Веселин Пантелеев-Ешкенази е един от най-успешните български музиканти – световнопризнат

Веселин Пантелеев-Ешкенази е един от най-успешните български музиканти – световнопризнат цигулар. Неговата кариера минава през най-големите подиуми и като част от най-реномираните оркестри в Европа. Веско Ешкенази споделя за пътя си по този начин, както и свири – увлекателно и вдъхновяващото.


Последните 29 години на Веселин Панталеев-Ешкенази минават като концертмайстор на Кралския Концертгебау оркестър в Амстердам. С него той е обиколил десетки подиуми по целия свят. Говорим си директно след последното му пътешестване до Финландия.

Разкажете ми за последното пътешестване. Какъв беше мотивът за него?
Направих една нова преправка на сонатата за цигулка и пиано от Шостакович, едно от най-големите му достижения. Тя е модифицирана за цигулка и оркестър от един негов възпитаник - Кшищоф Майер. Свирих я в един град във Финландия, покрай Хелзинки – Йоенсуу. Осъществихме го с един диригент от Холандия, с който се познаваме от дълго време. За първи път свирих тази соната и за мен беше доста вдъхновяващо, тъй като доста обичам музиката на Шостакович.
Изненада ли Ви публиката по някакъв метод?
Въпреки че за нас финландците са по-северна нация и като цяло са много обрани, нещо, което сами си признават, публиката обича да показва бурно благосклонностите си. Свирил съм и преди в Йоенсуу, в Хелзинки, и постоянно за благополучие упованията ми за по-резервирани овации не се сбъдват.
Има ли място, на което публиката в действителност Ви е изненадала?
Хората, които обичат класическата музика са много осведомени в днешно време, т.е. множеството от тях, на всички места по света, са доста осведомени от интернет за създателите, изпълнителите и творбите. Те знаят какво чакат и идват за него. В това отношение бих нарекъл публиката световна. Модерната класика
Във връзка с тази глобалност, за която говорите - класическата музика претърпява една еволюция в днешно време, влиза в разнообразни жанрове, да вземем за пример в електронната музика. Как се развива класическата музика, по едно и също време като елитарно и необятно публикувано изкуство?
Има страни, в които се прави доста класическата музика да притегли допустимо най-голяма аудитория. Един подобен образец е Холандия. Младите хора могат в точния момент да се срещнат с този тип музика. В днешно време по-младата аудитория на доста места не познава въобще класическата музика. За България имам такива терзания. Младите са заляти от известната музика и класическата постоянно не доближава до тях. Разбира се, вършат се разнообразни неща, с цел да се предотврати това, да вземем за пример кръстосване на жанрове. Аз съм правил концерт с Армин ван Бюрен (световно прочут холандски диджей – б.а.). Свирил съм на площада тук с него. И за неговата аудитория, и за нашата това е доста забавно.
България е оставила своя отпечатък в историята на класическата музика – започвайки с Панчо Владигеров, оперните ни величия и доста други. Възприемаме ли класическата музика като част от нашата просвета?
Аз съм положителен човек и имам вяра, че нещата ще се получат добре. Ние имаме големи достижения и имена, които са титани в музикалния свят. Но нещата в България са на имена. Идва огромен създател, събира огромна аудитория, след това си отива и до идващото огромно име се получава един вакуум. Не е ежедневие както във Виена, Амстердам и Берлин. Хората живеят с оркестри, камерни сформира, опери, солисти и така нататък Когато пристигна някое огромно име, се шуми доста и по това си проличава, че не е ежедневие.

Енергията в България
Винаги е значимо събитие, когато и Вие се приберете в България за концерт. Кога беше последният и по кое време е идващият?

Последният ми беше доста трогателен, бих го нарекъл най-вълнуващият в живота ми. Това беше на 30 юни тази година – с Концертгебау оркестър гостувахме в София. Аз бях солист, диригент беше Даниеле Гати. Зала 1 на НДК беше претъпкана и за мен това чувство в действителност остана незабравимо - с моя оркестър от Амстердам гостувах като солист в София. Кралският Концертгебау оркестър - с първи концерт в България
Кралският Концертгебау оркестър - с първи концерт в България за 130-годишната си история. Тази вечер едни от най-хубавите музиканти ще свирят в зала 1...
Връщам се през април следващата година с моя брат Мартин Пантелеев и със Софийската филхармония. Ще създадем доста забавен концерт и с български творби, и с по-изненадващи други неща, които още не мога да кажа. Но ще е доста забавно.
Кое е Вашето обичано българско произведение?
За мен Панчо Владигеров си остава нашият класик. За страдание за цигулка няма чак толкоз доста, що се касае за пиано, само че несъмнено “Песен ”, рапсодия “Вардар ”.
В предходното Ви изявление за Българската национална телевизия споделихте, че сътрудниците Ви от Концергебау оркестър са се изненадали, че на всички места в България хората Ви познават и Ви одобряват доста топло. Чувствате ли се у дома толкоз години по-късно?
Да, аз не изгубих нито духовната, нито физическата връзка с България за тези близо 30 години, откогато съм в чужбина. Това не се е случило преднамерено или тъй като по този начин би трябвало, а просто тъй като по този начин го чувствам. Когато имам дребна опция, няколко дни свободни, взимам самолета и отивам до София.
Кои са нещата, които не престават да Ви връщат и към момента Ви липсват?
Семейството, моите родителите, приятелите, а и самото място. Винаги ме е патило към България, макар всичките проблеми, самото място е доста значимо за мен, обвързван съм с силата му – за мен в България силата е най-силна.
Как наподобява България през днешния ден?
Виждам,че България в този момент е по-развита от преди 20-30 години, не толкоз, колкото желаеме. Често приказвам с мои другари, които споделят, не е задоволително, по този начин е, само че в България има народна власт по-малко от 30 години, в Холандия тя стана на 200. Трябва да се сменят генерации, с цел да замязя България на западните демокрации. Когато напуснах, си припомням една сивота и тюрма в София, а през днешния ден не е по този начин.

Представител на една от 180 националности
А по какъв начин наподобява Амстердам – сигурно по-цветен и разнороден?

Да, имаше една стратегия, която се споделяше “180 амстердамци ”. Това са 180-те националности, които живеят тук, Амстердам е преди всичко в света по този индикатор. Аз бях представител на България. Амстердам стана доста вселенски град. Туризмът се разви извънредно доста, което за хората, които търсят успокоение, не е доста хубаво (смее се). Но градът остана хубав с невероятни места, които ми липсват, когато не съм тук.
Когато върших изявление с Маргарита Желязкова, тя ми сподели, че Холандия е толкоз гъсто обитаема, че в никакъв случай не си самичък. Изморително ли е това?
Понякога е изморително, само че аз се веселя, че пребивавам хем в централно място, хем не е изцяло туристическо. В самата Холандия другояче в действителност съвсем няма място, където да не виждаш други хора. Тук го назовават уют, хората са доста обществено развити, оказват помощ си и е доста хубаво, че не си самичък.

Началото
Вие сте от семейство на музиканти, имало ли е миг в живота Ви, когато сте мислили, че няма да се занимавате с музика?
О, не. Такъв миг в действителност не е имало. Замислял съм се, че през целия ми умишлен живот съм се занимавал с музика.
Спомняте ли си първата в действителност огромна сцена?
Никога няма да го не помни. Първият ми огромен концерт в залата “Гевандхаус ” в Лайпциг с оркестъра на професор Влади Симеонов. Бях солист на 11 години и свирих концерт от Моцарт. Даже не знам какво и по какъв начин съм свирил, само че очевидно съм се показал добре, тъй като огромният Курт Мазур (световно прочут немски диригент – б.а.), тогава пристигна при мен и ми сподели: “Момче, ти ще станеш доста огромен цигулар ”. Това беше моментът, в който разбрах, че най-вероятно се оправям (смее се).
През 1990 година заминавате за Лондон. Каква диря остави Лондон във Вашия живот?
Лондон е мястото, където преоткрих доста неща и открих нови. Там си дадох сметка, че ще се занимавам в действителност професионално с музика и би трябвало да поема пътя си към музикална кариера. Бях там две години за магистърска степен и оттова стартира сериозния ми музикантски път.
Свирили сте на десетки огромни подиуми, кои са музикантите, с които за Вас е била най-голяма чест да работите?
Трябва да стартира от България и незабравимият Емил Чакъров (диригент и цигулар – б.а.) – превъзходен човек и музикант. Той ми вдъхна доверие. Влади Симеонов го загатнах. Рикардо Шари, Бернард Хайтинк, свирил съм с (Мстислав) Ростропович на една сцена, Юрий Башмет, Даниеле Гатти, Анне-Софи Муттер, доста са, несъмнено ще пропусна много хора.

Пътят напред
Кои са провокациите оттук насетне?
За мен всяко излизане на сцена, без значение какъв брой е огромна тя, е предизвикателство. Поставям си цели за всяко излизане на сцена и в случай че не ги реализира, го изживявам като крах. За благополучие не са доста тези случаи.
Какво научихте в Концертгебау и какво следва?
Вече 18 години сме дружно. Започнах като млад концертмайстор, на 29 завоювах състезанието. За мен беше голямо предизвикателство, тъй като репертоарът на оркестъра е голям. За един млад музикант не беше елементарно да водиш този оркестър, само че имах доста положителни сътрудници, които ме направляваха и подкрепяха. Това доста ми оказа помощ да преодолея началните провокации. Предстоят ни доста неща: Този сезон имаме да довършваме градовете от нашето европейско турне – 28 столици в границите на 2 години. Предстоят ни Вилнюс, Копенхаген, Хелзинки, а следващата година ни следва и американско турне.
Кое е мястото, което сте усетили като най-далечната посетена дестинация?
За мен Япония е извънредно място. Имам щастието да съм бил там неведнъж, над 20 пъти. Малко по малко се трансформира от доста далечно в доста близко място, което е извънредно. При първото ми посещаване ми се стори като различен свят, като просвета, развиване, стопанска система, технологии, само че лека-полека се трансформира в близко място, тъй като открих другари, които ме чакат, с цел да ми покажат нещо ново. Това е едно от най-големите ми благосъстояния, че такива доста далечни места могат да станат твои.
Кои са другите места, в които постоянно се връщате на драго сърце?
Аз доста одобрявам Европа и Виена да вземем за пример е едно от местата, което постоянно ме притегля с културата си, с това, че класическата музика и отношението към нея е съвсем, както е било преди. Дори тази лека пищност, когато има концерт, толкоз доста ме радва. Много е красиво. Лондон, несъмнено. Париж. Но и по-малки места като Йоенсуу, едно малко място на картата, само че прелестен оркестър и хора, които ме канят на драго сърце.
Кое е обичаното място за отмора?
Планината, където няма доста хора. Тогава в действителност мога да се откъсна от всичко.
Коя е мечтаната дестинация?
Имам голямото предпочитание да отида на Южния полюс. Знам, че звучи налудничаво, само че аз ще го направя. Не мога да обясня за какво, само че доста ме притеглят тези естествени картини на студа, замръзналото, животните, които населяват сходно място.
Какво е нещото, което постоянно слагате в багажа си?
В багажа ми постоянно има доста ноти, партитури, по тази причина постоянно е свръхбагаж (смее се).
Какво е свободата?
Тези дни бях направил една фотография във Финландия. Бяхме на едно голямо езеро и имаше прелестно слънце. Имаше един сърфист по средата на езерото и за мен тази фотография стана знак на свободата – там, където никой не може да те накара да направиш нещо, с изключение на ти самият. Това е доста покрай моята формулировка за независимост.