се лекувате, сигурно ще умрете “.
В актуалния свят най-смъртоносният вирус от всички може да е ХИВ. " Все още е този, който е най-големият палач ", споделя доктор Амеш Адаля, доктор по инфекциозни заболявания и представител на Американското общество за инфекциозни заболявания.
Около 32 милиона души са умряли от ХИВ, защото заболяването е била приета за първи път при започване на 80-те години. " Инфекциозната болест, която сега взема най-голямото въздействие върху човечеството, е ХИВ ", добавя Адала.
Мощните антивирусни медикаменти направиха допустимо хората да живеят години наред с ХИВ. Но заболяването продължава да опустошава доста страни с ниски и междинни приходи, където се срещат 95% от новите ХИВ инфекции. Почти 1 на всеки 25 възрастни в африканския район на СЗО е ХИВ-позитивен, което съставлява повече от две трети от хората, живеещи с ХИВ по света.
През 1980 година Световната здравна асамблея разгласи света за свободен от едрата шарка. Преди това хората се бориха с нея в продължение на хиляди години и заболяването убива към 1 на 3 от инфектираните. А оживелите остават с дълбоки, непрекъснати белези и неведнъж слепота.
Смъртността е била доста по-висока при популацията отвън Европа, където хората са имали дребен контакт с вируса, преди посетителите да го донесат в своите райони. Например историците считат, че 90% от локалното население на Америка е умряло от едра шарка, въведена от европейски откриватели. Само през 20 век едра шарка убива 300 милиона души.
" Това беше нещо, което стовари голяма тежест върху планетата, освен поради смъртността, само че и поради слепотата. И това подтикна акцията за премахване му от Земята ", споделя Адаля.
Белодробният синдром на Хантавирус (HPS) за първи път става прочут в Съединени американски щати през 1993 година, когато здрав, млад мъж от Навахо и годеницата му, умират в границите на дни от развиването на вируса.
Вирусът не се предава от един човек на различен, а хората хващат заболяването от зарезени мишки.
Друг Хантавирус предизвиква зараза при започване на 50-те години на предишния век, по време на Корейската война. Над 3000 американски бойци се заразили, а към 12% от тях починали.
По време на типичния грипен сезон до 500 000 души по света умират от заболяването, съгласно СЗО. Когато се появи нов вариант на грипа, разраства пандемия с по-бързо разпространяване на заболяването и неведнъж по-висока смъртност.
Най-смъртоносната грипна пандемия, от време на време наричана испански грип, стартира през 1918 година и лишава до 40% от популацията на света, като убива почти 50 милиона души.
" Мисля, че е допустимо да се случи още веднъж сходно нещо на испанския грип от 1918 година ", споделя Мюлбергер. " Ако нов грипен вариант откри път в човешката популация и може елементарно да се предава сред хората ще аргументи тежки болести и ще имаме огромен проблем. "
Вирусът на Денга се появява за пръв път през 50-те години във Филипините и Тайланд и от този момент се популяризира в тропическите и субтропичните региони на земното кълбо. До 40% от международното население в този момент живее в региони, където Денга е ендемична, а заболяването - при комарите, които я придвижват - евентуално ще се популяризира по-далеч, когато светът се затопли.
От Денга боледуват от 50 до 100 милиона души годишно, съгласно СЗО. Въпреки че смъртността от този вирус е по-ниска от някои други - при 2,5% от инфектираните вирусът може да аргументи болест, сходна на ебола, наречена хеморагична тресчица на Денга. Това положение има смъртност към 20%, в случай че не се лекува. " Наистина би трябвало да мислим повече за вируса на Денга, тъй като той съставлява действителна опасност за нас ", сигнализира Мюлбергер.
Две ваксини са разполагаем за отбрана на децата от Ротавирус, водеща причина за тежко заболяване измежду бебетата и дребните деца. Вирусът може да се популяризира бързо посредством това, което откривателите назовават фекално-орален път (което значи, че дребни частици фекалии в последна сметка се консумират).
Въпреки че децата в развития свят рядко умират от ротавирусна зараза , заболяването е палач в развиващия се свят, където рехидратационните лекувания не са необятно налични.
СЗО пресмята, че в международен мащаб 453 000 деца, по-малки от 5-години, са умряли от ротавирусна зараза през 2008 година Но страните, които са въвели имунизацията, оповестяват за внезапен спад в ротавирусните хоспитализации и смъртните случаи.
Вирусът, който предизвиква тежък изострен респираторен синдром, или SARS, се появи за първи път през 2002 година в провинция Гуандун в Южен Китай, съгласно СЗО. Първоначално вирусът се е появил в прилепи, след което е заразил и хората. След като потегля от Китай, SARS се популяризира в 26 страни по света, заразявайки над 8000 души и убивайки към 770 в течение на две години.
Заболяването предизвиква температура, настинка и болки в тялото и постоянно прогресира до пневмония, тежко положение, при което белите дробове се възпаляват и се пълнят с гной. SARS има приблизителна степен на смъртност от 9,6% и до момента няма утвърдено лекуване или ваксина. Въпреки това, не са регистрирани нови случаи на SARS от началото на 2000-те.
SARS-CoV-2 принадлежи към същото огромно семейство от вируси като SARS-CoV, известно като коронавируси, и бе разпознат за първи път през декември 2019 година в китайския град Ухан. Вирусът евентуално произлиза от прилепи, като SARS-CoV, и минава през междинно животно, преди да болести хората.
От появяването си вирусът е заразил десетки хиляди хора в Китай и хиляди други по света. Продължаващата зараза провокира обширна карантина на Ухан и околните градове, ограничавания за пътешестване до и от засегнатите страни и международни старания за създаване на диагностика, лекуване и ваксини.
Заболяването, породено от SARS-CoV-2, наречено COVID-19, има приблизителна смъртност от към 2.3%. Хората, които са по-възрастни или имат слаба имунна система са най-изложени на риск от тежко заболяване или затруднения. Честите признаци включват висока температура, суха кашлица и зной, а болестта може да премине в пневмония в тежки случаи.
Вирусът, който предизвиква респираторен синдром в Близкия изток, или MERS, провокира огнище в Саудитска Арабия през 2012 година и друго в Южна Корея през 2015 година Вирусът MERS принадлежи към същото семейство вируси като SARS-CoV и SARS-CoV-2, и евентуално също произлиза от прилепи. Заболяването заразява камилите, преди да премине в хората. Симптомите са мощна тресчица, кашлица и зной.
MERS постоянно прогресира до тежка пневмония и има приблизителна смъртност сред 30% и 40%, което го прави най-смъртоноснаият от известните коронавируси. Както при SARS-CoV и SARS-CoV-2, MERS към момента няма ваксина.
източник: www.livescience.com
Вирусите са доста дребни, с размери 15 – 350 nm, и са забележими единствено с електронен микроскоп. Имат разнообразна форма: сферични, пръчковидни, многостенна призма и други Терминът вирус нормално отбелязва тези частици, които заразяват еукариотни организми (всички многоклетъчни и доста едноклетъчни организми), а терминът бактериофаг или фаг – тези заразяващи прокариотни организми (бактерии и бактериоподобни доядрени организми).
За някои вирусни заболявания имунизациите и антивирусните медикаменти ни разрешиха да се предотврати необятното разпространяване на инфекциите и помогнаха на доста заболели хора да се възстановят. Например едрата шарка - успяхме да я изкореним изцяло.
Но светът е доста надалеч от успеха в битката с вирусите. През последните десетилетия няколко вируса, пристигнали от животните предизвикаха обилни огнища, отнемайки хиляди животи.
Вирусният вариант, който провокира експлоадирането на ебола през 2014-2016 година в Западна Африка, умъртви към 90% от хората, които бяха инфектирани, което го прави най-смъртоносният вирус в света.
Но има и други вируси, които са доста смъртоносни. Някои вируси, в това число новият ковид , който понастоящем провокира огнища по целия свят, имат по-ниска смъртност, само че към момента съставляват сериозна опасност за публичното здраве, защото към момента нямаме средства за битка с тях.
12-те най-смъртоносни вируса в историята
Учените идентифицираха вируса на Марбург през 1967 година, когато се появиха дребни огнища измежду лабораториите в Германия от инфектирани маймуни, импортирани от Уганда. Вирусът на Марбург е сходен на Ебола по това, че и двата могат да причинят хеморагична тресчица, което значи, че инфектираните хора развиват висока температура и кървене по цялото тяло, което може да докара до потрес, органна непълнота и гибел.
Коефициентът на смъртност при първото огнище е бил 25%, само че е над 80% при експлоадирането през 1998-2000 година в Демократична република Конго, както и при огнището през 2005 година в Ангола, съгласно Световната здравна организация (СЗО).
Първите известни огнища на ебола при хора са от 1976 година, когато по едно и също време в Република Судан и Демократична република Конго има огнища. Ебола се популяризира посредством кръвен контакт или други телесни течности или тъкан от инфектирани хора или животни. Известните варианти варират фрапантно по своята смъртоносност.
Избухването на Ебола в Западна Африка стартира при започване на 2014 година и е най-голямото и най-сложно огнище на заболяването досега, съгласно СЗО.
Въпреки че имунизациите против бяс от домашни любимци, които бяха въведени през 20-те години на предишния век, помогнаха болестта да стане извънредно рядко в развития свят, това положение остава сериозен проблем в Индия и елементи от Африка.
" Унищожава мозъка. Това е в действителност, в действителност неприятна болест ", споделя експертът по вируси лекар Мюлбергер. " Имаме ваксина против бяс и имаме антитела, които работят против бяс, тъй че в случай че някой бъде ухапан от лудо животно, можем да излекуваме този човек ", добавя тя.
В умозаключение Мюлбергер споделя: „ Ако не се лекувате, сигурно ще умрете “.
В актуалния свят най-смъртоносният вирус от всички може да е ХИВ. " Все още е този, който е най-големият палач ", споделя доктор Амеш Адаля, доктор по инфекциозни заболявания и представител на Американското общество за инфекциозни заболявания.
Около 32 милиона души са умряли от ХИВ, защото заболяването е била приета за първи път при започване на 80-те години. " Инфекциозната болест, която сега взема най-голямото въздействие върху човечеството, е ХИВ ", добавя Адала.
Мощните антивирусни медикаменти направиха допустимо хората да живеят години наред с ХИВ. Но заболяването продължава да опустошава доста страни с ниски и междинни приходи, където се срещат 95% от новите ХИВ инфекции. Почти 1 на всеки 25 възрастни в африканския район на СЗО е ХИВ-позитивен, което съставлява повече от две трети от хората, живеещи с ХИВ по света.
През 1980 година Световната здравна асамблея разгласи света за свободен от едрата шарка. Преди това хората се бориха с нея в продължение на хиляди години и заболяването убива към 1 на 3 от инфектираните. А оживелите остават с дълбоки, непрекъснати белези и неведнъж слепота.
Смъртността е била доста по-висока при популацията отвън Европа, където хората са имали дребен контакт с вируса, преди посетителите да го донесат в своите райони. Например историците считат, че 90% от локалното население на Америка е умряло от едра шарка, въведена от европейски откриватели. Само през 20 век едра шарка убива 300 милиона души.
" Това беше нещо, което стовари голяма тежест върху планетата, освен поради смъртността, само че и поради слепотата. И това подтикна акцията за премахване му от Земята ", споделя Адаля.
Белодробният синдром на Хантавирус (HPS) за първи път става прочут в Съединени американски щати през 1993 година, когато здрав, млад мъж от Навахо и годеницата му, умират в границите на дни от развиването на вируса.
Вирусът не се предава от един човек на различен, а хората хващат заболяването от зарезени мишки.
Друг Хантавирус предизвиква зараза при започване на 50-те години на предишния век, по време на Корейската война. Над 3000 американски бойци се заразили, а към 12% от тях починали.
По време на типичния грипен сезон до 500 000 души по света умират от заболяването, съгласно СЗО. Когато се появи нов вариант на грипа, разраства пандемия с по-бързо разпространяване на заболяването и неведнъж по-висока смъртност.
Най-смъртоносната грипна пандемия, от време на време наричана испански грип, стартира през 1918 година и лишава до 40% от популацията на света, като убива почти 50 милиона души.
" Мисля, че е допустимо да се случи още веднъж сходно нещо на испанския грип от 1918 година ", споделя Мюлбергер. " Ако нов грипен вариант откри път в човешката популация и може елементарно да се предава сред хората ще аргументи тежки болести и ще имаме огромен проблем. "
Вирусът на Денга се появява за пръв път през 50-те години във Филипините и Тайланд и от този момент се популяризира в тропическите и субтропичните региони на земното кълбо. До 40% от международното население в този момент живее в региони, където Денга е ендемична, а заболяването - при комарите, които я придвижват - евентуално ще се популяризира по-далеч, когато светът се затопли.
От Денга боледуват от 50 до 100 милиона души годишно, съгласно СЗО. Въпреки че смъртността от този вирус е по-ниска от някои други - при 2,5% от инфектираните вирусът може да аргументи болест, сходна на ебола, наречена хеморагична тресчица на Денга. Това положение има смъртност към 20%, в случай че не се лекува. " Наистина би трябвало да мислим повече за вируса на Денга, тъй като той съставлява действителна опасност за нас ", сигнализира Мюлбергер.
Две ваксини са разполагаем за отбрана на децата от Ротавирус, водеща причина за тежко заболяване измежду бебетата и дребните деца. Вирусът може да се популяризира бързо посредством това, което откривателите назовават фекално-орален път (което значи, че дребни частици фекалии в последна сметка се консумират).
Въпреки че децата в развития свят рядко умират от ротавирусна зараза , заболяването е палач в развиващия се свят, където рехидратационните лекувания не са необятно налични.
СЗО пресмята, че в международен мащаб 453 000 деца, по-малки от 5-години, са умряли от ротавирусна зараза през 2008 година Но страните, които са въвели имунизацията, оповестяват за внезапен спад в ротавирусните хоспитализации и смъртните случаи.
Вирусът, който предизвиква тежък изострен респираторен синдром, или SARS, се появи за първи път през 2002 година в провинция Гуандун в Южен Китай, съгласно СЗО. Първоначално вирусът се е появил в прилепи, след което е заразил и хората. След като потегля от Китай, SARS се популяризира в 26 страни по света, заразявайки над 8000 души и убивайки към 770 в течение на две години.
Заболяването предизвиква температура, настинка и болки в тялото и постоянно прогресира до пневмония, тежко положение, при което белите дробове се възпаляват и се пълнят с гной. SARS има приблизителна степен на смъртност от 9,6% и до момента няма утвърдено лекуване или ваксина. Въпреки това, не са регистрирани нови случаи на SARS от началото на 2000-те.
SARS-CoV-2 принадлежи към същото огромно семейство от вируси като SARS-CoV, известно като коронавируси, и бе разпознат за първи път през декември 2019 година в китайския град Ухан. Вирусът евентуално произлиза от прилепи, като SARS-CoV, и минава през междинно животно, преди да болести хората.
От появяването си вирусът е заразил десетки хиляди хора в Китай и хиляди други по света. Продължаващата зараза провокира обширна карантина на Ухан и околните градове, ограничавания за пътешестване до и от засегнатите страни и международни старания за създаване на диагностика, лекуване и ваксини.
Заболяването, породено от SARS-CoV-2, наречено COVID-19, има приблизителна смъртност от към 2.3%. Хората, които са по-възрастни или имат слаба имунна система са най-изложени на риск от тежко заболяване или затруднения. Честите признаци включват висока температура, суха кашлица и зной, а болестта може да премине в пневмония в тежки случаи.
Вирусът, който предизвиква респираторен синдром в Близкия изток, или MERS, провокира огнище в Саудитска Арабия през 2012 година и друго в Южна Корея през 2015 година Вирусът MERS принадлежи към същото семейство вируси като SARS-CoV и SARS-CoV-2, и евентуално също произлиза от прилепи. Заболяването заразява камилите, преди да премине в хората. Симптомите са мощна тресчица, кашлица и зной.
MERS постоянно прогресира до тежка пневмония и има приблизителна смъртност сред 30% и 40%, което го прави най-смъртоноснаият от известните коронавируси. Както при SARS-CoV и SARS-CoV-2, MERS към момента няма ваксина.
източник: www.livescience.com
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ