Близо 30% е ръстът на туристите във Велико Търново през 2021-а година – втората пандемична за света, спрямо 2020 г.
Велико Търново Близо 30% е растежът на туристите във Велико Търново през 2021-а година – втората пандемична за света, по отношение на 2020-а. Това съобщи шефът на дирекция „ Култура, туризъм и интернационалните действия “ Нелина Църова по време на тематичната конференция „ Български гласове за Европа: туризмът – провокации и благоприятни условия “, проведена от Българската телеграфна организация в града. Дискусията е четвърта подред, която Българска телеграфна агенция инициира в границите на акцията й в партньорство с Европейския парламент, оповестиха от пресцентъра на Общината .
От името на кмета Даниел Панов Нелина Църова поздрави Българска телеграфна агенция и генералния й шеф Кирил Вълчев за конференцията, акцентираща върху един от най-важните браншове за Велико Търново, България и Европа.
Близо 230 000 са посетителите в музеите и експозициите в старопрестолния град и общината – с 65 000 повече от 2020-а година. Тенденцията е за трайно завръщане на чужденците и преоткриване на Велико Търново от българските туристи, уточни Нелина Църова.
Ясни здравни протоколи, изключително за посетителите от прилежащите страни, поощряване на имунизацията и създаване на стратегическата за Северна България пътна инфраструктура – Автомагистрала „ Хемус “ и Автомагистрала „ Русе – Велико Търново “ – тунел под Шипка са факторите за туризма и стопанската система на север от Стара планина, уточни Нелина Църова. Модернизация на летището в Горна Оряховица също е от водещо значение за целия Старопланински туристически регион.
Още нови вложения ще бъдат осъществени в музеите и градската среда, сподели още Нелина Църова. Реконструкция на Музей „ Възраждане и Учредително заседание “, разширение на Мултимедийния посетителски център са два от плановете, директно ориентирани към обогатяване на туристическия артикул. В проектите на локалната власт е заложено продължение на реставрацията на крепостта Трапезица, изследвания и социализация на историческата околност „ Момина цитадела “, акценти върху креативния туризъм, учреден на прекарванията на посетителите.
Специално внимание е ориентирано към развиването напризнанието на Велико Търново за историческа и духовна столица в статут с измерения в няколко посоки: запазване и консервация на старините, създаване на нови обекти от културната инфраструктура: библиотека, концертна зала, хармонизиране на градската среда и осмисляне на обществените пространства.
Надграждане на огромните интернационалните фестивали, на които Велико Търново е хазаин, е друга стъпка за развиване на туризма. Българска телеграфна агенция ще спомага на Общината Летният сезон на българските оперни театри „ Сцена на вековете “ да притегли оперни театри от прилежащите страни в Югоизточна Европа.
Историкът и държавник проф. Пламен Павлов акцентира, че няколко музея в България – във Велико Търново, Пловдив, Варна и Шумен би трябвало да имат по-особен статут. Той уточни, че Старата столица, Горна Оряховица и Лясковец следва да бъдат обсъждани като агломерация, а хармонията сред история и природа дава спомагателен туристически капацитет на района.
Специална държавна прехрана е нужна за археологическите резервати, сподели шефът на Регионалния исторически музей доктор Иван Църов.
В полемиката се включиха български евродепутати, представители на държавни, културни и просветителни институции, на изпълнителната и законодателната власт, на неправителствения бранш, медии и други
От името на кмета Даниел Панов Нелина Църова поздрави Българска телеграфна агенция и генералния й шеф Кирил Вълчев за конференцията, акцентираща върху един от най-важните браншове за Велико Търново, България и Европа.
Близо 230 000 са посетителите в музеите и експозициите в старопрестолния град и общината – с 65 000 повече от 2020-а година. Тенденцията е за трайно завръщане на чужденците и преоткриване на Велико Търново от българските туристи, уточни Нелина Църова.
Ясни здравни протоколи, изключително за посетителите от прилежащите страни, поощряване на имунизацията и създаване на стратегическата за Северна България пътна инфраструктура – Автомагистрала „ Хемус “ и Автомагистрала „ Русе – Велико Търново “ – тунел под Шипка са факторите за туризма и стопанската система на север от Стара планина, уточни Нелина Църова. Модернизация на летището в Горна Оряховица също е от водещо значение за целия Старопланински туристически регион.
Още нови вложения ще бъдат осъществени в музеите и градската среда, сподели още Нелина Църова. Реконструкция на Музей „ Възраждане и Учредително заседание “, разширение на Мултимедийния посетителски център са два от плановете, директно ориентирани към обогатяване на туристическия артикул. В проектите на локалната власт е заложено продължение на реставрацията на крепостта Трапезица, изследвания и социализация на историческата околност „ Момина цитадела “, акценти върху креативния туризъм, учреден на прекарванията на посетителите.
Специално внимание е ориентирано към развиването напризнанието на Велико Търново за историческа и духовна столица в статут с измерения в няколко посоки: запазване и консервация на старините, създаване на нови обекти от културната инфраструктура: библиотека, концертна зала, хармонизиране на градската среда и осмисляне на обществените пространства.
Надграждане на огромните интернационалните фестивали, на които Велико Търново е хазаин, е друга стъпка за развиване на туризма. Българска телеграфна агенция ще спомага на Общината Летният сезон на българските оперни театри „ Сцена на вековете “ да притегли оперни театри от прилежащите страни в Югоизточна Европа.
Историкът и държавник проф. Пламен Павлов акцентира, че няколко музея в България – във Велико Търново, Пловдив, Варна и Шумен би трябвало да имат по-особен статут. Той уточни, че Старата столица, Горна Оряховица и Лясковец следва да бъдат обсъждани като агломерация, а хармонията сред история и природа дава спомагателен туристически капацитет на района.
Специална държавна прехрана е нужна за археологическите резервати, сподели шефът на Регионалния исторически музей доктор Иван Църов.
В полемиката се включиха български евродепутати, представители на държавни, културни и просветителни институции, на изпълнителната и законодателната власт, на неправителствения бранш, медии и други
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ