Изследване показва как Венера се е превърнала от рай в ад
Венера в действителност е пъклен място! Това е най-горещата планета в Слънчевата система, с атмосферни температури, които са задоволително горещи, с цел да разтопят олово.
Във същото време въздухът също е отровен шлейф, формиран най-вече от въглероден диоксид и дъждовни облаци от сярна киселина. И все пак, учените допускат, че Венера в миналото е била доста друго място, с по-хладна атмосфера и течни океани на нейната повърхнина.
За страдание всичко това се е трансформирало преди милиарди години, когато Венера претърпява трогателен парников резултат, променяйки пейзажа в адския свят, който съставлява през днешния ден.
Според изследване на интернационален екип от учени, подкрепено от НАСА, може би в действителност съществуването на океан преди всичко е предизвикало Венера да изпита този преход.
Освен че е извънредно гореща, на Венера няма съвсем никакви промени в температурата сред деня и нощта, нито в течение на годината. Това се дължи на изключителната компактност на нейната атмосфера (93 пъти по-голяма от налягането на земната атмосфера) и бавното въртене на планетата.
В съпоставяне с релативно бързото въртене на Земята от 23 часа, 56 минути и 4 секунди, на Венера са нужни към 243 дни, с цел да приключи едно завъртане към своята ос.
Също по този начин би трябвало да се означи, че Венера се върти в противоположна посока на Земята и множеството от другите планети (ретроградна ротация). Между това доста постепенно въртене, плътната изолираща атмосфера на планетата и прехвърлянето на топлота от ветровете в долната атмосфера, температурите на повърхността на Венера в никакъв случай не се отклоняват доста от междинните 462 ° C
Астрономите подозират, че Венера може да се е въртяла по-бързо и в същата посока, както и Земята, което би било основен фактор за поддържане на течен океан на повърхността на планетата (и може би даже на условия за живот). Що се отнася до това, което е предизвикало радикалната смяна, известната доктрина е, че солиден удар с външен обект е забавил въртенето на Венера и даже е обърнал посоката й на въртене. Дали обаче това е по този начин?
В тяхното изследване, което неотдавна се появи в The Astrophysical Journal Letters, екипът, воден от Матиас Грийн (физически океанограф от университета в Бангалор) и негови сътрудници от НАСА и Вашингтонския университет, изпитват опцията не външен удар, а океан от ранната Венера да е причина за смяната.
Просто казано, приливите и отливите работят като спирачка за ротацията на планетата, заради триенето, което се генерира сред приливно-отливните течения и морското дъно.
На Земята този резултат трансформира продължителността на деня с към 20 секунди на всеки милион години. За да дефинират до каква степен ранният океан на Венера е работил като спирачка за въртенето на планетата, Грийн и сътрудниците му организират серия от симулации, употребявайки специфичен дигитален модел на приливите и отливите.
Екипът симулира каква би била Венера при съществуването на океани с друга дълбочина и ротационен интервал, вариращ от 243 до 64 земни дни. След това те пресмятат скоростите на дисперсията на приливите и приливния въртящ миг, който би зародил при другите вариации. Те разкрили, че океанските приливи биха били задоволителни, с цел да забавят въртенето на Венера с до 72 земни дни на всеки милион години, според от началната скорост на въртене на планетата.
Това допуска, че приливната спирачка може да е забавила Венера до сегашната й ротация единствено за интервал от 10 до 50 милиона години. Тъй като точно тази понижена скорост на въртене предизвиква океаните на Венера да се изпаряват от страната огрявана от слънцето, това води до парниковия резултат и приливното разрушение дейно лишава Венера от опцията да бъде обитаема за доста малко време от геоложка позиция.
Освен че предлага различно пояснение за какво Венера се върти по метода, по който го прави, това проучване може да прокара път към отговорите на някои от най-дълбоките мистерии на Венера. Както Грийн декларира в известие на университета в Бангор:
„ Тази разработка демонстрира какъв брой значими могат да бъдат приливите и отливите за прекрояване на ротацията на една планета, даже в случай че този океан съществува единствено за към 100 милиона години, и какъв брой основни са приливите и отливите за превръщането на планетата в обитаема. “
С други думи, приливната спирачка може да е повода Венера да се трансформира от свят, затрупан с океан, който би могъл доста добре да поддържа и живота, в гореща, адска среда, където нищо не може да оцелее. Тези заключения биха могли да имат значение и за проучването на екзопланети сходни на Венера.
Следователно астрономите биха могли да одобряват с известна доза на сигурност, че екзопланети, ситуирани покрай вътрешния завършек на техните звездни системи, към по този начин наречените обитаемите зони, имат сходни интервали на въртене, които са резултат от закъснение, дължащо се на океаните им.
Може би, в един по-далечен ден, това проучване би могло също по този начин да помогне да се осведомят бъдещите хора за вероятните старания за възобновяване на Венера “до това, което наподобява е била преди милиарди години “ – т.е. за нейното тераформиране.
Като се форсира ротацията на планетата, ще може доста да се понижи парниковия резултат. След това би трябвало да се изпомпват тонове водород, с цел да трансфорат гъстите облаци от атмосферен CO2 във вода (и графит), а Венера ще има назад океаните си и хората ще имат друга планета, на която вероятно да живеят!
Но, несъмнено, новите поданици ще би трябвало деликатно да следят приливите и отливите, с цел да попречат на планетата още веднъж да се трансформира в пъкъл.
Тази публикация е оповестена от изданието Universe Today.
