Веднъж вятърът загасил една свещ и много се възгордял: –

Веднъж вятърът загасил една свещ и доста се възгордял:
– Аз съм толкоз всесилен, мога всичко да изгася, даже и самото слънце!

Чул го един умен човек и си направил вятърна мелница. После се обърнал към вятъра и му споделил:
– Голямо знамение, слънцето щял да изгаси! Та него нощта го гаси всеки ден. Опитай се да спреш това колело! - провокирал го той и с всичка мощ завъртял колелото.

Напънал се вятърът, духал с всички сили, още веднъж и още веднъж, само че колелото не спирало да се върти. Напротив, колкото повече духал, толкоз по-силно се въртяло то. Толкова повече брашно падало в чувалите на умния човек и той заживял в обилие, само че не не запомнил и бедните.

А вятърът и до момента се пробва да спре колелото. Защо той продължавал да го прави? Защото гордостта не му разрешава да прави нищо друго.