Виолета Ташева: Ключът към щастието се крие в автентичността
Виолета Ташева е Recruiting Senior Analyst в Аксенчър България и се занимава с откриването на гении за Оперативното звено на компанията. В интервала 2017-2019 година е част от френския екип, който завежда и обработва вреди за огромна застрахователна компания. Докато заема тази роля, осъзнава, че това, към което се стреми и ѝ доставя наслаждение, е ежедневното другарство с хората в екипа. Затова и за малко, през 2019 година, работи като „ Happiness управител “ на друго място, където се занимава с удовлетвореността на чиновниците, разнообразни КСО интензивности и събития. Връща се назад към предходната си работа и актуалната си роля при започване на 2020 година, а малко по-късно компанията, към която принадлежи, е добита от Аксенчър.
Едно от скъпите неща за Виолета са хората, с които работи. Екипът, от който е част, се състои от към 10 души. Въпреки големия мащаб на компанията (1100+ чиновници у нас), тя споделя, че връзките с сътрудниците ѝ са учредени на непосредственост, доверие и поддръжка. Според Виолета, другарската работна среда „ вкъщи “, както споделя, понижава извънредно доста напрежението от ежедневната динамичност.
Освен екипа и работната среда, един от главните мотиватори за нея са множеството начинания за ангажиране на чиновниците, които Аксенчър осъществя. За Вили е значимо компанията да се грижи за своите хора и да им дава опция да се припознават в нейните полезности, посредством действителни начинания.
Здравей, Виолета! Ти си Recruiting Senior Analyst в Аксенчър България и се занимаваш с откриването на гении за Оперативното звено на компанията. Коя е най-вълнуващата, само че и най-предизвикателната част от твоята работа?
Когато дълго време работиш с даден екип, изграждате добра връзка, знаеш какви са динамичността и настроението в екипа и се стремиш да намериш не просто човек, владеещ избран непознат език, а подобен, който би се вписал и би се чувствал добре тъкмо в този екип. Именно когато свържеш „ точния “ претендент с „ верния “ екип, удовлетворението е огромно. Наблюдаваш една симбиоза, която постоянно трае години.
Работила си като „ Happiness управител “. Къде се крие салдото в удовлетвореността на един чиновник, изключително в огромна интернационална компания?
Като обществени същества, хората умишлено или не, се стремим да бъдем част от нещо по-голямо. Именно това – да принадлежиш, да вярваш в компанията и да знаеш, че има смисъл, че работата ти има и добавена стойност, че работиш за нещо по-голямо и значимо – тогава, мисля, сме същински задоволени.
Доколко е значима другарската среда в работната атмосфера и по какъв начин насърчаваш да се утвърждава тя?
Ясно е, че не може всички да бъдем другари, както на работа, по този начин и отвън нея, само че ведрото и почтително държание са нужни, с цел да работим в приятна атмосфера. Дистанционната работа несъмнено въздейства на екипния дух, по тази причина аз постоянно предизвиквам ръководителите на екипите по-често да провеждат срещи със чиновниците – както в офиса, по този начин и отвън него.
Самата ти как успяваш да намериш баланс сред персоналното и професионалното, тъй че едното да не пречи на другото?
Ако би трябвало да съм почтена, при работа напълно от у дома ми е мъчно. В един миг понятието „ работно време “ се размива и работният ден става все по-дълъг и по-дълъг. Често обаче си напомням, че не трябва да ощетявам околните си и това ме стимулира да изключа компютъра. Също и заниманията – те са към 230 (смее се) и ми служат за зареждане на батериите. Когато се претоваря, знам тъкмо какво да направя, с цел да презаредя, с цел да може на идващия ден още веднъж да съм продуктивна.
За теб е значимо чиновниците в компанията да се припознават в нейните полезности и по тази причина организирате разнообразни начинания. Разкажи ни повече за тях!
Много е удовлетворяващо, когато персоналните ти полезности се припокриват с тези на компанията – отсам идва добавената стойност. Въпреки че Аксенчър е световна компания, с помощта на Комитета ни за ангажираност на чиновниците съумяваме да подпомогнем доста локални дела. През месец юни се организира първата ни акция за доброволчество след пандемията. Компанията предизвиква чиновниците да подаряват 4 часа от работния си ден на определена от тях самодейност. Много деликатно подбрахме идеите, с цел да има „ за всеки по нещо “. Аз се включих в облагородяването на зоологическата градина. Беше отлично, тъй като имахме опцията да се срещнем с сътрудници от други екипи, до момента в който вършим нещо потребно.
Включваш се в доста благотворителни дела. Станаха ли хората по-отворени към доброволчеството?
Наблюденията ми са, че хората са отворени към сходни действия, когато обаче са проведени и насърчавани. Т.е. разликата в броя участници при локално проведена акция и просто изпратен имейл, за да осведоми чиновниците за политиката за непринуден труд, е забележителна.
Има още...
Едно от скъпите неща за Виолета са хората, с които работи. Екипът, от който е част, се състои от към 10 души. Въпреки големия мащаб на компанията (1100+ чиновници у нас), тя споделя, че връзките с сътрудниците ѝ са учредени на непосредственост, доверие и поддръжка. Според Виолета, другарската работна среда „ вкъщи “, както споделя, понижава извънредно доста напрежението от ежедневната динамичност.
Освен екипа и работната среда, един от главните мотиватори за нея са множеството начинания за ангажиране на чиновниците, които Аксенчър осъществя. За Вили е значимо компанията да се грижи за своите хора и да им дава опция да се припознават в нейните полезности, посредством действителни начинания.
Здравей, Виолета! Ти си Recruiting Senior Analyst в Аксенчър България и се занимаваш с откриването на гении за Оперативното звено на компанията. Коя е най-вълнуващата, само че и най-предизвикателната част от твоята работа?
Когато дълго време работиш с даден екип, изграждате добра връзка, знаеш какви са динамичността и настроението в екипа и се стремиш да намериш не просто човек, владеещ избран непознат език, а подобен, който би се вписал и би се чувствал добре тъкмо в този екип. Именно когато свържеш „ точния “ претендент с „ верния “ екип, удовлетворението е огромно. Наблюдаваш една симбиоза, която постоянно трае години.
Работила си като „ Happiness управител “. Къде се крие салдото в удовлетвореността на един чиновник, изключително в огромна интернационална компания?
Като обществени същества, хората умишлено или не, се стремим да бъдем част от нещо по-голямо. Именно това – да принадлежиш, да вярваш в компанията и да знаеш, че има смисъл, че работата ти има и добавена стойност, че работиш за нещо по-голямо и значимо – тогава, мисля, сме същински задоволени.
Доколко е значима другарската среда в работната атмосфера и по какъв начин насърчаваш да се утвърждава тя?
Ясно е, че не може всички да бъдем другари, както на работа, по този начин и отвън нея, само че ведрото и почтително държание са нужни, с цел да работим в приятна атмосфера. Дистанционната работа несъмнено въздейства на екипния дух, по тази причина аз постоянно предизвиквам ръководителите на екипите по-често да провеждат срещи със чиновниците – както в офиса, по този начин и отвън него.
Самата ти как успяваш да намериш баланс сред персоналното и професионалното, тъй че едното да не пречи на другото?
Ако би трябвало да съм почтена, при работа напълно от у дома ми е мъчно. В един миг понятието „ работно време “ се размива и работният ден става все по-дълъг и по-дълъг. Често обаче си напомням, че не трябва да ощетявам околните си и това ме стимулира да изключа компютъра. Също и заниманията – те са към 230 (смее се) и ми служат за зареждане на батериите. Когато се претоваря, знам тъкмо какво да направя, с цел да презаредя, с цел да може на идващия ден още веднъж да съм продуктивна.
За теб е значимо чиновниците в компанията да се припознават в нейните полезности и по тази причина организирате разнообразни начинания. Разкажи ни повече за тях!
Много е удовлетворяващо, когато персоналните ти полезности се припокриват с тези на компанията – отсам идва добавената стойност. Въпреки че Аксенчър е световна компания, с помощта на Комитета ни за ангажираност на чиновниците съумяваме да подпомогнем доста локални дела. През месец юни се организира първата ни акция за доброволчество след пандемията. Компанията предизвиква чиновниците да подаряват 4 часа от работния си ден на определена от тях самодейност. Много деликатно подбрахме идеите, с цел да има „ за всеки по нещо “. Аз се включих в облагородяването на зоологическата градина. Беше отлично, тъй като имахме опцията да се срещнем с сътрудници от други екипи, до момента в който вършим нещо потребно.
Включваш се в доста благотворителни дела. Станаха ли хората по-отворени към доброволчеството?
Наблюденията ми са, че хората са отворени към сходни действия, когато обаче са проведени и насърчавани. Т.е. разликата в броя участници при локално проведена акция и просто изпратен имейл, за да осведоми чиновниците за политиката за непринуден труд, е забележителна.
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ