Велизар Попов е начело на виетнамския Танг Хоа, с който

Велизар Попов е отпред на виетнамския Танг Хоа, с който е настоящ притежател на Купата и Суперкупата на страната. Вече 12 години той работи в Азия, като реализира локален требъл отпред на малдивския Ню Рейдиънт и призови места в шампионатите на Тайланд и Малайзия. Попов също по този начин е бил селекционер на националния тим на Малдивите и олимпийския отбор на Мианмар, с който печели бронзови медали от Югоизточните азиатски игри. Печели премия за треньор 1 след постоянния сезон във Виетнам, както и треньор на годината в Малдивите. Работил е също по този начин в Оман, Дания и Молдова, а у нас е бил отпред на варненския Черно море. Според медии във Виетнам Попов пък е измежду настоящите любимци да поеме националния отбор на страната, останал без селекционер преди броени дни след загуба от Индонезия. 48-годишният експерт, който е родом от Пловдив, се съгласи на особено изявление за Gong.bg , в което споделя за желанието си за ново предизвикателство отвън Азия, за какво мечтае да работи в Бразилия, както и разнообразни други тематики, свързани с треньорската му работа в Югоизточна Азия.

- Започвам непосредствено с една ваша обява в обществените мрежи, на която обърнах внимание. С нея Вие заявихте желанието си след 12-годишен престой в Азия да продължите треньорската си кариера в Европа или Южна Америка. Спонтанно ли е това Ваше желание и за какво тъкмо в този момент?

-Нещата са много сложни. От една страна работата ми върви добре в Азия към този момент 12 години, имам добър пазар, построил съм си добра известност. Имам положителни оферти и за новия сезон, свързани с национални тимове и с клубни тимове. Но в края на краищата всеки уважаващ себе си треньор считам, че би трябвало да има допустимо най-високи упоритости, да може да работи на допустимо най-високо равнище, изключително в пика на кариерата си, когато се усеща в най-хубаво положение. Аз в този момент встъпвам един тип в най-хубавите години за един треньор. Чувствам се в пика на моята кариера и считам, че е пристигнало време да потърся малко по-амбициозен план. Истинският футбол не е загадка, че в Европа и Южна Америка, тъй че от тази позиция ми се желае да опитам. Но в края на краищата всичко опира до действителни оферти и до благоприятни условия. Не мога да се оплача от престоя ми и кариерата ми в Азия, защото това, което съм направил досега, всичко го дължа на Азия за последните 12 години. Футболът тук се развива извънредно бързо. Повечето хора в Европа и в частност България нямат ни най-малка и бегла визия защо става въпрос. Не единствено арабските страни, освен Япония, Корея, Китай, само че останалата част от Азия. Така че много страни към този момент задминават някои страни в Европа. Футболът в действителност е на положително равнище, уважението към треньорската специалност е на ужасно равнище, нещо, което е много друго спрямо България. Но както споделих, в края на краищата, когато наближиш един стадий, когато се чувстваш в пика на кариерата си и в миг, в който е пристигнал един тип „ Рубикон “ за теб, да направиш някаква по-смела крачка, да рискуваш още веднъж. От тази позиция ми се желае да опитам, само че ще забележим, има време. Реално договорът ми изтича през юни след края на сегашния сезон и имам положителни оферти тук в Азия и във Виетнам в частност, само че ще забележим, уповавам се нещо забавно да се появи. Ако не, здраве да е, продължаваме напред. Преди 12 години, когато започнах в Азия, поех този риск да стартира от нулата. Реално видяно, съм подготвен да го направя още веднъж, в случай че има положително предизвикателство. Но всичко е въпрос някой път на късмет, на моментно положение, да попаднеш на точното място, в точния миг, при точните хора, с точните футболисти. Някой път е въпрос на късмет, на шанс, само че шанс идва, когато го заслужаваш, когато работиш интензивно и настойчиво. Така че най-важното е да продължава да се работи и рано или късно се надявам, че моментът ще пристигна.

- Особено любопитно ми стана в упоменатата към този момент от мен обява, че Вие изразихте предпочитание за Южна Америка, което е доста характерно и също по този начин конкретизирате една страна - Бразилия. Защо бихте работили тъкмо в Бразилия?

- Това си е една моя детска фантазия, фиксидея. Който ме познава по-отблизо, знае доста добре, че аз съм огромен почитател на Бразилия като страна, като просвета, като страна, като футбол, като език, като всичко. Имам ужасно доста другари бразилци и най-хубавият ми другар и кум Лусио Вагнер е бразилец, тъй че аз съм доста тясно обвързван с Бразилия. Бил съм няколко пъти там, работя постоянно с бразилски футболисти, имам по принцип положителни контакти. Имах няколко благоприятни условия в предишното, само че по този начин или другояче в последна сметка последната крачка не можа да се получи. Но това си ми е като фиксидея и като една фантазия. В края на краищата фантазиите са безвъзмездни, фантазиите ни движат напред и постоянно е хубаво да имаш нещо, за което да мечтаеш. Но като цяло също качеството на футболисти в Южна Америка знаеш, че е на едно извънредно равнище и неслучайно всички основни водещи тимове в Европа, в Азия, в арабските страни се зареждат с футболисти от Бразилия, Аржентина, Уругвай, Колумбия, Еквадор. Просто равнището на футболисти като чисто качество се отличава, а за един треньор най-важно е да има качествени футболисти. Така че от тази позиция Южна Америка е забавна дестинация за мен, изключително като се има поради, че нямам проблем с езиците, защото приказвам съвършено португалски и сносно испански. Така че това също си е една цел. Но както на всички места в Европа, както в Азия, арабските страни, по този начин и Южна Америка, Северна Америка, за нас, българите като треньори, като артикул, в действителност е доста мъчно да се влезе на пазара. Затова веднъж направиш ли име на даден пазар е доста значимо да си го отстояваш, да си пазиш репутацията. Ако може да отвориш порти за други български треньори, защото едно от нещата, поради които ние страдаме в чужбина, е дискриминирането по отношение на нас като нация. Никой не ни брои за живи, това не е загадка и всеки го знае. Ние нямаме тези позиции на някогашната югославска мафия, която да пласира треньори на всички места, където си изиска. Нито пък имаме имена като Гуардиола, Клоп, Моуриньо, които отварят вратите за сънародници без значение на какво качество са като треньори. И от тази позиция особено пазарът на Европа и Южна Америка за мен е най-качественият. Когато имаш някакви упоритости да работиш на най-високо равнище, естествено, че би трябвало да се насочиш към тези пазари. И от тази позиция желая по-специфично за Бразилия, за Южна Америка. Но другояче действителността е, че футболът в Европа е на най-високо равнище. Истинският футбол, приказваме за топ шампионатите, несъмнено, и за европейските шампионати. Това е едно предизвикателство за безусловно всеки един уважаващ себе си треньор, който има някакви упоритости и желае нещо да реализира.

- Искам да Ви допълня от позиция на футбола в Бразилия. Моите усещания са, че той се развива доста добре от бизнес позиция, защото знаем, че обичайно в тази част на света имаха проблеми с организирането на футбола и в това да го създадат по добър артикул. Струва ми се като непряк наблюдаващ, че има доста огромен прогрес от тази позиция и може би това също би Ви повлияло за това да работите там. На база това, което ми казвате, мога да си направя извод и да си отговоря самичък на въпроса дали бихте се върнал в България да работите в този миг на кариерата си?

- Като бях по-млад, бях много по-краен в позицията си и изобщо в метода си на размишление, само че човек с годините се учи, че би трябвало да бъде по-умерен и един тип, колкото и клиширано да звучи, в никакъв случай да не казваш в никакъв случай. На този стадий не виждам бъдеще за себе си в България, защото аз съм се откъснал към този момент 14 години след 2010 година, много време съм отвън България. Тогава направих този избор, че не желая да остана да работя в България. Почнах от нулата, потеглих от аматьорски тим в Дания, минах през Молдова, стъпих на азиатския пазар, направих кариера. Имам известност в Азия, тъй че съм удовлетворен от пътя, който съм избрал, не скърбя за нищо. Ако би трябвало да се върна, бих го повторил безусловно едно към едно. Когато са намесени към този момент семейство и деца на един стадий, в по-късно време, може да се наложи да се намерения за някакъв подобен вид. Но на този стадий и в този момент сега първото, което ми се желае, е да употребявам момента, който съм си построил тук в Азия и като цяло опцията да имам някакво име зад граница. От друга страна просто съм се откъснал от дълго време от българската реалност. Един тип проследявам български футбол, българското състезание, виждам го, като се споделя, на инат и просто тъй като съм българин, тъй като съм експерт, тъй като би трябвало да знам какво се случва и да имам взор върху нещата. Но като цяло едни и същи треньори се въртят и знаеш доста по-добре от мен и кръговете. Доста е мъчно някой да получи късмет, който няма никой зад тила си. Аз за себе си мога да кажа, че всичко, което съм построил, съм го построил безусловно самичък и никой не ми е помагал - нито като футболист, нито като новак треньор в детско-юношеския футбол, нито като помощник-треньор, нито като старши треньор първоначално, нито по-късно, като съм излязъл в чужбина. Никога съм нямал никой зад тила си, нито сътрудник, нито авторитетни другари с имена, с цел да ми оказват помощ. И когато си самичък, е доста мъчно някой първо да се сети за тебе, второ да те забележи и трето да ти даде късмет. Така че от тази позиция изобщо не мисля за вид за България за момента заради простата причина, че не мисля, че имам късмет. А и другата причина е, че от дълго време съм се откъснал, направил съм си избора и на този стадий съм удовлетворен. Искам да работя в чужбина, да пребивавам в чужбина, детето ми да се развива в чужбина и на този стадий считам да го последвам. Но, както ти споделих, с годините човек се учи да бъде по-умерен, в никакъв случай да не отива от една прекаленост в друга. Никога не казвай в никакъв случай, само че много мъчно за мен персонално би се получило нещо на този стадий.

- Ако Ви нарека един от най-успешните задгранични треньори в последните 10 години в Югоизточна Азия, ще бъде ли пресилено? За да допълня, Вие сте настоящ притежател на дубъл във Виетнам, треньор номер 1 в постоянния сезон още веднъж във Виетнам, требъл на Малдивите, в случай че не се неистина единствено с победи във въпросния сезон, бронзов орден с тима на Мианмар до 23 години от Югоизточните азиатски игри. Също по този начин имате топ призови класирания в Малайзия и Тайланд. Та още веднъж - считате ли се за един от най-успешните треньори в последните 10 години в тази част на Азия?

- Знаеш, че българинът не обича някой да му постанова мнение от първо лице само число. Всеки, който е приблизително образован и влезе в Интернет, може да ревизира, може да види, може да си направи заключенията. Аз нямам потребност да приказвам самичък за себе си. Основното е, че съвсем на всички места, където съм бил, съм постигнал някакъв триумф и най-важното е, че по-късно имам опция да се върна още веднъж. Това е нещо доста значимо - когато си тръгнеш от едно място, да не затваряш вратата с шут, а да я оставиш леко отворена, с цел да може в някой миг, в случай че се наложи, да се върнеш и в случай че те желаят, то да имаш тази опция. Реално логиката на психиката на индивида, освен в България и освен в Азия, а на всички места по света е такава, че в множеството случаи те правят оценка, когато те изгубят. Без значение какъв брой си сполучлив, в един миг, като си тръгнеш, може да има някакви настроения, не всички те харесват. Не е обикновено всички да те обичат 100 %, само че в края на краищата след това, в един миг, когато те сравнят със идващия и с останалите, хората стартират да правят оценка и фактът, че имам опция да се завръщам съвсем на всички места, където съм работил, ми дава една такава убеденост, че това, което съм направил до момента, е на положително равнище и неслучайно. От тази позиция тази известност, която съм построил, е значима за мен, защото е освен по отношение на моето персонално его, име или известност, само че това е самопризнание за българските треньори. Знае се, че нямаме чак толкоз доста български треньори в чужбина, които първо да получат опция да работят и второ да имат някакъв късмет за триумф. От тази позиция съм удовлетворен. Но дано другите да приказват за достиженията или за философията на игра или за това, което оставят след себе си. В края на краищата трофеите са титли, триумфите са триумфи, мачовете се печелят, губят се, само че най-важно е да оставиш нещо след себе си, да развиеш футболистите, да дадеш късмет на млади футболисти, да ги изградиш, да ги превърнеш в топ футболисти и в експерти. За мой шанс аз съм имал тази опция и към момента я имам и от тази позиция съм удовлетворен.

- Бях планувал този въпрос за по-късно в нашия диалог, само че ми е любопитно кои са играчите, на които Вие се считате за изобретател и с чието развиване Вие се гордеете?

-От България ли да тръгнем или напряко от чужбина?

- По принцип за чужбина, само че в случай че има и за България, сигурно е хубаво да ги споменем.

-В България знаеш за Даниел Димов. Той е моя уязвимост, усещам го като наследник, израсна при мен в юношите. Благодарение на Илиан Илиев, на Ясен Петров и на, Бог да елементарни, бат Кольо, имахме опция да му помогнем да влезе в мъжкия тим на Черно море и откакто аз станах старши треньор, да го наложа по-агресивно, един тип, с цел да стартира да играе непрекъснато. Той естествено си направи неговите стъпки по-късно, защото е първокласен футболист, само че знаеш, че постоянно е значимо някой да ти даде късмет първоначално. Имаше други много надарени момчета от същия набор, даже по-талантливи от него, мога чистосърдечно да го кажа, които обаче след това по една или друга причина не можаха да употребяват шанса и това е обикновено, това е професионален футбол.

- Аз си припомням за един Тошко Колев, който беше доста надарен, беше и национал в разнообразни възрастови гарнитури.

-Нямаше шанс той, доста травми имаше, други неща се случиха, само че не е единствено той. Доста млади момчета имаше и много надарени, само че хубавото е, че Черно море продължава към този момент 15 години тази традиция, тази линия да постанова, да създава, да основава футболисти, които към този момент са вижда, че са основата на националния тим и това е най-хубавият образец за българския футбол. В чужбина, в случай че тръгнем да приказваме, надали за теб и за множеството хора от вашата публика тези имена ще приказват нещо и ще значат нещо, само че... На Малдивите сега, в който започнах, това е може би като качество, колкото и смешно да звучи на някого, може би най-талантливият футболист, с който съм работил – Али Ашфак. Като естествени качества, като гений е просто неповторим футболист, чийто единствен минус е, че се е родил на Малдивите. Ако се беше родил в Бразилия или в Испания или даже в България, може би щеше да бъде топ футболист на международно равнище. Но през 2013 година неговата кариера беше в застой. В момента, в който започнахме да работим дружно, тя освен се възроди и потегли нагоре. Той беше с главен принос за възраждането на тима и на триумфа, който постигнахме, също по този начин и на националния тим в идващите години. В Тайланд имах опция в първия ми престой да дам късмет на едно младо момче, което беше тогава младо момче, несъмнено, през 2014 година - Шерил Шапюи, който е с двойно поданство, швейцарско и тайландско, международен първенец до 17 години с Швейцария. В Европа тогава, когато беше двадесетгодишен, му бе мъчно да получи късмет да играе. Бяха го преотстъпили в Супанбури, направи отличен сезон и оттова нататък кариерата му потегли нагоре. После в Малайзия също имаше млади положителни футболисти, на които постоянно обичам да давам късмет. Особено гладни такива, които желаят да работят, които желаят да побеждават, които желаят да се потвърждават всеки ден. Естествено, в Мианмар, там съм най-горд с работата с младите футболисти, защото в последна сметка това ми беше работата сред 2019 година и 2022 година През тези четири години с олимпийския тим на Мианмар до 23 години безусловно всички футболисти, с които работих и които им дадох късмет, съумяха да създадат прехвърляния в задгранични тимове, основно в Тайланд, Малайзия, Камбоджа, на всички места зад граница и сега са съществена част от „ А “ националния тим и главното основно ядро. Тук в Танг Хоа главният и може би най-хубав образец е едно младо момче, което стартира да играе при мен предходната година – Тай Сон. Oт момента, в който той стартира да играе, някогашният към този момент треньор на националния тим Филип Трусие го видя, хареса го, наложи го и в последните две години, както се споделя, е най-твърдият титуляр във виетнамския народен тим, макар че е единствено на 20 години. Има и други млади футболисти, само че не от всяко дърво свирка става, както се споделя в България. Много може да имат качество, само че някой път опира до нрав, до темперамент. Някой път опира и до това да може да се оправиш с напрежението, а някой път опира до шанс да попаднеш на точния треньор, който да те хареса, с цел да ти даде късмет. Но от тази позиция е неверно да се разсъждава дали е хубаво да работиш единствено с млади футболисти или единствено с опитни. За мен най-хубавото е миксът, защото единствено с млади футболисти триумф не може да се реализира, това е потвърдено. Само с опитни е допустимо, само че на топ равнище и не е толкоз елементарно. Така че най-хубавата композиция за мен е микс от млади, положителни футболисти, които са гладни за триумфи, които желаят да работят, да побеждават, да се развиват, да печелят пари и опитни, които не желаят да пускат кокала, както се споделя, които към момента намират мотивация и желаят да се потвърждават всеки ден.

- Според Вас би трябвало ли българските футболни клубове да извърнат малко повече внимание на този пазар, на тази част от света и футболисти, които играят там? Да, знаем, че те нямат европейски паспорти и това в огромна степен би спряло прехвърлянето им, само че пък знаем, че какви ли не футболисти, които нямат паспорт, идват да играят в България. Смятате ли, че локалните играчи имат капацитет да се развият в България и да създадат идната крачка в кариерата си?

- Със сигурност в Азия и в Югоизточна Азия има доста надарени футболисти, които могат да играят във всеки един тим в Европа, само че тук въпросът е повече на нрав и на просвета. Първо, особено за Югоизточна Азия, за тях фантазията е Япония, Южна Корея и Китай, може би арабските страни поради парите и мъчно някой би се амбицирал да опита. Специално България, с помощта на някогашната система на комунизма и защото към момента си е комунизъм тук, може би Виетнам е страната, която най-добре приема България като страна, като страна, като просвета, защото ние сме най-близки до Виетнам спрямо всички останали страни в близост.

- Ние имаме и положителни интернационалните връзки в предишното.

- Абсолютно! От тази позиция към момента България има добра известност тук. Но от позиция на футбола мисля, че за тези момчета, изключително за виетнамците, фантазията е Япония, Южна Корея, Китай, защото е покрай тяхната просвета. Но другояче като цяло не е загадка, че към този момент има японци и корейци, които са топ футболисти в топ шампионатите в Европа. По-миналия месец, когато беше Азиатската купа, гледах една статистика. Над 100 японски футболисти играят в Европа в топ шампионати, това е нещо, което би трябвало да приказва единствено за себе си. И това е на най-високо равнище, не приказваме за някакви посредствени тимове и за някакво криво-ляво равнище. Като качества футболистите от този район са много технични, бързи, пъргави, нападателни. Като устойчивост и чисто физически качества се разграничават от Европа. И в случай че отворя една скоба - сега Индонезия прави взрив в тази част на Азия, защото натурализират към този момент към 10- 15 холандски и белгийски футболисти с двойно гражданство.

-Аз се сещам, извинявайте, че Ви преустановявам, само че Марк Клок, някогашен футболист на Черно море, стана национал на Индонезия.

- Да, той в този момент е контузен, за жалост, и не попадна в тима, само че предходната година беше съществена част, само че в последните няколко месеца те натурализираха повече от 10 холандци, които са родени и израснали в Холандия. Нищо общо нямат с Индонезия, с изключение на кръвта, заради която явно имат право да бъдат натурализирани и да играят. Това ще направи разлика в бъдеще тук, в този район и сигурно Индонезия ще бъде мощ на национално равнище, защото тези футболисти незабавно вършат разлика във физическо отношение. Но главното, което за мен е спънка футболисти от този район да имат смелостта да опитат нещо, било то в България или някаква друга сходна страна, е културните разлики, манталитетът, методът на хранене, изобщо на обществен живот. Те са много, да не кажа скромни, само че много свити. Много мъчно някой ще приказва британски. Езиковата преграда ще е доста огромен проблем и от тази позиция мисля, че макар че имат качества, е много мъчно постижимо.

- Работил дър задоволително дълго в България. Казахте към този момент за Вашия опит в страни като Дания и Молдова, само че по какъв начин Ви повлия футболно и като треньорски разбирания Вашият престой в Азия за тези 12 години? Какво се промени най-вече?

- Промени се това, че имах опцията и шанса да играя на най-високо интернационално равнище. Това е огромната разлика, защото когато си потеглих от Черно море и желаех да изляза непременно в чужбина, аз рискувах всичко да потегли от нулата. Отидох в Дания в аматьорски тим, единствено и единствено да стартира отнякъде и да се потвърдя, след това в Молдова. Но това са едни стъпки за млад треньор, за без пари, както се споделя, единствено и единствено да излезеш от България. Да тръгнеш да катериш стълбата и да се доказваш непрекъснато, да се учиш, непрекъснато да правиш неточности, да падаш, да ставаш и да продължаваш напред. Но сега, в който към този момент пристигнах в Азия, още в първата година в Ню Рейдиънт, освен поради требъла, поради върховете, само че главно, че имах опция да играя в AFC Cup, стигнахме до четвъртфинал. Това е историческо достижение за малдивския футбол. С Мианмар имах опция да играя Азиатски игри, а с малдивския народен тим имах опция да играя международни квалификации. Не единствено трофеите на локално равнище, само че интернационалните мачове, интернационалните изяви са тези, които отличават първите ми стъпки в България или в Европа с това, което е в Азия, защото, колкото и някои хора да считат, че футболът в Азия не е на толкоз високо равнище, в случай че си гледал последната Азиатска купа и я сравниш с Африканската, като качество Азиатската купа за мен към този момент е на по-добро равнище. Основните тимове като Япония, Южна Корея, Саудитска Арабия, Иран, Катар - те могат да играят като еднакъв с еднакъв с всеки европейски тим.

-Имаше един мач Катар-България, който се игра дори не чак толкоз от дълго време. Беше преди международното състезание, значи е било преди 2 години съвсем. Видяхме мощен тим на Катар и доста технични футболисти, от които бяхме прелестно сюрпризирани. Г-н Попов, кои специфики на футболната просвета в тази част на света ние в България в никакъв случай няма да разберем?

- Разликите в метода на мислене на футболистите не е толкоз огромна. Примерно разликата е огромна в обществения живот и в метода на хранене, защото те си имат една характерна просвета и нещата, които ядат, в случай че ги дадеш на един футболист в България да ги яде, няма късмет да оцелее просто, защото за нас не е обикновено. В първите години в Азия бях доверчив да си мисля, че мога да се опитам нещо да трансформира от тази позиция, нещо по-професионално и по метода, по който ние считаме в Европа, че е професионално. Но хората го осъзнават, те не са глупави, те са доста интелигентни. Те знаят, че е професионално, само че просто те не са закърмени с това нещо и не го одобряват. В някои страни е въпрос на вяра, което е доста значимо. От друга позиция просто си имат някакъв стандарт, метод на живот и особено в тази част тук от ориз и нудълс не може да ги откажеш каквото и да се случи. Такова нещо в професионалния футбол в Европа е ясно, че на високо равнище няма по какъв начин да се случи. Но тук също са много вманиачени по обществените мрежи, което е в прорез с професионализма, би трябвало да си има някаква мярка. Особено множеството млади футболисти в тази част на Азия просто са неспасяеми. Не спят по цели нощи, единствено в обществените мрежи и това са неща, които се отразяват пагубно на организма и на възобновяване, на метода на развиване и метода на централизация. Което е доста значимо, защото един от най-големите проблеми на футболисти в този район е концентрацията.

- Казахте, че те осъзнават, че някои неща са в прорез с професионализма, но то по този начин е с футболисти по целия свят. Футболистите в България знаят, че е в прорез с професионализма да не излизаш на дискотека преди мача, но това не трансформира нещата.

- Всичко е самостоятелно, метод на мислене, някой път просвета. Има толкоз доста образци с бразилски футболисти, които, да не приказваме какви неща се вършат преди мачове. После излиза на мача, вкара два-три гола и е най-добре на терена, само че това са самостоятелни неща. Това е обвързвано с неповторим гений, с някакъв пик на годините, в които можеш да играеш по тоя метод 1, 2, 3, 4 години. В един миг към този момент, когато физически не издържаш, се сгромолясваш и нямаш късмет да продължиш. За такива като нас, в България имам поради и по-ограничени като гений футболни народи, професионалният метод на подготовка и на поддържане е фундаментален, защото, когато знаеш, че нямаш кой знае какъв гений, значи би трябвало да работиш по-професионално, по-усърдно, да си знаеш мощните и слабите страни и да знаеш по какъв начин да ги използваш по допустимо най-хубавия метод.

- Имате задоволително опит като клубен треньор, имате задоволително богат опит към този момент и като народен селекционер. Във Вашето последващо предизвикателство кое би натежало като предложение - ежедневната работа в един клубен тим или в противен случай -тази на народен селекционер, където се смята, че натовареността не е толкоз огромна, само че пък и тази работа си има своите специфики?

- Зависи. Tе нещата в никакъв случай нямат единствено една страна. Първият ми престой на Малдивите като народен треньор беше тъкмо по този начин - зависиш от клубовете, зависиш от локалните треньори, взимаш футболисти една седмица преди мач. Трудно може да промениш нещо в моментното физическо, даже тактическо положение. В Мианмар беше друго, защото там бях отпред на олимпийския тим. Там имаше проблеми и по време на пандемията, когато бяха спрени шампионатите, а след това имаше военно състояние, прелом, още веднъж спря шампионата. В един миг от тия четири години в Мианмар може би в три години аз съм бил все едно отпред на клубен тим, защото непрекъснато имах опцията да работя всеки ден, да групирам футболистите. От тази позиция ми харесваше в Мианмар, защото имах опция да работя все едно съм в клуб. Иначе разликата е огромна, ясно е, че е огромна. Лично аз избирам да работя в клуб, защото нищо не може да се съпостави с ежедневната работа в клуба. Най-важното е, че можеш самичък да си подготвиш всичко и да знаеш, че разчиташ на себе си. Да знаеш, че в случай че се провалиш, е поради теб самия, защото не си се справил. Когато работиш в клуб, имаш опция да си направиш селекция, вероятно съгласно твоите визии. Но даже да не може да направиш селекция, най-малко вероятно би трябвало да имаш време да направиш една предсезонна подготовка, в която, в случай че въпреки всичко си разбираш от работата и имаш някакво обикновено качество на футболистите, то би могъл да ги подготвиш добре. Вече в един миг, когато си подготвил тима добре и знаеш, че всичко зависи от теб, един тип разчиташ на себе си. В националния тим е много по-специфично, много по-различно - разчиташ на клубовете, разчиташ на треньорите, които работят в клубовете. Разчиташ някой път на това дали играчи, които искаш да повикаш, играят постоянно или не, изключително, в случай че са по-млади футболисти и не могат да играят поради чужденци. Ти искаш да ги извикаш, искаш да ги наложиш да играят, обаче те нямат игрови темп. Тогава нещата стартират да куцат. От тази позиция бих предпочел работа в клуб, само че както ти споделих първоначално в никакъв случай не мога да кажеш в никакъв случай. Трябва да си по-умерен в позицията, така че всичко действително е въпрос на обстановка. Някой път народен тим си има преимущество, в случай че има иден конгрес, някаква купа, някакво състезание, което в действителност да е притегателна мощ, някаква мотивация, някаква изява. Ако няма и в пространство просто би трябвало да играеш единствено някакви квалификации или да обиграваш тим, то към този момент нещата стоят по друг метод. Едно е да имаш шампионат, примерно след 4-5 месеца, да имаш някаква упоритост да направиш нещо, а друго е в годините да имаш някаква цел, да вземем за пример след 2 години. И от тази позиция си има разлика, има си плюсове и минуси, само че всичко зависи от моментната оферта, в случай че има такава изобщо, само че това е главното като принцип. Засега на този стадий избирам и повече ми харесва да работя на клубно равнище, защото там напълно завися от себе си.

Очаквайте на следващия ден втора част на изявлението с Велизар Попов!