Велико Търново/Търговище. Културни дейци от област Велико Търново и Търговище

Велико Търново/Търговище. Културни дейци от област Велико Търново и Търговище се оплакаха от липса на задоволително финансиране и слаба държавна политика. Те сложиха вижданията си за развиването на културата и дадоха своите рекомендации към представителите от Съвета по просвета и медии към Народно събрание на Българска социалистическа партия - ръководителят на Съвета Иван Токаджиев, ръководителят на Комисията по стопанска система и туризъм в Народното събрание Петър Кънев, ръководителят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов, националният представител в 42-я и 43-я парламент Мариана Бояджиева, както и Емил Бехар, оповестиха от пресцентъра на Българска социалистическа партия . Целта на тяхното посещаване е да изготвят различно предложение и рекомендации към ръководещите, които евентуално и в новия бюджет за 2018-та година ще заложат не повече от 0,5% за просвета.
“Целта на поредицата от сходни диалози е културата да заеме водещо място в развиването на страната и да стане стратегическа за България “, съобщи Мариана Бояджиева пред събралите се шефове на културни институции, създатели, музейни служащи, музиканти, учители, читалищни дейци и общественици.
Иван Токаджиев дефинира нуждата от промени на държавната политика в областта на културата като наложителни за запазването на националната ни еднаквост. Той изясни, че значително се усеща великотърновец, тъй като с работата си е съдействал за рестартирането на разкопките при хълма Трапезица и реставрирането на църквата " Св. 40 мъченици ".
" Само различният бюджет, който Българска социалистическа партия приготвя, може да се опълчи на пагубната и популистка политика на ръководещите. Те обезпечават на българската просвета най-последното място на целите. Ние вървим измежду руини и влизаме в зали с риск за живота си. Затова взехме решение да се срещнем с вас, всички вие, които работите за културата и я поддържате жива. Велико Търново е освен център на България, само че и център на проблеми ", изясни Иван Токаджиев. Той разясни, че не е доста мъчно да се посочат проблемите в културата. Като главен проблем той уточни неналичието на финансиране и замазването на очите с дребни нараствания. Според него всички пари, които страната отделя за просвета, отиват на първо място за заплати, а не за развиване. По думите му ръководещите ще се опитат да обяснят, че средствата за просвета през 2018г. са повече поради повишаването на Брутният вътрешен продукт, процентът обаче по всяка възможност ще остане 0,5.
Мариана Бояджиева от своя страна напомни, че последното нарастване на парите за просвета е било през 2014-та година, когато ръководещата е била Българска социалистическа партия. Тя уточни още, че средствата за просвета през 2007, 2008, 2009-та година са били надлежно 0.7, 0.72, и 0,6% от Брутният вътрешен продукт на страната. Тя изрази недоволството си от дребното средства, които се отделят за кино у нас и разясни, че от обещаваните 13,5 милиона лева в сферата влизат най-много 10.
" Ние се борим за увеличение на средствата за просвета до 1% от Брутният вътрешен продукт, аз обаче желая да напомня, че още по време на първото държавно управление на Борисов беше подписано тристранно съглашение със Сдружението на креативните съюзи и синдикатите, с което ръководещите трябваше последователно да усилят парите за просвета до 1% от Брутният вътрешен продукт, само че не го направиха ", показа Мариана Бояджиева.
Петър Кънев дефинира българската стопанска система като дебалансирана. По думите му българите в чужбина всяка година внасят в страната чисто към 5 милиарда лева, което на процедура съставлява и регистрирания от статистиката растеж в икономическото ни развиване.
" Ако се окаже фактически, че по 2,5 милиарда евро идват от чужбина, което е 5% от Брутният вътрешен продукт, къде тогава е нашата горделивост от растежа на стопанската система с 4%. Много несъответствия има, идващият огромен трус ще пристигна в опазването на здравето, армията и полицията. Трябва ни спокоен диалог и да забележим дали страната фактически е толкоз постоянна ", показа Петър Кънев.
По време на срещата бяха направени десетки оферти. Културните дейци упорстват за държавно финансиране и при общинските музеи, повече средства за читалищата, възобновяване на връзката сред обучение и просвета, образование в национализъм, подредба на читалищата и финансиране съгласно дейностите. Предложено беше и правене на държавна тактика за финансиране на няколко културни средища в България и основаване на стратегия за тяхното развиване. Други културни дейци показаха предпочитание за държавна политика в областта на културата във всяко обитаемо място в България. Като проблем беше посочен и фактът, че огромна част от популацията у нас към този момент не приказва български език и не възприема българската просвета за своя.