Великобритания, със своя ядрен арсенал и място в Съвета за

Англия, със своя нуклеарен боеприпас и място в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, има специфична роля в защитата на Европа. Колко специфична ще остане тя след Брекзит ще бъде сложено на разискване от идната седмица.

Бъдещите връзки в защитата ще бъдат в дневния ред на представители на Европейски Съюз от идващия четвъртък като част от тяхната вътрешна подготвителна работа за втората фаза от договарянията за Брекзит, които ще очертае бъдещите връзки сред Лондон и Брюксел. На доктрина втората фаза може да стартира идващия месец.

Страните-членки на Европейски Съюз в Централна Европа и Балканите от България до Литва поддържат даването на специфичен статут на Лондон, който да му разреши да взе участие в процеса на взимане на решения по отношение на военните задачи и, вероятно, също и в производството и създаването на оръжия.

В Западна Европа страни като Дания поддържат опцията страни отвън Европейски Съюз да могат да вземат участие във военни планове, финансирани от Европейски Съюз, като по този метод се отваря вратата за евентуално присъединяване на Англия.

Но други, по-могъщи страни, са по-склонни да създадат такава бъдеща договореност подвластна от естеството и резултата от актуалната първа фаза на диалозите на Брекзит.

"Париж и Берлин желаят първо да видят по какъв начин завършва първата част от преговорите", съобщи един посланик от Европейски Съюз, взел участие в договарянията.

Споразумение сред Англия и Брюксел, белязано от неприязън или даже от такова, което води до "твърд Брекзит", при който Англия излиза без съглашение, ще унищожи всяка опция за специфични отбранителни връзки в бъдеще.

"Ако Англия се придвижи към твърдия Брекзит, ще бъде доста мъчно да се построи доверието, което е належащо [за близко бъдещо сътрудничество]", показа Роса Балфур, старши помощник в мозъчния концерн „ Маршал Джърман Фонд “.

[b]Защита на две скорости[/b]

Трети страни към този момент могат да се причислят към военните интервенции на Европейски Съюз, само че те нямат съвсем никаква роля при проектирането им. Те могат да вземат участие и в индустриалните действия в отбранителния бранш, ръководени от Европейската организация за защита (EDS) с предварителното утвърждение на страните-членки на Европейски Съюз.
Брекзит слага пред алтернативи европейската защита / БГНЕС
Но изтеглянето от страна на Англия идва, когато Европейският съюз навлиза в сериозен напредък на личните си упоритости за защита, което значи, че бъдещата роля на Англия би трябвало да бъде предефинирана в този нов подтекст.

Следващия понеделник към 20 страни от Европейски Съюз публично ще заявяват своето желание да вземат участие в засилено съдействие в региона на защитата - нещо като две скорости в Европа по въпросите на защитата, което се чака да усили опциите и оперативната съгласуемост на блока.

За да реализира тази цел, през юни Европейската комисия започва Европейски защитителен фонд, който с изключение на всичко друго, дефинира за военни проучвания 90 млн. евро от в този момент до 2020 година (предвижда се нарастване до 500 млн. евро годишно след 2020 г.) и 500 млн. евро за 2019 и 2020 година (увеличава се до 1 милиарда евро идната година) за развиване и внедряване. Целта е също по този начин да се употребяват към 5 милиарда евро годишно за координирани разноски за оръжия и съоръжение, като дронове или хеликоптери.

Това съставлява доста изкушаваща вероятност за оръжейната промишленост на Обединеното кралство.

[b]Военни командвания[/b]

Когато става дума за разделянето на Обединеното кралство от архитектурата на защитата на Европейски Съюз, то би трябвало да бъде по-малко комплицирано от излизането след Брекзит от други области, защото в региона на защитата има по-малко правни отговорности и има по-малко интеграция, в сравнение с, да вземем за пример, при единния европейски пазар.

Въпреки това, някои от обвързваните с защитата аспекти на Брекзит към момента могат да бъдат проблематични, изключително заради НАТО.
Брекзит слага пред алтернативи европейската защита / БГНЕС
Британците обичайно имат ролята на заместник-върховен командващ на НАТО в Европа. Тази роля има съответни отговорности във връзка с съдействието сред НАТО и Европейски Съюз, в това число командването на някои интервенции, ръководени от Европейски Съюз, като EUFOR в Босна, където военната задача на Европейски Съюз се управлява от основната квартира на НАТО.

По всяка възможност идващият офицер, който ще заема тази служба, няма да бъде британец, считат дипломатите. И даже, в случай че тази роля остане в английските ръце, някои европейски публични лица оферират построяването на обособена дарба на Европейски Съюз да води такива военни интервенции.

[b]Турска дилема[/b]

Излизането на Обединеното кралство значи, че Европа ще бъде раздрана сред даването на специфичен статут на Лондон - с риск да бъдат отчуждаване други трети страни - и отводът от неговото даване, при риск от увеличено военно накъсване.

Предоставянето на специфичен статут на Лондон би било проблематично, да вземем за пример, за към този момент напрегнатите връзки на Европейски Съюз с члена на НАТО Турция.

"Анкара упорства за същото нещо от десетилетия", сподели почитан посланик от Европейски Съюз, който взе участие в полемиката. Когато връзките с Русия бяха по-топли, Москва също бе попитала за специфичен статут и "САЩ също са трета държава", означи дипломатът.

Ако Англия не получи специфичен статут, тя би могла да се опита да съживи военни връзки посредством районни формати, като Договорите от Ланкастър с Франция, подписани през ноември 2010 година или Северната група, стартирани единствено няколко дни след оповестяването на френско-британския контракт, който сплотява Обединеното кралство дружно с Дания, Естония, Финландия, Германия, Исландия, Латвия, Литва, Холандия, Норвегия, Швеция и Полша.

"Има заплаха Брекзит да сътвори по-фрагментиран и втрещен в себе си ЕС", предизвестява откривателите Клаудия Майор и Алисия декор Вос в отчет, оповестен през април предходната година от Германския институт по интернационалните въпроси и сигурност./БГНЕС

------------------------

Джакопо Баригаци, „ Политико “.