Има смисъл заедно да кажем: Да бъде!
Венцислав Димов е лекар на науките, професор в Софийския университет " Св. Климент Охридски ", Факултет по публицистика и всеобща връзка (лекционни курсове " Медийна музика ", " Антропология на известната музика ", " Звукът в онлайн медиите " и др.). Ръководител на изследователската група " Етномузикология " в Институт за проучване на изкуствата, Българска академия на науките. Изследва обичайната (фолклорна), известна музика и етнопоп; антропология на музиката и медиите; културни и медийни промишлености. Автор на над 200 научни проучвания и публикации, измежду които монографиите " Етнопопбумът " (2001); " Добруджа: памет и ария " (2012); " Музиката за народа на медийния фронт (Меката власт на националната и известната музика в Социалистическа България) " (2019) и други; съавтор с Лозанка Пейчева на книгите " Зурнаджийската традиция в Югозападна България " (2002) и " С хоро и ария, с перо и слово. 120 години от рождението на Райна Кацарова " (2021); съавтор на учебници и образователни пособия (учебници и книги за учителя – Музика за VIII, IX, X клас на изд. " Просвета " и др.). Сценарист на документални филми, създател и водещ на радиопредавания и телевизионни стратегии, създател на журналистически изявления в печатни и онлайн медии. Член e на Съюза на българските композитори – секция " Музиковеди ", Съюза на българските публицисти, ICTM – Международен съвет за обичайната музика при ЮНЕСКО (член на борда и заместник-председател на Националния комитет на ICTM), член на УС на Националния юношески фолклорен съюз.
– Професор Димов, в навечерието сме на светли празници. Подготовката за Бъдни вечер и за Коледа e придружена с радостно неспокойствие и шетня. Извън украсата и светлините по улиците, трескавото извършване на покупки, с цел да изненадаме близки и другари с забавен подарък и да наредим богата софра, какво в действителност значат тези празници? С какви равносметки, предзаменования и очаквания са свързани?
– Игнажден в някои от българските краища в миналото са наричали Единажден – първия ден, Млада година. Той съгласно християнския календар е празник на Свети Игнатий Богоносец, само че в националната ни религия е Новият ден, с който стартира Младата година, когато се ражда Младият господ – новото слънце в навечерието на деня на зимното слънцестоене. Започвам с този обичаен празник, тъй като той пази до момента до магията на първия ден и новото начало: назовават го още Полязовден – първият, който влезе в двора на къщата или в дома, ще вещае каква ще е годината, бъдното, берекетът – добра или неприятна. От " Игната до Коледа " се е замъчила Божа майка в коледните ни песни, да си роди Млада бога, а с него – да се прероди още веднъж светлината и светът. Така че тези светли дни, идните, в навечерието на Бъдни вечер, Коледа и Нова година, не са просто мотив да " му отпуснем края " в неработно време, да пазарим трескаво, да готвим и пълним трапези, които да " унищожаваме " до преяждане. За мен са светли дни, в които да се съберем с живи и постоянно живи родственици и другари, предшественици и наследници, даже през днешния ден, в изискванията на изолираност, тъй като душата не може и не би трябвало да бъде изолирана и карантинирана. Нека си спомним за тези, които не са с нас, за тези, които не са от нашия свят. И като назоваваме питата на Коледа, да отделим залък и за тях. Предците ни са казвали: " Ела, Боже, да вечеряме ", канили са Бог и Божа майка на трапезата и им оставяли от хляба, като прекадявали трапезата, споменавали и имената на напусналите ни и на тези, които – да са живи и здрави – са надалеч от нас и не могат да седнат на нашата софра. Такава ми е вярата – да не сме сами. Днес това да сме в общественост, да сме дружно ни е изключително потребно. Може би тъй като сме застрашени от изгубването му... Моята равносметка е и за свършеното от мен, за направеното през миналата година. Без непотребна невзискателност ще кажа, че има и ще остане (три книги). Старите шопи благославяли: " Да се роди, дето рало върви и не върви ". Е, такива като нас, които " до момента в който си почиват, не не помнят да оплевят лука ", могат да кажат: напрегнали сме мишци, орали и сели сме – в случай че не в дословния смисъл, всеки на своята равнища, ние на книжовната, и се е родило. Някога на Игнажден разравяли жаравата в огнището и благославяли: колкото искрици, толкоз пиленца, дечица, мед и масло и бяла пшеница за сираци и за цялостен народ! Дано нашите искрици от думи да са потребни, да нахранят нечии гладни души и да утешат, да дадат някому светлина. Това е моята вяра и по тази причина чакам празника, нека е споделен!
– Каква е празничната обредност в обособените етнографски области на страната? Различават ли се значително и от какво се обуславят едни или други вярвания и ритуали, които се съхраняват епохи от фамилии, родове и цели селища?
– Това е сериозна и богата на значими елементи тематика. Първо да кажа: на всички места в България, измежду всички българи, във всички етнографски области, даже и освен измежду православните българи, празнуването на Коледа и Нова година е традиция. Ако в средата на ХХ век същинското коледуване било засвидетелствано не във всички етнографски области (най-разгърнато и съхранено е в Североизточна и Средна Северна България, в Тракия и Странджа, в Шоплука), в миналото, в края на XIX век, да вземем за пример, е документирано и като ритуали, и като песни и в останалите краища (Родопите, Северозападна България, Югозападна България). Коледните песни измежду българите, наследници на остаряло локално население от Североизточна България (хърцои в Русенско, капанци в Разградско, гребенци в Добруджа, ваяци във Варненско и Източния Балкан и т.н.), съгласно моя персонален опит като теренист и като откривател, са най-богати на митологични претекстове и послания. Само от едно село – Аспарухово, в миналото Ченге, Дългополско – първо Анчо Калоянов (известен български фолклорист и публицист, издал книгата с обредни песни от Аспарухово " Добър левент с добра коня " през 1986 г.), след това и други като мен – са записвали не една-две, а 48 песни, словата на които дружно с благословията са над 2000 реда! И в тези песни се пее освен за хазаин и господарка, за мома и ерген – те са завещан роман за света, те са негово магическо нареждане и превръщането му от безпорядък в космос, знамение, което коледарите пресътворяват дружно с героите на тяхната песенна коледна митология: Млада Бога, Вишен Господ, Божа майка, Стара Юда, Дан челник, цар Костадин, Крали Марко, Свети Георги... Богати са коледарските обичаи и песенни цикли в селата Кошов, Красен, Бъзовец, Табачка (Русенско); Топчии (Разградско), Стефан Караджа, Бабук, Старо село (Силистренско); Тервел (Добричко); Дивдядово, Дибич (Шуменско). В Ямбол и района коледарските групи пеят и играят обреден буенек – воински танц, който води станеникът със сабя в ръка, а момците отмерват ритъма с шпори на чизмите; тази традиция през днешния ден е публично представяна и на фестивални подиуми, само че и непринудено, на площада и кварталите на самата Коледа. В Пиринския край ритуални танци играят русалиите – мъжки воински дружини със саби в ръце, водени от балтаджия с секира и озвучавани от античните и мощни звуци на зурни и тъпани – и този бит е жив по Новогодишните празници, с помощта на локални групи като тези от град Петрич.
– Особена символика и обаяние носят кукерските игри, които някъде се вършат при започване на Великия пост, другаде – сред Коледа и Богоявление... В кои краища на България се практикува в най-автентичния му тип този маскараден бит?
– Маскарадните игри в другите фолклорни области на българите се вършат и назовават по друг метод. В Средна Западна България, при шопите, кулминационната точка е на Васильовден, на Нова година. В Източна България – Тракия, Добруджа, Странджа, Родопите – са по Сирни Заговезни, напролет. Но и там има маскарадни игри по време на по този начин наречените " Мръсни дни " – дните сред Коледа и Йордановден (Богоявление): бразая в Силистренско, камили в Суворовско. Отгласи от най-стари маскарадни игри има в Софийско, Пернишко, Радомирско – коледарите, наричани Коледжанье, Сирвискари, Сурваскаре, включват в дружината маскирани дъртак и булка. В архивите на Българска академия на науките, Института за проучване на изкуствата, с които работя, се пазят остарели записи на такова коледуване, правени от Райна Кацарова в Негован и Елена Стоин в Обеля, в което звучат " прекомерно примитивни мелодии от един или два тона ", пеенето има темперамент на " еднообразен речитатив ", на безмензурно осъществяване със " заклинателен темперамент " (според Елена Стоин и Тодор Джиджев), а обредността включва мъжко антифонно пеене, маскарадни игри, звънци, гайди, разговори сред лидера на коледарите ( " стареца " ) и домакина. Маскираните в страшни ликове сурвакари в Шоплука и през днешния ден си имат празника " Сурва " в Перник, където се провежда на всеки две години формален Фестивал на маскарадните игри, само че всяка година против Васильовден (по остаряло Василица и Нова година са на 13 против 14 януари) в села и квартали, със звънци, чанове и хлопки, с ликове от кожа, рога и пера към живите огньове играят на площада все по-млади сурвакари (вече има и дами!) – традиция, която се възражда, само че си остава все по този начин " достоверна " и същинска. Другото районно огнище на зимната маскарадност е Пиринският край – на юг по Струма, в Симитли, Сандански и Петрич играят маскирани станчинари и бабугери точно на Нова година.
– Духът на обичаи и последователност е доста жизнен в селата, само че по какъв начин да съумее да го поддържа градският човек? Нямаме огнища, та да гадаем по въглените какво ще е времето през годината и ще бъде ли плодородна, нито по пепелта от бъдника да разберем ще се множи ли стоката...
– Ако не знаете коледни песни, в случай че не дочакате коледари в дома си, можете да се докоснете до стародавната магика с ритуални жестове, които не са чак толкоз сложни. Омесете коледна пита – може да е содена, постна, може да е с мая, та да пораства като нея и да избуява животът. Украсете я с кръг, слънце и кръст. Така ще извършите освен самун за трапезата, а и митологична картина на космоса, както я разказва патриархът на етнографията ни Димитър Маринов – в книгата му " Народна религия и религиозни национални традиции ", приключена през 1914 година, са разказани и приложени като изображения над 100 кравая от всички български краища, с общи претекстове слънце, гумно, кошара, двор – подредения свят, който се гради с облика на кръга, както правели и коледарите с ритуалното си обхождане на селото в миналото. Не забравяйте, че тази пита е безкръвна жертва – част от нея се оставя за Бога и Богородица, в миналото я пазели до иконата, вярвали, че има целебна мощ. Ако не можете, като дедите ни, да вечеряте на сламата, оставете на трапезата си ястия със зърна: варено жито или царевица, да се ражда и пораства. И орехи – плодове-поличба на свято дърво, с тях гадаем за идното и здравето. Благословете – в случай че не си спомняте " Отче наш ", припомнете си простите думи на старите коледари: " Славим Млада бога! Аз в къщи и Бог с мене! Колкото звезди в ясно небе, толкоз здраве, живот, забавление, доброчестие, благодат!
– Вие сте и учител, поддържате връзка с доста и разнообразни младежи. Имат ли интерес и отношение към традициите и обичаите, към техния генезис и значение?
– Имат, уповавам се, че им оказвам помощ да научат нещо ново или да си напомнят забравеното. Направил съм лекция за коледните песни и ритуали. Тази година помогнах на група младежи от софийските квартали " Подуене " и " Суха река ", които, водени от двама музиканти и читалищни дейци – Борис Самаринов и Любомир Желев (НЧ " Васил Левски 1928 " ), направиха план " Софийски коледари ", с цел да се изследва традицията на коледуването в Софийско, да се запишат остарели коледни песни, да се издирят шопските ритуални дейности и слова по Коледа и да се съживят от млади коледари в навечерието на Коледа, а тези, които желаят да последват образеца им, да употребяват оповестени в интернет филм и " Наръчник на коледаря " с 10 нотирани песни.
– Какво е празник без хоро! Българското хоро е културен феномен, който с изключение на с хубостта и силата, с които влияе върху феновете, ни свързва по неповторим метод. Заловени за ръце, придобиваме несравнимо възприятие за единство. Факт е, че в последните години хоротеките притеглят хиляди хора от разнообразни възрасти. На какво съгласно вас се дължи този засилен интерес?
– Той дори е просрочен. Райна Кацарова е изследвала и разпространявала практики по места, като Угърчин, Ловешко, и Гоце Делчев, където още в края на 40-те години остарели са предавали традицията на локалните хора и ритуали на млади и дружно са я възраждали и на село, и в читалището, и на сцените на любителското творчество. Днес най-старото потомство от хороигралци е от самодейци, които не са били родени тогава, т.е. живата трансмисия, поколенческото предаване го няма към този момент. Днес младите учат хората от цифрови платформи и уеб сайтове, учители са им хореографи, ученици на профилирани учебни заведения и на Пловдивската академия. Днес са на мода " танцовите клубове " и това не е неприятно – бил съм на подготовка на такива клубове, участниците са образовани и обезпечени хора, които си плащаха за заниманията. Журирал съм или съм водил фестивали като " Пролетно надиграване " във Варна, " Атлиманска огърлица " в Китен или " Фолклорна магия " в Банско, на които вземат участие и танцови клубове за възрастни, и читалищни детски сформира, само че най са ми забавни така наречен групи за изворен фолклор, в които остарялата местна традиция се предава към момента поколенчески, и има танцьори от най-малко три генерации: като Пенсионерския клуб " Брацигово " от Добрич, в който танцьорите води 80-годишният бай Слави Божков, а певиците – Марийка Сталева, която е от междинното поколение; или групите към читалище " Добри Иванов ", в които баби пеят и играят с внучките си. Радвам се на младите, които имат пиетет към остарялата традиция и не схващат националните танци като " аеробика ", а като признание: като студентите-медици от групировка " Диана " във Варна.
– Защо е значимо да познаваме изконните празници и обреди, вплетени в историята ни като народ?
– За да ни има – като персони, като общественост, като общество, като народ. Когато търсим нашата традиция, опознаваме нашата културна еднаквост, ние осъзнаваме себе си като част от една просвета, която е казвала и има какво да каже на своите деца. И с цел да не стигнем до дереджето да одобряваме значимостта си, единствено когато ни я удостоверяват извън, както вършат страдащите от Байроновския комплекс низши културно нации. Традицията, фолклорните ритуали, песни, танци са освен изкуство, а и тези живи филизи, от които не престават да струят соковете на нашето, българско Дърво на света. Ако имаме сетива и душа да ги преживеем, то ще е все зелено, а ние ще отпием глътка от онази жива вода – Младостта на традицията.
– Какво благопожелание или наричане бихте отправили към читателите на ДУМА в края на тази, толкоз разнолика и сложна 2021 година и с взор към 2022-ра?
– Да прегърнат индивида до себе си. Да обхванат дървото, което е засадил татко им или дядо им. Да засадят дърво, тъй като който прави това, мисли освен за себе си, а и за децата и внуците си. Да имат вяра, че се ражда там, дето рало върви. Да се трудят, тъй като трудолюбието е добрина. И магия, която е закодирана и в словото на коледарската благословия: станенинът-господинът си е заоравал нивчица, а в нея крушчица, а под нея люлчица, а в нея момченце-златоперченце... Сещам се за картината с люлките на синорите и жътвата с шопските песни от филмовия роман на Рангел Вълчанов в " Лачените обувки на незнайния боец ". Ако има кой да пее или най-малко да си спомня тези песни, ще я има и тази Коледа и Нова година, и идната, и бъдната. Чуйте мъжете, които пеят и назовават за вит-превит кравай с кръст дукато, за благодат и да се ражда под път и над път. Ако повторим след тях: " Колкото сме речом рекли, толкова здраве на таз къща! " – ще съберем нашата Дума с тази на другите. Има смисъл, сигурен съм, дружно да кажем: " Да бъде! ".
– Професор Димов, в навечерието сме на светли празници. Подготовката за Бъдни вечер и за Коледа e придружена с радостно неспокойствие и шетня. Извън украсата и светлините по улиците, трескавото извършване на покупки, с цел да изненадаме близки и другари с забавен подарък и да наредим богата софра, какво в действителност значат тези празници? С какви равносметки, предзаменования и очаквания са свързани?
– Игнажден в някои от българските краища в миналото са наричали Единажден – първия ден, Млада година. Той съгласно християнския календар е празник на Свети Игнатий Богоносец, само че в националната ни религия е Новият ден, с който стартира Младата година, когато се ражда Младият господ – новото слънце в навечерието на деня на зимното слънцестоене. Започвам с този обичаен празник, тъй като той пази до момента до магията на първия ден и новото начало: назовават го още Полязовден – първият, който влезе в двора на къщата или в дома, ще вещае каква ще е годината, бъдното, берекетът – добра или неприятна. От " Игната до Коледа " се е замъчила Божа майка в коледните ни песни, да си роди Млада бога, а с него – да се прероди още веднъж светлината и светът. Така че тези светли дни, идните, в навечерието на Бъдни вечер, Коледа и Нова година, не са просто мотив да " му отпуснем края " в неработно време, да пазарим трескаво, да готвим и пълним трапези, които да " унищожаваме " до преяждане. За мен са светли дни, в които да се съберем с живи и постоянно живи родственици и другари, предшественици и наследници, даже през днешния ден, в изискванията на изолираност, тъй като душата не може и не би трябвало да бъде изолирана и карантинирана. Нека си спомним за тези, които не са с нас, за тези, които не са от нашия свят. И като назоваваме питата на Коледа, да отделим залък и за тях. Предците ни са казвали: " Ела, Боже, да вечеряме ", канили са Бог и Божа майка на трапезата и им оставяли от хляба, като прекадявали трапезата, споменавали и имената на напусналите ни и на тези, които – да са живи и здрави – са надалеч от нас и не могат да седнат на нашата софра. Такава ми е вярата – да не сме сами. Днес това да сме в общественост, да сме дружно ни е изключително потребно. Може би тъй като сме застрашени от изгубването му... Моята равносметка е и за свършеното от мен, за направеното през миналата година. Без непотребна невзискателност ще кажа, че има и ще остане (три книги). Старите шопи благославяли: " Да се роди, дето рало върви и не върви ". Е, такива като нас, които " до момента в който си почиват, не не помнят да оплевят лука ", могат да кажат: напрегнали сме мишци, орали и сели сме – в случай че не в дословния смисъл, всеки на своята равнища, ние на книжовната, и се е родило. Някога на Игнажден разравяли жаравата в огнището и благославяли: колкото искрици, толкоз пиленца, дечица, мед и масло и бяла пшеница за сираци и за цялостен народ! Дано нашите искрици от думи да са потребни, да нахранят нечии гладни души и да утешат, да дадат някому светлина. Това е моята вяра и по тази причина чакам празника, нека е споделен!
– Каква е празничната обредност в обособените етнографски области на страната? Различават ли се значително и от какво се обуславят едни или други вярвания и ритуали, които се съхраняват епохи от фамилии, родове и цели селища?
– Това е сериозна и богата на значими елементи тематика. Първо да кажа: на всички места в България, измежду всички българи, във всички етнографски области, даже и освен измежду православните българи, празнуването на Коледа и Нова година е традиция. Ако в средата на ХХ век същинското коледуване било засвидетелствано не във всички етнографски области (най-разгърнато и съхранено е в Североизточна и Средна Северна България, в Тракия и Странджа, в Шоплука), в миналото, в края на XIX век, да вземем за пример, е документирано и като ритуали, и като песни и в останалите краища (Родопите, Северозападна България, Югозападна България). Коледните песни измежду българите, наследници на остаряло локално население от Североизточна България (хърцои в Русенско, капанци в Разградско, гребенци в Добруджа, ваяци във Варненско и Източния Балкан и т.н.), съгласно моя персонален опит като теренист и като откривател, са най-богати на митологични претекстове и послания. Само от едно село – Аспарухово, в миналото Ченге, Дългополско – първо Анчо Калоянов (известен български фолклорист и публицист, издал книгата с обредни песни от Аспарухово " Добър левент с добра коня " през 1986 г.), след това и други като мен – са записвали не една-две, а 48 песни, словата на които дружно с благословията са над 2000 реда! И в тези песни се пее освен за хазаин и господарка, за мома и ерген – те са завещан роман за света, те са негово магическо нареждане и превръщането му от безпорядък в космос, знамение, което коледарите пресътворяват дружно с героите на тяхната песенна коледна митология: Млада Бога, Вишен Господ, Божа майка, Стара Юда, Дан челник, цар Костадин, Крали Марко, Свети Георги... Богати са коледарските обичаи и песенни цикли в селата Кошов, Красен, Бъзовец, Табачка (Русенско); Топчии (Разградско), Стефан Караджа, Бабук, Старо село (Силистренско); Тервел (Добричко); Дивдядово, Дибич (Шуменско). В Ямбол и района коледарските групи пеят и играят обреден буенек – воински танц, който води станеникът със сабя в ръка, а момците отмерват ритъма с шпори на чизмите; тази традиция през днешния ден е публично представяна и на фестивални подиуми, само че и непринудено, на площада и кварталите на самата Коледа. В Пиринския край ритуални танци играят русалиите – мъжки воински дружини със саби в ръце, водени от балтаджия с секира и озвучавани от античните и мощни звуци на зурни и тъпани – и този бит е жив по Новогодишните празници, с помощта на локални групи като тези от град Петрич.
– Особена символика и обаяние носят кукерските игри, които някъде се вършат при започване на Великия пост, другаде – сред Коледа и Богоявление... В кои краища на България се практикува в най-автентичния му тип този маскараден бит?
– Маскарадните игри в другите фолклорни области на българите се вършат и назовават по друг метод. В Средна Западна България, при шопите, кулминационната точка е на Васильовден, на Нова година. В Източна България – Тракия, Добруджа, Странджа, Родопите – са по Сирни Заговезни, напролет. Но и там има маскарадни игри по време на по този начин наречените " Мръсни дни " – дните сред Коледа и Йордановден (Богоявление): бразая в Силистренско, камили в Суворовско. Отгласи от най-стари маскарадни игри има в Софийско, Пернишко, Радомирско – коледарите, наричани Коледжанье, Сирвискари, Сурваскаре, включват в дружината маскирани дъртак и булка. В архивите на Българска академия на науките, Института за проучване на изкуствата, с които работя, се пазят остарели записи на такова коледуване, правени от Райна Кацарова в Негован и Елена Стоин в Обеля, в което звучат " прекомерно примитивни мелодии от един или два тона ", пеенето има темперамент на " еднообразен речитатив ", на безмензурно осъществяване със " заклинателен темперамент " (според Елена Стоин и Тодор Джиджев), а обредността включва мъжко антифонно пеене, маскарадни игри, звънци, гайди, разговори сред лидера на коледарите ( " стареца " ) и домакина. Маскираните в страшни ликове сурвакари в Шоплука и през днешния ден си имат празника " Сурва " в Перник, където се провежда на всеки две години формален Фестивал на маскарадните игри, само че всяка година против Васильовден (по остаряло Василица и Нова година са на 13 против 14 януари) в села и квартали, със звънци, чанове и хлопки, с ликове от кожа, рога и пера към живите огньове играят на площада все по-млади сурвакари (вече има и дами!) – традиция, която се възражда, само че си остава все по този начин " достоверна " и същинска. Другото районно огнище на зимната маскарадност е Пиринският край – на юг по Струма, в Симитли, Сандански и Петрич играят маскирани станчинари и бабугери точно на Нова година.
– Духът на обичаи и последователност е доста жизнен в селата, само че по какъв начин да съумее да го поддържа градският човек? Нямаме огнища, та да гадаем по въглените какво ще е времето през годината и ще бъде ли плодородна, нито по пепелта от бъдника да разберем ще се множи ли стоката...
– Ако не знаете коледни песни, в случай че не дочакате коледари в дома си, можете да се докоснете до стародавната магика с ритуални жестове, които не са чак толкоз сложни. Омесете коледна пита – може да е содена, постна, може да е с мая, та да пораства като нея и да избуява животът. Украсете я с кръг, слънце и кръст. Така ще извършите освен самун за трапезата, а и митологична картина на космоса, както я разказва патриархът на етнографията ни Димитър Маринов – в книгата му " Народна религия и религиозни национални традиции ", приключена през 1914 година, са разказани и приложени като изображения над 100 кравая от всички български краища, с общи претекстове слънце, гумно, кошара, двор – подредения свят, който се гради с облика на кръга, както правели и коледарите с ритуалното си обхождане на селото в миналото. Не забравяйте, че тази пита е безкръвна жертва – част от нея се оставя за Бога и Богородица, в миналото я пазели до иконата, вярвали, че има целебна мощ. Ако не можете, като дедите ни, да вечеряте на сламата, оставете на трапезата си ястия със зърна: варено жито или царевица, да се ражда и пораства. И орехи – плодове-поличба на свято дърво, с тях гадаем за идното и здравето. Благословете – в случай че не си спомняте " Отче наш ", припомнете си простите думи на старите коледари: " Славим Млада бога! Аз в къщи и Бог с мене! Колкото звезди в ясно небе, толкоз здраве, живот, забавление, доброчестие, благодат!
– Вие сте и учител, поддържате връзка с доста и разнообразни младежи. Имат ли интерес и отношение към традициите и обичаите, към техния генезис и значение?
– Имат, уповавам се, че им оказвам помощ да научат нещо ново или да си напомнят забравеното. Направил съм лекция за коледните песни и ритуали. Тази година помогнах на група младежи от софийските квартали " Подуене " и " Суха река ", които, водени от двама музиканти и читалищни дейци – Борис Самаринов и Любомир Желев (НЧ " Васил Левски 1928 " ), направиха план " Софийски коледари ", с цел да се изследва традицията на коледуването в Софийско, да се запишат остарели коледни песни, да се издирят шопските ритуални дейности и слова по Коледа и да се съживят от млади коледари в навечерието на Коледа, а тези, които желаят да последват образеца им, да употребяват оповестени в интернет филм и " Наръчник на коледаря " с 10 нотирани песни.
– Какво е празник без хоро! Българското хоро е културен феномен, който с изключение на с хубостта и силата, с които влияе върху феновете, ни свързва по неповторим метод. Заловени за ръце, придобиваме несравнимо възприятие за единство. Факт е, че в последните години хоротеките притеглят хиляди хора от разнообразни възрасти. На какво съгласно вас се дължи този засилен интерес?
– Той дори е просрочен. Райна Кацарова е изследвала и разпространявала практики по места, като Угърчин, Ловешко, и Гоце Делчев, където още в края на 40-те години остарели са предавали традицията на локалните хора и ритуали на млади и дружно са я възраждали и на село, и в читалището, и на сцените на любителското творчество. Днес най-старото потомство от хороигралци е от самодейци, които не са били родени тогава, т.е. живата трансмисия, поколенческото предаване го няма към този момент. Днес младите учат хората от цифрови платформи и уеб сайтове, учители са им хореографи, ученици на профилирани учебни заведения и на Пловдивската академия. Днес са на мода " танцовите клубове " и това не е неприятно – бил съм на подготовка на такива клубове, участниците са образовани и обезпечени хора, които си плащаха за заниманията. Журирал съм или съм водил фестивали като " Пролетно надиграване " във Варна, " Атлиманска огърлица " в Китен или " Фолклорна магия " в Банско, на които вземат участие и танцови клубове за възрастни, и читалищни детски сформира, само че най са ми забавни така наречен групи за изворен фолклор, в които остарялата местна традиция се предава към момента поколенчески, и има танцьори от най-малко три генерации: като Пенсионерския клуб " Брацигово " от Добрич, в който танцьорите води 80-годишният бай Слави Божков, а певиците – Марийка Сталева, която е от междинното поколение; или групите към читалище " Добри Иванов ", в които баби пеят и играят с внучките си. Радвам се на младите, които имат пиетет към остарялата традиция и не схващат националните танци като " аеробика ", а като признание: като студентите-медици от групировка " Диана " във Варна.
– Защо е значимо да познаваме изконните празници и обреди, вплетени в историята ни като народ?
– За да ни има – като персони, като общественост, като общество, като народ. Когато търсим нашата традиция, опознаваме нашата културна еднаквост, ние осъзнаваме себе си като част от една просвета, която е казвала и има какво да каже на своите деца. И с цел да не стигнем до дереджето да одобряваме значимостта си, единствено когато ни я удостоверяват извън, както вършат страдащите от Байроновския комплекс низши културно нации. Традицията, фолклорните ритуали, песни, танци са освен изкуство, а и тези живи филизи, от които не престават да струят соковете на нашето, българско Дърво на света. Ако имаме сетива и душа да ги преживеем, то ще е все зелено, а ние ще отпием глътка от онази жива вода – Младостта на традицията.
– Какво благопожелание или наричане бихте отправили към читателите на ДУМА в края на тази, толкоз разнолика и сложна 2021 година и с взор към 2022-ра?
– Да прегърнат индивида до себе си. Да обхванат дървото, което е засадил татко им или дядо им. Да засадят дърво, тъй като който прави това, мисли освен за себе си, а и за децата и внуците си. Да имат вяра, че се ражда там, дето рало върви. Да се трудят, тъй като трудолюбието е добрина. И магия, която е закодирана и в словото на коледарската благословия: станенинът-господинът си е заоравал нивчица, а в нея крушчица, а под нея люлчица, а в нея момченце-златоперченце... Сещам се за картината с люлките на синорите и жътвата с шопските песни от филмовия роман на Рангел Вълчанов в " Лачените обувки на незнайния боец ". Ако има кой да пее или най-малко да си спомня тези песни, ще я има и тази Коледа и Нова година, и идната, и бъдната. Чуйте мъжете, които пеят и назовават за вит-превит кравай с кръст дукато, за благодат и да се ражда под път и над път. Ако повторим след тях: " Колкото сме речом рекли, толкова здраве на таз къща! " – ще съберем нашата Дума с тази на другите. Има смисъл, сигурен съм, дружно да кажем: " Да бъде! ".
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ