Новото варварство
Виктор Ерофеев е измежду най-известните модерни съветски писатели, литературовед, радио- и ефирен водещ. Лауреат на премията на името на Владимир Набоков (1992 г.), джентълмен на френските Орден на изкуствата и литературата (2006) и Орден на почетния легион (2013). На български са издадени " Добрият Сталин ", алманах разкази " Живот с глупак ", " Мъжете тирани, мъжете под чехъл ". Ерофеев от години изрича позиции срещу режима в Русия, а малко след началото на войната в Украйна писателят взема решение да напусне родината със фамилията си.
Виктор Ерофеев даде на Клуб Z правата за издание на български език на неговите есета, основани в чужбина.
Преводът е на Иван Тотоманов.
Що за безчовечие победи в моята страна през този ХХI век? На първо място – цялостната промяна на справедливостта с фетиш към силата. Путин е тласкан от изначалния човешки инстинкт на спечелилия. Това е токсично. Това е просто: „ Аз съм прав, тъй като съм мощен и тъй като съм аз “. Всички удоволствия в живота, всички стремежи и показа за щастието са свързани с оргазма на властовия триумф и експанзията. Намери някой по-слаб и го направи непознат, аргументи му болежка – и ще се възрадваш. Идеологията, имперските пориви, несъмнено, също са значими, само че основното не е в това. Главното е тържествуващият „ аз “ на властелина.
Украйна беше ударена, тъй като реши да избяга в Европа не в най-хубавия исторически миг. Въпреки греховете на корупцията и ширещата се полуобразованост по още съветски модел, тя настойчиво търси продължението си в западната цивилизация, което частично е обвързвано с раздраната й на две история и мястото й сред Русия и Европа. Нещастието на Украйна обаче не е единствено в това, че голямата Русия е по-силна и по-безчовечна от нея – тайната на несполучливото й бягство в Европа е обвързвана с това, че днешна Европа губи демократичната си основа: европейската независимост се прозява, спи й се; задоволително е да погледнем общите фотоси на някои европейски водачи, с цел да разберем, че скучните им унили физиономии са отражение на европейския срив към нещастието. Днес философи на Европа са бюрократите, ония, внимателните, с цел да не кажем страхливите, без капка харизма. През войната, гибелта и неволите Украйна се срутва в изчезващата действителност, към момента не напълно призрачна, само че към този момент и не цялостна с жив живот. Тази изчезваща действителност на Европа гледа на Украйна като на търсачка на европейски завършения. В началото на войната Европа не знаеше какво да прави – да даде Украйна на Русия ли и да продължи да си търгува сполучливо с Путин... че белким това има опция? А да се прати Зеленски на несъмнено в емиграция – не е ли това заслужен излаз? Европа обаче като в изненада видя, че Украйна не се съобщи на третия ден на войната и въпреки всичко се осмели да й помогне – морално, във военно отношение, всячески, само че внимателно, естествено, с цел да не разсъни нуклеарната мечка, да не притегли огъня към себе си.
Но не щеш ли минаха три години и от позиция на демократичното схващане нещата вървят от зле към по-зле. В Русия никой не може или даже не желае да води война с властта, Москва си живее сладко и радостно. В самата Европа пък мнозина ултрадесни дейци клонят към Путин – виждат в него властник, на който да подражават. Младите европейци са комплицирани, либералите на власт са скука и досада, а един властник със мощна ръка може да стане излаз от ситуацията. Европа наподобява на възпълна дама на ледената пързалка – какъв брой ли пъти ще си падне на дупето? А Кремъл ще гледа всичко това и ще се кикоти.
Някак си е станало по този начин, че за Европа варварството исторически идва от изток. Днес обаче сме очевидци на нов феномен – Америка става варварска. Тъй като там изборите са демократични, никой не може да каже, че Тръмп е станал победител незаконно, тъкмо там е неприятното, че той е законен президент. И напълно не е чудно, че Тръмп гледа Кремъл с интерес и дружеска благосклонност – та нали кремълският левент ръководи нуклеарна държавна като цар към този момент четвърт век. Тръмп съгласно мен му завижда.
Как ще се развият връзките сред Тръмп и Путин? Ако станат другари, това е зле за Украйна и за необичаната и от двамата „ императори “ Европа. Ако станат врагове, е допустима Трета международна война. И какво да вършим? Да се надяваме Тръмп и Путин да си решат проблемите, като се спогодят по мафиотски. Вместо дружба – почитание. Вместо омраза – полза. Путин към този момент е по-опитният гопник*. А Тръмп прави неточности. Започва да се ядосва на съветския си сътрудник в международните покупко-продажби и игри, заплашва с нови мъчителни наказания. С други думи, прибягва до метода на тоягата и моркова. С Путин обаче това не работи. Двамата управници си приказват за взаимни хокейни шампионати и директен въздушен превоз сред Русия и Америка, а войната си върви и никой не знае би трябвало ли му мир на съветския цар. Той настава, той има вяра в капитулацията на Украйна. Може би Т&П са основните нови варвари?
Впрочем не те сътвориха новото безчовечие, а новото безчовечие сътвори тях.
Тръмп желае да е миротворец-победител, надява се на Нобелова премия за мир, че е спрял войната – това той няма да го подели с никого. Виж, Ялта 2 си е радостен безчовечен помисъл светът да се подели сред Америка и Русия (Китай също е поканен). Европа, изнемощяла, от своя страна ще си нахлузва варварската маска, ще се разпада на части, ще се срутва, тук-там ще ръководят националистите. В последна сметка Фукуяма излезе прав: историята въпреки всичко свърши. На нейно място пристигна варварството.
Задълго ли този път светът ще затъне във безчовечие?
А има ли въобще стъпка обратно, към демократичната цивилизация, към вълшебните земи на дълбоката литература, изисканата философия, перспективните посоки в живописта, характеризиращи преди време импресионизма, кубизма и сюрреализма?
Как единствено обаче се мина Зеленски, като реши да беседва с Тръмп като с Байдън. Е, този си е просто един капризен каубой, несъмнено си е мислил Зеленски, само че като цяло е на наша страна. И внезапно гръм от ясно небе: Тръмп изпитва садистично наслаждение да наскърбява, да унижава, да оскърбява високия си украински посетител дружно със странните си последователи, от най-богатия човек на планетата до държавния секретар и вицепрезидента с дилетантски обноски. Какво се крие зад всички тези обиди? Радост! Култ към силата! Смърт на либерализма, който така и така към този момент издъхва! Нека Русия си прибере едно хубаво парче от Украйна, а на нас, американците, ни би трябвало Гренландия, че и Канада. А откакто Мексиканският залив в този момент към този момент стана Американски, то за какво пък Путин да не назова да вземем за пример Черно море Руско море – и да го вземе под контрола си, както е мечтал Достоевски, да гепи от Турция Босфора и Дарданелите, стратегическите проливи към Средиземноморието.
За мен първият симптом на завръщането на варварството в новите времена е не толкоз Първата международна война, подбудена от нелепост и цялостен куп политически недоразумения, колкото болшевишката гражданска война през 1917 година. Това не значи, че считам предреволюционна Русия за европейска страна, тя с помощта на Петър Първи може в действителност да е пробила прозорец към Европа, само че вратата й към нея да е затворена до през днешния ден. При това макар уродливостта на съветската държавност Русия е имала интелектуална и художествена просвета със международно значение. Благодарение на тази просвета Русия в доста връзки се е отърсвала от варварството и в последна сметка е можела да стане европейска страна. Октомврийският прелом през 1917 година е задоволително инцидентна победа на комунистите, можело е да стане и иначе. Утопичната ленинска мисъл да се сътвори ярко бъдеще в страната на невежо и необразовано население обаче се въплъщава в загубата на естествената човещина, която се основава на възприятието за правдивост.
Накъдето и да тръгнат връзките сред Путин и Тръмп, това, че те двамата ще гасят последните искри на справедливостта, ще си играят на политика като на карти, ще си възпяват свръх-Азовете, ще презират инакомислието и при опция ще го унищожават дефинитивно, че ще се присмиват на слабите – тъкмо това е нашето, във всеки случай най-близкото ни бъдеще. А Европа на националистите – това е подготовка пред очите ни на бъдещото осъществяване на оркестъра.
Аз, съветският публицист, би трябвало да се позамисля за какво отдръпването на нашия деспот – в миналото, в незнайното бъдеще, е единствено хипотетично. Той, откакто към този момент направи огромна реклама на режима си, отгледа нова генерация елити, формирани от бойци с Украйна, които в идващия съветски парламент ще съставляват доста мнозинство, няма да се задоволи с следващото леко „ стопляне “ а ла Хрушчов. Не с с пролетни капчуци на вярата, а с реки от кръв – на последователите и съперниците на измененията – ще бъде съпроводено то. И що да стори съветската съпротива, разхвърляна из Европа и в западния свят?
Главната мощ на справедливостта е в мира, Америко! Какво не ти стига, за какво влизаш в задънена улица?
Струва ми се, че светът се заблуждава, че към този момент се е заблудил.
Че на европееца от новото време също не му е непознат варварският метод на живот приказва както немският опит с нацизма, по този начин и скоростта, с която Германия се поддава на фюрера. Подобна идеология намира последователи в доста страни, някои по собствен метод се научават на тоталитаризъм, отличници на фашисткото безчовечие стават Италия, Испания, Португалия… Не бива да премълчаваме обаче и съпротивата на Европа против цивилизацията на газовите камери. След войната последователно сплотяващата се свободна Европа сякаш става въодушевяващ образец за доста страни. И по този начин частично и става: в последна сметка Източна Европа влиза в европейското семейство.
Разбира се, и при новото безчовечие можем да си намерим тихичко местенце, да заобикаляме идиотите, да си живеем на вилата, да си гледаме звездите. А в случай че извадим шанс, да имаме и фамилна обич и благополучие. Но светът едвам в този момент стартира да затъва в новото безчовечие, ще има продължение – и залез на варварството към този момент не се обрисува.
Антична Гърция и Древният Рим са сладостен сън на човечеството. Не можем непрестанно да сънуваме сладки сънища. Има безсъница, има кошмари, има я в последна сметка и вярата, че Европа влачи голям куфар просвета и че занапред ще се съпротивляваме още на новия заплашителен свят на варварството.
И стига към този момент сме се чудили, че това ново безчовечие пристигна и че невероятното стана евентуално!...
* „ Гопник е мъчно преводима съветска дума с доста смисли. Основното е „ хулиганче, гаменче; постоянно най-незначителното в махленската тайфа “ – изяснява Виктор Ерофеев в новата си книга „ Великият гопник “, която се приготвя за щемпел от издателство „ Жанет 45 “. – Б. р.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Виктор Ерофеев даде на Клуб Z правата за издание на български език на неговите есета, основани в чужбина.
Преводът е на Иван Тотоманов.
Що за безчовечие победи в моята страна през този ХХI век? На първо място – цялостната промяна на справедливостта с фетиш към силата. Путин е тласкан от изначалния човешки инстинкт на спечелилия. Това е токсично. Това е просто: „ Аз съм прав, тъй като съм мощен и тъй като съм аз “. Всички удоволствия в живота, всички стремежи и показа за щастието са свързани с оргазма на властовия триумф и експанзията. Намери някой по-слаб и го направи непознат, аргументи му болежка – и ще се възрадваш. Идеологията, имперските пориви, несъмнено, също са значими, само че основното не е в това. Главното е тържествуващият „ аз “ на властелина.
Украйна беше ударена, тъй като реши да избяга в Европа не в най-хубавия исторически миг. Въпреки греховете на корупцията и ширещата се полуобразованост по още съветски модел, тя настойчиво търси продължението си в западната цивилизация, което частично е обвързвано с раздраната й на две история и мястото й сред Русия и Европа. Нещастието на Украйна обаче не е единствено в това, че голямата Русия е по-силна и по-безчовечна от нея – тайната на несполучливото й бягство в Европа е обвързвана с това, че днешна Европа губи демократичната си основа: европейската независимост се прозява, спи й се; задоволително е да погледнем общите фотоси на някои европейски водачи, с цел да разберем, че скучните им унили физиономии са отражение на европейския срив към нещастието. Днес философи на Европа са бюрократите, ония, внимателните, с цел да не кажем страхливите, без капка харизма. През войната, гибелта и неволите Украйна се срутва в изчезващата действителност, към момента не напълно призрачна, само че към този момент и не цялостна с жив живот. Тази изчезваща действителност на Европа гледа на Украйна като на търсачка на европейски завършения. В началото на войната Европа не знаеше какво да прави – да даде Украйна на Русия ли и да продължи да си търгува сполучливо с Путин... че белким това има опция? А да се прати Зеленски на несъмнено в емиграция – не е ли това заслужен излаз? Европа обаче като в изненада видя, че Украйна не се съобщи на третия ден на войната и въпреки всичко се осмели да й помогне – морално, във военно отношение, всячески, само че внимателно, естествено, с цел да не разсъни нуклеарната мечка, да не притегли огъня към себе си.
Но не щеш ли минаха три години и от позиция на демократичното схващане нещата вървят от зле към по-зле. В Русия никой не може или даже не желае да води война с властта, Москва си живее сладко и радостно. В самата Европа пък мнозина ултрадесни дейци клонят към Путин – виждат в него властник, на който да подражават. Младите европейци са комплицирани, либералите на власт са скука и досада, а един властник със мощна ръка може да стане излаз от ситуацията. Европа наподобява на възпълна дама на ледената пързалка – какъв брой ли пъти ще си падне на дупето? А Кремъл ще гледа всичко това и ще се кикоти.
Някак си е станало по този начин, че за Европа варварството исторически идва от изток. Днес обаче сме очевидци на нов феномен – Америка става варварска. Тъй като там изборите са демократични, никой не може да каже, че Тръмп е станал победител незаконно, тъкмо там е неприятното, че той е законен президент. И напълно не е чудно, че Тръмп гледа Кремъл с интерес и дружеска благосклонност – та нали кремълският левент ръководи нуклеарна държавна като цар към този момент четвърт век. Тръмп съгласно мен му завижда.
Как ще се развият връзките сред Тръмп и Путин? Ако станат другари, това е зле за Украйна и за необичаната и от двамата „ императори “ Европа. Ако станат врагове, е допустима Трета международна война. И какво да вършим? Да се надяваме Тръмп и Путин да си решат проблемите, като се спогодят по мафиотски. Вместо дружба – почитание. Вместо омраза – полза. Путин към този момент е по-опитният гопник*. А Тръмп прави неточности. Започва да се ядосва на съветския си сътрудник в международните покупко-продажби и игри, заплашва с нови мъчителни наказания. С други думи, прибягва до метода на тоягата и моркова. С Путин обаче това не работи. Двамата управници си приказват за взаимни хокейни шампионати и директен въздушен превоз сред Русия и Америка, а войната си върви и никой не знае би трябвало ли му мир на съветския цар. Той настава, той има вяра в капитулацията на Украйна. Може би Т&П са основните нови варвари?
Впрочем не те сътвориха новото безчовечие, а новото безчовечие сътвори тях.
Тръмп желае да е миротворец-победител, надява се на Нобелова премия за мир, че е спрял войната – това той няма да го подели с никого. Виж, Ялта 2 си е радостен безчовечен помисъл светът да се подели сред Америка и Русия (Китай също е поканен). Европа, изнемощяла, от своя страна ще си нахлузва варварската маска, ще се разпада на части, ще се срутва, тук-там ще ръководят националистите. В последна сметка Фукуяма излезе прав: историята въпреки всичко свърши. На нейно място пристигна варварството.
Задълго ли този път светът ще затъне във безчовечие?
А има ли въобще стъпка обратно, към демократичната цивилизация, към вълшебните земи на дълбоката литература, изисканата философия, перспективните посоки в живописта, характеризиращи преди време импресионизма, кубизма и сюрреализма?
Как единствено обаче се мина Зеленски, като реши да беседва с Тръмп като с Байдън. Е, този си е просто един капризен каубой, несъмнено си е мислил Зеленски, само че като цяло е на наша страна. И внезапно гръм от ясно небе: Тръмп изпитва садистично наслаждение да наскърбява, да унижава, да оскърбява високия си украински посетител дружно със странните си последователи, от най-богатия човек на планетата до държавния секретар и вицепрезидента с дилетантски обноски. Какво се крие зад всички тези обиди? Радост! Култ към силата! Смърт на либерализма, който така и така към този момент издъхва! Нека Русия си прибере едно хубаво парче от Украйна, а на нас, американците, ни би трябвало Гренландия, че и Канада. А откакто Мексиканският залив в този момент към този момент стана Американски, то за какво пък Путин да не назова да вземем за пример Черно море Руско море – и да го вземе под контрола си, както е мечтал Достоевски, да гепи от Турция Босфора и Дарданелите, стратегическите проливи към Средиземноморието.
За мен първият симптом на завръщането на варварството в новите времена е не толкоз Първата международна война, подбудена от нелепост и цялостен куп политически недоразумения, колкото болшевишката гражданска война през 1917 година. Това не значи, че считам предреволюционна Русия за европейска страна, тя с помощта на Петър Първи може в действителност да е пробила прозорец към Европа, само че вратата й към нея да е затворена до през днешния ден. При това макар уродливостта на съветската държавност Русия е имала интелектуална и художествена просвета със международно значение. Благодарение на тази просвета Русия в доста връзки се е отърсвала от варварството и в последна сметка е можела да стане европейска страна. Октомврийският прелом през 1917 година е задоволително инцидентна победа на комунистите, можело е да стане и иначе. Утопичната ленинска мисъл да се сътвори ярко бъдеще в страната на невежо и необразовано население обаче се въплъщава в загубата на естествената човещина, която се основава на възприятието за правдивост.
Накъдето и да тръгнат връзките сред Путин и Тръмп, това, че те двамата ще гасят последните искри на справедливостта, ще си играят на политика като на карти, ще си възпяват свръх-Азовете, ще презират инакомислието и при опция ще го унищожават дефинитивно, че ще се присмиват на слабите – тъкмо това е нашето, във всеки случай най-близкото ни бъдеще. А Европа на националистите – това е подготовка пред очите ни на бъдещото осъществяване на оркестъра.
Аз, съветският публицист, би трябвало да се позамисля за какво отдръпването на нашия деспот – в миналото, в незнайното бъдеще, е единствено хипотетично. Той, откакто към този момент направи огромна реклама на режима си, отгледа нова генерация елити, формирани от бойци с Украйна, които в идващия съветски парламент ще съставляват доста мнозинство, няма да се задоволи с следващото леко „ стопляне “ а ла Хрушчов. Не с с пролетни капчуци на вярата, а с реки от кръв – на последователите и съперниците на измененията – ще бъде съпроводено то. И що да стори съветската съпротива, разхвърляна из Европа и в западния свят?
Главната мощ на справедливостта е в мира, Америко! Какво не ти стига, за какво влизаш в задънена улица?
Струва ми се, че светът се заблуждава, че към този момент се е заблудил.
Че на европееца от новото време също не му е непознат варварският метод на живот приказва както немският опит с нацизма, по този начин и скоростта, с която Германия се поддава на фюрера. Подобна идеология намира последователи в доста страни, някои по собствен метод се научават на тоталитаризъм, отличници на фашисткото безчовечие стават Италия, Испания, Португалия… Не бива да премълчаваме обаче и съпротивата на Европа против цивилизацията на газовите камери. След войната последователно сплотяващата се свободна Европа сякаш става въодушевяващ образец за доста страни. И по този начин частично и става: в последна сметка Източна Европа влиза в европейското семейство.
Разбира се, и при новото безчовечие можем да си намерим тихичко местенце, да заобикаляме идиотите, да си живеем на вилата, да си гледаме звездите. А в случай че извадим шанс, да имаме и фамилна обич и благополучие. Но светът едвам в този момент стартира да затъва в новото безчовечие, ще има продължение – и залез на варварството към този момент не се обрисува.
Антична Гърция и Древният Рим са сладостен сън на човечеството. Не можем непрестанно да сънуваме сладки сънища. Има безсъница, има кошмари, има я в последна сметка и вярата, че Европа влачи голям куфар просвета и че занапред ще се съпротивляваме още на новия заплашителен свят на варварството.
И стига към този момент сме се чудили, че това ново безчовечие пристигна и че невероятното стана евентуално!...
* „ Гопник е мъчно преводима съветска дума с доста смисли. Основното е „ хулиганче, гаменче; постоянно най-незначителното в махленската тайфа “ – изяснява Виктор Ерофеев в новата си книга „ Великият гопник “, която се приготвя за щемпел от издателство „ Жанет 45 “. – Б. р.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ