Пустинниците в Израел разговарят един път седмично
Винаги си коства човек да посети Светите земи. Не единствено на поклонническо пътешестване, ами и с цел да види пустинята. Кореспондентите на БНР в Израел Феня и Искра Декало взеха решение да съчетаят двете и потеглиха по пътя на отшелниците в Юдейската пустиня.
„ Удобни, затворени обувки, шапка с огромна външна страна, слънцезащитен крем и доста, но доста вода. Така изглеждаше подготовката за похода по ждрелото на река Прат в Юдейската пустиня – споделя Феня Декало. – Някога тук е било морско дъно. Все още доста неща припомнят подводен пейзаж, само че вместо риби се стрелкат птици. Скалите са съвсем отвесни и надупчени като сирене с пещери. Първата ни цел е най-голямата пещера в региона, която носи името на първият пустинник тук – Харитон. Той е роден в турския град Коня. Там е бил преследван за християнската си религия и решил да се реалокира по-близо до Йерусалим. Но по пътя бил покорен от разбойници. Те го довели в своята пещера измежду пустинята и се готвили на идващия ден да се разправят с него. Вечерта имали запой. Харитон енергично се молил Богу за помощ. Тогава видял по какъв начин змия се промъква в пещерата и излива своята отрова в съда с вино. Разбойниците пили от него и на сутринта всички били мъртви. Харитон се оказал в пригодена за живеене пещера освен това цялостна с всевъзможни съкровища. Решил с тях да построи манастир. Към него имало и учебно заведение за подготовка на отшелници “, прибавя Феня.
„ Само на пръв взор наподобява доста просто да се живее в пещера посред пустинята. Още повече, че пустинниците нямали право да поддържат връзка с останалите отшелници в различен ден, с изключение на в неделя, продължава Искра. – Не са можели да разчитат на помощ в делничните дни. Трябвало някой да научи пришълците по какъв начин да оцеляват, тъй като множеството пустинници не били локални люде. Оказва се, че и в най-сухата пустиня има растения, които могат да се ядат. По цвета на избран тип буболечки може да се разпознае дали има плитка подпочвена вода и дали тя не е солена.
Още за Юдейската пустиня и нейните отшелници – в звуковия файл.
Снимки: Феня и Искра Декало
„ Удобни, затворени обувки, шапка с огромна външна страна, слънцезащитен крем и доста, но доста вода. Така изглеждаше подготовката за похода по ждрелото на река Прат в Юдейската пустиня – споделя Феня Декало. – Някога тук е било морско дъно. Все още доста неща припомнят подводен пейзаж, само че вместо риби се стрелкат птици. Скалите са съвсем отвесни и надупчени като сирене с пещери. Първата ни цел е най-голямата пещера в региона, която носи името на първият пустинник тук – Харитон. Той е роден в турския град Коня. Там е бил преследван за християнската си религия и решил да се реалокира по-близо до Йерусалим. Но по пътя бил покорен от разбойници. Те го довели в своята пещера измежду пустинята и се готвили на идващия ден да се разправят с него. Вечерта имали запой. Харитон енергично се молил Богу за помощ. Тогава видял по какъв начин змия се промъква в пещерата и излива своята отрова в съда с вино. Разбойниците пили от него и на сутринта всички били мъртви. Харитон се оказал в пригодена за живеене пещера освен това цялостна с всевъзможни съкровища. Решил с тях да построи манастир. Към него имало и учебно заведение за подготовка на отшелници “, прибавя Феня. „ Само на пръв взор наподобява доста просто да се живее в пещера посред пустинята. Още повече, че пустинниците нямали право да поддържат връзка с останалите отшелници в различен ден, с изключение на в неделя, продължава Искра. – Не са можели да разчитат на помощ в делничните дни. Трябвало някой да научи пришълците по какъв начин да оцеляват, тъй като множеството пустинници не били локални люде. Оказва се, че и в най-сухата пустиня има растения, които могат да се ядат. По цвета на избран тип буболечки може да се разпознае дали има плитка подпочвена вода и дали тя не е солена. Още за Юдейската пустиня и нейните отшелници – в звуковия файл.
Снимки: Феня и Искра Декало
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ