"Чок калабалък". Как гласувах в Измир
Вилхема Дурева е български публицист, работила в бТВ, Българска национална телевизия, " Господари на ефира ". Пише за български и европейски издания. От години живее в Обединеното Кралство. В момента работи по личен документален план в Измир. " Дневник " препубликува репортажа й от
Измир е третият по величина град в Турция, с близо 5 милиона население и респектиращи размери. Често е именуван " другата Турция " поради голямата независимост и разноцветност, изключително на фона на останалата част от страната, където преобладават религиозният консерватизъм и ориенталският нрав.
Известен е и като " града на неверниците ". В него и до момента над 5 % от популацията е християнско, с настоящи църкви от православната и католическата религия. Вътрешната миграция от цяла Турция в посока Измир е необратим развой и до през днешния ден. Второто по величина пристанище след Истанбул и разположението на море са причина за мощна стопанска система. А близостта на известните турски морски курорти вършат града още по-привлекателен.
Няма точна статистика какъв брой са българските изселници по измирските земи. Предполага се, че това са към 50 хиляди души. Повечето от тях са пристигнали тук поради така наречен възродителен развой - насилствената политика на комунистическия режим да сменя родните им мюсюлмански имена с християнски. Кулминацията на тази политика е през месец май 1989 година, когато някогашният партиен водач Тодор Живков отваря границата и показва вратата на българските турци.
В първите месеци близо 300 хиляди български турци идват в Турция. След демократичните промени от 1989 година някои се връщат, други пък занапред отпътуват. Повечето български изселници резервират двойното си поданство и имат право да гласоподават на български избори. В Измир гласоподавателите са към 15 хиляди души. Тази година те имаха опция да вземат участие в три български избора.
11 юли 2021, неделя
Измир. Изборна секция Чамлъкуле 1 (една от 12-те секции в града), учебно заведение " Шехит Йомер Саръ ". 15:00 часа. България организира вторите парламентарни избори за годината. Не повече от десетина гласоподаватели чакат на опашка, с цел да упражнят вота си. Никой не предлага помощ, като да вземем за пример за попълване на декларация за гласоподаване в чужбина. Всички български жители, които гласоподават отвън страната, попълнят такава декларация. Целта на това условие на Изборния кодекс е да има надзор и никой да не гласоподава повече от един път. Именно тези заявления предизвикват опашки на доста места.
Тук обаче е умерено. Въведеното за първи път наложително гласоподаване с машини не затруднява изключително. При потребност гласуващите получават единствено напътствие от членовете на секционната комисия, които след това се отдръпват. Чува се най-вече турска тирада, само че най-малко две дами от комисията приказват български език. Не се виждат български дипломатически представители. Не се виждат и покровители на друга партия с изключение на Движение за права и свободи.
Гласуването става за няма и 10 минути. В двора на учебното заведение има полицейски екип, а от един фургон се раздава безвъзмездна студена лимонада в горещините. Казват, че го вършат от човечност и се показват, че са от локалната община, Буджа. Няколко дни по-късно резултатите на Централната изборна комисия (ЦИК) демонстрират, че през тази секция са минали 235 гласоподаватели, от които 234 гласа са отишли за Движение за права и свободи.
Миналата неделя в града бяха отворени още веднъж 12 секции, една десета от общо разкритите в цяла Турция 124 места за гласоподаване. Този път изборите бяха 2 в 1 - за парламент и президент. За първи път Движението за права и свободи (ДПС) издигна собствен претендент за президент - персонално ръководителя на партията Мустафа Карадайъ. Движение за права и свободи е партията, която обичайно съставлява българските турци и мюсюлмани.
14 ноември 2021, неделя
Отново Измир. Отново изборна секция Чамлъкуле 1, учебно заведение " Шехит Йомер Саръ ". 15:00 часа. Огромни тълпи от хора чакат пред външния вход на учебното заведение, на улицата пред него, из двора му и вътре в постройката. Шумът от оживлението припомня разходка из Капалъ чаршъ.
Още пред вратата на учебното заведение се виждат два учебни чина с по двама души, трескаво попълващи стотици изборни заявления. Безплатно. Казват, че оказват помощ на тези, които не знаят да пишат на кирилица.
В коридорите пред изборната секция има още две места с други четирима доброволци, които попълнят заявления. Говори се на турски език. Опашката пред изборната секция надвишава 100 с, най-малко още 100 чакат за попълване на декларация, разпръснати из цялото учебно заведение. И не стопират да прииждат нови гласоподаватели.
В секцията се гласоподава с две машини. Забавяне при самото гласоподаване няма. Дипломатически представители няма. Няма и покровители от други партии с изключение на Движение за права и свободи. Доброволците, които оказват помощ на хората да гласоподават, са доста - преброих най-малко 30 души. Те не стопират да дават инструкции на всички присъстващи за всичко. Чакането продължава дълго.
Питам хората до мен на опашката на български език. Те очевидно се смущават, само че в резюме споделят, че този път доста хора са пристигнали и по тази причина е доста изнервящо. Но чакат умерено на опашката. След няколко часа към този момент съм осма и мога да следя от близко какво се случва вътре в секция 325800636.
Тогава става видно за какво няма никакво бавене при самото гласоподаване. Щом пристигна ред на чакащ да гласоподава, той първо подписва декларацията си, подава я с персоналната си карта и незабавно до него застава мъж от секционната комисия, с машинната карта в ръка. Заедно отиват до машината, мъжът бързо гласоподава вместо всеки един от тях. Взима разпечатките с вота и даже собственоръчно ги пуска в урната. Тази работа се прави от двама мъже - по един за всяка от наличните машини за гласоподаване.
" Тези двамата за всички дали своят вот до момента ли вършат същото?! " - запитвам.
Първоначално получавам единствено неразбиращите въпросителни погледи от непознатия език на всички в секцията. Задълбочена в описите, руса дама от секционната комисия подвига глава и изяснява на негоден български, че няма нищо неправилно.
Те просто асистират, тъй като хората не знаят какво написа, няма по какъв начин другояче, изяснява тя. Тонът ѝ се увеличи, изправи се и ме избута отвън стаята, да си заема още веднъж мястото на опашката. Нарече моя въпрос " борба ". Нищо не се промени. Все по този начин двамата мъже гласоподаваха за всички - млади, остарели, мъже, дами, знаещи и незнаещи български език.
Защо избират Движение за права и свободи
Местните турци назовават българските изселници " булгаристан гьочменлери ", т.е. българските емигранти. Не били толкоз мюсюлмани, ядяли свинско, пиели алкохол - по този начин приказват за тях. Факт е, че рядко може да се види дамите да са със забулени глави.
Кварталите в Измир, заселени най-вече с българските турци, са наричани " българските квартали ". Повечето български изселници работят във заводи или са строителни служащи. Трудолюбието им е пословично. Възхищават им се по какъв начин няма мъжка, женска работа и дамите и дъщерите им също работят за фамилния бюджет. Нещо нетипично за множеството от локалните турци.
Всяко споменаване в медиите, че гласоподават за Движение за права и свободи поради пари, ги възмущава. Държат да отрекат това обвиняване, даже и въобще да не е станало дума в диалога.
" Починат ли родителите ми, няма повече да се върна в България. Нищо там не ме задържа ", споделя 53-годишна българска изселничка. Работи като чистачка в жилищна резиденция и най-големият ѝ боязън е, че има още 8 години до пенсия, а не се знае дали ще задържат на тази позиция толкоз стара жена.
" 6 дни седмично работя, по над 10 часа дневно за минималната за страната заплата от 2850 лири (около 450 лв. по сегашния курс - б.р.). Но съм признателна, че имам работа ", добавя дамата, чийто външен тип приказва за полагани грижи. Тя няма забрадка на главата си, а косата ѝ е добре боядисана. А за какво в единствения си почивен ден отделя толкоз часове за изборите?
" За да мога да си вървя умерено да виждам родителите си, че то не се знае, в случай че няма от нашите (ДПС - б.р.) във властта, дали няма да ни забранят, " споделя своя боязън българската изселничка.
" Имам брат в Кърджали, в селата там де. Той има две дъщери, и двете са учителки ", споделя не повече от 60-годишен невисок мъж с нетипично за турците доста бяло лице и искрящи сини очи. " Аз съм все по градежите, по този начин ми мина животът. Но те, девойките, ми споделят за кой да гласоподавам. И аз ги чувам, тъй като те са там и желая да им е добре, да имат работа, да нямат проблеми с българите ", изяснява мъжът. И той е подготвен да чака колкото и да е належащо, с цел да упражни правото си на избор.
" Тук съм, с цел да не стане отново като през " възродителния развой ", ужасни времена бяха ", споделя на негоден български език млад приветлив мъж, правоприемник на български изселници. Само два пъти е ходил до България, само че доста истории е слушал от фамилията си и по тази причина споделя, че е било извънредно. В доказателство ми демонстрира през телефона си обява от известния турски уебсайт MYNET, откъдето ми превежда, че написа за Тодор Живков и " благо " им се припомня кошмарния за всички тях интервал в края на 80-те години.
" Тук ни викат българи. Там ни викат турци. Но сме си българи всичките ", споделя още той.
Във вторник, 16 ноември, към този момент са налични резултатите на ЦИК, които демонстрират, че тъкмо през тази секция са минали над 4 пъти повече гласоподаватели спрямо изборите преди 4 месеца - 1146 души. От тях 1143 са подкрепили Движение за права и свободи, 1140 - Мустафа Карадайъ.
Какви са прогнозите за втория тур? " Чок наплив ", ми споделят хората.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Измир е третият по величина град в Турция, с близо 5 милиона население и респектиращи размери. Често е именуван " другата Турция " поради голямата независимост и разноцветност, изключително на фона на останалата част от страната, където преобладават религиозният консерватизъм и ориенталският нрав.
Известен е и като " града на неверниците ". В него и до момента над 5 % от популацията е християнско, с настоящи църкви от православната и католическата религия. Вътрешната миграция от цяла Турция в посока Измир е необратим развой и до през днешния ден. Второто по величина пристанище след Истанбул и разположението на море са причина за мощна стопанска система. А близостта на известните турски морски курорти вършат града още по-привлекателен.
Няма точна статистика какъв брой са българските изселници по измирските земи. Предполага се, че това са към 50 хиляди души. Повечето от тях са пристигнали тук поради така наречен възродителен развой - насилствената политика на комунистическия режим да сменя родните им мюсюлмански имена с християнски. Кулминацията на тази политика е през месец май 1989 година, когато някогашният партиен водач Тодор Живков отваря границата и показва вратата на българските турци.
В първите месеци близо 300 хиляди български турци идват в Турция. След демократичните промени от 1989 година някои се връщат, други пък занапред отпътуват. Повечето български изселници резервират двойното си поданство и имат право да гласоподават на български избори. В Измир гласоподавателите са към 15 хиляди души. Тази година те имаха опция да вземат участие в три български избора.
11 юли 2021, неделя
Измир. Изборна секция Чамлъкуле 1 (една от 12-те секции в града), учебно заведение " Шехит Йомер Саръ ". 15:00 часа. България организира вторите парламентарни избори за годината. Не повече от десетина гласоподаватели чакат на опашка, с цел да упражнят вота си. Никой не предлага помощ, като да вземем за пример за попълване на декларация за гласоподаване в чужбина. Всички български жители, които гласоподават отвън страната, попълнят такава декларация. Целта на това условие на Изборния кодекс е да има надзор и никой да не гласоподава повече от един път. Именно тези заявления предизвикват опашки на доста места.
Тук обаче е умерено. Въведеното за първи път наложително гласоподаване с машини не затруднява изключително. При потребност гласуващите получават единствено напътствие от членовете на секционната комисия, които след това се отдръпват. Чува се най-вече турска тирада, само че най-малко две дами от комисията приказват български език. Не се виждат български дипломатически представители. Не се виждат и покровители на друга партия с изключение на Движение за права и свободи.
Гласуването става за няма и 10 минути. В двора на учебното заведение има полицейски екип, а от един фургон се раздава безвъзмездна студена лимонада в горещините. Казват, че го вършат от човечност и се показват, че са от локалната община, Буджа. Няколко дни по-късно резултатите на Централната изборна комисия (ЦИК) демонстрират, че през тази секция са минали 235 гласоподаватели, от които 234 гласа са отишли за Движение за права и свободи.
Миналата неделя в града бяха отворени още веднъж 12 секции, една десета от общо разкритите в цяла Турция 124 места за гласоподаване. Този път изборите бяха 2 в 1 - за парламент и президент. За първи път Движението за права и свободи (ДПС) издигна собствен претендент за президент - персонално ръководителя на партията Мустафа Карадайъ. Движение за права и свободи е партията, която обичайно съставлява българските турци и мюсюлмани.
14 ноември 2021, неделя
Отново Измир. Отново изборна секция Чамлъкуле 1, учебно заведение " Шехит Йомер Саръ ". 15:00 часа. Огромни тълпи от хора чакат пред външния вход на учебното заведение, на улицата пред него, из двора му и вътре в постройката. Шумът от оживлението припомня разходка из Капалъ чаршъ.
Още пред вратата на учебното заведение се виждат два учебни чина с по двама души, трескаво попълващи стотици изборни заявления. Безплатно. Казват, че оказват помощ на тези, които не знаят да пишат на кирилица.
В коридорите пред изборната секция има още две места с други четирима доброволци, които попълнят заявления. Говори се на турски език. Опашката пред изборната секция надвишава 100 с, най-малко още 100 чакат за попълване на декларация, разпръснати из цялото учебно заведение. И не стопират да прииждат нови гласоподаватели.
В секцията се гласоподава с две машини. Забавяне при самото гласоподаване няма. Дипломатически представители няма. Няма и покровители от други партии с изключение на Движение за права и свободи. Доброволците, които оказват помощ на хората да гласоподават, са доста - преброих най-малко 30 души. Те не стопират да дават инструкции на всички присъстващи за всичко. Чакането продължава дълго.
Питам хората до мен на опашката на български език. Те очевидно се смущават, само че в резюме споделят, че този път доста хора са пристигнали и по тази причина е доста изнервящо. Но чакат умерено на опашката. След няколко часа към този момент съм осма и мога да следя от близко какво се случва вътре в секция 325800636.
Тогава става видно за какво няма никакво бавене при самото гласоподаване. Щом пристигна ред на чакащ да гласоподава, той първо подписва декларацията си, подава я с персоналната си карта и незабавно до него застава мъж от секционната комисия, с машинната карта в ръка. Заедно отиват до машината, мъжът бързо гласоподава вместо всеки един от тях. Взима разпечатките с вота и даже собственоръчно ги пуска в урната. Тази работа се прави от двама мъже - по един за всяка от наличните машини за гласоподаване.
" Тези двамата за всички дали своят вот до момента ли вършат същото?! " - запитвам.
Първоначално получавам единствено неразбиращите въпросителни погледи от непознатия език на всички в секцията. Задълбочена в описите, руса дама от секционната комисия подвига глава и изяснява на негоден български, че няма нищо неправилно.
Те просто асистират, тъй като хората не знаят какво написа, няма по какъв начин другояче, изяснява тя. Тонът ѝ се увеличи, изправи се и ме избута отвън стаята, да си заема още веднъж мястото на опашката. Нарече моя въпрос " борба ". Нищо не се промени. Все по този начин двамата мъже гласоподаваха за всички - млади, остарели, мъже, дами, знаещи и незнаещи български език.
Защо избират Движение за права и свободи
Местните турци назовават българските изселници " булгаристан гьочменлери ", т.е. българските емигранти. Не били толкоз мюсюлмани, ядяли свинско, пиели алкохол - по този начин приказват за тях. Факт е, че рядко може да се види дамите да са със забулени глави.
Кварталите в Измир, заселени най-вече с българските турци, са наричани " българските квартали ". Повечето български изселници работят във заводи или са строителни служащи. Трудолюбието им е пословично. Възхищават им се по какъв начин няма мъжка, женска работа и дамите и дъщерите им също работят за фамилния бюджет. Нещо нетипично за множеството от локалните турци.
Всяко споменаване в медиите, че гласоподават за Движение за права и свободи поради пари, ги възмущава. Държат да отрекат това обвиняване, даже и въобще да не е станало дума в диалога.
" Починат ли родителите ми, няма повече да се върна в България. Нищо там не ме задържа ", споделя 53-годишна българска изселничка. Работи като чистачка в жилищна резиденция и най-големият ѝ боязън е, че има още 8 години до пенсия, а не се знае дали ще задържат на тази позиция толкоз стара жена.
" 6 дни седмично работя, по над 10 часа дневно за минималната за страната заплата от 2850 лири (около 450 лв. по сегашния курс - б.р.). Но съм признателна, че имам работа ", добавя дамата, чийто външен тип приказва за полагани грижи. Тя няма забрадка на главата си, а косата ѝ е добре боядисана. А за какво в единствения си почивен ден отделя толкоз часове за изборите?
" За да мога да си вървя умерено да виждам родителите си, че то не се знае, в случай че няма от нашите (ДПС - б.р.) във властта, дали няма да ни забранят, " споделя своя боязън българската изселничка.
" Имам брат в Кърджали, в селата там де. Той има две дъщери, и двете са учителки ", споделя не повече от 60-годишен невисок мъж с нетипично за турците доста бяло лице и искрящи сини очи. " Аз съм все по градежите, по този начин ми мина животът. Но те, девойките, ми споделят за кой да гласоподавам. И аз ги чувам, тъй като те са там и желая да им е добре, да имат работа, да нямат проблеми с българите ", изяснява мъжът. И той е подготвен да чака колкото и да е належащо, с цел да упражни правото си на избор.
" Тук съм, с цел да не стане отново като през " възродителния развой ", ужасни времена бяха ", споделя на негоден български език млад приветлив мъж, правоприемник на български изселници. Само два пъти е ходил до България, само че доста истории е слушал от фамилията си и по тази причина споделя, че е било извънредно. В доказателство ми демонстрира през телефона си обява от известния турски уебсайт MYNET, откъдето ми превежда, че написа за Тодор Живков и " благо " им се припомня кошмарния за всички тях интервал в края на 80-те години.
" Тук ни викат българи. Там ни викат турци. Но сме си българи всичките ", споделя още той.
Във вторник, 16 ноември, към този момент са налични резултатите на ЦИК, които демонстрират, че тъкмо през тази секция са минали над 4 пъти повече гласоподаватели спрямо изборите преди 4 месеца - 1146 души. От тях 1143 са подкрепили Движение за права и свободи, 1140 - Мустафа Карадайъ.
Какви са прогнозите за втория тур? " Чок наплив ", ми споделят хората.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ