Журналистът от Псков Светлана Прокопиева: Всички "чуждестранни агенти" заминаха
" Винаги ми се е желало моята страна да бъде една от водещите европейски страни. Европейски, а не средноазиатски. В реалност се движим по-скоро по посока на Туркменистан, в сравнение с Европа и това въобще не ми харесва ".
Това се думи на съветската журналистка от град Псков Светлана Прокопиева в изявление за БНР през 2019 година Тогава тя беше упрекната от съветските управляващи в " обществени апели към терористична активност и обществено оправдаване на тероризма " поради журналистически коментар. В него Светлана се опита да отговори на въпроса за какво 17-годишният анархист Михаил Жлобицки взриви бомба в постройката на Федералната работа за сигурност в Архангелск, убивайки себе си и ранявайки още трима души. Делото на Светлана влезе в съда през лятото на 2020 година Прокуратурата изиска шест години ефикасна присъда, само че в последна сметка Светлана беше наказана да заплати санкция от 500 хиляди рубли или към 6500 $.
Днес тя е измежду стотиците хиляди съветски жители, които избраха да емигрират, откакто властта в Москва стартира това, което евфемистично назова " специфична военна интервенция ", а описването на протичащото се в Украйна с думи като " война ", " експанзия " и " инвазия " беше неразрешено със закон. Със Светлана Прокопиева беседва кореспондентът на БНР в съветската столица Ангел Григоров.
Светлана, за какво решихте да напуснете Русия?
" Реших да напусна Русия за един ден. Съвсем непринудено. Изобщо не желаех да емигрирам и даже да напущам Псков, тъй като ми харесваше да пребивавам там. Решението ми беше стимулирано от съображения за сигурност. На 18 март обискираха дома ми по отношение на наказателно дело, по което се повеждам очевидец и към което, както и към хипотетичното закононарушение, нямам безусловно никакво отношение. Казаха, че в някакъв Телеграм канал има някакво известие, което губернаторът е счел за клюка, а аз съм очевидец на това и незабавно би трябвало да бъда обискирана.
Това е неуместно единствено по себе си. Още по-нелепо е, че пристигнаха със особено поделение, което разруши вратата на дома ми. Събориха ме на земята и ми вързаха ръцете зад тила с белезници. След това направиха обиск. И всичко това, в случай че съм очевидец. Свидетел на какво - не е ясно. И всичко това без правосъдно решение, тъй като били налице неотложни условия. Макар че, доколкото ми е известно, са се подготвяли за обиска минимум една седмица.
След това си дадох сметка, че може да идват всеки ден. Че даже и да купя нов телефон, те отново ще го намерят. Рано или късно ще намерят и преносимия компютър, който криех всяка вечер. Да живееш по този метод значи, че не можеш да работиш обикновено. Постоянно би трябвало да мислиш какво приказваш. Не можеш свободно да изказваш мнението си. Бях изправена пред елементарен избор - да отпътува и да продължа да върша това, което върших и в Русия, само че към този момент в сигурност или да остана и да се боря, рискувайки да получа наказателно дело за държавна измяна и 15 години затвор за дискредитиране на съветската войска. Затова взех решение да отпътува. "
Каква беше задачата на визитата - заплашване или нещо друго?
" Да, мисля, че това беше самобитна акция за заплашване, с цел да ме изгонят някъде в чужбина. Защото тези обиски бяха осъществени по едно и също време на 12 адреса. Част от хората към този момент бяха отпътували. Друга част се скриха, с цел да не бъдат арестувани. С още един политически деятел - Николай Кузмин - постъпиха по същия метод: на земята с белезници пред очите на детето му.
Това е изцяло безсмислено и безпричинно от позиция на процесуалните процедури. Това е нарушаване на Закона за полицията, на който всички тези хора с пагони би трябвало да се подчиняват. Това в действителност беше акция за заплашване. Получи се забавно съвпадане, тъй като по същото време Владимир Путин произнесе речта си за националните предатели. И сподели, че има хора, които гледат на Запад. Стана ясно, че сезонът за лов на вещици е открит . "
Става дума за националните предатели и за така наречен " пета колона ", от която евентуално и Вие сте част.
" Да. Вероятно попадам в техния лист под номер едно или под един от първите номера в Псковска област. Разбирате ли, не че тези органи работят доста. Просто попълнят статистиката си. Имат лист с хора, които могат да бъдат упрекнати в национално изменничество : политически деятел, някакъв човек, който се е занимавал с цивилен планове, опозиционен публицист, самостоятелен анализатор. Всичките към този момент са в листата. Не се постанова да търсят други. Щом попадам в листата, значи съм в първите редици на националните предатели. Никой няма да се интересува от моите възгледи и убеждения. Никой няма да чете това, което пиша. Има фамилия Прокопиева - отивай да обискираш Прокопиева! Честно казано, не е доста прелестно да се живее в такива условия. "
Къде се намирате сега?
" Сега съм в Латвия. Латвийското консулство прояви извънредно схващане. Много бързо проведоха процедурата. Просто им написах писмо и обясних обстановката. Веднага ме поканиха на изявление. Помогнаха ми да попълня документите за виза. Направих си PCR-тест и някакви застраховки. Мигновено проведох всичко това и се оказах в Латвия благодарение на латвийското консулство. "
" Със същото, с което и в Русия, само че към този момент не се опасявам от визитите на силоваците. Винаги съм работила отдалечено и не преставам да го върша. "
Все още няма точна статистика, само че е реалност, че стотици хиляди руснаци емигрират след началото на това, което властта назовава " специфична военна интервенция в Украйна ". Какви са претекстовете на тези хора?
" Нямам статистика, само че мога да кажа, че към мен има доста хора, които отпътуваха. Петима души от Псков. Колегите ми от Москва също са тук. Поне половината от тези хора също отпътуваха от съображения за сигурност. По същия метод, след обиски и другарство с Федералната работа за сигурност, схванаха, че не са мечтани в родината си и би трябвало да избират сред пандиза и чужбина .
Мнозина отпътуват превантивно, без да чакат започването на наказателно гонене. Знаете, че у нас имаше акция за определянето на физически лица и медии за задгранични сътрудници. Всички " задгранични сътрудници " отпътуваха .
Заминаха в това число и тези, които имаха по този начин наречените " стилистически различия с режима " . Тоест тези, на които им стана обратно да са потопени в атмосферата, която се възцари в Русия. Да не са част от страна-агресор, тъй като това в действителност е доста неприятно, срамно и нищо не можеш да направиш. Защото, както добре знаете, митингите в Русия са невъзможни.
Има, несъмнено, и такива, които отпътуваха под паника, с цел да се презастраховат. Обикновено те губят най-вече. Купуваха си най-скъпите билети. Наемаха първото изпаднало жилище за луди пари. Не вземаха със себе си нищо или вземаха ненужни предмети. Не е допустимо да се вземе вярно решение в положение на суматоха. Тези хора също не са малко.
Има и хора, които от дълго време възнамеряваха да емигрират, тъй като не им харесва това, което става в Русия. За тях това беше последната капка, която преля чашата . "
Искате ли да се върнете в Русия?
" Да. Там останаха фамилията ми, котките ми, домът ми. Всички обичани неща. Моето кътче на Земята, за което усещам някаква отговорност. Разбира се, че бих желала да пребивавам там. "
Усещали ли сте враждебно отношение към Вас единствено тъй като сте рускиня?
" Не. Нито един път не съм се сблъсквала. И тук, както и във всяка друга страна не всички наблюдават новините и не всички се интересуват от политика. А с тези, които се интересуват и наблюдават, е задоволително просто да поговориш. Да споделиш страстта, естествените и разбираеми отвращение и тъга от това, което става. Тогава схващат, че си човек като тях. Да, приказваш на съветски език, само че в това време приказваш и на езика на мира . "
И въпреки всичко има прояви на русофобия в Европа?
" Разбира се, не изключвам, че са вероятни такива случаи, просто тъй като всичко е допустимо. Нека признаем, че сега русофобията има някои учредения. Първо тъй като светът не разбра за какво Русия би трябвало да води война със прилежаща страна, която нищо не й е направила. Защо стартира война, в която никой по никакъв метод нищо няма да завоюва, за какво съветският народ преглътна това, за какво съветският народ стартира да се кичи с тази писмен знак Z? Това също е доста странна история. Възпитателите в детските градини подреждат децата във формата на буквата Z . Мисля, че светът ни мисли за луди, когато вижда това. "
Наскоро съветските управляващи не разрешиха активността на западните неправителствени и правозащитни организации. За какво е знак това?
" За тях вероятно това е заличаване на задграничното въздействие . Защото заради някакви аргументи нашата върхушка счита, че правата на индивида не се отнасят за Русия. Че политологията е някаква митична просвета и че сменяемостта на властта също е някаква западна концепция, а не закон на ефикасната народна власт. Демокрацията също въобще не е съветска. "
Някой би ви възразил, че Русия има собствен личен, необикновен, друг от западния път на развиване. Така нареченият трети път.
" Нека конкретизираме какъв е този трети път. Не знаем какъв може да бъде третият път на Русия, тъй като тя в никакъв случай не е била свободна и не е могла да си проправи този път. Защо си мислим, че диктатурата е особеният път на Русия? Тогава с какво се разграничава Ирак? Северна Корея също ли върви по трети път? А за какво си мислим, че менталното иго е особеният път на Русия? Вечно подчиненото състояние на работещите в бюджетната сфера и готовността им да се строяват във формата на буквата Z също ли е трети път? Или нищетата на хората, които работят за страната - като лекарите и учителите?
Досега цялата тази специфичност на развиването на Русия се е изграждала върху отрицанието. На отрицанието на европейските полезности, на отрицанието на американския метод за ръководство на обществото и страната. Тоест ние отхвърляме западните институции и споделяме, че си имаме необикновен път. В същото време виждаме, че нищо не работи.
Зад всички тези диалози за третия път, за нашите особености, за това, че не сме като всички останали стои една елементарна концепция - разрешете ни да продължим да крадем, оставете ни на мира, към този момент сме заели местата си. Какви избори? Каква народна власт? Каква действителна политика? Какви митинги? Ние си имаме необикновен път. Просто това е концепция за опазване на властта в едни и същи ръце в продължение на 20 години. Видяхме до каква степен се стигна. Няма никакъв необикновен път. Особеният път води до война . "
Това се думи на съветската журналистка от град Псков Светлана Прокопиева в изявление за БНР през 2019 година Тогава тя беше упрекната от съветските управляващи в " обществени апели към терористична активност и обществено оправдаване на тероризма " поради журналистически коментар. В него Светлана се опита да отговори на въпроса за какво 17-годишният анархист Михаил Жлобицки взриви бомба в постройката на Федералната работа за сигурност в Архангелск, убивайки себе си и ранявайки още трима души. Делото на Светлана влезе в съда през лятото на 2020 година Прокуратурата изиска шест години ефикасна присъда, само че в последна сметка Светлана беше наказана да заплати санкция от 500 хиляди рубли или към 6500 $.
Днес тя е измежду стотиците хиляди съветски жители, които избраха да емигрират, откакто властта в Москва стартира това, което евфемистично назова " специфична военна интервенция ", а описването на протичащото се в Украйна с думи като " война ", " експанзия " и " инвазия " беше неразрешено със закон. Със Светлана Прокопиева беседва кореспондентът на БНР в съветската столица Ангел Григоров.
Светлана, за какво решихте да напуснете Русия?
" Реших да напусна Русия за един ден. Съвсем непринудено. Изобщо не желаех да емигрирам и даже да напущам Псков, тъй като ми харесваше да пребивавам там. Решението ми беше стимулирано от съображения за сигурност. На 18 март обискираха дома ми по отношение на наказателно дело, по което се повеждам очевидец и към което, както и към хипотетичното закононарушение, нямам безусловно никакво отношение. Казаха, че в някакъв Телеграм канал има някакво известие, което губернаторът е счел за клюка, а аз съм очевидец на това и незабавно би трябвало да бъда обискирана.
Това е неуместно единствено по себе си. Още по-нелепо е, че пристигнаха със особено поделение, което разруши вратата на дома ми. Събориха ме на земята и ми вързаха ръцете зад тила с белезници. След това направиха обиск. И всичко това, в случай че съм очевидец. Свидетел на какво - не е ясно. И всичко това без правосъдно решение, тъй като били налице неотложни условия. Макар че, доколкото ми е известно, са се подготвяли за обиска минимум една седмица.
След това си дадох сметка, че може да идват всеки ден. Че даже и да купя нов телефон, те отново ще го намерят. Рано или късно ще намерят и преносимия компютър, който криех всяка вечер. Да живееш по този метод значи, че не можеш да работиш обикновено. Постоянно би трябвало да мислиш какво приказваш. Не можеш свободно да изказваш мнението си. Бях изправена пред елементарен избор - да отпътува и да продължа да върша това, което върших и в Русия, само че към този момент в сигурност или да остана и да се боря, рискувайки да получа наказателно дело за държавна измяна и 15 години затвор за дискредитиране на съветската войска. Затова взех решение да отпътува. "
Каква беше задачата на визитата - заплашване или нещо друго?
" Да, мисля, че това беше самобитна акция за заплашване, с цел да ме изгонят някъде в чужбина. Защото тези обиски бяха осъществени по едно и също време на 12 адреса. Част от хората към този момент бяха отпътували. Друга част се скриха, с цел да не бъдат арестувани. С още един политически деятел - Николай Кузмин - постъпиха по същия метод: на земята с белезници пред очите на детето му.
Това е изцяло безсмислено и безпричинно от позиция на процесуалните процедури. Това е нарушаване на Закона за полицията, на който всички тези хора с пагони би трябвало да се подчиняват. Това в действителност беше акция за заплашване. Получи се забавно съвпадане, тъй като по същото време Владимир Путин произнесе речта си за националните предатели. И сподели, че има хора, които гледат на Запад. Стана ясно, че сезонът за лов на вещици е открит . "
Става дума за националните предатели и за така наречен " пета колона ", от която евентуално и Вие сте част.
" Да. Вероятно попадам в техния лист под номер едно или под един от първите номера в Псковска област. Разбирате ли, не че тези органи работят доста. Просто попълнят статистиката си. Имат лист с хора, които могат да бъдат упрекнати в национално изменничество : политически деятел, някакъв човек, който се е занимавал с цивилен планове, опозиционен публицист, самостоятелен анализатор. Всичките към този момент са в листата. Не се постанова да търсят други. Щом попадам в листата, значи съм в първите редици на националните предатели. Никой няма да се интересува от моите възгледи и убеждения. Никой няма да чете това, което пиша. Има фамилия Прокопиева - отивай да обискираш Прокопиева! Честно казано, не е доста прелестно да се живее в такива условия. "
Къде се намирате сега?
" Сега съм в Латвия. Латвийското консулство прояви извънредно схващане. Много бързо проведоха процедурата. Просто им написах писмо и обясних обстановката. Веднага ме поканиха на изявление. Помогнаха ми да попълня документите за виза. Направих си PCR-тест и някакви застраховки. Мигновено проведох всичко това и се оказах в Латвия благодарение на латвийското консулство. "
" Със същото, с което и в Русия, само че към този момент не се опасявам от визитите на силоваците. Винаги съм работила отдалечено и не преставам да го върша. "
Все още няма точна статистика, само че е реалност, че стотици хиляди руснаци емигрират след началото на това, което властта назовава " специфична военна интервенция в Украйна ". Какви са претекстовете на тези хора?
" Нямам статистика, само че мога да кажа, че към мен има доста хора, които отпътуваха. Петима души от Псков. Колегите ми от Москва също са тук. Поне половината от тези хора също отпътуваха от съображения за сигурност. По същия метод, след обиски и другарство с Федералната работа за сигурност, схванаха, че не са мечтани в родината си и би трябвало да избират сред пандиза и чужбина .
Мнозина отпътуват превантивно, без да чакат започването на наказателно гонене. Знаете, че у нас имаше акция за определянето на физически лица и медии за задгранични сътрудници. Всички " задгранични сътрудници " отпътуваха .
Заминаха в това число и тези, които имаха по този начин наречените " стилистически различия с режима " . Тоест тези, на които им стана обратно да са потопени в атмосферата, която се възцари в Русия. Да не са част от страна-агресор, тъй като това в действителност е доста неприятно, срамно и нищо не можеш да направиш. Защото, както добре знаете, митингите в Русия са невъзможни.
Има, несъмнено, и такива, които отпътуваха под паника, с цел да се презастраховат. Обикновено те губят най-вече. Купуваха си най-скъпите билети. Наемаха първото изпаднало жилище за луди пари. Не вземаха със себе си нищо или вземаха ненужни предмети. Не е допустимо да се вземе вярно решение в положение на суматоха. Тези хора също не са малко.
Има и хора, които от дълго време възнамеряваха да емигрират, тъй като не им харесва това, което става в Русия. За тях това беше последната капка, която преля чашата . "
Искате ли да се върнете в Русия?
" Да. Там останаха фамилията ми, котките ми, домът ми. Всички обичани неща. Моето кътче на Земята, за което усещам някаква отговорност. Разбира се, че бих желала да пребивавам там. "
Усещали ли сте враждебно отношение към Вас единствено тъй като сте рускиня?
" Не. Нито един път не съм се сблъсквала. И тук, както и във всяка друга страна не всички наблюдават новините и не всички се интересуват от политика. А с тези, които се интересуват и наблюдават, е задоволително просто да поговориш. Да споделиш страстта, естествените и разбираеми отвращение и тъга от това, което става. Тогава схващат, че си човек като тях. Да, приказваш на съветски език, само че в това време приказваш и на езика на мира . "
И въпреки всичко има прояви на русофобия в Европа?
" Разбира се, не изключвам, че са вероятни такива случаи, просто тъй като всичко е допустимо. Нека признаем, че сега русофобията има някои учредения. Първо тъй като светът не разбра за какво Русия би трябвало да води война със прилежаща страна, която нищо не й е направила. Защо стартира война, в която никой по никакъв метод нищо няма да завоюва, за какво съветският народ преглътна това, за какво съветският народ стартира да се кичи с тази писмен знак Z? Това също е доста странна история. Възпитателите в детските градини подреждат децата във формата на буквата Z . Мисля, че светът ни мисли за луди, когато вижда това. "
Наскоро съветските управляващи не разрешиха активността на западните неправителствени и правозащитни организации. За какво е знак това?
" За тях вероятно това е заличаване на задграничното въздействие . Защото заради някакви аргументи нашата върхушка счита, че правата на индивида не се отнасят за Русия. Че политологията е някаква митична просвета и че сменяемостта на властта също е някаква западна концепция, а не закон на ефикасната народна власт. Демокрацията също въобще не е съветска. "
Някой би ви възразил, че Русия има собствен личен, необикновен, друг от западния път на развиване. Така нареченият трети път.
" Нека конкретизираме какъв е този трети път. Не знаем какъв може да бъде третият път на Русия, тъй като тя в никакъв случай не е била свободна и не е могла да си проправи този път. Защо си мислим, че диктатурата е особеният път на Русия? Тогава с какво се разграничава Ирак? Северна Корея също ли върви по трети път? А за какво си мислим, че менталното иго е особеният път на Русия? Вечно подчиненото състояние на работещите в бюджетната сфера и готовността им да се строяват във формата на буквата Z също ли е трети път? Или нищетата на хората, които работят за страната - като лекарите и учителите?
Досега цялата тази специфичност на развиването на Русия се е изграждала върху отрицанието. На отрицанието на европейските полезности, на отрицанието на американския метод за ръководство на обществото и страната. Тоест ние отхвърляме западните институции и споделяме, че си имаме необикновен път. В същото време виждаме, че нищо не работи.
Зад всички тези диалози за третия път, за нашите особености, за това, че не сме като всички останали стои една елементарна концепция - разрешете ни да продължим да крадем, оставете ни на мира, към този момент сме заели местата си. Какви избори? Каква народна власт? Каква действителна политика? Какви митинги? Ние си имаме необикновен път. Просто това е концепция за опазване на властта в едни и същи ръце в продължение на 20 години. Видяхме до каква степен се стигна. Няма никакъв необикновен път. Особеният път води до война . "
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ