Вековната традиция на нашата държавност не помни друг случай, в

Вековната традиция на нашата държавност не помни различен случай, в който от лявата страна на българския цар да е седяла толкоз почтена жена, заслужила с делата си освен възхищението на цяла Европа, само че и правото да носи като свое фамилно име името на своя народ – кралица Елеонора Българска. От втората брачна половинка на овдовелия Фердинанд се е очаквало единствено да се грижи за децата му. Но за девет години царуване от мащеха на царските сираци Елеонора се трансформира в Майката на Отечеството, като с персонален образец стартира да приучва младото българско общество към съчувствие, състрадание и дарителство.

 За брачен подарък на новата владетелка българският народ събира солидната сума 150 000 лева Министерският съвет ги дава на младоженката и още идната година тя ги влага в създаване на санаториума за гръдноболни деца край Варна, издигнат по нейно гледище в народен български жанр. За нея граф Де Бурбуло, консултант и другар на Фердинанд, написа, че тя е висока, стройна, кестенява, със мощен глас. Че знае всички езици и познава цяла Европа, приказва свободно и съветски. Отличава се с елементарност, няма уязвимост към лукса, обича хигиената, голите стени и отворените прозорци. Пред пресата Елеонора Българска споделя: „ Да си кралица е работа като всяка друга: служител във Външното министерство, шеф на пожарната команда или педагог на деца с повредено зрение. Пък и царицата е такава единствено в Двореца “.

 Елеонора учи български сама – посредством диалозите при визитите си в лечебни заведения, санаториуми, съвещания на благотворителни организации. Там се явява облечена в униформата на милосърдна сестра, а в китела на полковник - единствено когато участва на маневри на подшефния й 24 пехотен Черноморски полк. И в това време работи за Българския червен кръст, подарява обилни суми от персоналния си фонд на Дружеството за битка с туберкулозата, на Съюза за щедрост по време на война, на сдружението „ Самарянка ”. Основаният от нея благотворителен фонд „ Царица Елеонора ” открива лечебни заведения, сестрински учебни заведения, сиропиталища и ясли, безвъзмездни училищен и детски трапезарии, както и Интернат за слепи и глухонеми деца, за чието учредяване подарява 30 000 лева А когато жълтите европейски вестници я афишират за владетелката с най-скромен дрешник, тя отвръща: „ За една кралица е неприемливо да се гизди! “.

 България би трябвало вечно да й е признателна, тъй като царицата избавя от опустошение националния ни шедьовър – Боянската черква – българския влог в Европейския предренесанс. През пролетта на 1912 година жителите на витошкото село вземат решение да съборят този неповторим храм дружно с фреските „ от времето на царете Асеневи ” и на негово място да повдигнат нов. Защото остарелият бил дребен и по време на службите черкуващите се селяните вътре не могат да се съберат. И царицата освен купува с персонални средства и подарява на боянчани имот за нов храм, само че и довежда от Европа образописец. И тъй като гласуваният от Народното събрание нейн персонален бюджет е прекомерно непретенциозен, кралица Елеонора скрито продава едно от най-ценните си фамилни бижута – триредово перлено колие с цвят пепел от роза, принадлежало в миналото на самата Жюли Полиняк, приятелката на Мария Антоанета,и харизано на Елеонора от баба й по майчина линия – френската херцогиняГаспарина Роан... Така една благородна чужденка избавя Боянската черква, с цел да я подари напоколенията българи и на света, а самата тя да остане забравена. 

 Елеонора Българска е по едно и също време царицата самарянка и царицата боец. През ранната есен на 1912 година избухва Балканската война. Тя със личните си ръце е избродирала основното знаме на Македоно-одринското опълчение, провежда курсове за милосърдни сестри, а самата тя е непрестанно по фронтовете. В София, Пловдив и в Кюстендил са ситуирани лечебните заведения, издържани със средствата на царицата – 400 кревати и 200 души обслужващ личен състав. Близо до фронтовата линия са настанени и краткотрайни лазарети, по спирки и гари са ситуирани питателни пунктове за идващите с влака ранени. И тя – „ Главната здравна сестра на България ” – е на всички места: до последния ден на войната се намира на първа линия с риск да бъде пленена; непрекъснато персонално обезпечава спасяването освен на ранени, само че и на заболели от холера и петнист тиф. Или, както написа сестрата самарянка Мария Хаканова: „ Тя си беше спечелила обичта на всички бойци. Защото нямаше боец, който да е изказал някакво предпочитание на Царицата-Майка – те й споделяха Майко, – и да не бъде то изпълнено “.

 И така – до борбата за Чаталджа. Главната милосърдна сестра отпътува на фронта край Кюстендил. Когато гърците настъпват в Кресненското дефиле и ситуацията наподобява неудържимо, в българския щаб идва височайша заповед за оттегляне. Болницата на царицата със 170 души ранени трябвало да бъде изоставена на милостта на врага. И тогава – за пръв път в живота си на коронована брачна половинка – кралица Елеонора си разрешава да употребява правата на своя сан: заповядва на артилериста полк. Атанасов да й обезпечи заграден огън, до момента в който ранените бъдат измъкнати от болничното заведение и избавени. После персонално поема следствията от гнева на Фердинанд, а също и Военния кръст „ За смелост “, IV степен, без мечове. Това отличие тя получава след настоятелното искане на фронтоваците и командирите им. Това става със заповед, подписана от пом.-главнокомандващия ген. Радко Димитриев. Кръстът й е тържествено връчен пред войнишки строй в Кюстендил, където се е намирал Щабът на настоящата войска.

  Освен ордена тя получава и името, обещано й от народа – „ Майка на фронтоваците ”, а европейската преса я назовава „ Коронования ангел на България “. Европа се прекланя пред делото на царицата. Трепва сърцето даже на далечна Америка. Президентът Рузвелт се обръща към нацията: „ Да се притечем на помощ на един заслужен за внимание и почитание народ, какъвто е българският. На другия завършек на света, през един океан и континент се намира един почернен и унищожен от войната народ. Един дребен народ, който даде 44 000 от най-храбрите си синове жертва на бойните полета и 100 000 ранени и безпомощни в лечебните заведения. Един миролюбив народ, който през вековете е устоял на мохамеданските огнени талази, през днешния ден е обезлюден от усилните си битки. Това е България. Нейната Царица и народ молят към американците да им се притекат на помощ. Европа бе избавена за повторно от тоя дребен народ. Борбата беше сполучлива, само че нанесе ужасни жертви. Да помогнем на тоя народ, който се бори против общия зложелател на християнската цивилизация, жертвайки се да задържи мохамеданските орди в Мала Азия “ („ New York American ”, 21 януари 1914 г.).

През 1915 година кралица Елеонора е поканена от президента Уилсън да посети Съединените щати. За пръв път коронована персона от Стария континент е почетена с сходно внимание. Царицата към този момент е болна и презокеанското пътешестване, както и огромните дистанции в Новия свят могат да й костват живота. „ Не ме е боязън. Нося си цялостна торбичка с обезболяващи хапчета – споделя тя на сестра си. – Длъжна съм да направя това за моята България. Америка е новата международна мощ. И тя демонстрира интерес към нас. Точно в този момент, когато европейските сили ни считат за агресор… когато сме разгромени и комплицирани. Повярвай ми, сестро, човек би трябвало да живее поради това, което може да вземе със себе си на оня свят… ”

 Но на път за Хамбург, откъдето трябвало да вземе парахода за Ню Йорк, кралица Елеонора усеща утежняване на положението си и постъпва в клиника. След три интервенции – оказали се изцяло безсмислени – тя се взема решение на четвърта. Но към този момент е написала наследството си. През лятото на 1917 година царицата се връща в България, с цел да издъхне на 12 септември в килията на манастира „ Св. Димитър ” край двореца Евксиноград. Всичките финансови средства, с които е разполагала българската владетелка, тя завещава на лечебни заведения, санаториуми, небогати фамилии и инвалиди. Последното й предпочитание е да бъде заровена непретенциозно – „ като елементарен боец! ” – до стената на обичаната й Боянска черква.

 Днес у нас малко на брой знаят делото на тази изключителна жена, наричала България „ родината на душата ми ” и „ сбъднатата задача на моя живот ”. И че Тя е казвала: „ Нашият народ е доблестен, съчувствен и деятелен, и негово е бъдещето “. С името на кралица Елеонора е обозначена къса пресечка в столичен квартал, а централна софийска улица е наречена на друга българска владетелка – княгиня Мария-Луиза. Едната е майка на царя, другата е припозната от народа като Майката на Отечеството. Но кой ти слуша народа през днешния ден?! В България той в никакъв случай не е бил болшинство!

Инфо: www.fakel.bg