Първата жена кинорежисьор - да успееш на инат в мъжкия свят
Винаги има какво да научим от великите в историята. А когато става дума за дами, които си проправят самоуверено път в напълно мъжките сфери по това време, достиженията им са още по-сладки, тъй като са извоювани с доста старания.
През 1911 година американското издание The Moving Picture News написа, че Алис Ги-Блаше, първата жена режисьор в историята, е „ отличен образец за това на какво е способна една жена, в случай че ѝ се даде независимост в живота.
По това време тя към този момент е основала сполучлива кино компания в Съединени американски щати и следва да отвори ново студио за филми в Ню Джърси. Киното е пристрастеността на Блаше, дотолкоз, че тя го назовава нейния „ Очарователен принц”. А седмото изкуство й отвръща със същото, като я води до популярни триумфи, само че и до някои от същите борби, пред които с днешна дата към момента са изправени дамите режисьори.
Тя осъзнава своята уникалност. „ Продуцирах някои от най-големите ленти, издавани в миналото от кино компания “ споделя Aлис пред „ The New York Clipper “ през 1912 година Знаменитата дама режисира, продуцира или ръководи процеса по фотосите на към 1000 филми, доста от които късометражни – стандарт за времето си.
И въпреки всичко Блаше напуща промишлеността в миг, когато животът й е засенчен от персонални и професионални разочарования, след което прекарва години, като се пробва да заеме плагащото й се място в историята на киното.
Подобно на други значими дами от годините, в които се образуване киното, Блаше първо има забележителен триумф, по-късно е някак подценявана, а след това геният й е преоткрит още веднъж.
Блаше стартира да се занимава с филми, когато е на 22 и работи като секретарка в Париж за Леон Гомон, който създава кинокамери. За да ги показва на клиенти, компанията му направи късометражни филми, които Блаше поради усета си към киното постоянно подлага на критика.
Тя събира храброст да помоли Гомон за позволение да снима няколко подиуми.
„ Това ми изглеждаше като глупава, момичешка прищявка”, спомня си Блаше какво й е споделил Гомон, след което допълва– „ Но може да опитате, в случай че желаете при едно изискване – работата ви в офиса би трябвало да ви е приоритет”.
Въоръжена с оператор, актриса и пъстър декор, тя снима La Fée aux Choux(„ Зелената фея”) през 1896 година Това е първият ѝ филм, който е с дължина единствено една минута. Гомон вижда гения й и скоро по-късно прави Блаше началник на филмовата продукция в своята компания, където тя продуцира и управлява стотици филми, както и оказва помощ за основаването на проведена студийна система години преди Холивуд.
Това е самобитен пробив, като се има поради какъв брой тесни са били разбиранията във времето, в което тя е живяла. На първата си секретарска позиция, в напълно мъжка фабрика, тя самоуверено се изправя против половия тормоз.
„ Моята младост, моята неумелост, моят пол…”, написа Блаше за дебюта си в киното – „ Всички тези фактори като че ли бяха против мен”. Но тя е работлива, упорита и преодолява рестриктивните мерки с лекост.
Не след дълго Гомон основава своя лична компания и Блаше става пионер, като прави филми, които са оцветени на ръка и други, които употребяват новаторска звукова система. Блаше е изключително добра в основаването на филми, които се концентрират върху психическата вероятност на основните герои.
„ Успехът идва единствено при тези, които дават на публиката това, което желае, плюс още нещо. Става дума за нашата индивидуалност”, декларира изрично тя.
Rежисьорката основава Solax Company и стартира да прави свои лични филми. TAM тя сполучливо реализира прехода към основаване на игрални филми, които са добре признати, въпреки да й е належащо повече време за основаването им и надлежно – повече разноски. Въпреки постиенията си, Блаше не устоя на непрестанните промени, които засягат бързо развиващия се свят на киното и през 1914 година с мъжа си сплотяват напъните си в дружество, която двамата управляват.
Следващите години са изпълнени с тествания за Алис. Финансовите усложнения и проблемите в брака я принуждават да се завърне във Франция с двете си деца. Във Франция тя се опита да откри работа в киното, само че без триумф. Макар че през 20-те години на предишния век са били положителни за киното, на дамите се гледало с доза подозрение. Тя стартира да продава книгите и картините си и да написа публикации и детски истории. По-късно множеството от филмите й се считат за изгубени. Въпреки това тя получава известно самопризнание за значимата си роля в киното. Тя допоследно си задава въпроса дали животът й е неуспех или триумф. А с днешна дата на надгробната й плоча написа: “На това място почива първата жена режисьр и първата жена началник на студио за филми. “
През 1911 година американското издание The Moving Picture News написа, че Алис Ги-Блаше, първата жена режисьор в историята, е „ отличен образец за това на какво е способна една жена, в случай че ѝ се даде независимост в живота.
По това време тя към този момент е основала сполучлива кино компания в Съединени американски щати и следва да отвори ново студио за филми в Ню Джърси. Киното е пристрастеността на Блаше, дотолкоз, че тя го назовава нейния „ Очарователен принц”. А седмото изкуство й отвръща със същото, като я води до популярни триумфи, само че и до някои от същите борби, пред които с днешна дата към момента са изправени дамите режисьори.
Тя осъзнава своята уникалност. „ Продуцирах някои от най-големите ленти, издавани в миналото от кино компания “ споделя Aлис пред „ The New York Clipper “ през 1912 година Знаменитата дама режисира, продуцира или ръководи процеса по фотосите на към 1000 филми, доста от които късометражни – стандарт за времето си.
И въпреки всичко Блаше напуща промишлеността в миг, когато животът й е засенчен от персонални и професионални разочарования, след което прекарва години, като се пробва да заеме плагащото й се място в историята на киното.
Подобно на други значими дами от годините, в които се образуване киното, Блаше първо има забележителен триумф, по-късно е някак подценявана, а след това геният й е преоткрит още веднъж.
Блаше стартира да се занимава с филми, когато е на 22 и работи като секретарка в Париж за Леон Гомон, който създава кинокамери. За да ги показва на клиенти, компанията му направи късометражни филми, които Блаше поради усета си към киното постоянно подлага на критика.
Тя събира храброст да помоли Гомон за позволение да снима няколко подиуми.
„ Това ми изглеждаше като глупава, момичешка прищявка”, спомня си Блаше какво й е споделил Гомон, след което допълва– „ Но може да опитате, в случай че желаете при едно изискване – работата ви в офиса би трябвало да ви е приоритет”.
Въоръжена с оператор, актриса и пъстър декор, тя снима La Fée aux Choux(„ Зелената фея”) през 1896 година Това е първият ѝ филм, който е с дължина единствено една минута. Гомон вижда гения й и скоро по-късно прави Блаше началник на филмовата продукция в своята компания, където тя продуцира и управлява стотици филми, както и оказва помощ за основаването на проведена студийна система години преди Холивуд.
Това е самобитен пробив, като се има поради какъв брой тесни са били разбиранията във времето, в което тя е живяла. На първата си секретарска позиция, в напълно мъжка фабрика, тя самоуверено се изправя против половия тормоз.
„ Моята младост, моята неумелост, моят пол…”, написа Блаше за дебюта си в киното – „ Всички тези фактори като че ли бяха против мен”. Но тя е работлива, упорита и преодолява рестриктивните мерки с лекост.
Не след дълго Гомон основава своя лична компания и Блаше става пионер, като прави филми, които са оцветени на ръка и други, които употребяват новаторска звукова система. Блаше е изключително добра в основаването на филми, които се концентрират върху психическата вероятност на основните герои.
„ Успехът идва единствено при тези, които дават на публиката това, което желае, плюс още нещо. Става дума за нашата индивидуалност”, декларира изрично тя.
Rежисьорката основава Solax Company и стартира да прави свои лични филми. TAM тя сполучливо реализира прехода към основаване на игрални филми, които са добре признати, въпреки да й е належащо повече време за основаването им и надлежно – повече разноски. Въпреки постиенията си, Блаше не устоя на непрестанните промени, които засягат бързо развиващия се свят на киното и през 1914 година с мъжа си сплотяват напъните си в дружество, която двамата управляват.
Следващите години са изпълнени с тествания за Алис. Финансовите усложнения и проблемите в брака я принуждават да се завърне във Франция с двете си деца. Във Франция тя се опита да откри работа в киното, само че без триумф. Макар че през 20-те години на предишния век са били положителни за киното, на дамите се гледало с доза подозрение. Тя стартира да продава книгите и картините си и да написа публикации и детски истории. По-късно множеството от филмите й се считат за изгубени. Въпреки това тя получава известно самопризнание за значимата си роля в киното. Тя допоследно си задава въпроса дали животът й е неуспех или триумф. А с днешна дата на надгробната й плоча написа: “На това място почива първата жена режисьр и първата жена началник на студио за филми. “
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ