Винаги съм искала да бъда педиатър. Дори в най-ранните си

" Винаги съм желала да бъда педиатър. Дори в най-ранните си детски мемоари не помня миг, в който да съм се изкушавала да бъда певица, актриса, учителка или просто доктор. Отгледана от майка, която беше образец за мъжество, неповторима жена, стопанка, експерт, Човек и герой, научих доста неща за живота в чужбина. Две от тях бяха изключително значими за моето развиване като персона. Макар да говореше ужасяващ български, тя постоянно споделяше: “За да покажеш почитание към страната, която те е приела, би трябвало най-малкото да знаеш езика и историята. ” Второто нещо, което държеше да запомня, беше: “Щом не можеш да се прибереш и да помагаш вкъщи, длъжна си да го направиш тук. Човек се бори с несправедливостите на всички места посредством това, в което е най-хубав. ”

И ето ме през днешния ден - добра само в работата си (е, и готвенето, само че то не е подобаваща идея за мен, а по-скоро метод за разтоварване). Педиатрията е всичко, което имам, което съм, което мога да бъда. Не имах вяра, че ще доближи миг, в който иска ми се наложи да се боря за правото си да работя добре и в същото време да оцелея.  

От време на време около предизборни акции, около рождественските празници или Първи юни току някой се сети за болната тематика: неналичието на една Национална педиатрична болница в България. В последните месеци неналичието на задоволително експерти по здравни грижи, което се свързва главно с неналичието на съответно възнаграждение, сподели едно от грозните лица на българското опазване на здравето. Така в шума от митингите (по-малко, в сравнение с чаках и печално неподкрепени от обществото) и отвън прожекторите по време на гореспоменатите празници остана заглъхнал пронизителният вик на работещите в единствената налична, въпреки и НЕ-национална детска болница.

Призовахме обществото да ни поддържа едвам откакто не получихме отговор и поддръжка от институциите. Призовахме хората да поемат ангажимент към здравето на децата и да ни разрешат да продължим да работим . Сред обещанията за нова постройка и виковете за по-високи заплати никой не вижда нашата мъка. Може би и ние сме отговорни за това и сме замязяли на пациент, който има тежки признаци от доста дълго време, само че стиска зъби и едвам когато не може даже да доближи до болничното заведение, протяга безпомощно ръце към близките. Виновни сме, въпреки да нямахме необикновен избор.

Не можехме да изоставим децата, за които се грижим, по тази причина изоставихме своите.

Не можехме да убедим лечебните заведения да заплащат за тяхното лекуване, по тази причина го направихме за сметка на заплатите си, нямахме време да се разправяме с властта, по тази причина тя комфортно продължи да се гаври с детското опазване на здравето. Сега, застанали на ръба на физическото и психическото си оцеляване, желаеме хората да ни чуят и да употребяват своята мощ на гласоподаватели, на общество, на родители, с цел да ни оказват помощ.

Имаме три елементарни претенции:

1.    Специален статут на единствената детска болница в страната,със съответното финансиране, което да не постанова да бъде комерсиално сдружение.

2.    Отпадане на лимитите при хоспитализация на децата.

3.    Достойно възнаграждение на труда ни.

В нашата болница работим с неповторими деца, с голям брой тежки и редки болести (особено в отделението по Клинична генетика). Налага ни се да четем часове наред, с цел да можем да помогнем на детето, тъй като това не са общоприетите неща, които се учат в университета.

Работейки на две места (не с цел да трупаме пари, а тъй като заплатата ни в болничното заведение едвам покрива наема ни с част от месечните сметки за ток и вода - не е преувеличение), времето за четене е за сметка на съня ни или на времето, което се чака да отделим на фамилиите си.

Работейки на две и повече места, лекарите, медицинските сестри и лаборантите към този момент са в положение, в което има все по-голям риск да сбъркат нещо в работата си, което е рисково за живота на децата, като в същото време слагаме в риск личното си здраве.

Мнозина от Вас не знаят какъв брой от нас идват на работа, откакто са били на тежки лечения (включително химиотерапия и лъчетерапия), тъй като няма кой да ни замести. Да, ние всички сме педиатри и педиатрични сестри, само че казусът е, че работим в тесни области, в които сме толкоз малко, че не можем да си позволим неявяване.

Знаете ли, че поради неналичието на фрагменти и неспособност да се заплащат надработени часове има отделения, които се постанова да затварят в събота и неделя, а ако се появи дете, се постанова да го преведат в друга клиника. Тъй като сестрите от другите клиники не са подготвени в елементи за всеки профил (невъзможно е), се постанова лекарите да сме разполагаем по телефона (ако сме късметлии) или на място в болничното заведение, с цел да наблюдават пациента, тъй като не могат да разчитат на необразован личен състав и тъй като надработените от тях часове, в случай че не са в график за наряди, никой не ги заплаща. Лекарският труд е безвъзмезден. Безплатен е и този на медицински сестри, които се постанова да остават след нощната промяна 2-3 часа, с цел да оказват помощ на сътрудниците си от дневната промяна, тъй като една сестра не може да се оправи с всички отговорности по децата в едно поделение.

В тази болница санитарите са на минимална работна заплата, с 40 лв. повече от тях получават медицинските ни сестри, а лекарите – към 120-150 лева.повече.

В тази болница междинната възраст на медицинските сестри в болничното заведение е към 57-60 година

В тази болница няколко пъти към този момент реанимирахме сътрудници на промяна.

В тази болница умря един сътрудник, изпълнявайки служебните си отговорности. Навсякъде може да се случи, просто при нас вероятността е доста по-голяма и рискът за пациентите надлежно - по-висок.  

С наложените предели се стигна до това, че преди се постановяваше месец и половина-два изчакване, с цел да бъде признато дете за диагностично уточняване в някоя от неповторимите за страната клиники, а в този момент срокът стана два-три месеца месеца. Друга оригиналност е, че болничните кревати към този момент са свързани с тесните ни специалности със подобаващ код, без значение от това, че сме педиатри.

Това докара до обстановка, в която да вземем за пример не би трябвало да приема пациент с тежък белодробен проблем в поделение по ревматология (дори да има свободни легла), в случай че не напиша подправена диагноза или не го приема за сметка на болничното заведение, което значи за сметка на заплатите ни , тъй като сме комерсиално сдружение с единствен приход от НЗОК. Ние не връщаме деца , с изключение на при физическа липса на кревати. Не лъжем , тъй като знаем след това какъв брой “услужливи ” са от време на време родителите да опишат по какъв начин “крадливите лекари източват касата ”. Затова си намерихме още един метод да понижим приходите си - като бъдем същински лекари и хора.

Едва ли в друга болница медицинските сестри са поискали нарастване на заплатите с думите: “Моля Ви, вдигнете заплатите, с цел да дойдат нови хора, с цел да можем да работим. ”

Едва ли са доста лекарите, с изключение на педиатрите от нашата болница, които пътувайки в чужбина, купуват медикаменти за незабавните потребности на пациентите си от личния си джоб или с пари на другари, които са решили да оказват помощ.

Понякога спасението на едно дете с тежко метаболитно заболяване коства 40 лева Можете ли да си визиите детето Ви да си отиде поради нещо, струващо 40 лева?!

Знаете ли за какво не си тръгнахме, както елементарно можем да създадем? Защото никой не желае да поеме нашите пациенти. Защото не е значимо единствено да ни дадат естествени заплати, а да не се постанова родителите да заплащат непостижими суми за диагностика и лекуване.

Можем да отидем в друга болница, само че ще лекуваме единствено децата на тези, които имат пари, а ние имаме пациенти, които освен нямат средства, а няма и от кого да вземат заем.

Колко от Вас знаят, че ЕДИНСТВЕНАТА ДЕТСКА БОЛНИЦА в България НЕ разполага със скенер, да не приказваме за ядреномагнитен резонанс!

Ако ЯМР не е наложително незабавно проучване, то компютърната томография е наложителна.

Осигуряването на специфичен статут на болничното заведение ще обезпечи средства за модернизиране, излизане от отровната хватка на здравната каса и опция за съответно възнаграждение на труда на експертите, привличане на нови и способни хора, с което да се обезпечи допустимо най-хубаво качество на предлаганата услуга за НАШИТЕ деца.

Подкрепете ни, с цел да не се постанова да чакате месеци, с цел да забележим детето Ви, а то в този интервал да се утежнява или да загине.

Подкрепете ни, с цел да можете да спасите личния си народ през децата си.

Подкрепете ни, тъй като всяко изгубено дете е непосилен спомен за Вас и нас, само че то е и голяма загуба за света.

Подкрепете ни, тъй като няма да има кой да застане до Вас в миг на потребност.

Всяко дете е почтена идея, а в педиатрията няма изгубени дела ! "

#бъдинашглас #спасипедиатрията

Подкрепи Педиатрията!

Автор: Доктор Адил Кадъм, педиатър