ВИКТОР КИРКОВ е спортен мениджър и социален предприемач. Роден е

ВИКТОР КИРКОВ е състезателен управител и обществен бизнесмен. Роден е в София през 1978 година Бивш състезателен публицист и управител в Българска професионална футболна лига. През лятото на 2011 година открива компанията си " Спортс Мениджмънт България " ЕООД, която се занимава със състезателен мениджмънт и маркетинг. Малко по-късно основава и известния план за обществена интеграция на хора в риск и в неравностойно състояние " Отбор на вярата ", който показва България на международните шампионати за бездомни.
- Г-н Кирков, какво ви накара да изпратите писмо с 10 точки за развиването на детския футбол у нас на спортния министър Красен Кралев и на президента на БФС Борислав Михайлов?
- Очевидно е, че футболът ни е в рецесия. Всички виждат какви са резултатите освен на представителния ни тим, само че и на обединенията при подрастващите. Имаме потребност от промяна и смяна. Това мнение показват и министър председателят, и спортният министър, и шефовете на БФС. От много време работя в детско-юношеския футбол и по тази причина взех решение да споделя проблемите. Не настоявам, че с тези 10 точки ги изчерпвам, само че за мен те са в основата на нежеланото положение на футбола ни.- Кои са те?
- Дейността на детско-юношеските школи се нуждае от контролиране. В 99% от случаите школите се финансират от родителите на играчите посредством такси за тренировки, екипи, присъединяване в мачове и лагери и обвързваните с тях пътувания. Няма нищо неприятно, в случай че това се регистрира като доход за съответната школа. За страдание обаче това минава под формата на дарения, въпреки че е осъществяване на услуга - чисто стопанска активност. Излиза, че родителите са платили за построяването на футболиста, а не футболният клуб. Клубът, при навършване на 18 години на играча, е в правото си да подпише първи професионален контракт с него, а в случай че не вижда качества за развиване у играча, го освобождава като свободен сътрудник, с цел да подпише с различен клуб, само че против 20-30 до 50 000 лева Това са непостижими суми за множеството родители. Голяма част от школите в София и в страната работят извънредно с подрастващи, тъй като има финансиране от участниците. В професионалния футбол клубовете би трябвало да заплащат на играчите и на чиновниците, както и за всички останали действия на тима. Когато родителите финансират школите посредством дарения или под формата на членски импорт, най-после се оказва, че фамилиите нямат права върху построяването на футболистите, макар че това е станало най-много с техни средства. Такава е действителността. Когато родителите не могат да " изплатят " децата си, кариерата им завършва, колкото и да са кадърни. - Значи, при неспособност да се изплатят, младите играчи остават до живот благосъстоятелност на клубовете?
- Кариерата им на процедура завършва. Клубовете желаят най-малко 30 000 лева за състезател, а малко на брой са тимовете, които биха вложили такива суми в недоказани и недоизградени играчи. Затова избират да вземат свободни сътрудници, а не юноши, за които няма особена гаранция, че ще продължат да се развиват, откакто до 18 година не са изиграли и минута при мъжете. Юношите ни не са подготвени за футбола при мъжете. Нямат нужната мощ, физика, с цел да се наложат незабавно. Никой клуб не би рискувал да заплати 50-60-70 000 лв. за недоказани юноши. А клубът, който държи правата им досега, отхвърля да им даде записка, че ги освобождава без финансов иск.- Независимо че не е вложил в развиването му нищо или съвсем нищо...
- Да, средствата са вложени от родителите. Само три клуба в София не взимат такси от децата и са в правото си след това да изискат изразходваните средства да им бъдат възобновени. Всички останали клубове, които събират пари от родителите, не би следвало да имат такива искания, с цел да може такива футболисти сами да избират по какъв начин и къде да продължи кариерата им. - И кои са тези клубове?
- Първият беше ЦСКА 1948, след това образеца им последва ЦСКА-Сф, както и " Царско село ", само че единствено в обособени възрасти. " Левски " също е напът да приложи тази процедура. Тя е вярната. Поне на тези, които играят " Футбол 11 ", да им бъдат спестени таксите. Родителите би трябвало да поемат някакъв ангажимент, само че таксата да е алегорична - към 10 лв., с които те да вземем за пример да са задължени да застраховат децата си. Това е една от другите значими точки в писмото ми. Сега всекидневно децата всеобщо не са застраховани. И всяка травма, естествено, се заплаща от родителите. Сумите по застраховките не са толкоз огромни. Застраховах играчите от " Отбора на очакванията " за един месец против 24 лв.. Това покрива всевъзможен тип опасности - счупвания, скъсани кръстни връзки, ахилеси и други, в това число и проучванията. Пълната вреда е за 10 000 лева, тежките контузии се покриват 30%, а проучванията се покриват с 1000 лева Тези суми са безусловно задоволителни за излекуването на контузен млад състезател.
В писмото съм показал още нуждата да има ясни връзки сред треньорите и родителите. Много хора имат объркана ценностна система и заради това е значимо да бъде направен Етичен кодекс за треньорите и родителите на млади футболисти. За да се регламентират ясно функциите на най-важните фигури за построяването на играча и връзките сред тях. За да няма опция младите футболисти да играят, без да имат съответните качества единствено тъй като родителите им са били по-щедри или са създали други услуги към треньора и школата.
В доста от школите треньорите нямат нужните познания. Имат подготовка, лиценз, само че нямат знанията. Тук е ролята на страната да построи проучвателен центрове към министерството, които да посочат минималните и оптималните натоварвания, на които могат да бъдат подлагани младите организми от другите възрасти - брой тренировки, дълготрайност и активност на заниманията. Изключително значимо е родителите и младите играчи да са осведомени за вярното хранене. Масова процедура, даже и във водещите клубове, е след края на тренировките да се натъпчат с пици, бургери, баници, дюнери, а това е извънредно нездравословно.
Необходими са и спортни психолози, тъй като доста от децата имат проблеми - напън от родителите поради неосъществени наставнически упоритости, спорове със съотборници, треньори. Това са неща, които директно се отразяват освен върху представянето на децата, само че и върху построяването им като персони и футболисти. Важно е - в последно време сме очевидци по какъв начин елитни български спортисти протягат ръка на живота си.
Държавата е длъжна да се погрижи за разширение и възстановяване на съществуващата инфраструктура. Клубовете не са третирани равностойно. Някои работят с доста деца, само че не са получили преимущество при построяването на базите. Други клубове са недостижими, а имат нужната база, за разлика от предходните, които нямат опция да наемат сходни терени от страната, общините или от компаниите към министерството, които следва да ги отдават чартърен, и то на преференциални цени. Говоря не за гратис отдаване, а на търпима цена, която да обезпечава поддръжката. Тази инфраструктура би трябвало да дава отговор на съответните условия. Виждал съм " картофени ниви ", на които децата упражняват. А това унищожава здравето им. Тези деца - колкото и да са надарени, в избран миг ще прекратят кариерата си поради контузии на некачествените терени. С помощта на БФС компании и общини качествените терени се усилват, само че към момента са незадоволителни.
Задължително би трябвало да се назначат възпитатели в общежитията на футболните школи. По-важната роля на спорта е възпитателната, а освен преследването на високи спортни резултати. Трябва да се провеждат курсове за работа с малолетни футболисти, които да са наложителни при взимане на първи лиценз в Треньорската школа при БФС. Повечето от треньорите даже да имат нужните знания (в което надълбоко се съмнявам) по какъв начин и до каква степен да натоварват децата, нямат нужните умения да поддържат връзка с тях. Да, множеството също са родители, различен е въпросът до каква степен вярно възпитават и личните си деца. Младите треньори, които работят с деца, са доста, само че малко на брой имат умеенето да предават опита си на подрастващите футболисти. Затова те би трябвало да се приготвят и като педагози, освен като спортни експерти. Това се отнася освен за футбола, а за всички спортове.