Удостоиха Апостол Карамитев със „Сребърен кръст на Свети Николай“
Великият бургаски артист Апостол Карамитев бе отличен посмъртно със званието „ Кавалер на сребърния кръст на Св. Николай “. Това стана по време на днешната тържествена сесия на Общински съвет-Бургас, която се организира по традиция на празника на града Никулден.
По време на събитието бяха връчени и оценките на още трима почетни жители на Бургас – Христина Арсенова, Бойчо Янев и Манук Манукян (посмъртно). Отличието бе признато от неговия наследник Момчил , който изрече дълбоката си признателност за признанието.
Апостол Карамитев е роден в Бургас в фамилията на М. и Д. Карамитеви. Твърде дребен, едвам 4-годишен, Апостол Карамитев го одобряват в новооткритото италианско учебно заведение, където го освобождават от таксите със удостоверение за беднотия. Именно там е и първата му изява пред аудитория. Взема присъединяване в детските забави и самичък прави „ театро “ с приятелите си. В Италианския колеж получава и междинното си обучение. Завършва с отличие, като владее италианския език съвършено.
През 1942 година влиза в казармата, като попада в елементи от противовъздушната артилерия. Участва в сраженията по време на Втората международна война и доближава до Страцин. След като се уволнява, стартира работа като печатар в Бургас. През 1945 година отпътува за София. Иска да учи в Театралната Школа, само че поради поръките и паметта на към този момент мъртвия си татко и желанието на по-големия му брат, който го устоя, до момента в който учи, записва компетентност „ Право “ в Софийския Университет.
Той обаче не се отхвърля от фантазията си за театъра и в идващите две години паралелно с университета посещава и Театралната школа. В последна сметка се явява на приемен изпит там и постъпва като студент с двугодишен курс на образование в класа на С. Сърчаджиев. Втората година преподавател на Апостол в Театралната Академия е Б. Дановски.
Завършва НАТФИЗ през 1951 година (тогава ВИТИЗ). В няколко поредни години по-късно специализира актьорско майсторство и постановка в Прага, Варшава, Москва и Ленинград. Жени се за актрисата М. Дупаринова, с която имат наследник и щерка, също артисти – М. Карамитев и М. Карамитева.
В началото на своята артистична кариера Карамитев взе участие като водещ в първото българско цирково шоу.
Неговият дебют в киното е във кино лентата „ Утро над родината “, през 1951 година Актьорският му способ е разказан като комбиниране на „ интелектуалния разбор с дълбочина на прочувствения живот “.
Той е измежду водещите артисти на Народния спектакъл „ Иван Вазов “ (от 1947), където основава 41 забележителни функции, измежду тях е Ромео в „ Ромео и Жулиета “ на Уилям Шекспир, с режисьор С. Сърчаджиев през 1953 година
В средата на 60-те Карамитев към този момент е в разгара на славата си и не слиза от огромния екран. Получава всевъзможни функции – трагични, комедийни, искрено мелодраматични. Властта го обсипва с похвали и скоро Апостол става най-младият „ Народен актьор “ в историята на социалистическата просвета.
Най-силната си трагична роля той прави във кино лентата на М. Андонов „ Бялата стая “. За това свое осъществяване Карамитев получава премията за най-хубава мъжка роля на кинофестивала „ Златна роза “ във Варна през 1968 година
От 1969 година той е доцент по актьорско майсторство и постановка във ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов “ и се пробва да съобщи опита си на младата генерация надарени българи. Сред учениците му са: В. Кънев, Ф. Трифонов, П. Васев, Ю. Ангелов, И. Братоева, И. Радева и други.
През 1971 година Карамитев озвучава всичките облици (мъжки и женски) в дублажа на британския сериал „ Сага за Форсайтови “ за Българска телевизия (сега БНТ).
Смъртта застига Карамитев през 1973 година по време на фотосите на кино лентата „ Сватбите на Йоан-Асен “. Актьорът дълго време е боледувал от рак на черния дроб, за което е знаел само режисьорът В. Цанков. След гибелта му се разискват два разновидността: фотосите да се прекратят и сниманият материал да остане като документ за последната роля на гениалния Карамитев; Възприема се обаче вторият вид – филмът да се довърши с К. Цонев като заместител на ненавременно умрелия артист Апостол Карамитев. Цонев към този момент трябвало да играе две функции – Йоан-Асен и брат му Александър.
През своя креативен път Апостол Карамитев има 56 театрални, 20 кино и телевизионни функции, участия в естрадата, в радиото и в телевизионния спектакъл.
На 20 август 1999 година е открит монумент на артиста в родния му град Бургас. Част от средствата са набрани посредством благотворителна галерия, особено проведена за случая. На негово име е наименуван трагичният спектакъл в Димитровград.
По мотив 90 години от рождението на артиста Българска народна банка пусна през 2013 година медна възпоменателна монета „ 90 години от рождението на Апостол Карамитев “. Номиналната ѝ стойност е 2 лв., направена е от мед, с проба 999/1000; с тегло 16.4 г; диаметър 34,2 мм; тираж 3000 броя.
С дълбоката си мъдрост и изключителната си актьорска заложба Апостол Карамитев се трансформира в емблема на човешкия дух, преодоляващ „ личната си горделивост и личните си заблуждения “, както самият той споделя в последната си изповед.
През 2023 година се навършват 100 години от рождението на бележития бургазлия и 50 години от кончината му.
Името Христина Арсенова вече десетилетия се свързва с висок професионализъм, изключителни персонални качества и отдаденост на идеята куклен спектакъл. Благодарение на нейната безгранична любов към това изкуство и неотклонен труд доста генерации се радват на неограничения ѝ креативен заряд, посредством който основава прелестни и неповторими спектакли, някои от тях популяризирали България по света.
Христина Арсенова справедливо е притежател на Плакет и грамота от Министъра на културата „ За принос в развиването и популяризирането на българската просвета ”, 2000г. и премията „ ИКАР ”, 2006 година на Министъра на Културата за мениджмънт – най-високи финансови индикатори и изключителни креативен достижения.
Бойчо Янев е роден в село Вълчаново област Бургас. Завършва българска хореография в Институт за музикални и хореографски фрагменти в гр. София през 1977 година в класа на националния актьор Д. Димитров, М. Кутев и проф. Г.Абрашев. В интервала от 1977 година до сегашния миг работи и твори в гр. Бургас. Целият му трудов стаж минава във Военен клуб Бургас като специалист по културно художествена активност и основен живописен началник на ФТА „ Лазур “.
Благодарение на неговия безрезервен труд общо над 1800 бургазлии са израснали като танцьори в ФТА „ Лазур “. Дългогодишната креативна биография на ръководения от него отбор включва над 2800 независими и взаимни концертни изяви в страната и чужбина.
Ансамбълът е притежател на специфични награди от над 30 интернационалните фолклорни фестивала, както от България, по този начин и от Украйна, Русия, Румъния, Гърция, Турция, Германия, Франция, Македония и Албания. Носител е на златни медали от III, IV, V и VI републикански фестивали на художествената самоинициатива. Навсякъде отбор „ Лазур “ оставя ярки следи, печели другари, основава дълготраен запаметяващ се облик на Бургас, България и нейното неизчерпаемо фолклорно благосъстояние.
Бойчо Янев е основател и основен уредник на Национален фолклорен фестивал „ Хоро край лазурния бряг “, чието първо издание е осъществено през 2015г. Фестивалът добива огромна известност и става емблематичен за танцуващите бургазлии и посетители от страната. В изданието през 2023 година взимат присъединяване над 750 танцьори и е подложен връх за най-дълго хоро, играно в миналото в Бургас.
Вече над 45 годишната си работа като хореограф и възпитател, Бойчо Янев е образец за професионална отдаденост и персонална отговорност. През актуалната 2023 година се навършват 45 години от основаването на Фолклорен танцов отбор „ Лазур “, а основателят, сегашен живописен началник и хореограф на ансамбъла Бойчо Янев отбелязва своята 70-годишнина.
Бойчо Янев посвещава целия си креативен път в съхраняването, развиването и популяризирането на българското фолклорно танцово изкуство като неделима част от нашето национално благосъстояние.
Манук Манукян е прочут с непримиримостта си към безотговорното отношение към природата и замърсяването на водните басейни. Съхраняването на водите, въздуха и природата се трансформират в персонална идея за Манук Манукян.
След измененията през 1989 година застава отпред на всички екологичните митинги: против систематичните замърсявания на въздуха и околната среда от Нефтохимическия комбинат; поголовното изсичане на дърветата в Бургас и горите на Странджа; екологичната заплаха от проектирания петролопровод Бургас-Александруполис.
Той е измежду уредниците на самодейностите за спасяването на залива Вромос, за спасяването на бургаското крайбрежие от замърсяване.
Обявява се в поддръжка на жителите от квартал Сарафово против градежа на база на НАТО наоколо до бургаското летище, провежда подписки, манифестации, митинги, референдуми, палаткови лагери, шествия, взе участие в многочислени публични и медийни диспути в отбрана на екологията.
Мечтата на Манук Манукян да има действителни промени в страната получава систематичен израз в дейната му социална активност. Още в първите дни след 10 ноември 1989 година показва изрично позициите си – става един от учредителите на първото опозиционно придвижване “Клуб 19 ноември ” в Бургас.
Той е един от основателите на Съюз на демократичните сили в Бургас и дълги години е негов общински секретар. Издигнат е за ръководител на синята партия “Екогласност ” и става ръководител на Инициативния комитет за избавяне на Бургаския залив.
През интервала 2011-2015 година е общински консултант от НФСБ. До последния ден от живота си Манук Манукян се бори за същински и дълбоки демократични промени в страната ни, за просперитета на Бургас, за чиста природа и “чисти ръце ” в политиката. Това са неговите съкровени дела.
Самото му име към този момент е знак на непреходността на актьорското изкуство, с цел да удостовери за кой ли път античната мисъл на Хипократ „ Животът е къс, изкуството-вечно “.
