Галина Риом-Ройбек – да преодоляваш болката с изкуство
Вероятно доста от вас са гледали Галина Риом-Ройбек в тазгодишното издание на „ България търси гений “, където разплака и журито, и публиката с извънредно прочувственото си осъществяване... на едно колело. Да, това колело, което ще се окаже играчката избавител на едно малко изоставено дете. Дете, попаднало освен в нова среда, само че и в нова страна. Галина е родена в България и изоставена в дом за деца, лишени от родителска грижа в Ямбол, само че на 4 години е осиновена от семейство датчани. Още преди да е проговорила езика, нейните нови родители я водят на цирк, където за първи път вижда едноколесно колело. Няколко дни по-късно към този момент има свое и стартира да се учи сама.
„ Може би това беше моето място, моето предизвикателство, тъй като когато си минал към този момент през някакви житейски компликации, си казваш – окей, мога да го направя, мога да се науча “, спомня си Галина. Колелото обаче се трансформира в освен това и с помощта на него доближава до международни шампионати и печели орден след орден. На 18 години взема решение да се реалокира сама в Копенхаген, с цел да учи актуален цирк, само че във факултета, където това се случва, й споделят, че е на равнище, на което никой от учителите там не биха могли да надградят. Затова й оферират да се занимава с въздушна акробатика на трапец и макар че първоначално е скептична към тази дисциплинираност, я приключва. „ Там ме научиха да не отстъпвам себе си, да се грижа за тялото си, за мозъка си. Научиха ме да не се опасявам от живота, да бъда това, което съм, да бъда мощна. “
Със своя юнисайкъл Галина покори сцената на „ България търси гений “ и стигна до полуфинала на шоуто. Срещаме се няколко дни по-късно в Мини Арт Център, където сега минава цялото й всекидневие. Облекчена – по този начин се усеща тя след присъединяване си, което докосна хиляди хора. Участие, за което се радва, че е получила поддръжката на родителите си. „ Беше значимо за мен да имам тяхното разрешение да се открия толкоз доста пред хората и да вдъхновя децата, които се нуждаят от това. Преминах през доста страсти, само че съм задоволена “, споделя Галина.
„ От една страна разтварям вратите на предишното, изключително с първото ми осъществяване, в което възпроизвеждам част от нещата тъкмо, както са се случили, употребявайки средствата на актуалния цирк, с цел да доближи до едно друго равнище за себе си като актьор, показвайки своя гений. Бих споделила, че за мен постоянно е било елементарно да описвам своята история, т.е. не бях изплашена. С първото ми осъществяване страстите бяха по-скоро: „ Да, върша го, тъй като съм мечтала за това – да се разкрия по моя си метод, да покажа моята история. История, която не е единствено моя, само че и на толкоз други деца. “ С второто си осъществяване на полуфинала обаче Галина желае да покаже и светлата страна на историята си.
„ Показах, че всички можем да преодоляваме компликациите, да бъдем щастливи, да бъдем спонтанни, да опитвам. “ Основното обръщение, което се пробва да насочи е за вяра. Да покаже, че страстите имат две страни – от едната страна е болката, а от другата – методът, по който се изправяме против нея и я трансформираме в нещо положително. Дали в този момент е щастлива. „ Да, щастлива съм “, безапелационна е тя и когато още на идващия ден, когато посреща децата, които посещават Мини Арт Център, осъзнава, че си е коствало.
„ Те схващат нещата и в двете представяния и задаваха много въпроси, което е една от моите задачи – да карам хората да се замислят, да питат повече, да приказват по-свободно, да видят по какъв начин можем да преодоляваме подобен вид неща точно посредством изкуството. “
Нещата, които сподели в шоуто, са част от нейния независим театър Who am I ( “Коя съм аз? “), по който работи с режисьора Александър Мануилов. Спектакъл, който ненапълно е нейният метод да преодолее изцяло предишното си. „ Наложи се да се върна към моите мемоари, да потърся себе си, да схвана какво е да си осиновено дете. Говорихме доста за идентичността и този пърформанс мога да кажа, че е нещо като прераждане за мен “, споделя Галина. Някои моменти са сложни и по тази причина не желае спектакъла да бъде напълно автобиографичен. За да отбрани себе си. Включват и няколко други същински истории, с цел да запазят главните послания за това по какъв начин всички се борим с това да намерим себе си, какви желаеме да бъдем, от кое място идваме. Всеки да се припознае някъде там сред тях, без значение на каква възраст е.
Има още...
„ Може би това беше моето място, моето предизвикателство, тъй като когато си минал към този момент през някакви житейски компликации, си казваш – окей, мога да го направя, мога да се науча “, спомня си Галина. Колелото обаче се трансформира в освен това и с помощта на него доближава до международни шампионати и печели орден след орден. На 18 години взема решение да се реалокира сама в Копенхаген, с цел да учи актуален цирк, само че във факултета, където това се случва, й споделят, че е на равнище, на което никой от учителите там не биха могли да надградят. Затова й оферират да се занимава с въздушна акробатика на трапец и макар че първоначално е скептична към тази дисциплинираност, я приключва. „ Там ме научиха да не отстъпвам себе си, да се грижа за тялото си, за мозъка си. Научиха ме да не се опасявам от живота, да бъда това, което съм, да бъда мощна. “
Със своя юнисайкъл Галина покори сцената на „ България търси гений “ и стигна до полуфинала на шоуто. Срещаме се няколко дни по-късно в Мини Арт Център, където сега минава цялото й всекидневие. Облекчена – по този начин се усеща тя след присъединяване си, което докосна хиляди хора. Участие, за което се радва, че е получила поддръжката на родителите си. „ Беше значимо за мен да имам тяхното разрешение да се открия толкоз доста пред хората и да вдъхновя децата, които се нуждаят от това. Преминах през доста страсти, само че съм задоволена “, споделя Галина.
„ От една страна разтварям вратите на предишното, изключително с първото ми осъществяване, в което възпроизвеждам част от нещата тъкмо, както са се случили, употребявайки средствата на актуалния цирк, с цел да доближи до едно друго равнище за себе си като актьор, показвайки своя гений. Бих споделила, че за мен постоянно е било елементарно да описвам своята история, т.е. не бях изплашена. С първото ми осъществяване страстите бяха по-скоро: „ Да, върша го, тъй като съм мечтала за това – да се разкрия по моя си метод, да покажа моята история. История, която не е единствено моя, само че и на толкоз други деца. “ С второто си осъществяване на полуфинала обаче Галина желае да покаже и светлата страна на историята си.
„ Показах, че всички можем да преодоляваме компликациите, да бъдем щастливи, да бъдем спонтанни, да опитвам. “ Основното обръщение, което се пробва да насочи е за вяра. Да покаже, че страстите имат две страни – от едната страна е болката, а от другата – методът, по който се изправяме против нея и я трансформираме в нещо положително. Дали в този момент е щастлива. „ Да, щастлива съм “, безапелационна е тя и когато още на идващия ден, когато посреща децата, които посещават Мини Арт Център, осъзнава, че си е коствало.
„ Те схващат нещата и в двете представяния и задаваха много въпроси, което е една от моите задачи – да карам хората да се замислят, да питат повече, да приказват по-свободно, да видят по какъв начин можем да преодоляваме подобен вид неща точно посредством изкуството. “
Нещата, които сподели в шоуто, са част от нейния независим театър Who am I ( “Коя съм аз? “), по който работи с режисьора Александър Мануилов. Спектакъл, който ненапълно е нейният метод да преодолее изцяло предишното си. „ Наложи се да се върна към моите мемоари, да потърся себе си, да схвана какво е да си осиновено дете. Говорихме доста за идентичността и този пърформанс мога да кажа, че е нещо като прераждане за мен “, споделя Галина. Някои моменти са сложни и по тази причина не желае спектакъла да бъде напълно автобиографичен. За да отбрани себе си. Включват и няколко други същински истории, с цел да запазят главните послания за това по какъв начин всички се борим с това да намерим себе си, какви желаеме да бъдем, от кое място идваме. Всеки да се припознае някъде там сред тях, без значение на каква възраст е.
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ