Великият бургаски актьор Апостол Карамитев бе отличен посмъртно със званието

...
Великият бургаски актьор Апостол Карамитев бе отличен посмъртно със званието
Коментари Харесай

Удостоиха Апостол Карамитев със „Сребърен кръст на Свети Николай“

Великият бургаски артист Апостол Карамитев бе отличен посмъртно със званието „ Кавалер на сребърния кръст на Св. Николай “. Това стана по време на днешната тържествена сесия на Общински съвет-Бургас, която се организира по традиция на празника на града Никулден.

По време на събитието бяха връчени и оценките на още трима почетни жители на Бургас – Христина Арсенова, Бойчо Янев и Манук Манукян (посмъртно). Отличието бе признато от неговия наследник Момчил , който изрече дълбоката си признателност за признанието. 

Момчил Карамитев. Снимка: Искра.бг

Апостол Карамитев   е роден в Бургас в фамилията на М. и Д. Карамитеви. Твърде дребен, едвам 4-годишен, Апостол Карамитев го одобряват в новооткритото италианско учебно заведение, където го освобождават от таксите със удостоверение за беднотия. Именно там е и първата му изява пред аудитория. Взема присъединяване в детските забави и самичък прави „ театро “ с приятелите си. В Италианския колеж получава и междинното си обучение. Завършва с отличие, като владее италианския език съвършено.

През 1942 година влиза в казармата, като попада в елементи от противовъздушната артилерия. Участва в сраженията по време на Втората международна война и доближава до Страцин. След като се уволнява, стартира работа като печатар в Бургас. През 1945 година отпътува за София. Иска да учи в Театралната Школа, само че поради поръките и паметта на към този момент мъртвия си татко и желанието на по-големия му брат, който го устоя, до момента в който учи, записва компетентност „ Право “ в Софийския Университет.

Той обаче не се отхвърля от фантазията си за театъра и в идващите две години паралелно с университета посещава и Театралната школа. В последна сметка се явява на приемен изпит там и постъпва като студент с двугодишен курс на образование в класа на С. Сърчаджиев. Втората година преподавател на Апостол в Театралната Академия е Б. Дановски.

Завършва НАТФИЗ през 1951 година (тогава ВИТИЗ). В няколко поредни години по-късно специализира актьорско майсторство и постановка в Прага, Варшава, Москва и Ленинград. Жени се за актрисата М. Дупаринова, с която имат наследник и щерка, също артисти – М. Карамитев и М. Карамитева.

В началото на своята артистична кариера Карамитев взе участие като водещ в първото българско цирково шоу.

Неговият дебют в киното е във кино лентата „ Утро над родината “, през 1951 година Актьорският му способ е разказан като комбиниране на „ интелектуалния разбор с дълбочина на прочувствения живот “.

Той е измежду водещите артисти на Народния спектакъл „ Иван Вазов “ (от 1947), където основава 41 забележителни функции, измежду тях е Ромео в „ Ромео и Жулиета “ на Уилям Шекспир, с режисьор С. Сърчаджиев през 1953 година

В средата на 60-те Карамитев към този момент е в разгара на славата си и не слиза от огромния екран. Получава всевъзможни функции – трагични, комедийни, искрено мелодраматични. Властта го обсипва с похвали и скоро Апостол става най-младият „ Народен актьор “ в историята на социалистическата просвета.

Най-силната си трагична роля той прави във кино лентата на М. Андонов „ Бялата стая “. За това свое осъществяване Карамитев получава премията за най-хубава мъжка роля на кинофестивала „ Златна роза “ във Варна през 1968 година

От 1969 година той е доцент по актьорско майсторство и постановка във ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов “ и се пробва да съобщи опита си на младата генерация надарени българи. Сред учениците му са: В. Кънев, Ф. Трифонов, П. Васев, Ю. Ангелов, И. Братоева, И. Радева и други.

През 1971 година Карамитев озвучава всичките облици (мъжки и женски) в дублажа на британския сериал „ Сага за Форсайтови “ за Българска телевизия (сега БНТ).

Смъртта застига Карамитев през 1973 година по време на фотосите на кино лентата „ Сватбите на Йоан-Асен “. Актьорът дълго време е боледувал от рак на черния дроб, за което е знаел само режисьорът В. Цанков. След гибелта му се разискват два разновидността: фотосите да се прекратят и сниманият материал да остане като документ за последната роля на гениалния Карамитев; Възприема се обаче вторият вид – филмът да се довърши с К. Цонев като заместител на ненавременно умрелия артист Апостол Карамитев. Цонев към този момент трябвало да играе две функции – Йоан-Асен и брат му Александър.

През своя креативен път Апостол Карамитев има 56 театрални, 20 кино и телевизионни функции, участия в естрадата, в радиото и в телевизионния спектакъл.

На 20 август 1999 година е открит монумент на артиста в родния му град Бургас. Част от средствата са набрани посредством благотворителна галерия, особено проведена за случая. На негово име е наименуван трагичният спектакъл в Димитровград.

По мотив 90 години от рождението на артиста Българска народна банка пусна през 2013 година медна възпоменателна монета „ 90 години от рождението на Апостол Карамитев “. Номиналната ѝ стойност е 2 лв., направена е от мед, с проба 999/1000; с тегло 16.4 г; диаметър 34,2 мм; тираж 3000 броя.

С дълбоката си мъдрост и изключителната си актьорска заложба Апостол Карамитев се трансформира в емблема на човешкия дух, преодоляващ „ личната си горделивост и личните си заблуждения “, както самият той споделя в последната си изповед.

През 2023 година се навършват 100 години от рождението на бележития бургазлия и 50 години от кончината му.

Христина Арсенова. Снимка: Искра.бг

Името  Христина Арсенова  вече десетилетия се свързва с висок професионализъм, изключителни персонални качества и отдаденост на идеята куклен спектакъл. Благодарение на нейната безгранична любов към това изкуство и неотклонен труд доста генерации се радват на неограничения ѝ креативен заряд, посредством който основава прелестни и неповторими спектакли, някои от тях популяризирали България по света.

Христина Арсенова справедливо е притежател на Плакет и грамота от Министъра на културата „ За принос в развиването и популяризирането на българската просвета ”, 2000г. и премията „ ИКАР ”, 2006 година на Министъра на Културата за мениджмънт – най-високи финансови индикатори и изключителни креативен достижения.

Бойчо Янев е роден в село Вълчаново област Бургас. Завършва българска хореография в Институт за музикални и хореографски фрагменти в гр. София през 1977 година в класа на националния актьор Д. Димитров, М. Кутев и проф. Г.Абрашев. В интервала от 1977 година до сегашния миг работи и твори в гр. Бургас. Целият му трудов стаж минава във Военен клуб Бургас като специалист по културно художествена активност и основен живописен началник на ФТА „ Лазур “.

Благодарение на неговия безрезервен труд общо над 1800 бургазлии са израснали като танцьори в ФТА „ Лазур “. Дългогодишната креативна биография на ръководения от него отбор включва над 2800 независими и взаимни концертни изяви в страната и чужбина.

Ансамбълът е притежател на специфични награди от над 30 интернационалните фолклорни фестивала, както от България, по този начин и от Украйна, Русия, Румъния, Гърция, Турция, Германия, Франция, Македония и Албания. Носител е на златни медали от III, IV, V и VI републикански фестивали на художествената самоинициатива. Навсякъде отбор „ Лазур “ оставя ярки следи, печели другари, основава дълготраен запаметяващ се облик на Бургас, България и нейното неизчерпаемо фолклорно благосъстояние.

Бойчо Янев. Снимка: Искра.бг

Бойчо Янев  е основател и основен уредник на Национален фолклорен фестивал „ Хоро край лазурния бряг “, чието първо издание е осъществено през 2015г. Фестивалът добива огромна известност и става емблематичен за танцуващите бургазлии и посетители от страната. В изданието през 2023 година взимат присъединяване над 750 танцьори и е подложен връх за най-дълго хоро, играно в миналото в Бургас.

Вече над 45 годишната си работа като хореограф и възпитател, Бойчо Янев е образец за професионална отдаденост и персонална отговорност. През актуалната 2023 година се навършват 45 години от основаването на Фолклорен танцов отбор „ Лазур “, а основателят, сегашен живописен началник и хореограф на ансамбъла Бойчо Янев отбелязва своята 70-годишнина.

Бойчо Янев посвещава целия си креативен път в съхраняването, развиването и популяризирането на българското фолклорно танцово изкуство като неделима част от нашето национално благосъстояние.

Хемена Манукян, сестра на Манук Манукян. Снимка: Искра.бг

Манук Манукян   е прочут с непримиримостта си към безотговорното отношение към природата и замърсяването на водните басейни. Съхраняването на водите, въздуха и природата се трансформират в персонална идея за Манук Манукян.

След измененията през 1989 година застава отпред на всички екологичните митинги: против систематичните замърсявания на въздуха и околната среда от Нефтохимическия комбинат; поголовното изсичане на дърветата в Бургас и горите на Странджа; екологичната заплаха от проектирания петролопровод Бургас-Александруполис.

Той е измежду уредниците на самодейностите за спасяването на залива Вромос, за спасяването на бургаското крайбрежие от замърсяване.

Обявява се в поддръжка на жителите от квартал Сарафово против градежа на база на НАТО наоколо до бургаското летище, провежда подписки, манифестации, митинги, референдуми, палаткови лагери, шествия, взе участие в многочислени публични и медийни диспути в отбрана на екологията.

Мечтата на Манук Манукян да има действителни промени в страната получава систематичен израз в дейната му социална активност. Още в първите дни след 10 ноември 1989 година показва изрично позициите си – става един от учредителите на първото опозиционно придвижване “Клуб 19 ноември ” в Бургас.

Той е един от основателите на Съюз на демократичните сили в Бургас и дълги години е негов общински секретар. Издигнат е за ръководител на синята партия “Екогласност ” и става ръководител на Инициативния комитет за избавяне на Бургаския залив.

През интервала 2011-2015 година е общински консултант от НФСБ. До последния ден от живота си Манук Манукян се бори за същински и дълбоки демократични промени в страната ни, за просперитета на Бургас, за чиста природа и “чисти ръце ” в политиката. Това са неговите съкровени дела.

Самото му име към този момент е знак на непреходността на актьорското изкуство, с цел да удостовери за кой ли път античната мисъл на Хипократ „ Животът е къс, изкуството-вечно “.

 

 

Източник: iskra.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА
Последвай Новини 24/7 в Facebook Последвай Новини 24/7 в Google News


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР


PromoMall.bg