Винаги съм вярвала, че съм търпелив човек, способен да мисли,

Винаги съм вярвала, че съм толерантен човек, кадърен да мисли, преди да работи и да споделя тежки думи. Не се запалвам елементарно и мисля за следствията. Расъждавам, постоянно се пробвам да се слага на мястото на отсрещната страна и да диря съответни решения. Въпреки това, с появяването на децата и съвсем мигновеното порастване на огромния ми наследник, разбирам, че, когато става въпрос за тях, не мога да съм постоянно уравновесена и рационална. Майчинският ми инстинкт за отбрана работи на толкоз високи обороти, че сега, в който се включи, чувствам, че ставам различен човек – но, безусловно различен. Толкова примитивен, толкоз плашещ и толкоз същински. Страхът и желанието да защитиш рожбата са са толкоз мощни, че изместват всичко останало, забелязали ли сте? Няма значение каква е съответната обстановка – резултатът е съвсем постоянно еднакъв. Ако децата ми са застрашени, не съм способна да се притежавам, задвижват ме най-първични и чисто скотски инстинкти.

Още слушам свистенето на футболната топка, която съвсем отнесе главата на дребният ми наследник, когато беше на седем месеца и се разхождахме в парка. Шокът, който претърпях, адреналинът, който като че ли затанцува шеметно във вените ми, сълзите, ужасът, че може този удър да е съдбовен, неспособността ми да се овладея и да успокоя изпадналото ми в спазми от плач дете... Желанието ми да смачкам отговорните за този случай деца, които изцяло несъзнателно и без предумисъл предизвикаха тази обстановка...Страхът и желанието да защитиш рожбата са са толкоз мощни, че изместват всичко останало.Не мога да допускам и по какъв начин се скарах на едно от най-близките приятелчета на огромния ми наследник, че го одра грубо след малко блъскане. Знам, че би трябвало да се намесваме, когато е належащо, само че не мисля, че е редно да възпитаваме непознатите деца. Въпреки това, даже не оставих опция на родителите на детето да реагират. Желанието ми да защитя сина си ме изстреля незабавно на сцената на техния дуел за по-малко от секунда.

Това, че съм майка, оправдава реакциите ми, само че желая да овладея този инстинкт. Не желая да се трансформира в орлица, способна да избоде очите на близките сега, в който усети опасност за децата си. Опитвам се да пребивавам с лудата в мен и да не й разрешавам да ме трансформира в една неуравновесена и изцяло неспособна да управлява страстите си жена. А това е значимо не толкоз за мен, що се касае за тези дребни създания, които толкоз доста обичам и желая да трансформира в зрели и виновни персони, способни да се оправят независимо в живота, без да нараняват хората към себе си.