Кухненската престилка - пътешественик през времето с много лица
Винаги е била към нас. В спомените за бабите, в кухните на майките, в магазина на месаря или в работническия завод - постоянно има някъде най-малко една.
Преминала е столетия, сменила е предопределения, била е знак и отричане, с цел да ни бъде и през днешния ден подръка, цялостна с истории.
Произходът на престилката е доста обратно във времето. Трудно е да се дефинира рождената ѝ дата, само че сигурно може да се каже, че е била мощно обвързвана с служащите в другите столетия. Така през Средновековието главната ѝ функционалност да защищава и пази я трансформира в сериозна част от дрешника. Естетиката по това време е поставена на назад във времето, тя е необятна, направена от лен и я носят и мъже, и дами.
Земеделец, чистачка, хлебар или месар - всеки я има и я поставя.
Престилката на баба, която познаваме идеално, в действителност крие своята същина, и то идеално, тъй като в миналото тя е била един от атрибутите на масонството. Това е нейната малко мистериозна страна… Тя е била белег на принадлежност към братството и демонстрира, дори и до през днешния ден, другите степени на масонството (от чирак до популярен майстор).
В предишното престилката е била от агнешка кожа, най-вече бяла, знак на работата. С течение на вековете престилката се трансформира и през днешния ден я намираме в разнообразни цветове и шарки, а също и от всевъзможни материи даже и от сатен.
През 19 век тя е отражение на обществената класа. Носена от множеството слугини, престилката се възприема като тяхното работно облекло. Готвене, пране, разчистване, гладене, палене на печката… тя е част от всички задания.
В края на 19 век и началото на 20 век, престилката сменя типа си. Естетиката ѝ влиза в играта. Бродерии, дантели и качествени платове я вършат представителна дреха. По това време се прави разлика и сред ежедневна престилка и престилката за празнични дни.
През 60-те години обществото се трансформира и престилката също. Край на слугинските престилки, те стават знак на домакинята от междинната класа. На хубавата жена край печката, на положителната готвачка, приготвяща дребни вкусни неща за фамилията си.
След края на 60-те години обаче обществото се трансформира още и този път радикално. Електрическите уреди стартират същинска гражданска война в кухнята, дамите все по-често и от ден на ден работят и малко по-малко те захвърлят престилките, трансформирали се в знак на “антифеминизма ”.
Днес кухненската престилка е все по-рядко употребена от младите. Тя наподобява остаряла и не толкоз изискан, въпреки и заредена с хубави спомени… И това е по този начин освен в кухнята - все по-малко са младите, които носят престилка в градината или когато майсторят нещо.
Но има и друго - около кулинарните излъчвания, блогове и риалитита - младите от ден на ден се интересуват от готвене. Така че може би ренесансът на положителната остаряла престилка следва!
